Мнения Daily - Хората са жадни за жертви
© Велко Ангелов Истинската жертва може да е европейската ориентировка на България. Още по тематиката
Мнения Daily - Защо такситата в София от време на време изчезват
И още: На мода са контра-будителите; Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп "
5 ное 2018
Мнения Daily - При Борисов всичко пораства, само че не старее
И още: Как се крепи стабилност; По какво си наподобяват Борисов и Меркел
1 ное 2018 " Разпни го! "
Хората са жадни за жертви
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
В есенния политически сезон ръководството " Борисов 3 " замязя на поредност от буйни седмици - с разпятие в петък и чудодейно (но на косъм) съживяване през уикенда. Всеки понеделник утринните блокове стартират с водосвет и молебствия за здравето на държавното управление. След това обаче избухва скандал, последван от реторическо линчуване и апели " Разпни го! ".
В резултат министър председателят взе да добива все по-мъченически тип, а народът изпадна в предреволюционно люлеене сред еуфория и обезсърчение (редувани съгласно политическите пристрастия). А за предреволюционно люшкащите се нации знаем, че са жадни за жертви.
Пита се: кой ще бъде жертвата? Българска социалистическа партия желаят това да е Борисов. Движение за права и свободи са си избрали за жертва " Патриотите " - най-много Симеонов (като най-автентичен), само че неотдавна и по-управляемия Каракачанов. Извънпарламентарната съпротива счита, че без жертвата на двойката Борисов-Пеевски ( " тайната " коалиция ГЕРБ-ДПС) нещата няма да се оправят. Правителството пък се стреми да удовлетвори публичните упования за жертвоприношение със инцидентни, само че деликатно подбрани антикорупционни акции против опозицията и неуместните.
Накрая обаче може да се окаже, че същинската жертва на този метод на правене на политика е друга - проевропейската ориентировка на България. Правителството е все по-зависимо от намерено антиевропейски обединения, а вероятните му други възможности също са искрено антиевропейски. Особено в случай че Корнелия Нинова остане отпред на Българска социалистическа партия.
ГЕРБ беше единствената партия в този парламент, която най-малко официално запазваше лоялността си към концепцията за интегриран Европейски Съюз. ГЕРБ организира и положително европредседателство, само че, уви, стартира да прави все по-големи взаимни отстъпки в посока на национал-популизма и евразийската ориентировка ( " Скрипал ", Истанбулската спогодба, отбраната на Орбан, парите за поддръжка на съветски самолети и т.н.).
Стартиралото намаляване на Борисов ще форсира още повече тези трендове. Което на собствен ред ускорява нуждата от солидно парламентарно посланичество на проевропейски настроените групи в България. В обществото те към момента са болшинство, само че в Народното събрание се трансформират във все по-изолирано и едва малцинство.
-------
Борисов парадоксално показва най-голямо почитание към демократичната воля на българите.
Глас национален
Как 1.5 млн. гласа се оказа повече от 2.5 млн.
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Фотограф: Юлия Лазарова
На днешния ден преди две години се случи историческо събитие. Проведе се народен референдум, каквито рядко е имало в българската история. А когато ги е имало, нормално са били надалеч от нормите на демократичността.
На референдума преди две години, извършен изцяло демократично, 2 509 864 души се оповестиха за това депутатите да се избират посредством мажоритарен избор в два тура. Това бяха 71,95% от гласувалите. Внушителна цифра! Толкова доста действителни гласове не е събирала нито една партия в годините на прехода.
Развитието по тематиката по-късно бе малко. От ГЕРБ внесоха промени в Изборния кодекс, с които се вкарваше желаният от над 2,5 млн. гласоподаватели мажоритарен избор за депутати. Те бяха отхвърлени с гласовете на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти ". За тези три партии в предишния парламент бяха дали своят вот общо 1 589 979 гласоподаватели. Така в българската народна власт 1,5 млн. гласа се оказаха повече от 2,5 млн. гласа.
След като отхвърлиха законопроекта на ГЕРБ, от Българска социалистическа партия обявиха, че ще внесат собствен, в който ще се планува половината от депутатите да се избират мажоритарно. Такъв обаче към момента няма, въпреки за него да имаше решение в това число на националния съвет на партията.
Ако някой се чуди докога ГЕРБ и Бойко Борисов ще печелят избори, отговорът е елементарен. Докогато си изискат. Тази партия и нейният водач показват най-голямо почитание към демократичната воля на българите. Ясно е, че и те самите са срещу мажоритарния избор. Още на първите парламентарни избори, на които се явиха, те обещаваха, че ще вкарат преференциално гласоподаване с невисок предел. Такова у нас към момента няма, макар че през множеството време управляваше точно ГЕРБ.
Все отново обаче само ГЕРБ демонстрираха почитание към желанието на гласоподавателите на референдума. Дори да е единствено поради положителния пиар, отново се брои. Още повече, че това е непрекъсната политика на тази партия и последният образец е нейното държание, обвързвано с измененията в Кодекса за застраховането.
Вярно, министър председателят да подрежда на Народното събрание не е тъкмо демократична процедура. Партия, в която водачът подрежда, а останалите извършват, също не е изключително демократична. Въобще мощно е да се каже, че Борисов е демократ. Но точно той е българският политик, който в годините на прехода е показал най-голямо почитание към демокрацията.
----- Партиите вдясно би трябвало да изградят общи структури.
Алтернативи
Дясното съществува под естествените си равнища на поддръжка
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия блог
Фотограф: Юлия Лазарова
Въпреки над десетгодишната история на нестабилни обединения, разцепления, кавги и спорни връзки с преобладаващата партия ГЕРБ, българското реформаторско дясно продължава да получава поддръжка и да провокира интерес.
Това не е абсурд. Просто десницата (демократичната десница, градската десница, реформаторската десница, демократичната десница, демократичната общественост и т.н и така нататък - безнаказаната корист с имената демонстрира, че множеството хора отлично знаят кои сме, даже когато ние не сме напълно наясно) единствена поредно пази позиции, които имат поддръжката на най-малко 15%, а на моменти - и над 25% от жителите на страната.
Да не бъда необоснован:
- Икономическа свобода;
- Лични свободи, и изключително независимост на словото и медиите;
- Радикална промяна на правосъдието;
- Отговорно отношение към природата;
- Безусловна геополитическа ориентировка към НАТО и
- last not least, блян към присъединяване на България в ядрото на единна, даже федерална Европа.
Това са политически тези, които единствено дясното пази. Те дават отговор на ползите и полезностите на доста повече българи, в сравнение с гласоподават за демократичните десни обединения, било то поотделно или в обединения.
Затова дясното настойчиво оцелява - просто то съществува надалеч под естествените си равнища на поддръжка, на равнище твърдо ядро, освен това - постоянно разцепено. Само минимателно изпитание за обединяване - и мястото на десницата в Народното събрание е обезпечено. Много повече обаче е нужно, с цел да бъде осъществен целият капацитет, да участваме дейно в ръководството и да наложим дневния си ред в националната политика
Обединението на другите партии, групи и персони вдясно води до готовност на гласоподавателите. Разликата сред нас е разбираема за малко на брой, слабостта ни разграничени - забележима за всички. Иситината обаче е, че самите ни партии от дълго време са по-скоро цивилен, ценностни и другарски общности, в сравнение с партии в класическия смисъл на думата.
Да, така наречен " механично " или " аритметично " обединяване няма по какъв начин да построи мощен политически индивид. Следващото разделяне е единствено въпрос на време, а разнообразни политически и стопански кръгове драговолно способстват за раширяване на естествените пукнатини.
Но по-малката коалиция не е лишена от минусите на по-широката. Дори постоянно е противоположното Преодоляването на тези дефекти не се реализира с ограничение на участниците, а със засилено вътрешно единение.
Вътрешното единение не се свежда до общо управление и общо водачество, въпреки те да са в вероятност неминуем детайл. По-съществено е построяването на общи структури - както локални, по този начин и юношески, тематични, експертни общности и така нататък
Тези общи структури първо са по-привлекателни за авторитетни персони, които нито желаят да се запишат в една от съдружните партии, нито да бъдат аморфна " гражданска квота ". На второ място, те са натурален притежател на сила на локални избори, през които се построяват постоянните политически сили. Но на първо място, те основават нужната " гравитация " в центъра на обединението, което я прави мъчно разрушима.
Мнения Daily - Защо такситата в София от време на време изчезват
И още: На мода са контра-будителите; Вече съвсем никой не приказва за " пестник за Тръмп "
5 ное 2018
Мнения Daily - При Борисов всичко пораства, само че не старее
И още: Как се крепи стабилност; По какво си наподобяват Борисов и Меркел
1 ное 2018 " Разпни го! "
Хората са жадни за жертви
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
В есенния политически сезон ръководството " Борисов 3 " замязя на поредност от буйни седмици - с разпятие в петък и чудодейно (но на косъм) съживяване през уикенда. Всеки понеделник утринните блокове стартират с водосвет и молебствия за здравето на държавното управление. След това обаче избухва скандал, последван от реторическо линчуване и апели " Разпни го! ".
В резултат министър председателят взе да добива все по-мъченически тип, а народът изпадна в предреволюционно люлеене сред еуфория и обезсърчение (редувани съгласно политическите пристрастия). А за предреволюционно люшкащите се нации знаем, че са жадни за жертви.
Пита се: кой ще бъде жертвата? Българска социалистическа партия желаят това да е Борисов. Движение за права и свободи са си избрали за жертва " Патриотите " - най-много Симеонов (като най-автентичен), само че неотдавна и по-управляемия Каракачанов. Извънпарламентарната съпротива счита, че без жертвата на двойката Борисов-Пеевски ( " тайната " коалиция ГЕРБ-ДПС) нещата няма да се оправят. Правителството пък се стреми да удовлетвори публичните упования за жертвоприношение със инцидентни, само че деликатно подбрани антикорупционни акции против опозицията и неуместните.
Накрая обаче може да се окаже, че същинската жертва на този метод на правене на политика е друга - проевропейската ориентировка на България. Правителството е все по-зависимо от намерено антиевропейски обединения, а вероятните му други възможности също са искрено антиевропейски. Особено в случай че Корнелия Нинова остане отпред на Българска социалистическа партия.
ГЕРБ беше единствената партия в този парламент, която най-малко официално запазваше лоялността си към концепцията за интегриран Европейски Съюз. ГЕРБ организира и положително европредседателство, само че, уви, стартира да прави все по-големи взаимни отстъпки в посока на национал-популизма и евразийската ориентировка ( " Скрипал ", Истанбулската спогодба, отбраната на Орбан, парите за поддръжка на съветски самолети и т.н.).
Стартиралото намаляване на Борисов ще форсира още повече тези трендове. Което на собствен ред ускорява нуждата от солидно парламентарно посланичество на проевропейски настроените групи в България. В обществото те към момента са болшинство, само че в Народното събрание се трансформират във все по-изолирано и едва малцинство.
-------
Борисов парадоксално показва най-голямо почитание към демократичната воля на българите.
Глас национален
Как 1.5 млн. гласа се оказа повече от 2.5 млн.
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Фотограф: Юлия Лазарова
На днешния ден преди две години се случи историческо събитие. Проведе се народен референдум, каквито рядко е имало в българската история. А когато ги е имало, нормално са били надалеч от нормите на демократичността.
На референдума преди две години, извършен изцяло демократично, 2 509 864 души се оповестиха за това депутатите да се избират посредством мажоритарен избор в два тура. Това бяха 71,95% от гласувалите. Внушителна цифра! Толкова доста действителни гласове не е събирала нито една партия в годините на прехода.
Развитието по тематиката по-късно бе малко. От ГЕРБ внесоха промени в Изборния кодекс, с които се вкарваше желаният от над 2,5 млн. гласоподаватели мажоритарен избор за депутати. Те бяха отхвърлени с гласовете на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти ". За тези три партии в предишния парламент бяха дали своят вот общо 1 589 979 гласоподаватели. Така в българската народна власт 1,5 млн. гласа се оказаха повече от 2,5 млн. гласа.
След като отхвърлиха законопроекта на ГЕРБ, от Българска социалистическа партия обявиха, че ще внесат собствен, в който ще се планува половината от депутатите да се избират мажоритарно. Такъв обаче към момента няма, въпреки за него да имаше решение в това число на националния съвет на партията.
Ако някой се чуди докога ГЕРБ и Бойко Борисов ще печелят избори, отговорът е елементарен. Докогато си изискат. Тази партия и нейният водач показват най-голямо почитание към демократичната воля на българите. Ясно е, че и те самите са срещу мажоритарния избор. Още на първите парламентарни избори, на които се явиха, те обещаваха, че ще вкарат преференциално гласоподаване с невисок предел. Такова у нас към момента няма, макар че през множеството време управляваше точно ГЕРБ.
Все отново обаче само ГЕРБ демонстрираха почитание към желанието на гласоподавателите на референдума. Дори да е единствено поради положителния пиар, отново се брои. Още повече, че това е непрекъсната политика на тази партия и последният образец е нейното държание, обвързвано с измененията в Кодекса за застраховането.
Вярно, министър председателят да подрежда на Народното събрание не е тъкмо демократична процедура. Партия, в която водачът подрежда, а останалите извършват, също не е изключително демократична. Въобще мощно е да се каже, че Борисов е демократ. Но точно той е българският политик, който в годините на прехода е показал най-голямо почитание към демокрацията.
----- Партиите вдясно би трябвало да изградят общи структури.
Алтернативи
Дясното съществува под естествените си равнища на поддръжка
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия блог
Фотограф: Юлия Лазарова
Въпреки над десетгодишната история на нестабилни обединения, разцепления, кавги и спорни връзки с преобладаващата партия ГЕРБ, българското реформаторско дясно продължава да получава поддръжка и да провокира интерес.
Това не е абсурд. Просто десницата (демократичната десница, градската десница, реформаторската десница, демократичната десница, демократичната общественост и т.н и така нататък - безнаказаната корист с имената демонстрира, че множеството хора отлично знаят кои сме, даже когато ние не сме напълно наясно) единствена поредно пази позиции, които имат поддръжката на най-малко 15%, а на моменти - и над 25% от жителите на страната.
Да не бъда необоснован:
- Икономическа свобода;
- Лични свободи, и изключително независимост на словото и медиите;
- Радикална промяна на правосъдието;
- Отговорно отношение към природата;
- Безусловна геополитическа ориентировка към НАТО и
- last not least, блян към присъединяване на България в ядрото на единна, даже федерална Европа.
Това са политически тези, които единствено дясното пази. Те дават отговор на ползите и полезностите на доста повече българи, в сравнение с гласоподават за демократичните десни обединения, било то поотделно или в обединения.
Затова дясното настойчиво оцелява - просто то съществува надалеч под естествените си равнища на поддръжка, на равнище твърдо ядро, освен това - постоянно разцепено. Само минимателно изпитание за обединяване - и мястото на десницата в Народното събрание е обезпечено. Много повече обаче е нужно, с цел да бъде осъществен целият капацитет, да участваме дейно в ръководството и да наложим дневния си ред в националната политика
Обединението на другите партии, групи и персони вдясно води до готовност на гласоподавателите. Разликата сред нас е разбираема за малко на брой, слабостта ни разграничени - забележима за всички. Иситината обаче е, че самите ни партии от дълго време са по-скоро цивилен, ценностни и другарски общности, в сравнение с партии в класическия смисъл на думата.
Да, така наречен " механично " или " аритметично " обединяване няма по какъв начин да построи мощен политически индивид. Следващото разделяне е единствено въпрос на време, а разнообразни политически и стопански кръгове драговолно способстват за раширяване на естествените пукнатини.
Но по-малката коалиция не е лишена от минусите на по-широката. Дори постоянно е противоположното Преодоляването на тези дефекти не се реализира с ограничение на участниците, а със засилено вътрешно единение.
Вътрешното единение не се свежда до общо управление и общо водачество, въпреки те да са в вероятност неминуем детайл. По-съществено е построяването на общи структури - както локални, по този начин и юношески, тематични, експертни общности и така нататък
Тези общи структури първо са по-привлекателни за авторитетни персони, които нито желаят да се запишат в една от съдружните партии, нито да бъдат аморфна " гражданска квота ". На второ място, те са натурален притежател на сила на локални избори, през които се построяват постоянните политически сили. Но на първо място, те основават нужната " гравитация " в центъра на обединението, което я прави мъчно разрушима.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ