Скъпите лекарства в болниците - какъв е казусът
© Велко Ангелов За да можеш да манипулираш публичното мнение добре, в действителност би трябвало да си добър специалист. Нещо, което не може да се отхвърли на шефа на здравната каса доктор Дечо Дечев, който от уикенда досега създава шумни кавги за това по какъв начин ръководещите не се грижат за парите на здравната каса, по какъв начин фармацевтични компании и частни лечебни заведения злоупотребяват със средствата й и по какъв начин той е единственият, който може да накара нещата в системата да се случат.
Мандатът на Дечев в касата завършва скоро. И сега наподобява той води война непосредствено с Кирил Ананиев за поста на министър на опазването на здравето и непрестанно трансферира отговорността от касата към здравното министерство. Проблемът е, че това се случва с полуистини за тънкостите в лекарствоснабдяването и частните лечебни заведения, които звучат стряскащо на незапознатите с веригата на доставка на лекарства.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Пред bTV в сряда Дечев даде съответна информация, съгласно която частни лечебни заведения са купували лекарства, платени от здравната каса на пет пъти по-висока цена от държавните клиники. Това се е случвало в границите на пределната записана цена (максималната цена, защото медикаментите са контролирана стока) и е законно, само че не е морално.
Истината за единичния случай с вариации на цената на едно лекарство, обаче, е много по-различна. Дечев изброи пред малките екрани частните лечебни заведения, които са купували медикамента, който е предопределен за химиотерапия, на цена от 1063 лева и по този метод ги упрекна в корист с парите на НЗОК. Това съгласно него са " Пълмед ", " Аджибадем Сити клиник ", " Надежда ", " Софиямед ", " Паркхоспитал ", " Сердика ", " Централ онкохоспитал ", " Дева Мария " и " Унихоспитал ". От сдруженията на частните лечебни заведения обаче оповестиха пред " Капитал ", че се съветват с юристи дали да не заведат дело за клюка и уронване на репутацията им против шефа на касата. Причината е че, някои от изброените лечебни заведения - да вземем за пример " Аджибадем Сити клиник ", не са купували от посоченото лекарство. Другите пък са получили цена от дистрибутора над 1000 лева и са платили по нея.
Здравният министър Кирил Ананиев и шефът на касата ще би трябвало да опишат пред парламентарната здравна комисия какво в действителност се е случило на съвещанието й през днешния ден (четвъртък).
Каква е регулацията
Лекарствата са стока с контролирана оптималната цена, която се следи от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули към Министерския съвет. Продажната стойност на равнище производител се съпоставя всеки ден с сходни цени в останалите европейски здравни каси и в случай че бъде открита по-ниска, съветът служебно понижава цената и в България. Здравната каса и лечебните заведения покриват към 10 хиляди медикаменти. Съветът е концентриран върху най-скъпите артикули, които могат да спестят най-вече като разноски на здравната каса и лечебните заведения. Веднъж годишно обаче, се прави наложителен обзор на всички медикаменти. Самият производител или вносител също може да подаде документи и да понижи цената си, в случай че е почнал да я получава на по-ниска стойност.
След като цената на лекарството е записана и то се покрива от здравната каса или лечебните заведения, по закон производителят не може да продава непосредствено на крайни клиенти, с цел да не манипулира пазара. Той би трябвало да продаде стоката си на търговец на едро с медикаменти. Вторият има право да си начисли надценка от 4%, 6% и 7%. Ако цената на производителя на лекарството е над 30 лева, надценката е 4%, а в случай че е под 10 лева - 7%.
След като търговецът на едро начисли надценката си, той може да продава лекарството на различен търговец на едро, на болнична аптека или на така наречен открита аптека, която работи с жители.
Какво се е случило с съответното лекарство
Лекарството, с което даде образец доктор Дечев, е за химиотерапия. До преди няколко години то е било оргинален артикул без аналог и цената му е била към 1300 лева През последните години са се появили четири нови копия и цената е паднала – до 1063 лева
През предходната година НЗОК вкара механизъм, при който в случай че дадена компания е продала повече медикаменти от предходната година, тя би трябвало да въстанови на касата средствата за опаковките, които е продала на лечебните заведения допълнително. В края на годината компанията " Алводжен ", която е дистрибутор на едро, е била извикана в НЗОК, защото е надвишила лимита и от броя опаковки от въпросното лекарство за химиотерапия и би трябвало да връща на НЗОК пари. Компанията е споделила, че в действителност е продала съответния брой опаковки, само че не всички на цена от 1063 лева, а някои - на цена от 200 лева броя. Не излиза наяве за какво се е получила такава разлика в продажната стойност на един и същи медикамент.
Според доктор Дечев отговорни в тази ситуация са лечебните заведения, които са фактурирали на касата лекарството на най-високата цена, до момента в който държавните клиники са провеждали търгове и са постигнали цена от 200 лева сред другите конкуриращи се компании. Освен това той добавя, че отговорност носи страната, която дава лиценз на търговците на едро и лечебните заведения.
Ето отсам стартират тълкуванията, с които здравният бранш се занимава през последните дни.
Според фармацевтични компании и лечебни заведения става въпрос за индивидуален случай, който не е изцяло оценен. Според тях не е ясно и за какво здравната каса не е забелязала другите цени, по които е плащала месеци наред. Частни лечебни заведения, чиито имена Дечев загатна пред медиите, настояват пред " Капитал ", че са пазарували лекарството на по-високата цена и не им е била предлагана по-ниска и по този начин и са фактурирали продукта на здравната каса.
Къде е казусът съгласно лекарствения закон
" Алводжен " е записана като търговец на едро с медикаменти. Ако е продавала на едни лечебни заведения на 200 лева, а на други на 1063 лева, тя би трябвало да бъде санкционирана, защото не съблюдава лекарствения закон, съгласно който може да си начисли единствено надценка от 4%. Освен това би трябвало да бъде тествано по какъв начин това нарушаване се отразява върху конкурентната среда, защото сходна ниска цена дава конкурентно преимущество на една болница пред друга.
Ако " Алводжен " в действителност е почнала да получава лекарството на сходна ниска цена, тя е трябвало да подаде документи в Националния лекарствен съвет по цените, а не да изчаква интервала, в който цената й ще бъде тествана.
Според хора от бранша, които пожелаха да не бъдат представени, компанията е разполагала с партида с изтичащ период на валидност и по тази причина е понижила цените до 200 лева По закон обаче, тя няма право да продава на лечебните заведения артикули с изтичащ период на валидност, без да им заплати наказателна клауза. Болниците също биха носили отговорност, в случай че са закупили медикамент с изтичащ период на валидност.
Съществува и хипотезата " Алводжен " да е продавала стоката си на други търговци на едро, а те на търговци на едро на лечебните заведения или на самите лечебни заведения. В този случай би трябвало да се ревизира дали някой по веригата е получавал продукта на цена 200 лева, само че го е фактурирал на болничното заведение, а тя на НЗОК – на цена от 1063 лева, защото това също би било нарушаване на лекарствения закон.
Къде е операцията
Първият, който би трябвало да е забелязал разликите в цените, по които заплаща здравната каса, е самата институция, на която шеф е доктор Дечо Дечев. Видно, обаче, НЗОК е схванала в края на годината, когато от " Алводжен " са споделили на какви цени са продавали. Д-р Дечев не е съобщил нищо на надзорния съвет на касата, нито в здравното министерство или парламентарната здравна комисия, а го направи първо в медиите, без да даде елементи по проблема.
Така волно или не, той се опита да трансферира отговорността за този проблем на здравното министерство, което давало лицензи на търговците на едро и лечебните заведения, и било длъжно да следи поръчките на клиниките.
Лицензите на търговците на едро се дават от Изпълнителната организация по медикаментите и те зависят от условията за добра дистрибуторска процедура, площта на склада, осъществяването на правила за запазване на медикаменти, чиновници и никога лицензът не зависи от това на каква цена продава дистрибуторът.
Министерството на здравеопазването в действителност дава отговор за издаването на лицензи на клиниките в лечебните заведения и до скоро и на самите лечебни заведения. Сега за лицензите на новите лечебни заведения дава отговор директно държавното управление. Лицензите на лечебните заведения също не зависят от цената, по която купуват медикаменти, а от това какъв медицински екип и благоприятни условия за работа имат те.
Здравният министър може да следи поръчките и финансовите потоци в държавните и общинските лечебни заведения, само че не и в частните и в случай че е имало нарушавания по веригата, той в тази ситуация няма механизъм, по който да ги научи.
Националният съвет по цените евентуално е ревизирал цената на лекарството и не е ясно на каква цена са му показали че се продава.
Д-р Дечев упрекна и ръководещите, че са приели лобистки закон през 2016 година, като са разрешили на частните лечебни заведения да не вършат към този момент публични поръчки. Това обаче е направено поради европейска инструкция за обществено правните организации, която пък е в действие от 2004 година Според нея частните субекти могат да се грижат да купуват на допустимо най-хубава цена и сами.
Какво взеха решение ръководещите
След като доктор Дечев изясни през образец по какъв начин лечебните заведения сякаш законно източват здравната каса, от ГЕРБ оповестиха, че ще върнат задължението и частните лечебни заведения да вършат публични поръчки, както беше до 2016 година Тогава те бяха вносители на поправката, с цел да не бъде България в нарушаване на директивата.
Д-р Дечев обаче изиска публични поръчки единствено за медикаментите. Но не и за медицинските произведения. През предходната година НЗОК да вземем за пример направи търг за медицински произведения , съгласно който здравната каса ще заплаща единствено най-евтините импланти – да вземем за пример изкуствени стави. Преди съществуваше опцията пациентът да употребява минималната избрана цена от НЗОК и в случай че реши да употребява по-скъп имплант, да си доплати.,Например, в случай че преди един имплант е коствал 3000 лева, а касата е покривала 1000 лева от него, пациентът можеше да доплати 2000 лева Сега ще би трябвало да избира - или безвъзмезден, само че най-евтин имплант, или да си заплати самичък по-качественото произведение, в случай че то е по-скъпо.
Част от частните лечебни заведения настояват, че не се тормозят да се вътна публичните поръчки за всички външни услуги и артикули. Допреди години те бяха възложители на рекордно висок брой търгове и сега пазарят по допустимо най-ниски цени. Дори дават за образец по какъв начин в частните лечебни заведения храната за пациентите коства 3 лева дневно за доста положително качество, до момента в който в държавни клиники е приблизително 11 лева дневно с социална поръчка.
Други представители на частните лечебни заведения считат, че предлагането на Дечев да има търгове във всички лечебни заведения е лобистко. Според тях връщането на поръчките за медикаменти да вземем за пример, ще ги принуди да пазарят от тъкмо избрани търговци на едро и да не могат да реализират спестовност от мащаба и конкурентни цени.
Мандатът на Дечев в касата завършва скоро. И сега наподобява той води война непосредствено с Кирил Ананиев за поста на министър на опазването на здравето и непрестанно трансферира отговорността от касата към здравното министерство. Проблемът е, че това се случва с полуистини за тънкостите в лекарствоснабдяването и частните лечебни заведения, които звучат стряскащо на незапознатите с веригата на доставка на лекарства.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Пред bTV в сряда Дечев даде съответна информация, съгласно която частни лечебни заведения са купували лекарства, платени от здравната каса на пет пъти по-висока цена от държавните клиники. Това се е случвало в границите на пределната записана цена (максималната цена, защото медикаментите са контролирана стока) и е законно, само че не е морално.
Истината за единичния случай с вариации на цената на едно лекарство, обаче, е много по-различна. Дечев изброи пред малките екрани частните лечебни заведения, които са купували медикамента, който е предопределен за химиотерапия, на цена от 1063 лева и по този метод ги упрекна в корист с парите на НЗОК. Това съгласно него са " Пълмед ", " Аджибадем Сити клиник ", " Надежда ", " Софиямед ", " Паркхоспитал ", " Сердика ", " Централ онкохоспитал ", " Дева Мария " и " Унихоспитал ". От сдруженията на частните лечебни заведения обаче оповестиха пред " Капитал ", че се съветват с юристи дали да не заведат дело за клюка и уронване на репутацията им против шефа на касата. Причината е че, някои от изброените лечебни заведения - да вземем за пример " Аджибадем Сити клиник ", не са купували от посоченото лекарство. Другите пък са получили цена от дистрибутора над 1000 лева и са платили по нея.
Здравният министър Кирил Ананиев и шефът на касата ще би трябвало да опишат пред парламентарната здравна комисия какво в действителност се е случило на съвещанието й през днешния ден (четвъртък).
Каква е регулацията
Лекарствата са стока с контролирана оптималната цена, която се следи от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули към Министерския съвет. Продажната стойност на равнище производител се съпоставя всеки ден с сходни цени в останалите европейски здравни каси и в случай че бъде открита по-ниска, съветът служебно понижава цената и в България. Здравната каса и лечебните заведения покриват към 10 хиляди медикаменти. Съветът е концентриран върху най-скъпите артикули, които могат да спестят най-вече като разноски на здравната каса и лечебните заведения. Веднъж годишно обаче, се прави наложителен обзор на всички медикаменти. Самият производител или вносител също може да подаде документи и да понижи цената си, в случай че е почнал да я получава на по-ниска стойност.
След като цената на лекарството е записана и то се покрива от здравната каса или лечебните заведения, по закон производителят не може да продава непосредствено на крайни клиенти, с цел да не манипулира пазара. Той би трябвало да продаде стоката си на търговец на едро с медикаменти. Вторият има право да си начисли надценка от 4%, 6% и 7%. Ако цената на производителя на лекарството е над 30 лева, надценката е 4%, а в случай че е под 10 лева - 7%.
След като търговецът на едро начисли надценката си, той може да продава лекарството на различен търговец на едро, на болнична аптека или на така наречен открита аптека, която работи с жители.
Какво се е случило с съответното лекарство
Лекарството, с което даде образец доктор Дечев, е за химиотерапия. До преди няколко години то е било оргинален артикул без аналог и цената му е била към 1300 лева През последните години са се появили четири нови копия и цената е паднала – до 1063 лева
През предходната година НЗОК вкара механизъм, при който в случай че дадена компания е продала повече медикаменти от предходната година, тя би трябвало да въстанови на касата средствата за опаковките, които е продала на лечебните заведения допълнително. В края на годината компанията " Алводжен ", която е дистрибутор на едро, е била извикана в НЗОК, защото е надвишила лимита и от броя опаковки от въпросното лекарство за химиотерапия и би трябвало да връща на НЗОК пари. Компанията е споделила, че в действителност е продала съответния брой опаковки, само че не всички на цена от 1063 лева, а някои - на цена от 200 лева броя. Не излиза наяве за какво се е получила такава разлика в продажната стойност на един и същи медикамент.
Според доктор Дечев отговорни в тази ситуация са лечебните заведения, които са фактурирали на касата лекарството на най-високата цена, до момента в който държавните клиники са провеждали търгове и са постигнали цена от 200 лева сред другите конкуриращи се компании. Освен това той добавя, че отговорност носи страната, която дава лиценз на търговците на едро и лечебните заведения.
Ето отсам стартират тълкуванията, с които здравният бранш се занимава през последните дни.
Според фармацевтични компании и лечебни заведения става въпрос за индивидуален случай, който не е изцяло оценен. Според тях не е ясно и за какво здравната каса не е забелязала другите цени, по които е плащала месеци наред. Частни лечебни заведения, чиито имена Дечев загатна пред медиите, настояват пред " Капитал ", че са пазарували лекарството на по-високата цена и не им е била предлагана по-ниска и по този начин и са фактурирали продукта на здравната каса.
Къде е казусът съгласно лекарствения закон
" Алводжен " е записана като търговец на едро с медикаменти. Ако е продавала на едни лечебни заведения на 200 лева, а на други на 1063 лева, тя би трябвало да бъде санкционирана, защото не съблюдава лекарствения закон, съгласно който може да си начисли единствено надценка от 4%. Освен това би трябвало да бъде тествано по какъв начин това нарушаване се отразява върху конкурентната среда, защото сходна ниска цена дава конкурентно преимущество на една болница пред друга.
Ако " Алводжен " в действителност е почнала да получава лекарството на сходна ниска цена, тя е трябвало да подаде документи в Националния лекарствен съвет по цените, а не да изчаква интервала, в който цената й ще бъде тествана.
Според хора от бранша, които пожелаха да не бъдат представени, компанията е разполагала с партида с изтичащ период на валидност и по тази причина е понижила цените до 200 лева По закон обаче, тя няма право да продава на лечебните заведения артикули с изтичащ период на валидност, без да им заплати наказателна клауза. Болниците също биха носили отговорност, в случай че са закупили медикамент с изтичащ период на валидност.
Съществува и хипотезата " Алводжен " да е продавала стоката си на други търговци на едро, а те на търговци на едро на лечебните заведения или на самите лечебни заведения. В този случай би трябвало да се ревизира дали някой по веригата е получавал продукта на цена 200 лева, само че го е фактурирал на болничното заведение, а тя на НЗОК – на цена от 1063 лева, защото това също би било нарушаване на лекарствения закон.
Къде е операцията
Първият, който би трябвало да е забелязал разликите в цените, по които заплаща здравната каса, е самата институция, на която шеф е доктор Дечо Дечев. Видно, обаче, НЗОК е схванала в края на годината, когато от " Алводжен " са споделили на какви цени са продавали. Д-р Дечев не е съобщил нищо на надзорния съвет на касата, нито в здравното министерство или парламентарната здравна комисия, а го направи първо в медиите, без да даде елементи по проблема.
Така волно или не, той се опита да трансферира отговорността за този проблем на здравното министерство, което давало лицензи на търговците на едро и лечебните заведения, и било длъжно да следи поръчките на клиниките.
Лицензите на търговците на едро се дават от Изпълнителната организация по медикаментите и те зависят от условията за добра дистрибуторска процедура, площта на склада, осъществяването на правила за запазване на медикаменти, чиновници и никога лицензът не зависи от това на каква цена продава дистрибуторът.
Министерството на здравеопазването в действителност дава отговор за издаването на лицензи на клиниките в лечебните заведения и до скоро и на самите лечебни заведения. Сега за лицензите на новите лечебни заведения дава отговор директно държавното управление. Лицензите на лечебните заведения също не зависят от цената, по която купуват медикаменти, а от това какъв медицински екип и благоприятни условия за работа имат те.
Здравният министър може да следи поръчките и финансовите потоци в държавните и общинските лечебни заведения, само че не и в частните и в случай че е имало нарушавания по веригата, той в тази ситуация няма механизъм, по който да ги научи.
Националният съвет по цените евентуално е ревизирал цената на лекарството и не е ясно на каква цена са му показали че се продава.
Д-р Дечев упрекна и ръководещите, че са приели лобистки закон през 2016 година, като са разрешили на частните лечебни заведения да не вършат към този момент публични поръчки. Това обаче е направено поради европейска инструкция за обществено правните организации, която пък е в действие от 2004 година Според нея частните субекти могат да се грижат да купуват на допустимо най-хубава цена и сами.
Какво взеха решение ръководещите
След като доктор Дечев изясни през образец по какъв начин лечебните заведения сякаш законно източват здравната каса, от ГЕРБ оповестиха, че ще върнат задължението и частните лечебни заведения да вършат публични поръчки, както беше до 2016 година Тогава те бяха вносители на поправката, с цел да не бъде България в нарушаване на директивата.
Д-р Дечев обаче изиска публични поръчки единствено за медикаментите. Но не и за медицинските произведения. През предходната година НЗОК да вземем за пример направи търг за медицински произведения , съгласно който здравната каса ще заплаща единствено най-евтините импланти – да вземем за пример изкуствени стави. Преди съществуваше опцията пациентът да употребява минималната избрана цена от НЗОК и в случай че реши да употребява по-скъп имплант, да си доплати.,Например, в случай че преди един имплант е коствал 3000 лева, а касата е покривала 1000 лева от него, пациентът можеше да доплати 2000 лева Сега ще би трябвало да избира - или безвъзмезден, само че най-евтин имплант, или да си заплати самичък по-качественото произведение, в случай че то е по-скъпо.
Част от частните лечебни заведения настояват, че не се тормозят да се вътна публичните поръчки за всички външни услуги и артикули. Допреди години те бяха възложители на рекордно висок брой търгове и сега пазарят по допустимо най-ниски цени. Дори дават за образец по какъв начин в частните лечебни заведения храната за пациентите коства 3 лева дневно за доста положително качество, до момента в който в държавни клиники е приблизително 11 лева дневно с социална поръчка.
Други представители на частните лечебни заведения считат, че предлагането на Дечев да има търгове във всички лечебни заведения е лобистко. Според тях връщането на поръчките за медикаменти да вземем за пример, ще ги принуди да пазарят от тъкмо избрани търговци на едро и да не могат да реализират спестовност от мащаба и конкурентни цени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ