Венецианската комисия с конкертни пропоръки за съдебната реформа в България
© Vincent Kessler Още по тематиката
Организации: ПАСЕ да даде по-конкретни рекомендации за върховенството на правото в България
Страната е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, сочи отчет
21 сеп 2017
Правителството ще предложи Александър Арабаджиев за трети мандат като арбитър в Съда на Европейски Съюз
21 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
ПАСЕ наложи мониторинг на Турция
Висши немски политици от ръководещите християндемократи желаят преустановяване на договарянията за участие в Европейски Съюз на Анкара
25 апр 2017 Лозан Панов: Не би трябвало да се подценяват за следващ път рекомендациите на Венецианската комисия
Това съобщи ръководителят на Върховен касационен съд пред публицисти преди съвещанието на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет във вторник. Панов напомни, че Венецианската комисия неведнъж към този момент е изразявала такива позиции за минусите на правосъдната власт и е правила аналогични рекомендации. " Констатациите не са нови за българската реалност. Не виждам от това, което е казано, да не може да бъде възприето от законодателната власт – имам поради разделянето на съвета и броя на парламентарната квота, ролята на основния прокурор и така нататък ", разяснява той.Каталог от доста съответни рекомендации за нужните промени в региона на ръководството на правосъдната власт, независимостта на съда и отчетността на прокуратурата предлага Венецианската комисия в обширно и много сериозно мнение за измененията в Закона за правосъдната власт в България. Становището е признато на последната пленарна сесия на комисията от 6-7 октомври и оповестено на уеб страницата на комисията в понеделник следобяд.
В него се предлага българските управляващи да предизвикват нови конституционни и законови промени, с което да се довършат промените в ръководството на правосъдната власт, останали нерешени при последните конституционни промени и последвали ги промени в Закон за съдебната власт.
Сред рекомендациите изключително изрично е наблегнато на нуждата да се ускори ролята във Висшия правосъден съвет (ВСС) на съдиите, определени от съдии, да се редуцира оптимално опцията за въздействие на прокуратурата и основния прокурор върху кадруването на съдиите, да се увелечи отчетността на основния прокурор и опцията да бъде разследван дейно и без значение за нарушавания, серизоно да бъдат лимитирани пълномощията на прокуратурата отвън наказателното произвеждане и други
Извън това Венецианската комисия прави и редица други рекомендации за увеличение на независимостта на съда и съдиската гилдия във Висш съдебен съвет.
Интересното е, че в сряда се чака и резолюция на ПАСЕ във връзка с върховенството на закона и независимостта на правосъдната власт в пет страни, измежду които и България, Според отчет на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен " Нови закани за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: определени образци ", прегледан от Комисията по правни въпроси на ПАСЕ, в България, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, върховенството на правото е доста съществено застрашено поради ограничение на независимостта на правосъдната власт посредством политически напън върху съдилищата и правосъдния съвет.
Настоящото мнение на Венецианската комисия (ВК) е изключително значително поради конкретността на рекомендациите, разграничени в две категории и съпроводени с доста ясни претекстове. В най-общ проект се споделя, че конституционните промени от 2015 година в България в доста връзки би трябвало да бъдат оценени позитивно, като да вземем за пример разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, и избора на парламентарната квота с квалифицирано болшинство. Въпреки това, системата към момента страда от редица дефекти, което постанова напредъкът да бъде укрепен с по-нататъшни структурни промени на конституционно и законово равнище.
Ключовите рекомендации на Венеци анската комисия в тази тенденция са:
1. Съдиите, определени от съдии, би трябвало да съставляват най-малко половината от членовете на съдийската гилдия във Висш съдебен съвет. В предходни свои мнения ВК към този момент е посочвала нуждата да се провежда Съдебната гилдия на Висш съдебен съвет съгласно рекомендацията на Съвета на министрите, че най-малко половината от ченовете й би трябвало да са съдии, определени от съдии, което и до момента не е изпълнено – едвам 6 са съдиите, определени от своите сътрудници в 25-членния съвет и в 14-членната съдийска гилдия. В този подтекст,
2. Да се поправя значителното въздействие на прокур атурата и основния прокурор върху кадруването на съдиите. Източник на бизпокойство е ВК за следващ път показва угриженост, че прокуратурата и в частност Главният прокурор към момента има значително въздействие във връзка с ръководството на съдиите, което поражда угриженост, че това може да има възпиращ резултат върху съдиите. Присъствието на основния прокурор в органа, който взема решение тяхното предопределение, дисциплинарни производства и премахване крие риск да възприемано като евентуална опасност от съдиите, които вземат решение каузи, по които прокуратурата е страна, както и че основният прокурор няма да работи независимо против съдии, чиито решения той не утвърждава. Действително в някои страни има правосъдни препоръки, където съдии и прокурори заседават дружно, само че в някогашните социалистически страни има завещание от прекомерно мощна прокуратура, което заплашва независимостта на съда. Извън всичко това, даже и след последните промени правосъдният закон в България разрешава в съдийската квота да има прокурори, определени от парламентарната квота.
Прекомерното въздействие на прокуратурата може да се поправя по разнообразни способи, като единият от тях е да вземем за пример да се трансферират към съдийската гилдия някои от пълномощията на пленарния състав на Висш съдебен съвет, в частност пълномощието да назначава и отстранява двамата ръководители на висшите съдилища и изборните членове на съвета от съдиите. Като опция може да се планува тези решения да се вземат с двойно болшинство – от изборните членове на съдийската квота и от пленарния състав. В момента двамата ръководители на висшите съдилища можгат да бъдат избарни даже и без присъединяване на съдиите, определени от професионалната квота, отбелязва комисията.
3. Да се усили отчетността на основния прокурор като в закона се планува процедура, позволяваща дейно и без значение следствие на данни за осъществени от него нарушавания. В България основният прокурор има безусловно същия статус, както ръководителите на висшите съдилища. От една страна прокуратурата не е следена от никаква друга власт в страната, от друга – не е ясно кой може да желае отчетност на основния прокурор и този абсурд към този момент е бил отбелязван в предходни отчети на ПАСЕ. По създание основният прокурор е ваксиниран против наказателно гонене и е на практика закрепостен. Това е единствено по себе си проблематично и нарушава салдото в системата на ръководството на правосъдната власт, като във Висш съдебен съвет той стои против минимум пет негови членове, които са в някаква йерархична взаимозависимост от него. В този смисъл ВК предлага да се сътвори опция за следствие на основния прокурор от орган или лице, което е без значение от прокуратурата, и което да има потенциала за издерване и инспекция на обстоятелства. Членовете на прокуратурата във Висш съдебен съвет не би трябвало да има опция за блокиране на такова следствие.
4. Сериозно да бъдат лимитирани функционалностите и пълномощията на прокуратурата отвън наказателното произвеждане, в случай че не и напълно да се отстранен. Закон за съдебната власт би трябвало да регламентира това с огромна точност.
5. Отстраняването на съдиите, които са обект на следствие, следва да бъде предмет на ефикасен надзор от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет.
6. Висш съдебен съвет следва да има пълномощията да номинира претенденти за инспектори в инспуктората и да ги отстра ява при сериозн и нар ушения .
Изв ъ н тези рекомендации Венеци анската комисия приканва българските управляващи да обмислят и други съответни ограничения:
1. Утвърдени професионални сдружения на юристи, правни учебни заведения и други да бъдат ангажирани в процеса на номиниране на парламентарната квота на ВСС;
2. Съставът на непрекъснатите комисии на Висш съдебен съвет да се уреди в Закона за правосъдната власт;
3. Общите събрания на съдилищата би трябвало да имат извънредно право да предлагат претенденти за позицията на ръководител на съда;
4. Правомощията, които слагат ръководителите на съдилища в по-високо йерархично състояние по отношение на техните сътрудници съдии, би трябвало да бъде преразгледани; по-специално би трябвало да се лишават техните дисциплинарни пълномощия да постановат неодобрение (забележка) и да стартират дисциплинарно произвеждане, както и контролните им правомощия;
5. Отказът да се признае несменяемост би трябвало да бъде съпроводен от гаранции, сходни на плануваните за премахване от длъжност;
6. Функциите на инспектората би трябвало да бъдат ясно отграничени от функционалностите на ВСС;п о-детайлно би трябвало да бъде регламентирана процедурата на инспекциите, с цел да се предотврати
неоправдана, дълга или протичаща по афектиран метод инспекция;
7. Да се преразгледат критериите и знаците за оценка и да се провеждат по-добре;
8. По-прецизно да бъдат разказани основанията за дисциплинарна отговорност; законът би трябвало
обясни концепцията за " нарушение престижа на правосъдната власт " и ясно да се уточни, че непредумишлените неточности в правосъдната процедура не водят до дисциплинарна отговорност.
Извън тези рекомендации, в мнението е маркирано, че Комисията е осведомена с другите проблеми на българското правораздаване, като да вземем за пример неровномерната систематизиране на натовареност и запаси сред българските съдилища, излишно формалистичната процедура, интервенция в системата за инцидентно систематизиране на каузи, нападателни медийни офанзиви против съдии и други Тези проблеми остават отвън актуалната оценка, която се концентрира върху законовата уредба на салдото сред самостоятелност и отчетност на правосъдната система.
Здравка Калайджиева: България е под мониторинг към този момент 25 години
" Мнението на Венецианската комисия този път е доста по-конкретно и с доста по-ясни рекомендации, също така то е изцяло надлежно на към този момент одобрявани резолюции рекомендации от други органи на Съвета на Европа ", разяснява за " Капитал " някогашният арбитър в Европейския съд за правата на индивида Здравка Калайджиева. " В мнението се обръща внимание също по този начин и на Механизма за съдействие и инспекция (МСП), т.е. налице са по-близки и по-ясни позиции сред другите интернационалните институции, които се занимават с въпросите на независимостта на правосъдната власт в България. За мен това мнение не е изненада, тъй като то съдържа всичко това, което към този момент неведнъж е казвано от други институции, в това число и от Венецианската комисия, още повече, че категорично се споделя, че актуалното мнение не повтаря многото предходни рекомендации на комисията, които остават годни. "
На въпрос какво следва оттук насетне Калайджиева изрази съществени запаси: " От приемането си в Съвета на Европа през 1992 година България е под мониторинг за върховенството на закона – към този момент 25 години. При влизането си в Съвета на Европа България даде обещание промени, само че тези неща наподобяват неизпълнени. Подобно е и ситуацията с участието в Европейския съюз, където България бе призната при изискване, че ще извърши правосъдна промяна и за тази цел бе основан МСП. Вече 10 години този механизъм не доближава до изводи, че съответна правосъдна промяна у нас е осъществена. "
Организации: ПАСЕ да даде по-конкретни рекомендации за върховенството на правото в България
Страната е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, сочи отчет
21 сеп 2017
Правителството ще предложи Александър Арабаджиев за трети мандат като арбитър в Съда на Европейски Съюз
21 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
ПАСЕ наложи мониторинг на Турция
Висши немски политици от ръководещите християндемократи желаят преустановяване на договарянията за участие в Европейски Съюз на Анкара
25 апр 2017 Лозан Панов: Не би трябвало да се подценяват за следващ път рекомендациите на Венецианската комисия
Това съобщи ръководителят на Върховен касационен съд пред публицисти преди съвещанието на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет във вторник. Панов напомни, че Венецианската комисия неведнъж към този момент е изразявала такива позиции за минусите на правосъдната власт и е правила аналогични рекомендации. " Констатациите не са нови за българската реалност. Не виждам от това, което е казано, да не може да бъде възприето от законодателната власт – имам поради разделянето на съвета и броя на парламентарната квота, ролята на основния прокурор и така нататък ", разяснява той.Каталог от доста съответни рекомендации за нужните промени в региона на ръководството на правосъдната власт, независимостта на съда и отчетността на прокуратурата предлага Венецианската комисия в обширно и много сериозно мнение за измененията в Закона за правосъдната власт в България. Становището е признато на последната пленарна сесия на комисията от 6-7 октомври и оповестено на уеб страницата на комисията в понеделник следобяд.
В него се предлага българските управляващи да предизвикват нови конституционни и законови промени, с което да се довършат промените в ръководството на правосъдната власт, останали нерешени при последните конституционни промени и последвали ги промени в Закон за съдебната власт.
Сред рекомендациите изключително изрично е наблегнато на нуждата да се ускори ролята във Висшия правосъден съвет (ВСС) на съдиите, определени от съдии, да се редуцира оптимално опцията за въздействие на прокуратурата и основния прокурор върху кадруването на съдиите, да се увелечи отчетността на основния прокурор и опцията да бъде разследван дейно и без значение за нарушавания, серизоно да бъдат лимитирани пълномощията на прокуратурата отвън наказателното произвеждане и други
Извън това Венецианската комисия прави и редица други рекомендации за увеличение на независимостта на съда и съдиската гилдия във Висш съдебен съвет.
Интересното е, че в сряда се чака и резолюция на ПАСЕ във връзка с върховенството на закона и независимостта на правосъдната власт в пет страни, измежду които и България, Според отчет на немския парламентарист Бернд Фабрициус, озаглавен " Нови закани за върховенството на закона в държавите-членки на Съвета на Европа: определени образци ", прегледан от Комисията по правни въпроси на ПАСЕ, в България, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция, върховенството на правото е доста съществено застрашено поради ограничение на независимостта на правосъдната власт посредством политически напън върху съдилищата и правосъдния съвет.
Настоящото мнение на Венецианската комисия (ВК) е изключително значително поради конкретността на рекомендациите, разграничени в две категории и съпроводени с доста ясни претекстове. В най-общ проект се споделя, че конституционните промени от 2015 година в България в доста връзки би трябвало да бъдат оценени позитивно, като да вземем за пример разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска, и избора на парламентарната квота с квалифицирано болшинство. Въпреки това, системата към момента страда от редица дефекти, което постанова напредъкът да бъде укрепен с по-нататъшни структурни промени на конституционно и законово равнище.
Ключовите рекомендации на Венеци анската комисия в тази тенденция са:
1. Съдиите, определени от съдии, би трябвало да съставляват най-малко половината от членовете на съдийската гилдия във Висш съдебен съвет. В предходни свои мнения ВК към този момент е посочвала нуждата да се провежда Съдебната гилдия на Висш съдебен съвет съгласно рекомендацията на Съвета на министрите, че най-малко половината от ченовете й би трябвало да са съдии, определени от съдии, което и до момента не е изпълнено – едвам 6 са съдиите, определени от своите сътрудници в 25-членния съвет и в 14-членната съдийска гилдия. В този подтекст,
2. Да се поправя значителното въздействие на прокур атурата и основния прокурор върху кадруването на съдиите. Източник на бизпокойство е ВК за следващ път показва угриженост, че прокуратурата и в частност Главният прокурор към момента има значително въздействие във връзка с ръководството на съдиите, което поражда угриженост, че това може да има възпиращ резултат върху съдиите. Присъствието на основния прокурор в органа, който взема решение тяхното предопределение, дисциплинарни производства и премахване крие риск да възприемано като евентуална опасност от съдиите, които вземат решение каузи, по които прокуратурата е страна, както и че основният прокурор няма да работи независимо против съдии, чиито решения той не утвърждава. Действително в някои страни има правосъдни препоръки, където съдии и прокурори заседават дружно, само че в някогашните социалистически страни има завещание от прекомерно мощна прокуратура, което заплашва независимостта на съда. Извън всичко това, даже и след последните промени правосъдният закон в България разрешава в съдийската квота да има прокурори, определени от парламентарната квота.
Прекомерното въздействие на прокуратурата може да се поправя по разнообразни способи, като единият от тях е да вземем за пример да се трансферират към съдийската гилдия някои от пълномощията на пленарния състав на Висш съдебен съвет, в частност пълномощието да назначава и отстранява двамата ръководители на висшите съдилища и изборните членове на съвета от съдиите. Като опция може да се планува тези решения да се вземат с двойно болшинство – от изборните членове на съдийската квота и от пленарния състав. В момента двамата ръководители на висшите съдилища можгат да бъдат избарни даже и без присъединяване на съдиите, определени от професионалната квота, отбелязва комисията.
3. Да се усили отчетността на основния прокурор като в закона се планува процедура, позволяваща дейно и без значение следствие на данни за осъществени от него нарушавания. В България основният прокурор има безусловно същия статус, както ръководителите на висшите съдилища. От една страна прокуратурата не е следена от никаква друга власт в страната, от друга – не е ясно кой може да желае отчетност на основния прокурор и този абсурд към този момент е бил отбелязван в предходни отчети на ПАСЕ. По създание основният прокурор е ваксиниран против наказателно гонене и е на практика закрепостен. Това е единствено по себе си проблематично и нарушава салдото в системата на ръководството на правосъдната власт, като във Висш съдебен съвет той стои против минимум пет негови членове, които са в някаква йерархична взаимозависимост от него. В този смисъл ВК предлага да се сътвори опция за следствие на основния прокурор от орган или лице, което е без значение от прокуратурата, и което да има потенциала за издерване и инспекция на обстоятелства. Членовете на прокуратурата във Висш съдебен съвет не би трябвало да има опция за блокиране на такова следствие.
4. Сериозно да бъдат лимитирани функционалностите и пълномощията на прокуратурата отвън наказателното произвеждане, в случай че не и напълно да се отстранен. Закон за съдебната власт би трябвало да регламентира това с огромна точност.
5. Отстраняването на съдиите, които са обект на следствие, следва да бъде предмет на ефикасен надзор от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет.
6. Висш съдебен съвет следва да има пълномощията да номинира претенденти за инспектори в инспуктората и да ги отстра ява при сериозн и нар ушения .
Изв ъ н тези рекомендации Венеци анската комисия приканва българските управляващи да обмислят и други съответни ограничения:
1. Утвърдени професионални сдружения на юристи, правни учебни заведения и други да бъдат ангажирани в процеса на номиниране на парламентарната квота на ВСС;
2. Съставът на непрекъснатите комисии на Висш съдебен съвет да се уреди в Закона за правосъдната власт;
3. Общите събрания на съдилищата би трябвало да имат извънредно право да предлагат претенденти за позицията на ръководител на съда;
4. Правомощията, които слагат ръководителите на съдилища в по-високо йерархично състояние по отношение на техните сътрудници съдии, би трябвало да бъде преразгледани; по-специално би трябвало да се лишават техните дисциплинарни пълномощия да постановат неодобрение (забележка) и да стартират дисциплинарно произвеждане, както и контролните им правомощия;
5. Отказът да се признае несменяемост би трябвало да бъде съпроводен от гаранции, сходни на плануваните за премахване от длъжност;
6. Функциите на инспектората би трябвало да бъдат ясно отграничени от функционалностите на ВСС;п о-детайлно би трябвало да бъде регламентирана процедурата на инспекциите, с цел да се предотврати
неоправдана, дълга или протичаща по афектиран метод инспекция;
7. Да се преразгледат критериите и знаците за оценка и да се провеждат по-добре;
8. По-прецизно да бъдат разказани основанията за дисциплинарна отговорност; законът би трябвало
обясни концепцията за " нарушение престижа на правосъдната власт " и ясно да се уточни, че непредумишлените неточности в правосъдната процедура не водят до дисциплинарна отговорност.
Извън тези рекомендации, в мнението е маркирано, че Комисията е осведомена с другите проблеми на българското правораздаване, като да вземем за пример неровномерната систематизиране на натовареност и запаси сред българските съдилища, излишно формалистичната процедура, интервенция в системата за инцидентно систематизиране на каузи, нападателни медийни офанзиви против съдии и други Тези проблеми остават отвън актуалната оценка, която се концентрира върху законовата уредба на салдото сред самостоятелност и отчетност на правосъдната система.
Здравка Калайджиева: България е под мониторинг към този момент 25 години
" Мнението на Венецианската комисия този път е доста по-конкретно и с доста по-ясни рекомендации, също така то е изцяло надлежно на към този момент одобрявани резолюции рекомендации от други органи на Съвета на Европа ", разяснява за " Капитал " някогашният арбитър в Европейския съд за правата на индивида Здравка Калайджиева. " В мнението се обръща внимание също по този начин и на Механизма за съдействие и инспекция (МСП), т.е. налице са по-близки и по-ясни позиции сред другите интернационалните институции, които се занимават с въпросите на независимостта на правосъдната власт в България. За мен това мнение не е изненада, тъй като то съдържа всичко това, което към този момент неведнъж е казвано от други институции, в това число и от Венецианската комисия, още повече, че категорично се споделя, че актуалното мнение не повтаря многото предходни рекомендации на комисията, които остават годни. "
На въпрос какво следва оттук насетне Калайджиева изрази съществени запаси: " От приемането си в Съвета на Европа през 1992 година България е под мониторинг за върховенството на закона – към този момент 25 години. При влизането си в Съвета на Европа България даде обещание промени, само че тези неща наподобяват неизпълнени. Подобно е и ситуацията с участието в Европейския съюз, където България бе призната при изискване, че ще извърши правосъдна промяна и за тази цел бе основан МСП. Вече 10 години този механизъм не доближава до изводи, че съответна правосъдна промяна у нас е осъществена. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ