Кратко ръководство за работодатели по време на пандемията от COVID-19
© Велко Ангелов Обявената пандемия от Covid-19 неизбежно се отразява отрицателно на съвсем всички бизнеси и слага комплицирани провокации пред работодателите в голям брой посоки. В късото управление по-долу се опитваме да дадем отговори на някои съществени правни въпроси, които могат да зародят пред работодателите в създалата се изключителна обстановка. Информацията е настояща към 13.03.2020 година
Кои ограничения за предотвратяване от вируса на работното място са наложителни за работодателите?
По принцип в трудовото законодателство няма посочени наложителни ограничения. Предвид създалата се усложнена епидемиологична конюнктура, със заповед на Министъра на Здравеопазването от 13.03.2020 година бяха постановени следните наложителни ограничения за работодателите : " Всички работодатели, според от спецификата и опциите на съответната трудова активност да вкарат отдалечена форма на работа на чиновниците си. Когато това е невероятно, работодателите провеждат провеждането на засилени противоепидемични ограничения в работните пространства, включително: филтър, стерилизация и проветряване, инструктаж за съблюдаване на персонална хигиена на личния състав и не позволяват чиновници или външни лица с прояви на остри заразни болести. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Извън горното, можем да споменем, че в края на февруари Световната здравна организация (СЗО) разгласява целесъобразни ограничения за работодатели против разпространяването на Covid-19, които могат да се намерят на български език на уеб страницата на Министерството на здравеопазването (МЗ). Повечето от ограниченията на СЗО могат да се приложат от всеки шеф и включват въвеждане на осведомителна акция за вируса, поддържане на висока хигиена на работното място и други.
Извън наложителните ограничения на Министерство на здравеопазването и евентуални следващи изключителни ограничения, които могат да бъдат въведени от способени държавни органи, българското трудово законодателство разпорежда общи отговорности на работодателите да обезпечават здравословни и безвредни условия на труд и да вземат ограничения за попречване и понижаване на общите болести (към които се числи и болестта, породено от Covid-19). Как тъкмо работодателят ще извърши тези отговорности зависи от неговата преценка и от съответната активност , както и от организацията на работата в предприятието.
Могат ли работодателите да наредят на чиновниците си да работят от у дома, базирайки се на изключителната обстановка в страната?
Българското законодателство не планува пълномощия на работодателя да подреди на чиновниците си да работят от у дома, даже при обстановки като зараза. Работата от разстояние (или така наречен " хоум офис ", " telework ", работа от вкъщи) е уредена в Кодекса на труда като доброволна , затова работодателят не може еднолично да разпореди работа от у дома на чиновници , които нямат съответните клаузи в трудовите си контракти. Това се постанова заради потребността да се уредят изискванията, правата и отговорностите при работата от разстояние - най-много във връзка с сигурността на труда, осъществяван от вкъщи на служителя, както и във връзка с реда за възлагането и отчитането на работата от разстояние и наличието, размера, постигнатите резултати и други характерности на работата, които са от голяма важност за отчитане на осъщественото.
Предвид горното и с оглед осъществяване на издадената от Министъра на опазването на здравето заповед към работодателите, целесъобразно е работата от разстояние да бъде въведена с изменение на трудовите контракти на чиновниците.
Могат ли работодателите да вкарат ограничения за определяне дали чиновник е болен?
Няма съображение за такива ограничения в настоящото законодателство, а и българската Комисия за отбрана на персоналните данни не е излязла с категорично мнение по въпроса. С експлицитни инструкции в изключителни обстановки здравните управляващи или други способени органи могат да разпоредят такива ограничения, само че все още такива не са налице. Такива ограничения също по този начин са стандарт и са наложителни в избрани промишлености - например хранително-вкусовата.
Интересно е да се означи, че способените органи за отбрана на персоналните данни във Франция и Италия разгласиха инструкции, съгласно които ограничения като наложително мерене на температурата и събиране на медицински въпросници и бланки от чиновници и гости не се считат за възможни с оглед настоящите правила за отбрана на персоналните данни . Според двата надзорни органа, работодателите би трябвало да оставят събирането и следствието на информация за признаци на COVID-19 на способените здравни органи. Служителите обаче имат общо обвързване да се грижат за здравето и сигурността си, както и за здравето и сигурността на другите лица. Ето за какво работодателите биха могли да подканят чиновниците си да ги осведомят при положение на каквито и да било признаци на заболяване.
Могат ли работодателите да не заплащат трудови хонорари на чиновниците си заради изключителната обстановка в страната?
Няма правно съображение в трудовото законодателство, на което работодателите да могат да се базират, с цел да не заплащат трудовите хонорари , даже и заради създалата се обстановка чиновниците да не работят.
Какво могат да създадат работодателите в обстановката на понижаване или цялостно прекъсване на работата?
Работодателите могат да приложат пълномощията си при престой , като наредят на чиновниците си да употребяват платения си годишен отпуск (при престой над 5 работни дни) или да правят краткотрайно друга работа в същото или в друго дружество. В този случай другото дружество би трябвало да е в същото обитаемо място или околност, като няма ограничаване от най-малък брой работни дни престой, преди да се вземе тази мярка, и тя може да продължава, до момента в който престоят продължава.
Работодателите могат и да вкарат ненапълно работно време , само че с дълготрайност не по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане на работното време, да вземем за пример най-малко 4 ч. при обикновено работно време от 8 ч. дневно. Непълното работно време може да се вкара за интервал до 3 месеца . При последния вид работодателите дължат по-ниски трудови хонорари.
В случай че задържането на всички наети чиновници би довело до съществени загуби, работодателите могат да преценяват да закрият напълно предприятието , да закрият част от него , да съкратят щата или да уволнят чиновници на съображение понижаване размера на работа или прекъсване на активността за повече от 15 работни дни.
Имат ли право чиновниците да се " самокарантинират " у дома?
Ако служителят е решил самичък да си остане у дома, то той може или да работи от разстояние, стига такава опция да е планувана в трудовия му контракт, или да я контракти в допълнение с работодателя, или да си вземе заплатен или неплатен отпуск.
Трудовото законодателство разрешава на чиновниците да откажат да извършват предоставената им работа , в случай че възникне сериозна и непосредствена заплаха за живота или здравето им . Поради невижданата обстановка е противоречиво дали и при какви съответни условия би могло да се одобри, че съществуването на пандемия основава непосредствена заплаха за живота и здравето на чиновниците на работното им място.
В случаите, когато служителят е подложен под карантина от здравните управляващи, се ползват нормалните правила - служителят следва да показа болничен лист за слагане под карантина.
Зоя Тодоров е съучастник, а Радослава Макшутова адвокатски помощник в " Димитров, Петров и Ко. "
Горният текст не съставлява юридически съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като задоволителен за разрешаването на съответни правни проблеми и проблеми.
Кои ограничения за предотвратяване от вируса на работното място са наложителни за работодателите?
По принцип в трудовото законодателство няма посочени наложителни ограничения. Предвид създалата се усложнена епидемиологична конюнктура, със заповед на Министъра на Здравеопазването от 13.03.2020 година бяха постановени следните наложителни ограничения за работодателите : " Всички работодатели, според от спецификата и опциите на съответната трудова активност да вкарат отдалечена форма на работа на чиновниците си. Когато това е невероятно, работодателите провеждат провеждането на засилени противоепидемични ограничения в работните пространства, включително: филтър, стерилизация и проветряване, инструктаж за съблюдаване на персонална хигиена на личния състав и не позволяват чиновници или външни лица с прояви на остри заразни болести. "
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Извън горното, можем да споменем, че в края на февруари Световната здравна организация (СЗО) разгласява целесъобразни ограничения за работодатели против разпространяването на Covid-19, които могат да се намерят на български език на уеб страницата на Министерството на здравеопазването (МЗ). Повечето от ограниченията на СЗО могат да се приложат от всеки шеф и включват въвеждане на осведомителна акция за вируса, поддържане на висока хигиена на работното място и други.
Извън наложителните ограничения на Министерство на здравеопазването и евентуални следващи изключителни ограничения, които могат да бъдат въведени от способени държавни органи, българското трудово законодателство разпорежда общи отговорности на работодателите да обезпечават здравословни и безвредни условия на труд и да вземат ограничения за попречване и понижаване на общите болести (към които се числи и болестта, породено от Covid-19). Как тъкмо работодателят ще извърши тези отговорности зависи от неговата преценка и от съответната активност , както и от организацията на работата в предприятието.
Могат ли работодателите да наредят на чиновниците си да работят от у дома, базирайки се на изключителната обстановка в страната?
Българското законодателство не планува пълномощия на работодателя да подреди на чиновниците си да работят от у дома, даже при обстановки като зараза. Работата от разстояние (или така наречен " хоум офис ", " telework ", работа от вкъщи) е уредена в Кодекса на труда като доброволна , затова работодателят не може еднолично да разпореди работа от у дома на чиновници , които нямат съответните клаузи в трудовите си контракти. Това се постанова заради потребността да се уредят изискванията, правата и отговорностите при работата от разстояние - най-много във връзка с сигурността на труда, осъществяван от вкъщи на служителя, както и във връзка с реда за възлагането и отчитането на работата от разстояние и наличието, размера, постигнатите резултати и други характерности на работата, които са от голяма важност за отчитане на осъщественото.
Предвид горното и с оглед осъществяване на издадената от Министъра на опазването на здравето заповед към работодателите, целесъобразно е работата от разстояние да бъде въведена с изменение на трудовите контракти на чиновниците.
Могат ли работодателите да вкарат ограничения за определяне дали чиновник е болен?
Няма съображение за такива ограничения в настоящото законодателство, а и българската Комисия за отбрана на персоналните данни не е излязла с категорично мнение по въпроса. С експлицитни инструкции в изключителни обстановки здравните управляващи или други способени органи могат да разпоредят такива ограничения, само че все още такива не са налице. Такива ограничения също по този начин са стандарт и са наложителни в избрани промишлености - например хранително-вкусовата.
Интересно е да се означи, че способените органи за отбрана на персоналните данни във Франция и Италия разгласиха инструкции, съгласно които ограничения като наложително мерене на температурата и събиране на медицински въпросници и бланки от чиновници и гости не се считат за възможни с оглед настоящите правила за отбрана на персоналните данни . Според двата надзорни органа, работодателите би трябвало да оставят събирането и следствието на информация за признаци на COVID-19 на способените здравни органи. Служителите обаче имат общо обвързване да се грижат за здравето и сигурността си, както и за здравето и сигурността на другите лица. Ето за какво работодателите биха могли да подканят чиновниците си да ги осведомят при положение на каквито и да било признаци на заболяване.
Могат ли работодателите да не заплащат трудови хонорари на чиновниците си заради изключителната обстановка в страната?
Няма правно съображение в трудовото законодателство, на което работодателите да могат да се базират, с цел да не заплащат трудовите хонорари , даже и заради създалата се обстановка чиновниците да не работят.
Какво могат да създадат работодателите в обстановката на понижаване или цялостно прекъсване на работата?
Работодателите могат да приложат пълномощията си при престой , като наредят на чиновниците си да употребяват платения си годишен отпуск (при престой над 5 работни дни) или да правят краткотрайно друга работа в същото или в друго дружество. В този случай другото дружество би трябвало да е в същото обитаемо място или околност, като няма ограничаване от най-малък брой работни дни престой, преди да се вземе тази мярка, и тя може да продължава, до момента в който престоят продължава.
Работодателите могат и да вкарат ненапълно работно време , само че с дълготрайност не по-малка от половината от законоустановената за интервала на пресмятане на работното време, да вземем за пример най-малко 4 ч. при обикновено работно време от 8 ч. дневно. Непълното работно време може да се вкара за интервал до 3 месеца . При последния вид работодателите дължат по-ниски трудови хонорари.
В случай че задържането на всички наети чиновници би довело до съществени загуби, работодателите могат да преценяват да закрият напълно предприятието , да закрият част от него , да съкратят щата или да уволнят чиновници на съображение понижаване размера на работа или прекъсване на активността за повече от 15 работни дни.
Имат ли право чиновниците да се " самокарантинират " у дома?
Ако служителят е решил самичък да си остане у дома, то той може или да работи от разстояние, стига такава опция да е планувана в трудовия му контракт, или да я контракти в допълнение с работодателя, или да си вземе заплатен или неплатен отпуск.
Трудовото законодателство разрешава на чиновниците да откажат да извършват предоставената им работа , в случай че възникне сериозна и непосредствена заплаха за живота или здравето им . Поради невижданата обстановка е противоречиво дали и при какви съответни условия би могло да се одобри, че съществуването на пандемия основава непосредствена заплаха за живота и здравето на чиновниците на работното им място.
В случаите, когато служителят е подложен под карантина от здравните управляващи, се ползват нормалните правила - служителят следва да показа болничен лист за слагане под карантина.
Зоя Тодоров е съучастник, а Радослава Макшутова адвокатски помощник в " Димитров, Петров и Ко. "
Горният текст не съставлява юридически съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като задоволителен за разрешаването на съответни правни проблеми и проблеми.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ