Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена
© Велко Ангелов Демонстративната наказателна акция на основния прокурор против президента удостоверява диагнозата за безконтролния основен прокурор.
Липсата на политическа и институционална реакция демонстрира, че казусът ще се задълбочава.
Действията на Иван Гешев против президента са индикация за политиката на обвиняването през идващите седем години . Ако има нещо в събитията от последните дни, от което Румен Радев може да се усеща задоволен, то е в това, че те дадоха действително доказателство за сериозния проблем с модела на прокуратурата и цялостната безконтролност на основния прокурор. Проблем, за който президентът е единственият върховен политик, осмелил се да приказва.
" В българския парламентарен модел отчетността на основния прокурор завършва с избора му. Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функционалности, в мястото й в правосъдната система и връзките с други институции ", беше знаковото обръщение на Радев при назначението на Иван Гешев за основен прокурор преди два месеца.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Отговорът не закъсня. През последните няколко дни прокуратурата организира демонстративна наказателна акция против президента с явно скърпен мотив и с политически претекстове, освен това с цената на закононарушение - подслушани от спецслужбите диалози на президента бяха публикувани от пресцентъра на прокуратурата. Това е по едно и също време нелегално и показателно за политиката на новия основен прокурор Иван Гешев.
Едно нещо сплотява съвсем всички мнения, които се появиха, откакто отмина първичният потрес - че това е политически стимулирана офанзива на основния прокурор против президента. Това става в миг, в който Румен Радев е единственият институционален конкурент на настоящия модел на прокуратурата и неговото въплъщение в лицето на основния прокурор. Президентът отвори диалог за това и се ангажира, че той ще продължи, до момента в който се стигне да съответни оферти за смяна в конституцията.
Действията на Иван Гешев против президента бяха посрещнати от всички институции, както и от съвсем всички политически партии с унизително безмълвие. Реакцията на Българска социалистическа партия - партията, издигнала Румен Радев за президент, се ограничи единствено с няколко фрази коментар от лидерката Корнелия Нинова. Официална позиция на " Позитано " няма. А министър председателят намерено подреди на министрите да не разясняват опита за разпра на прокуратурата с Радев.
Блицкриг ът на Гешев
Светкавичната война на Иван Гешев против президента се разигра за дни, само че явно е подготвяна от дълго време. В петък основният прокурор сезира Конституционния съд с запитване, което провокира стъписване - може ли да образува досъдебно произвеждане против президента макар ясната конституционна възбрана.
Най-лаконичният коментар на питането на Гешев до Конституционен съд даде юрист Даниела Доковска за " Капитал ".
Конституцията в член 103, алинея 4 споделя: " Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбудено наказателно гонене. " При съществуването на този текст какво има да се пояснява?
юрист Даниела Доковска
За разлика от депутатския имунитет, който може да бъде свален по искане на основния прокурор и с решение на Народното събрание, този на президента и вицепрезидента е безспорен и не предстои на анулация. Затова в настояването си Гешев предлага на Конституционен съд различен метод - при съществуване на данни за закононарушение прокуратурата свободно да си образува досъдебно произвеждане, след което то да бъде спряно до края на мандата на президента. Естествено освен това състояние на прокуратурата ще й бъде спестено всякакво изпитание да работи и да потвърждава основателността на обвиняването, само че пък то ще остане като леке върху облика на президента. След първичния потрес специалисти по конституционно и наказателно право реагираха остро на това запитване до Конституционен съд и заедно го оповестиха за " политически стимулирано " (доц. доктор Атанас Славов), " профилактиране на президента " (адв. Михаил Екимджиев), " неприемливо " (бившият парламентарен арбитър Благовест Пунев) и така нататък Единственият правист с име, който си разреши обществена поддръжка на настояването на Гешев, беше проф. Георги Близнашки. (Някои от мненията на юристите по питането на президента до Конституционен съд вижте в карето най-долу).
В този подтекст във вторник Гешев разгласи, че не става въпрос за нереално запитване за заплашване на президента, а за съответно дело. По-късно същия ден прокуратурата популяризира материали, събрани посредством специфични разследващи средства, в това число и аудиозаписи от телефонни диалози, както и разпореждане на Специализираната прокуратура за прекъсване на наказателно произвеждане заради данни за " съпричастност " на президента Румен Радев към закононарушението. Имената на двамата прокурори, които са го подписали, бяха заличени.
Докато тече една инспекция
Разпространените документи разрешават да се сглоби относително достоверна картина за това по какъв начин се е стигнало до подслушването на президента. Двамата анонимни прокурори са почнали да проверяват началника на военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков по съмнение за присъединяване в проведена незаконна група за имотни облаги и противозаконен властови напън (чл. 321, алинея 6 от НК). Поводът за следствието не беше оповестен обществено (вижте детайлности в карето по-долу). По някое време ДАНС стартира да подслушва ген. Стойков и по този начин службите са се сдобили с три негови диалога, свързани с инспекция на КПКОНПИ за спор на ползи на президента и брачната половинка му Десислава Радева, до момента в който те са били във Военновъздушни сили - за употребени от двамата ведомствени жилища по друго време, за трудовите контракти на Радева като пиар на службата (преди да стане госпожа Радева) и други За един от диалозите, извършен на 23 април м.г., се твърди, че е с президента, останалите два - от 16 и 24 април, са с подчинени на Стойков. И по този начин спецпрокурорите със заличени имена стигат до извода, че: " Може да се одобри във висока степен е правдиво догатката, че цялостното осъществяване на тази инспекция на КПКОНПИ се осуетява заради укриване на документи, като част от тези документи касаят лицето, посочено нагоре и с което президентът евентуално се намира в брачна връзка. " (Правописът е непокътнат.)
Трите записа от подслушване, които прокуратурата популяризира обществено, в действителност са по линия на разработка от май 2017 година против ген.-майор Цанко Стойков. Преди да оглави бойната авиация, той е бил боен аташе в Съединени американски щати, т.е. лице за взаимозависимост на България с Пентагона. До момента не се знае против генерала да има повдигнато обвиняване за каквото и да било. Прокуратурата в този момент мъгляво разгласи, че ген. Стойков е проверяван по следствие на проведена незаконна група за набиране на имотна полза. Твърде неубедително е обаче командирът на един от трите типа въоръжени сили и върховен военачалник, опериращ със строго секретна натовска информация, да е " създаден " в мафиотски необут и " закачен " толкоз дълго време единствено поради битов проблем като преназначаването на бъдещата президентша Десислава Радева за пиар на Военновъздушни сили.
Как ген. Стойков се оказа " закачен " от службите
Прави усещане обаче, че създаването против генерала стартира през май 2017 година Датата съмнително съответствува с края на мандата на служебното държавно управление, назначено от Румен Радев. Едно от последните решения, които то взе, преди да се отдръпна, беше да класира претендентите за доставка на нови изтребители. На първо място беше сложена шведската компания Saab с нейните бойни самолети Gripen C/D, а американската оферта бе дисквалифицирана поради липса на алтернатива за разсрочено заплащане. Впоследствие под натиска на ГЕРБ обаче бяха определени изтребителите F-16.
Председател на експертната комисия, направила този избор, беше точно ген. Стойков като шеф на Военновъздушни сили, където той беше назначен след отдръпването на Румен Радев през лятото на 2016 година По подигравка на ориста Стойков беше заставен да се обърне на 180 градуса и да изнесе на плещите си цялата работа по междудържавната договорка със Съединени американски щати за закупуване на нови F-16, откакто ГЕРБ образува парламентарна анкетна комисия, анулира остарелия конкурс за изтребители и мина към директно договаряне с Вашингтон. Вероятно Стойков се е надявал лоялността му по тази линия да бъде възнаградена. Вместо това, става известно, създаването против него продължава много време, за прокуратурата той явно и досега си остава " човек на Радев ".
от Момчил Милев
Всъщност инспекцията на КПКОНПИ, за която става дума, е стартирала на 9 април м.г. по сигнал, " получен по електронната поща ". Вероятно от близкия до властта уебсайт " Пик ", откъдето сами оповестиха, че са подали сигнал против Радев през март 2019 година Но по-същественото е, че инспекцията завършва с решение още от 31 юли м. година, с което се установи, че по нито една линия не е открит спор на ползи.
Фотограф: Цветелина Белутова Решението е оповестено на уеб страницата на КПКОНПИ, а единствено описанието на документите, събрани в границите на тази инспекция, заема две страници. Нито в него, нито в прокурорското разпореждане има данни за укрит документ. Никъде в диалозите със Стойков президентът не прави даже и незадълбочен намек за такова нещо, множеството от репликите му се лимитират до " да " и, както го цитират прокурорите, " мъ-хъ ". Иначе казано, изказванието, че президентът е взел участие в " сговор за разстройване на инспекция на КПКОНПИ " посредством укриване на документи, е, меко казано, пресилване.
Да обобщим: това, което излиза наяве досега, е, че основният прокурор Иван Гешев желае от Конституционния съд да му каже дали може да проверява президента, откакто в конституцията написа, че не може да се проверява президентът, тъй като съгласно обвинителите той е правил нещо, което, очевидно от самите доказателства на прокуратурата, не е правил.
Симптоматични въпроси
Тази обстановка наподобява неуместна, само че това надалеч не е единственият проблем в нея. Извън очевидните заключения има още няколко неизяснени и много притеснителни въпроса : Първо, за какво Специализираната прокуратура проверява дейности на военни лица, какъвто е шефът на Военновъздушни сили. В сряда Гешев отхвърли да отговори на този въпрос, когато му бе заложен от публицисти. Текстът на член 411а, алинея 7 от Наказателно-процесуален кодекс споделя, че когато едно закононарушение е подсъдно по едно и също време на Специализирания углавен съд (както в тази ситуация по член 321 НК) и на военния съд, то се гледа от военния съд. Причината за това явно нарушаване на разпоредбите на подсъдността може да е единствено една - властта си има спецсъд и спецпрокуратура за поръчки и всички каузи " от необикновен интерес " се гледат там. Този проблем прочее не поражда за първи път, напълно неотдавна юрист Ина Лулчева насочи няколко писма до прокуратурата с въпрос за какво спецсъдът гледа делото против кмета на Несебър за пазаруване на гласове, до момента в който всички сходни каузи се гледат в елементарните съдилища. Второ, за какво прокуратурата не споделя по кое време е почнало следствието против Стойков, въз основа на какви данни, кой е дал позволение за подслушването му. Към момента против него не е известно да има обвиняване, а единственият забележим резултат от слагането му на подслушване е да се " закачи " президентът. Това поражда и спомагателен въпрос: по каква причина се стопира делото против Стойков за укриване на документи и други измами, откакто той за разлика от президента няма имунитет. Материалите против него могат да се отделят и да се проверяват настрана, само че прокуратурата неизвестно за какво слага и него " на трупчета ". Трето, подслушването е трябвало да бъде прекратено сега, в който е открито, че се записва президентът, тъй като това към този момент значи фактическо започване на следствие на разположение с имунитет. Записите в този случай би трябвало да се унищожат, а не да се съхраняват. Четвърто , за какво това дело се афишира едвам в този момент, откакто диалозите са документирани през април м.г., т.е. преди девет месеца. Пето, Защо прокурорите, работили по случая, са анонимни? Пред " Капитал " някогашният началник на бюрото за надзор върху СРС Бойко Рашков разяснява: " Защо тези прокурори от Специализираната прокуратура, подписали постановлението, си крият името, от какво ги е боязън - че сътрудниците им ще схванат кой е написал това? Аз преди време като проверявах Петър Младенов, и то в едни други времена, криех ли си името? Жалко, че нямат смелостта да защитят позицията си, в случай че са уверени, че тя е вярна. " Може би една от аргументите да се държат в загадка имената на двамата е, че тяхно е разрешението да се разгласяват данните от подслушването, а това е закононарушение. Авторитетни адвокати като юристите Даниела Доковска, Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов и други, припомниха, че според член 145а от Наказателен кодекс разгласяването на информация, събрана посредством СРС, отвън нейното предопределение за запазване на националната сигурност или за задачите на наказателното произвеждане е наказуемо със затвор закононарушение против личността. Мълчанието на институциите
И това не са единствените парадокси в тази история. В сряда прокуратурата пусна публично известие, че престава да си приказва с президентството: " С оглед прецизното съблюдаване на правилото за разделяне на управляващите основният прокурор на Република България Иван Гешев декларира, че прокуратурата прекратява всевъзможни контакти с президентството с изключение на формалната писмена преписка до произнасянето на Конституционния съд... " Това единствено по себе си демонстрира липса на институционална просвета. Контакти сред институциите, в тази ситуация прокуратурата и президентството, по този начин или другояче може да има единствено публично и документално.
Плашещото в тази ситуация е, че всичко се случва без каквато и да е институционална и политическа реакция с изключение на тази на Българска социалистическа партия. Проблемът е, че не е единствено това. Разиграва се класическа акция по " профилактиране " на президента, само че тя е и показна проява на мощ към останалите играчи на терена, които безусловно онемяха от боязън.
Премиерът Борисов даже обществено предизвести министрите си в сряда: " Забранявам ви да се месите в спора сред други институции, това не е наша работа. " Все едно, че става въпрос за друга страна и българското държавно управление няма отношение към тежката институционална рецесия, която се задава.
Всичко това става в миг, когато българските управляващи се пробват да убедят европейските институции и българското общество, че решението на Съда по правата на индивида в Страсбург по делото " Колеви против България " е безпричинно и няма причина да се счита, че основният прокурор в България е безотговорен, а и управляващите подхващат всичко в законодателен и институционален проект, с цел да унищожават всякаква сходна опция. Самият Гешев разви тази теза по време на чуването си пред Висш съдебен съвет, а и по-късно неколкократно се закани да обори " спекулациите ", че основният прокурор е всевластен и безотговорен по едно и също време.
Правят се всевъзможни догатки кой е писал настояването на Гешев до Конституционен съд, което адвокати окачествиха като апотеоз на правно незнание, само че там в действителност има изобретателни хрумвания. Като да вземем за пример визията на новия основен прокурор, че всяко едно нарушаване на законите, осъществено от президента, е нарушаване на конституцията, поради което може да му се желае импийчмънт. На процедура това значи, че и за погрешно секване на улицата може да се желае премахване на президента и вицето му.
В този подтекст въпросът, който някои задават - дали сегашната акция е резултат на персонална злост на Гешев към Радев поради рецензиите на президента към избора му, или е институционален конфликт поради инициирания парламентарен спор, не е точната тематика. В прокуратурата от дълго време владее правилото на абсолютизма и всяка рецензия е персонална. Но действителният резултат е нова рецесия на държавността, чиито последствия са непредвидими. Михаил Екимджиев, юрист
Това е паралегален напън върху президента
Последните събития потвърждават по ослепителен метод тезата за ненаказуемост на основния прокурор в български условия. Heдoпycтимo e дa ce зaoбиĸаля ясна ĸoнcтитyциoннa paзпopeдбa, ĸoятo нe пoзвoлявa върху дъpжaвния глaвa дa бъдe yпpaжнявaн пapaлeгaлeн нaтиcĸ пoд фopмa нa пpoвepĸи и paзcлeдвaния. По време на неговия мандат нe мoжe пoд ниĸaĸвa фopмa въpxy нeгo дa бъдe yпpaжнявaн пpoцecyaлeн нaтиcĸ - дa ce oбpaзyвaт пpoвepĸи и paзcлeдвaния и дp. Cмиcълът нa кoнcтитyциятa e дa зaпaзи неговата самостоятелност и интегритет, а не върху него да виси дaмoĸлeвият мeч нa пpoĸypaтypaтa.
От позиция на БХК, подписана от Адела Качаунова, шеф на правната стратегия:
Зле прикрита опасност против президента
В рамките на три дни основният прокурор отговори на упованията и паниките, декларирани от юридическата и правозащитна общественост преди избора му.
На 27 януари 2020 година господин Гешев ангажира Конституционния съд с нереално, без съответен проблем, пояснение на конституционните правила, уреждащи президентския имунитет, въпреки тези правила да са пределно ясни. В настояването на основния прокурор се съдържа неприемлива и зле прикрита опасност към настоящия държавен глава. Същевременно въпросите и анализът в настояването му демонстрират обезпокоително ниското равнище на неговата правна просвета.
Ситуацията повдига редица въпроси, всички от които реторични, а някои от тях заложени за прощален път: Кой ще проверява основния прокурор? Ще си разреши ли прокурор да извърши предварителна инспекция, с цел да откри най-малко налице ли са мотив и данни за формиране на досъдебно произвеждане? Има ли смисъл от сигнализиране на прокуратурата за осъществено закононарушение по член 145а от Наказателен кодекс от основния прокурор? Ако бъде сезирана прокуратурата с сходен сигнал, това няма ли да бъде употребявано в ущърб на сигналоподателя?
В България няма опция за без значение следствие на дейностите (или бездействията) на основния прокурор. Затова той може да предприеме всевъзможни дейности, в това число хипотетично незаконни. В случая като очевидна опасност против фигурата на президента, който въплъщава единството на нацията.
Здравка Калайджиева, арбитър в Съда по правата на индивида в Страсбург (2008-2015)
" Независимата " прокуратура пита за обсега на личния си " суверенитет "
Искането на основния прокурор Иван Гешев за пояснение на допустимостта на дейностите по инспекции против президента е ненужно и не би следвало да бъде позволено до разглеждане, тъй като и сега само самостоятелната от каквото и да било прокуратура може да преценя какви въпроси да подлага на инспекция, чии дейности по какъв начин се квалифицират, дали да се огласи самата инспекция или единствено определена част от доказателствата по нея, по кое време вероятно дейностите по инспекцията следва да бъдат прекъснати, спрени или обновени - без значение от последствията за засегнатото лице. Тези инспекции са многочислени (наскоро даже ни осведомиха, че " две прокуратури направили три инспекции " по отношение на водната рецесия в Перник) и явно засягат (избрани от прокуратурата) лица.
Всеки прокурор по закон е свободен да квалифицира всяко действие съгласно вътрешното си разбиране, а упражняването на тази подготвеност не предстои на какъвто и да е надзор и би било извънредно прокуратурата да желае нейното ограничение, като виждаме, че тя може да служи както за напън, по този начин и за набиране на всенародна известност и поддръжка.
Любопитното е, че в случай че Конституционният съд допусне това искане до разглеждане, в решението си ще би трябвало да отговори дали " суверенитетът " на прокуратурата се разгръща и върху президента по време на мандата му, или пък да удостовери убежденията на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров в противоположния смисъл.
доцент доктор Атанас Славов, учител по конституционно право:
Конституцията лимитира всевъзможни дейности по следствие на президента, с цел да не допусне слагането му според
Тезата на основния прокурор, че могат да се правят прокурорски инспекции и следствия на настоящ президент, влиза в колизия с експлицитния парламентарен текст на член 103, алинея 4, а тълкуването, което той предлага, е всъщност пряк опит за заобикаляне на тази ясна конституционна възбрана. Конституционният законодател е лимитирал опцията за всевъзможни дейности по следствие, свързани с тях (предшестващи ги) прокурорски инспекции, покачване на обвиняване и така нататък, с цел да не се допусне президентът да бъде подложен според от държавното обвиняване (и от тези, които го контролират), да бъде " респектиран " да преценява своето държание с различен дневен ред, да бъде кооперативен и така нататък
Докато заема тази служба, президентът може да носи само специфична политическа отговорност, която е лимитирана до две хипотези - държавна измяна и нарушаване на конституцията. Главният прокурор няма директно отношение към тази процедура.
В избрани случаи нарушаването на конституцията може да реализира състава на закононарушение, в случай че засегнатото богатство, полезност, право, индивид са директно предпазени от конституцията. Дори в тези случаи прокуратурата няма директно отношение към стартирането на процедурата за политическа отговорност - самодейността за това е на ¼ от народните представители в Народното събрание. Неприемливо е от конституционна позиция всяко нарушаване на закона да се релевира като нарушаване на конституцията, защото това би обезсмислило специфичната конституционна отбрана на президента.
В случай че по време на мандата на президента се разкрият данни за осъществено закононарушение, той може да бъде дейно разследван след привършване на мандата му и отпадане на имунитета.
Липсата на политическа и институционална реакция демонстрира, че казусът ще се задълбочава.
Действията на Иван Гешев против президента са индикация за политиката на обвиняването през идващите седем години . Ако има нещо в събитията от последните дни, от което Румен Радев може да се усеща задоволен, то е в това, че те дадоха действително доказателство за сериозния проблем с модела на прокуратурата и цялостната безконтролност на основния прокурор. Проблем, за който президентът е единственият върховен политик, осмелил се да приказва.
" В българския парламентарен модел отчетността на основния прокурор завършва с избора му. Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функционалности, в мястото й в правосъдната система и връзките с други институции ", беше знаковото обръщение на Радев при назначението на Иван Гешев за основен прокурор преди два месеца.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Отговорът не закъсня. През последните няколко дни прокуратурата организира демонстративна наказателна акция против президента с явно скърпен мотив и с политически претекстове, освен това с цената на закононарушение - подслушани от спецслужбите диалози на президента бяха публикувани от пресцентъра на прокуратурата. Това е по едно и също време нелегално и показателно за политиката на новия основен прокурор Иван Гешев.
Едно нещо сплотява съвсем всички мнения, които се появиха, откакто отмина първичният потрес - че това е политически стимулирана офанзива на основния прокурор против президента. Това става в миг, в който Румен Радев е единственият институционален конкурент на настоящия модел на прокуратурата и неговото въплъщение в лицето на основния прокурор. Президентът отвори диалог за това и се ангажира, че той ще продължи, до момента в който се стигне да съответни оферти за смяна в конституцията.
Действията на Иван Гешев против президента бяха посрещнати от всички институции, както и от съвсем всички политически партии с унизително безмълвие. Реакцията на Българска социалистическа партия - партията, издигнала Румен Радев за президент, се ограничи единствено с няколко фрази коментар от лидерката Корнелия Нинова. Официална позиция на " Позитано " няма. А министър председателят намерено подреди на министрите да не разясняват опита за разпра на прокуратурата с Радев.
Блицкриг ът на Гешев
Светкавичната война на Иван Гешев против президента се разигра за дни, само че явно е подготвяна от дълго време. В петък основният прокурор сезира Конституционния съд с запитване, което провокира стъписване - може ли да образува досъдебно произвеждане против президента макар ясната конституционна възбрана.
Най-лаконичният коментар на питането на Гешев до Конституционен съд даде юрист Даниела Доковска за " Капитал ".
Конституцията в член 103, алинея 4 споделя: " Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбудено наказателно гонене. " При съществуването на този текст какво има да се пояснява?
юрист Даниела Доковска
За разлика от депутатския имунитет, който може да бъде свален по искане на основния прокурор и с решение на Народното събрание, този на президента и вицепрезидента е безспорен и не предстои на анулация. Затова в настояването си Гешев предлага на Конституционен съд различен метод - при съществуване на данни за закононарушение прокуратурата свободно да си образува досъдебно произвеждане, след което то да бъде спряно до края на мандата на президента. Естествено освен това състояние на прокуратурата ще й бъде спестено всякакво изпитание да работи и да потвърждава основателността на обвиняването, само че пък то ще остане като леке върху облика на президента. След първичния потрес специалисти по конституционно и наказателно право реагираха остро на това запитване до Конституционен съд и заедно го оповестиха за " политически стимулирано " (доц. доктор Атанас Славов), " профилактиране на президента " (адв. Михаил Екимджиев), " неприемливо " (бившият парламентарен арбитър Благовест Пунев) и така нататък Единственият правист с име, който си разреши обществена поддръжка на настояването на Гешев, беше проф. Георги Близнашки. (Някои от мненията на юристите по питането на президента до Конституционен съд вижте в карето най-долу).
В този подтекст във вторник Гешев разгласи, че не става въпрос за нереално запитване за заплашване на президента, а за съответно дело. По-късно същия ден прокуратурата популяризира материали, събрани посредством специфични разследващи средства, в това число и аудиозаписи от телефонни диалози, както и разпореждане на Специализираната прокуратура за прекъсване на наказателно произвеждане заради данни за " съпричастност " на президента Румен Радев към закононарушението. Имената на двамата прокурори, които са го подписали, бяха заличени.
Докато тече една инспекция
Разпространените документи разрешават да се сглоби относително достоверна картина за това по какъв начин се е стигнало до подслушването на президента. Двамата анонимни прокурори са почнали да проверяват началника на военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков по съмнение за присъединяване в проведена незаконна група за имотни облаги и противозаконен властови напън (чл. 321, алинея 6 от НК). Поводът за следствието не беше оповестен обществено (вижте детайлности в карето по-долу). По някое време ДАНС стартира да подслушва ген. Стойков и по този начин службите са се сдобили с три негови диалога, свързани с инспекция на КПКОНПИ за спор на ползи на президента и брачната половинка му Десислава Радева, до момента в който те са били във Военновъздушни сили - за употребени от двамата ведомствени жилища по друго време, за трудовите контракти на Радева като пиар на службата (преди да стане госпожа Радева) и други За един от диалозите, извършен на 23 април м.г., се твърди, че е с президента, останалите два - от 16 и 24 април, са с подчинени на Стойков. И по този начин спецпрокурорите със заличени имена стигат до извода, че: " Може да се одобри във висока степен е правдиво догатката, че цялостното осъществяване на тази инспекция на КПКОНПИ се осуетява заради укриване на документи, като част от тези документи касаят лицето, посочено нагоре и с което президентът евентуално се намира в брачна връзка. " (Правописът е непокътнат.)
Трите записа от подслушване, които прокуратурата популяризира обществено, в действителност са по линия на разработка от май 2017 година против ген.-майор Цанко Стойков. Преди да оглави бойната авиация, той е бил боен аташе в Съединени американски щати, т.е. лице за взаимозависимост на България с Пентагона. До момента не се знае против генерала да има повдигнато обвиняване за каквото и да било. Прокуратурата в този момент мъгляво разгласи, че ген. Стойков е проверяван по следствие на проведена незаконна група за набиране на имотна полза. Твърде неубедително е обаче командирът на един от трите типа въоръжени сили и върховен военачалник, опериращ със строго секретна натовска информация, да е " създаден " в мафиотски необут и " закачен " толкоз дълго време единствено поради битов проблем като преназначаването на бъдещата президентша Десислава Радева за пиар на Военновъздушни сили.
Как ген. Стойков се оказа " закачен " от службите
Прави усещане обаче, че създаването против генерала стартира през май 2017 година Датата съмнително съответствува с края на мандата на служебното държавно управление, назначено от Румен Радев. Едно от последните решения, които то взе, преди да се отдръпна, беше да класира претендентите за доставка на нови изтребители. На първо място беше сложена шведската компания Saab с нейните бойни самолети Gripen C/D, а американската оферта бе дисквалифицирана поради липса на алтернатива за разсрочено заплащане. Впоследствие под натиска на ГЕРБ обаче бяха определени изтребителите F-16.
Председател на експертната комисия, направила този избор, беше точно ген. Стойков като шеф на Военновъздушни сили, където той беше назначен след отдръпването на Румен Радев през лятото на 2016 година По подигравка на ориста Стойков беше заставен да се обърне на 180 градуса и да изнесе на плещите си цялата работа по междудържавната договорка със Съединени американски щати за закупуване на нови F-16, откакто ГЕРБ образува парламентарна анкетна комисия, анулира остарелия конкурс за изтребители и мина към директно договаряне с Вашингтон. Вероятно Стойков се е надявал лоялността му по тази линия да бъде възнаградена. Вместо това, става известно, създаването против него продължава много време, за прокуратурата той явно и досега си остава " човек на Радев ".
от Момчил Милев
Всъщност инспекцията на КПКОНПИ, за която става дума, е стартирала на 9 април м.г. по сигнал, " получен по електронната поща ". Вероятно от близкия до властта уебсайт " Пик ", откъдето сами оповестиха, че са подали сигнал против Радев през март 2019 година Но по-същественото е, че инспекцията завършва с решение още от 31 юли м. година, с което се установи, че по нито една линия не е открит спор на ползи.
Фотограф: Цветелина Белутова Решението е оповестено на уеб страницата на КПКОНПИ, а единствено описанието на документите, събрани в границите на тази инспекция, заема две страници. Нито в него, нито в прокурорското разпореждане има данни за укрит документ. Никъде в диалозите със Стойков президентът не прави даже и незадълбочен намек за такова нещо, множеството от репликите му се лимитират до " да " и, както го цитират прокурорите, " мъ-хъ ". Иначе казано, изказванието, че президентът е взел участие в " сговор за разстройване на инспекция на КПКОНПИ " посредством укриване на документи, е, меко казано, пресилване.
Да обобщим: това, което излиза наяве досега, е, че основният прокурор Иван Гешев желае от Конституционния съд да му каже дали може да проверява президента, откакто в конституцията написа, че не може да се проверява президентът, тъй като съгласно обвинителите той е правил нещо, което, очевидно от самите доказателства на прокуратурата, не е правил.
Симптоматични въпроси
Тази обстановка наподобява неуместна, само че това надалеч не е единственият проблем в нея. Извън очевидните заключения има още няколко неизяснени и много притеснителни въпроса : Първо, за какво Специализираната прокуратура проверява дейности на военни лица, какъвто е шефът на Военновъздушни сили. В сряда Гешев отхвърли да отговори на този въпрос, когато му бе заложен от публицисти. Текстът на член 411а, алинея 7 от Наказателно-процесуален кодекс споделя, че когато едно закононарушение е подсъдно по едно и също време на Специализирания углавен съд (както в тази ситуация по член 321 НК) и на военния съд, то се гледа от военния съд. Причината за това явно нарушаване на разпоредбите на подсъдността може да е единствено една - властта си има спецсъд и спецпрокуратура за поръчки и всички каузи " от необикновен интерес " се гледат там. Този проблем прочее не поражда за първи път, напълно неотдавна юрист Ина Лулчева насочи няколко писма до прокуратурата с въпрос за какво спецсъдът гледа делото против кмета на Несебър за пазаруване на гласове, до момента в който всички сходни каузи се гледат в елементарните съдилища. Второ, за какво прокуратурата не споделя по кое време е почнало следствието против Стойков, въз основа на какви данни, кой е дал позволение за подслушването му. Към момента против него не е известно да има обвиняване, а единственият забележим резултат от слагането му на подслушване е да се " закачи " президентът. Това поражда и спомагателен въпрос: по каква причина се стопира делото против Стойков за укриване на документи и други измами, откакто той за разлика от президента няма имунитет. Материалите против него могат да се отделят и да се проверяват настрана, само че прокуратурата неизвестно за какво слага и него " на трупчета ". Трето, подслушването е трябвало да бъде прекратено сега, в който е открито, че се записва президентът, тъй като това към този момент значи фактическо започване на следствие на разположение с имунитет. Записите в този случай би трябвало да се унищожат, а не да се съхраняват. Четвърто , за какво това дело се афишира едвам в този момент, откакто диалозите са документирани през април м.г., т.е. преди девет месеца. Пето, Защо прокурорите, работили по случая, са анонимни? Пред " Капитал " някогашният началник на бюрото за надзор върху СРС Бойко Рашков разяснява: " Защо тези прокурори от Специализираната прокуратура, подписали постановлението, си крият името, от какво ги е боязън - че сътрудниците им ще схванат кой е написал това? Аз преди време като проверявах Петър Младенов, и то в едни други времена, криех ли си името? Жалко, че нямат смелостта да защитят позицията си, в случай че са уверени, че тя е вярна. " Може би една от аргументите да се държат в загадка имената на двамата е, че тяхно е разрешението да се разгласяват данните от подслушването, а това е закононарушение. Авторитетни адвокати като юристите Даниела Доковска, Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов и други, припомниха, че според член 145а от Наказателен кодекс разгласяването на информация, събрана посредством СРС, отвън нейното предопределение за запазване на националната сигурност или за задачите на наказателното произвеждане е наказуемо със затвор закононарушение против личността. Мълчанието на институциите
И това не са единствените парадокси в тази история. В сряда прокуратурата пусна публично известие, че престава да си приказва с президентството: " С оглед прецизното съблюдаване на правилото за разделяне на управляващите основният прокурор на Република България Иван Гешев декларира, че прокуратурата прекратява всевъзможни контакти с президентството с изключение на формалната писмена преписка до произнасянето на Конституционния съд... " Това единствено по себе си демонстрира липса на институционална просвета. Контакти сред институциите, в тази ситуация прокуратурата и президентството, по този начин или другояче може да има единствено публично и документално.
Плашещото в тази ситуация е, че всичко се случва без каквато и да е институционална и политическа реакция с изключение на тази на Българска социалистическа партия. Проблемът е, че не е единствено това. Разиграва се класическа акция по " профилактиране " на президента, само че тя е и показна проява на мощ към останалите играчи на терена, които безусловно онемяха от боязън.
Премиерът Борисов даже обществено предизвести министрите си в сряда: " Забранявам ви да се месите в спора сред други институции, това не е наша работа. " Все едно, че става въпрос за друга страна и българското държавно управление няма отношение към тежката институционална рецесия, която се задава.
Всичко това става в миг, когато българските управляващи се пробват да убедят европейските институции и българското общество, че решението на Съда по правата на индивида в Страсбург по делото " Колеви против България " е безпричинно и няма причина да се счита, че основният прокурор в България е безотговорен, а и управляващите подхващат всичко в законодателен и институционален проект, с цел да унищожават всякаква сходна опция. Самият Гешев разви тази теза по време на чуването си пред Висш съдебен съвет, а и по-късно неколкократно се закани да обори " спекулациите ", че основният прокурор е всевластен и безотговорен по едно и също време.
Правят се всевъзможни догатки кой е писал настояването на Гешев до Конституционен съд, което адвокати окачествиха като апотеоз на правно незнание, само че там в действителност има изобретателни хрумвания. Като да вземем за пример визията на новия основен прокурор, че всяко едно нарушаване на законите, осъществено от президента, е нарушаване на конституцията, поради което може да му се желае импийчмънт. На процедура това значи, че и за погрешно секване на улицата може да се желае премахване на президента и вицето му.
В този подтекст въпросът, който някои задават - дали сегашната акция е резултат на персонална злост на Гешев към Радев поради рецензиите на президента към избора му, или е институционален конфликт поради инициирания парламентарен спор, не е точната тематика. В прокуратурата от дълго време владее правилото на абсолютизма и всяка рецензия е персонална. Но действителният резултат е нова рецесия на държавността, чиито последствия са непредвидими. Михаил Екимджиев, юрист
Това е паралегален напън върху президента
Последните събития потвърждават по ослепителен метод тезата за ненаказуемост на основния прокурор в български условия. Heдoпycтимo e дa ce зaoбиĸаля ясна ĸoнcтитyциoннa paзпopeдбa, ĸoятo нe пoзвoлявa върху дъpжaвния глaвa дa бъдe yпpaжнявaн пapaлeгaлeн нaтиcĸ пoд фopмa нa пpoвepĸи и paзcлeдвaния. По време на неговия мандат нe мoжe пoд ниĸaĸвa фopмa въpxy нeгo дa бъдe yпpaжнявaн пpoцecyaлeн нaтиcĸ - дa ce oбpaзyвaт пpoвepĸи и paзcлeдвaния и дp. Cмиcълът нa кoнcтитyциятa e дa зaпaзи неговата самостоятелност и интегритет, а не върху него да виси дaмoĸлeвият мeч нa пpoĸypaтypaтa.
От позиция на БХК, подписана от Адела Качаунова, шеф на правната стратегия:
Зле прикрита опасност против президента
В рамките на три дни основният прокурор отговори на упованията и паниките, декларирани от юридическата и правозащитна общественост преди избора му.
На 27 януари 2020 година господин Гешев ангажира Конституционния съд с нереално, без съответен проблем, пояснение на конституционните правила, уреждащи президентския имунитет, въпреки тези правила да са пределно ясни. В настояването на основния прокурор се съдържа неприемлива и зле прикрита опасност към настоящия държавен глава. Същевременно въпросите и анализът в настояването му демонстрират обезпокоително ниското равнище на неговата правна просвета.
Ситуацията повдига редица въпроси, всички от които реторични, а някои от тях заложени за прощален път: Кой ще проверява основния прокурор? Ще си разреши ли прокурор да извърши предварителна инспекция, с цел да откри най-малко налице ли са мотив и данни за формиране на досъдебно произвеждане? Има ли смисъл от сигнализиране на прокуратурата за осъществено закононарушение по член 145а от Наказателен кодекс от основния прокурор? Ако бъде сезирана прокуратурата с сходен сигнал, това няма ли да бъде употребявано в ущърб на сигналоподателя?
В България няма опция за без значение следствие на дейностите (или бездействията) на основния прокурор. Затова той може да предприеме всевъзможни дейности, в това число хипотетично незаконни. В случая като очевидна опасност против фигурата на президента, който въплъщава единството на нацията.
Здравка Калайджиева, арбитър в Съда по правата на индивида в Страсбург (2008-2015)
" Независимата " прокуратура пита за обсега на личния си " суверенитет "
Искането на основния прокурор Иван Гешев за пояснение на допустимостта на дейностите по инспекции против президента е ненужно и не би следвало да бъде позволено до разглеждане, тъй като и сега само самостоятелната от каквото и да било прокуратура може да преценя какви въпроси да подлага на инспекция, чии дейности по какъв начин се квалифицират, дали да се огласи самата инспекция или единствено определена част от доказателствата по нея, по кое време вероятно дейностите по инспекцията следва да бъдат прекъснати, спрени или обновени - без значение от последствията за засегнатото лице. Тези инспекции са многочислени (наскоро даже ни осведомиха, че " две прокуратури направили три инспекции " по отношение на водната рецесия в Перник) и явно засягат (избрани от прокуратурата) лица.
Всеки прокурор по закон е свободен да квалифицира всяко действие съгласно вътрешното си разбиране, а упражняването на тази подготвеност не предстои на какъвто и да е надзор и би било извънредно прокуратурата да желае нейното ограничение, като виждаме, че тя може да служи както за напън, по този начин и за набиране на всенародна известност и поддръжка.
Любопитното е, че в случай че Конституционният съд допусне това искане до разглеждане, в решението си ще би трябвало да отговори дали " суверенитетът " на прокуратурата се разгръща и върху президента по време на мандата му, или пък да удостовери убежденията на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров в противоположния смисъл.
доцент доктор Атанас Славов, учител по конституционно право:
Конституцията лимитира всевъзможни дейности по следствие на президента, с цел да не допусне слагането му според
Тезата на основния прокурор, че могат да се правят прокурорски инспекции и следствия на настоящ президент, влиза в колизия с експлицитния парламентарен текст на член 103, алинея 4, а тълкуването, което той предлага, е всъщност пряк опит за заобикаляне на тази ясна конституционна възбрана. Конституционният законодател е лимитирал опцията за всевъзможни дейности по следствие, свързани с тях (предшестващи ги) прокурорски инспекции, покачване на обвиняване и така нататък, с цел да не се допусне президентът да бъде подложен според от държавното обвиняване (и от тези, които го контролират), да бъде " респектиран " да преценява своето държание с различен дневен ред, да бъде кооперативен и така нататък
Докато заема тази служба, президентът може да носи само специфична политическа отговорност, която е лимитирана до две хипотези - държавна измяна и нарушаване на конституцията. Главният прокурор няма директно отношение към тази процедура.
В избрани случаи нарушаването на конституцията може да реализира състава на закононарушение, в случай че засегнатото богатство, полезност, право, индивид са директно предпазени от конституцията. Дори в тези случаи прокуратурата няма директно отношение към стартирането на процедурата за политическа отговорност - самодейността за това е на ¼ от народните представители в Народното събрание. Неприемливо е от конституционна позиция всяко нарушаване на закона да се релевира като нарушаване на конституцията, защото това би обезсмислило специфичната конституционна отбрана на президента.
В случай че по време на мандата на президента се разкрият данни за осъществено закононарушение, той може да бъде дейно разследван след привършване на мандата му и отпадане на имунитета.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ