Ще се състои ли някога реформата на юридическото образование?
© Юлия Лазарова Авторът доцент доктор Христо Христев е учител по право на Европейски Съюз в ЮФ на СУ " Св. Климент Охридски ",
член на работната група за промени на юридическото обучение в екипа на министрите на правораздаването Христо Иванов и Екатерина Захариева
В дните преди началото на празниците стана ясно, че Министерство на правораздаването ще предложи за поредна година да бъде отсрочено ефикасното използване на новата правна уредба на юридическото обучение, открита с Наредбата за единните държавни условия за придобиване на компетентност " Право " и професионалната подготовка " правист ", призната през април 2017 година.
Като съществена причина за следващото отсрочване още веднъж се акцентират неяснотите и усложненията, които произтичат от плануваното с новата Наредба отпадане на задочната форма на образование по право. Задочното образование по право ли съставлява обаче най-големият проблем на българското юридическо обучение? И защо тъкмо приказва невъзможността повече от две години откакто е призната, новата рамка на юридическото обучение да откри дейно приложение?
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как е уредено до момента юридическото обучение в България
Действащият понастоящем модел на юридическо обучение е открит няколко години след началото на демократичните промени, почнали през 1989 година Той възпроизвежда в забележителна степен съществувалия преди този момент през годините на тоталитарния комунизъм модел на образование, като несъмнено в него са импортирани някои нови детайли, ориентирани към това да отговорят на настъпилите или предстоящи промени в българското общество. През идващите повече от две десетилетия в уредбата на компетентност " Право " неколкократно са внасяни промени по обособени въпроси, без да се промени значително общият модел на юридическо обучение, който тя открива.
Kъм сегашния миг в България действат девет юридически факултета, три в столицата и шест в разнообразни регионални градове в страната. Шест от факултетите са в държавни висши учебни заведения, три в частни. За съпоставяне в страни, съпоставими по броя на популацията си с България, действат доста по-малко юридически факултети – в Австрия – пет, в Гърция, - четири, в Норвегия – три. Приемът на студенти в юридическите факултети у нас се осъществя посредством полагане на приемни изпити, които се провеждат от висшите учебни заведения. Броят на студентите в компетентност " Право " е авансово избран, като той зависи от одобрения потенциал на съответния факултет и от отпуснатата от страната численост студенти, за които се дава държавно финансиране. През последните години общият брой на одобряваните годишно във всички юридически факултета студенти е почти 2000. Според трайната наклонност компетентност " Право " приключват към 95% от признатите в първи курс студенти.
Юридическото обучение в България се реализира в единна магистърска стратегия, проведена в 10 семестъра с не по-малко от 3 500 часа образователен хорариум. България е последната страна в Европейския съюз, с която не съществуват профилирани магистърски стратегии по право. Обучението се прави по обща стратегия, която включва наложителни, избираеми и факултативни дисциплини. Централно място и тежест в образованието във всички юридически факултети закономерно заемат наложителните дисциплини, като по редица от тях обособените факултети са определили даже по-голям хорариум от минимално открития. Във всички юридически факултети са въведени разнообразни избираеми дисциплини, като студентите са задължени да следват избран миниум от тях. В практиката обаче избираемите дисциплини не се характеризират с такава тежест и значителност, каквато имат наложителните. Немалко преподаватели не подхождат по избираемите дисциплини със същата степен на придирчивост, която имат по наложителните дисциплини. Основната причина за това следва да се търси в зависимостта на броя на студентите, които избират съответната дисциплинираност от критериите и взискателността на преподавателя, и най-много от тежестта на изпита, който той ползва. Наблюдава се ясна наклонност на насочването на студентите към по-леките дисциплини, по които могат да имат получат по-високи оценки.
Студентите в компетентност " Право " приключват своето образование с полагане на три държавни изпита – по публичноправни, наказателноправни и гражданскоправни науки. Държавните изпити се организират от комисии в състав от двама преподаватели от съответното висше учебно заведение и един магистрат – арбитър във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или прокурор от Върховната касационна или административна прокуратура. Организирани независимо от другите висши учебни заведения обаче, държавните изпити нямат равностойна тежест във всички юридически факултети.
Какви са дефицитите на юридическото обучение?
При правене на предложенията за промени в уредбата на юридическото обучение, които са в основата на новата Наредбата от 2017 година, беше извършено необятно социологическо изследване, както и серия съвещания със заинтригувани субекти, които откроиха няколко съществени детайли на мнение в гилдията по отношение на настоящото положение на юридическото обучение. Поискана беше и външна оценка от специалисти от Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Норвегия. Предвид на резултатите от този обзор, можем да изведем следните изводи за слабостите на юридическото обучение и главните промени, от които то се нуждае.
На първо място, прави усещане, че оценката на интервюираните студенти и неотдавна приключили адвокати за подготовката в компетентност " Право " през последните години е по-скоро сериозна, в сравнение с позитивна. Тя е диференцирана във връзка с познанията и подготовката по другите дисциплини. Като цяло по-високо са оценени образуваните познания по съответни юридически дисциплини, главно от гражданскоправната област, като гражданско, облигационно и комерсиално право. Наблюдава се и ясна наклонност на връзка сред планувания най-малък наложителен хорариум и по високата оценка за другите дисциплини, изучавани в компетентност " Право ".
Като главен проблем при образуването на познания и умения по съответни дисциплини се очерта приложимостта на знанията по отношение на съответни обстановки в практиката. Според огромна част от отговорите на социологическата анкета и съгласно редица от съветваните субекти, образованието в компетентност " Право " се характеризира с висока степен на общотеоретична устременост и не образува задоволително знания и умения за работа в действителна среда, за решение на зараждащи в практиката проблеми и за пълноценно приложение на правната уредба. При модела, на който юридическото обучение почива от 1996 година насам, то води до висока степен на юридически педантизъм, ясно изразена податливост към автоматизъм в правоприлагането и ограничение на способността за сериозно мислене. Това състояние затруднява мощно консолидираното на завършващите адвокати в работна среда и надлежно въздейства неподходящо на правоприлагането, изключително при включване на нови фрагменти в системата на правосъдие.
Друг общ проблем, които се обрисува, е неудовлетвореността от дефицити в подготовката и познанията в области като интернационалното право, правото на Европейски Съюз, нормативната уредба за потребление на структурните фондове на Европейски Съюз, отбраната на потребителите, правото на интелектуалната благосъстоятелност, уредбата на отбрана на околната среда, отбраната на конкуренцията, публичните поръчки, опазването на здравето и други области на специфични административни регулации като телекомуникациите или енергетиката. В рамките на извършените съвещания беше ясно застъпена и позицията, че измежду слабостите на настоящия модел на юридическо обучение, е още неналичието на задълбочено и на практика ориентирано образование по отбрана на главните права. Осъществяването на това образование в границите на стеснен брой въпроси в обсега на предмета Конституционно право и възможното закрепване на избираеми дисциплини, включващи проблематиката на отбрана на главните права, не води до удовлетворителни резултати. Сред завършващите юридическите факултети се следи сериозен недостиг на пълноценни знания по отношение на материалната уредба на правата на индивида и по отношение на вероятните начини за тяхната съответна отбрана във вътрешно юридически или интернационален проект. В частност, липсват знания по отношение на уредбата на Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи, юриспруденцията на Европейския съд по правата на индивида и резултата на решенията на съда върху отбраната на главните права на национално ниво. Подобно състояние е изключително притеснително, поради на проблемите, които среща страната ни с одобряването на правовата страна и превъзмогването на слабостите, които правосъдната система разкрива в това отношение. То е извънреден рисков фактор и поради на това, че образованието по права на индивида има извънредно значение за одобряването на витална демократична просвета в българското общество, особена отговорност за което носи юридическата специалност.
Като уязвимост на досегашния модел на юридическо обучение следва да се оттчете и слабата чуждоезикова подготовка на преобладаващата част от завършващите компетентност " Право ". В същото време владеенето на непознат език и юридическа терминология, в частност на британски език, се явява основна причина за пълноценна работа в интернационална среда, за посрещане потребностите на възходящия брой правни отношения с интернационален детайл и за повишение на конкурентоспособността на българската стопанска система и резултатното регистриране на страната ни в световните стопански връзки и вътрешния пазар на Европейския съюз.
Какви промени в българското юридическо обучение?
На основата на извършеното изследване, оценките на външни специалисти и допитването до юридическите факултети и разнообразни професионални организации на юридическата колегия, беше направен и план за нова правна уредба на юридическото обучение, който след повече от две години разискване в най-различни формати по време на трима министри на правораздаването, беше дефинитивно признат от служебното държавно управление през май 2017 година. При отчитане на мнението на най-широк кръг заинтригувани субекти и при намирането на сложни салда сред противоречащи си позиции на преподавателския състав, на професионалните организации на другите форми на юридическата специалност и на самите консуматори на юридическо обучение, новата Наредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността " Право " съумя да откри един уравновесен модел, който се пробва да преодолее дефицитите, откроили се до момента и да подсигурява нужната основа за модернизирането на юридическото обучение. Сред главните промени, заложени в новата разпоредба, са редица ограничения, ориентирани към по-тясна специализация на образованието по право, посредством въвеждането на опция за основаване на профилирани магистърски стратегии по право след основата обща магистърска степен и посредством усилване на образованието по разнообразни профилиращи дисциплини. Предвидено беше също усилване на чуждоезиковото образование, въвеждането на условия за наложително отчитане на мнението на студентите при промени в образователната стратегия, въвеждането на нов обединен ред за осъществяване на държавните изпити.
Сред плануваните промени е също отпадането на опцията за реализиране на образование по право в задочна форма. В хода на правенето на новата Наредба предложение в този смисъл пристигна от представители на правосъдната система и беше отстоявано поредно от тях при всички разисквания на препоръчаната нова правна рамка на компетентност " Право ". То съответства и с усещането на преподаватели от водещите юридически факултети, че сред равнището на студентите в постоянна и задочна форма на образование, е налице сензитивна разлика. За страдание, въпреки да не може да се преглежда като централна или най-важна мярка на новата правна уредба, премахването на задочното образование по право се трансформира в подводен камък, който към този момент втора година препятства ефикасното използване на новата рамка на юридическото обучение. В същото време, съществуването на задочното образование по право не може по никакъв метод да се преглежда като главен или определящ въпрос за развиването на юридическото обучение. Като оставим встрани ситуацията, че сходна форма на образование не съществува в съвсем никоя европейска страна, тъй като задочно и отдалечено образование не са едно и също нещо, не може да не признаем, че задочното образование има изключително значение преди всички за образуване на заетостта на обособени преподаватели в някои юридически факултети, или за поддържането на избран модел на привличане на студенти в някои юридически факултети, най-много посредством опцията за по-бързо или по-лесно довеждане докрай на право. С оглед на това превръщането на задочното образование в препъни-камък за използване на новата уредба не приказва за нищо друго, с изключение на за нежеланието или неспособността да бъдат оценени действителните дефицити на юридическото обучение и да бъде открит пътят за неговото модернизиране и доближаване до достиженията на юридическото обучение в Европа и развития свят, 30 години след рухването на тоалираната система у нас.
Същевременно, фиксирането във въпроса за задочното образование по право, не просто пречи да бъдат дейно приложени плануваните ограничения за превъзмогване на обрисувалите се дефицити на юридическото обучение, издържано в модел отпреди няколко десетилетия. То отклонява вниманието от централните и може би най-важни проблеми, които не могат да бъдат решени с разпоредба по отношение на общите условия за образование в компетентност " Право " и които остават открити в това число след приемането на новата Наредба от 2017 година Такъв проблем безспорно е несъразмерният брой юридически факултети по отношение на мащабите и потребностите на страната ни. И най-много, подобен проблем е настоящият модел на финансиране на висшето обучение в България и в частност, на държавните висши учебни заведения, при който ангажирането с преподавателска и изследователска работа на най-хубавите адвокати е мощно затруднено. Постигането на качествено юридическо обучение не е допустимо без задоволителна степен на отдаденост на университетския състав в реализирането на преподавателска и изследователска работа, а такава не може реалистично да се чака без смяна в настоящото ниво на възнаграждение, което значително се разминава с нивото на хонорари в правосъдната система, в адвокатската специалност или нотариалната специалност. Затова, вместо да търсим проблеми там, където те не съществуват и да разбираме положението на образованието по право само през личната си претовареност и тесни ползи, дано се съсредоточим върху намирането на нужните решения, с цел да не позволим юридическата специалност да девалвира дефинитивно, а страната ни да бъде обречена над подразвитие за десетилетия напред, заради неналичието на юридически потенциал за съществуването на пълноценна правова страна, на сигурен цивилен оборот и на ефикасна обществена администрация.
член на работната група за промени на юридическото обучение в екипа на министрите на правораздаването Христо Иванов и Екатерина Захариева
В дните преди началото на празниците стана ясно, че Министерство на правораздаването ще предложи за поредна година да бъде отсрочено ефикасното използване на новата правна уредба на юридическото обучение, открита с Наредбата за единните държавни условия за придобиване на компетентност " Право " и професионалната подготовка " правист ", призната през април 2017 година.
Като съществена причина за следващото отсрочване още веднъж се акцентират неяснотите и усложненията, които произтичат от плануваното с новата Наредба отпадане на задочната форма на образование по право. Задочното образование по право ли съставлява обаче най-големият проблем на българското юридическо обучение? И защо тъкмо приказва невъзможността повече от две години откакто е призната, новата рамка на юридическото обучение да откри дейно приложение?
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Как е уредено до момента юридическото обучение в България
Действащият понастоящем модел на юридическо обучение е открит няколко години след началото на демократичните промени, почнали през 1989 година Той възпроизвежда в забележителна степен съществувалия преди този момент през годините на тоталитарния комунизъм модел на образование, като несъмнено в него са импортирани някои нови детайли, ориентирани към това да отговорят на настъпилите или предстоящи промени в българското общество. През идващите повече от две десетилетия в уредбата на компетентност " Право " неколкократно са внасяни промени по обособени въпроси, без да се промени значително общият модел на юридическо обучение, който тя открива.
Kъм сегашния миг в България действат девет юридически факултета, три в столицата и шест в разнообразни регионални градове в страната. Шест от факултетите са в държавни висши учебни заведения, три в частни. За съпоставяне в страни, съпоставими по броя на популацията си с България, действат доста по-малко юридически факултети – в Австрия – пет, в Гърция, - четири, в Норвегия – три. Приемът на студенти в юридическите факултети у нас се осъществя посредством полагане на приемни изпити, които се провеждат от висшите учебни заведения. Броят на студентите в компетентност " Право " е авансово избран, като той зависи от одобрения потенциал на съответния факултет и от отпуснатата от страната численост студенти, за които се дава държавно финансиране. През последните години общият брой на одобряваните годишно във всички юридически факултета студенти е почти 2000. Според трайната наклонност компетентност " Право " приключват към 95% от признатите в първи курс студенти.
Юридическото обучение в България се реализира в единна магистърска стратегия, проведена в 10 семестъра с не по-малко от 3 500 часа образователен хорариум. България е последната страна в Европейския съюз, с която не съществуват профилирани магистърски стратегии по право. Обучението се прави по обща стратегия, която включва наложителни, избираеми и факултативни дисциплини. Централно място и тежест в образованието във всички юридически факултети закономерно заемат наложителните дисциплини, като по редица от тях обособените факултети са определили даже по-голям хорариум от минимално открития. Във всички юридически факултети са въведени разнообразни избираеми дисциплини, като студентите са задължени да следват избран миниум от тях. В практиката обаче избираемите дисциплини не се характеризират с такава тежест и значителност, каквато имат наложителните. Немалко преподаватели не подхождат по избираемите дисциплини със същата степен на придирчивост, която имат по наложителните дисциплини. Основната причина за това следва да се търси в зависимостта на броя на студентите, които избират съответната дисциплинираност от критериите и взискателността на преподавателя, и най-много от тежестта на изпита, който той ползва. Наблюдава се ясна наклонност на насочването на студентите към по-леките дисциплини, по които могат да имат получат по-високи оценки.
Студентите в компетентност " Право " приключват своето образование с полагане на три държавни изпита – по публичноправни, наказателноправни и гражданскоправни науки. Държавните изпити се организират от комисии в състав от двама преподаватели от съответното висше учебно заведение и един магистрат – арбитър във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или прокурор от Върховната касационна или административна прокуратура. Организирани независимо от другите висши учебни заведения обаче, държавните изпити нямат равностойна тежест във всички юридически факултети.
Какви са дефицитите на юридическото обучение?
При правене на предложенията за промени в уредбата на юридическото обучение, които са в основата на новата Наредбата от 2017 година, беше извършено необятно социологическо изследване, както и серия съвещания със заинтригувани субекти, които откроиха няколко съществени детайли на мнение в гилдията по отношение на настоящото положение на юридическото обучение. Поискана беше и външна оценка от специалисти от Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Норвегия. Предвид на резултатите от този обзор, можем да изведем следните изводи за слабостите на юридическото обучение и главните промени, от които то се нуждае.
На първо място, прави усещане, че оценката на интервюираните студенти и неотдавна приключили адвокати за подготовката в компетентност " Право " през последните години е по-скоро сериозна, в сравнение с позитивна. Тя е диференцирана във връзка с познанията и подготовката по другите дисциплини. Като цяло по-високо са оценени образуваните познания по съответни юридически дисциплини, главно от гражданскоправната област, като гражданско, облигационно и комерсиално право. Наблюдава се и ясна наклонност на връзка сред планувания най-малък наложителен хорариум и по високата оценка за другите дисциплини, изучавани в компетентност " Право ".
Като главен проблем при образуването на познания и умения по съответни дисциплини се очерта приложимостта на знанията по отношение на съответни обстановки в практиката. Според огромна част от отговорите на социологическата анкета и съгласно редица от съветваните субекти, образованието в компетентност " Право " се характеризира с висока степен на общотеоретична устременост и не образува задоволително знания и умения за работа в действителна среда, за решение на зараждащи в практиката проблеми и за пълноценно приложение на правната уредба. При модела, на който юридическото обучение почива от 1996 година насам, то води до висока степен на юридически педантизъм, ясно изразена податливост към автоматизъм в правоприлагането и ограничение на способността за сериозно мислене. Това състояние затруднява мощно консолидираното на завършващите адвокати в работна среда и надлежно въздейства неподходящо на правоприлагането, изключително при включване на нови фрагменти в системата на правосъдие.
Друг общ проблем, които се обрисува, е неудовлетвореността от дефицити в подготовката и познанията в области като интернационалното право, правото на Европейски Съюз, нормативната уредба за потребление на структурните фондове на Европейски Съюз, отбраната на потребителите, правото на интелектуалната благосъстоятелност, уредбата на отбрана на околната среда, отбраната на конкуренцията, публичните поръчки, опазването на здравето и други области на специфични административни регулации като телекомуникациите или енергетиката. В рамките на извършените съвещания беше ясно застъпена и позицията, че измежду слабостите на настоящия модел на юридическо обучение, е още неналичието на задълбочено и на практика ориентирано образование по отбрана на главните права. Осъществяването на това образование в границите на стеснен брой въпроси в обсега на предмета Конституционно право и възможното закрепване на избираеми дисциплини, включващи проблематиката на отбрана на главните права, не води до удовлетворителни резултати. Сред завършващите юридическите факултети се следи сериозен недостиг на пълноценни знания по отношение на материалната уредба на правата на индивида и по отношение на вероятните начини за тяхната съответна отбрана във вътрешно юридически или интернационален проект. В частност, липсват знания по отношение на уредбата на Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи, юриспруденцията на Европейския съд по правата на индивида и резултата на решенията на съда върху отбраната на главните права на национално ниво. Подобно състояние е изключително притеснително, поради на проблемите, които среща страната ни с одобряването на правовата страна и превъзмогването на слабостите, които правосъдната система разкрива в това отношение. То е извънреден рисков фактор и поради на това, че образованието по права на индивида има извънредно значение за одобряването на витална демократична просвета в българското общество, особена отговорност за което носи юридическата специалност.
Като уязвимост на досегашния модел на юридическо обучение следва да се оттчете и слабата чуждоезикова подготовка на преобладаващата част от завършващите компетентност " Право ". В същото време владеенето на непознат език и юридическа терминология, в частност на британски език, се явява основна причина за пълноценна работа в интернационална среда, за посрещане потребностите на възходящия брой правни отношения с интернационален детайл и за повишение на конкурентоспособността на българската стопанска система и резултатното регистриране на страната ни в световните стопански връзки и вътрешния пазар на Европейския съюз.
Какви промени в българското юридическо обучение?
На основата на извършеното изследване, оценките на външни специалисти и допитването до юридическите факултети и разнообразни професионални организации на юридическата колегия, беше направен и план за нова правна уредба на юридическото обучение, който след повече от две години разискване в най-различни формати по време на трима министри на правораздаването, беше дефинитивно признат от служебното държавно управление през май 2017 година. При отчитане на мнението на най-широк кръг заинтригувани субекти и при намирането на сложни салда сред противоречащи си позиции на преподавателския състав, на професионалните организации на другите форми на юридическата специалност и на самите консуматори на юридическо обучение, новата Наредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността " Право " съумя да откри един уравновесен модел, който се пробва да преодолее дефицитите, откроили се до момента и да подсигурява нужната основа за модернизирането на юридическото обучение. Сред главните промени, заложени в новата разпоредба, са редица ограничения, ориентирани към по-тясна специализация на образованието по право, посредством въвеждането на опция за основаване на профилирани магистърски стратегии по право след основата обща магистърска степен и посредством усилване на образованието по разнообразни профилиращи дисциплини. Предвидено беше също усилване на чуждоезиковото образование, въвеждането на условия за наложително отчитане на мнението на студентите при промени в образователната стратегия, въвеждането на нов обединен ред за осъществяване на държавните изпити.
Сред плануваните промени е също отпадането на опцията за реализиране на образование по право в задочна форма. В хода на правенето на новата Наредба предложение в този смисъл пристигна от представители на правосъдната система и беше отстоявано поредно от тях при всички разисквания на препоръчаната нова правна рамка на компетентност " Право ". То съответства и с усещането на преподаватели от водещите юридически факултети, че сред равнището на студентите в постоянна и задочна форма на образование, е налице сензитивна разлика. За страдание, въпреки да не може да се преглежда като централна или най-важна мярка на новата правна уредба, премахването на задочното образование по право се трансформира в подводен камък, който към този момент втора година препятства ефикасното използване на новата рамка на юридическото обучение. В същото време, съществуването на задочното образование по право не може по никакъв метод да се преглежда като главен или определящ въпрос за развиването на юридическото обучение. Като оставим встрани ситуацията, че сходна форма на образование не съществува в съвсем никоя европейска страна, тъй като задочно и отдалечено образование не са едно и също нещо, не може да не признаем, че задочното образование има изключително значение преди всички за образуване на заетостта на обособени преподаватели в някои юридически факултети, или за поддържането на избран модел на привличане на студенти в някои юридически факултети, най-много посредством опцията за по-бързо или по-лесно довеждане докрай на право. С оглед на това превръщането на задочното образование в препъни-камък за използване на новата уредба не приказва за нищо друго, с изключение на за нежеланието или неспособността да бъдат оценени действителните дефицити на юридическото обучение и да бъде открит пътят за неговото модернизиране и доближаване до достиженията на юридическото обучение в Европа и развития свят, 30 години след рухването на тоалираната система у нас.
Същевременно, фиксирането във въпроса за задочното образование по право, не просто пречи да бъдат дейно приложени плануваните ограничения за превъзмогване на обрисувалите се дефицити на юридическото обучение, издържано в модел отпреди няколко десетилетия. То отклонява вниманието от централните и може би най-важни проблеми, които не могат да бъдат решени с разпоредба по отношение на общите условия за образование в компетентност " Право " и които остават открити в това число след приемането на новата Наредба от 2017 година Такъв проблем безспорно е несъразмерният брой юридически факултети по отношение на мащабите и потребностите на страната ни. И най-много, подобен проблем е настоящият модел на финансиране на висшето обучение в България и в частност, на държавните висши учебни заведения, при който ангажирането с преподавателска и изследователска работа на най-хубавите адвокати е мощно затруднено. Постигането на качествено юридическо обучение не е допустимо без задоволителна степен на отдаденост на университетския състав в реализирането на преподавателска и изследователска работа, а такава не може реалистично да се чака без смяна в настоящото ниво на възнаграждение, което значително се разминава с нивото на хонорари в правосъдната система, в адвокатската специалност или нотариалната специалност. Затова, вместо да търсим проблеми там, където те не съществуват и да разбираме положението на образованието по право само през личната си претовареност и тесни ползи, дано се съсредоточим върху намирането на нужните решения, с цел да не позволим юридическата специалност да девалвира дефинитивно, а страната ни да бъде обречена над подразвитие за десетилетия напред, заради неналичието на юридически потенциал за съществуването на пълноценна правова страна, на сигурен цивилен оборот и на ефикасна обществена администрация.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ