© Велко Ангелов Дълбока държаваРеалната политика се прави в прокуратурата

...
© Велко Ангелов Дълбока държаваРеалната политика се прави в прокуратурата
Коментари Харесай

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

© Велко Ангелов " Дълбока страна "

Реалната политика се прави в прокуратурата

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От коментар на Полина Паунова за " Свободна Европа "

Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Христо Бисеров, Сергей Станишев, Николай Цонев, Емилия Масларова, Росен Плевнелиев. Общото сред тези имена на пръв взор е значителната им роля в обществения живот от последното десетилетие. Но сред тях има друго подобие.
Ако съдът не е съдия, правовата страна не би следвало да съществува.
Всички те знаят, че действителната политика в България не се случва на партийни заседания или в постройките на Народното събрание и Министерския съвет. Случва се в прокуратурата.

Свидетелство за това са персоналните им конфликти с държавното обвиняване, до които се е стигало постоянно, когато преди малко властта се е изплъзнала от ръцете им.

" Всеки тича и хвърля един сигнал в прокуратурата и почва да вика: " Сезирана е прокуратурата, чакаме прокуратурата да реши! " Всички партии това вършат. Чакаме тя да ни е съдия. Хубаво де, но когато арбитърът стане толкоз значим, че да може и да взема решение мачовете като във футбола... ", сподели преди ден министър-председателят Бойко Борисов.

Думите му не бяха посрещнати с необикновен журналистически интерес. А трябваше. Защото те пораждат съществени въпроси за метода на действието на демокрацията у нас. Такова е да вземем за пример питането: от кой момент партиите, както споделя министър председателят, са приписали на държавното обвиняване арбитърски функционалности? Отговор е належащ.

По смисъла си прокуратурата няма по какъв начин да бъде съдия. Такъв е единствено съдът. И в случай че обвиняването може да арбитрира сред политически ползи (ако се доверяваме на премиерския нюх), то това не е нищо по-различно от самопризнание, че в България съдът е зависещ на държавното обвиняване.

Ако пък съдът не е съдия, правовата страна не би следвало да съществува. А липсва ли тя, значи мачът, за който приказва министър-председателят, се взема решение с произвол.

---------

За професионалните патриоти българинът е бял, православен и хетеросексуален.

Под дъгата

Защо Сидеров сложи " апаш " и " гей " под общ знаменател

От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов за " Дойче веле "

За Сидеров от дълго време е ясно, че зададат ли се избори, той потегля да прави нещо публично нетърпимо, с цел да се хареса на така наречен " неудачници " и " злобари ", които от дума не схващат и желаят единствено да се разрушава и чупи, бие и пие. Очевидно разчита с тях да усили електората си.

Фотограф: Цветелина Белутова

Проблемът обаче е, че с цел да привличаш озлобени против истаблишмънта обществени групи, до момента в който самичък принадлежиш към същия този истаблишмънт, скандалните ти жестове би трябвало да стават все по-радикални. Преди му стигаше инцидентната аудитория по улици, заведения за хранене и летища.

Сега обаче реши да вилнее напряко пред националната публика на публичната медия. Намерението му: оптимално да наруши съглашението за предизборно присъединяване в Българска национална телевизия, което самичък е подписал. И освен неведнъж да надвиши полагащото му се време, само че и интензивно да попречи на другите да се изричат и на водещата да извършва функционалностите си. Та чак се наложи да му изпратят жандармеристи, които обаче, кой знае за какво, просто застанаха до него пред камерата, едвам затвърдят търсения облик на цензуриран, пренебрегнат, преследван.

Нелогичната поява на жандармерията, фактът, че Сидеров беше оставен да употребява съвсем цялото предаване за автопропаганда, както и бележката за стаж в малкия екран на Сидеров, която Емил Кошлуков показа в Съвет за електронни медии, провокираха мнения, че абсурдът в " Референдум " може да е бил съгласуван сред двамата.

Сидеров " изписа вежди " и на политиците, против които скочи. Да наречеш Каракачанов " апаш " поради закупуването на бойни самолети от Съединени американски щати, а Джамбазки " гей " след всичките му хули по адрес на другите, са толкоз оперетъчни обвинявания, че на процедура наподобяват като политическа реклама. Негласното обръщение на Сидеров към съдружните му сътрудници като че ли гласи: аз ви оказвам помощ да притегляте систематичния електорат, а на мен ми оставете " неудачниците ".

Единственият неоспорим пострадал от абсурда са хомосексуалните хора. Защото лепенето на етикета " гей " уязвява не толкоз Джамбазки, колкото хилядите българи с друга полова ориентировка. В праймтайма на публичната телевизия хомосексуалността бе стартирана като разбиращ се от единствено себе си отрицателен знак, като на всичко от горната страна " апаш " и " гей " бяха сложени в общ ред на дискредитиращи обвинявания. Само че кражбата е закононарушение, което нарушава човешките права, до момента в който хомосексуалността не просто не е закононарушение, а даже човешко право.

Днес обществените представители заобикалят да афишират хомосексуалността за закононарушение или болест (макар " на маса " това да става непрестанно). Но е реализиран необятен дискриминационен консенсус, насърчаван от националистите, че хомосексуалността е срамна загадка, която би трябвало да се крие " под юргана ", както написа Джамбазки. За професионалните патриоти българинът е бял, православен и хетеросексуален.

-------

Дори службите да разкрият " подпалвачите " на слуховете, кладата си остава.

Хибридна война

Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за всеобщо поразяване

От коментар на Емилия Милчева за " Дойче веле "

Слухът, че ще им вземат децата, накара стотици български роми да спрат децата си от учебно заведение. Организирана провокация посредством и в обществените мрежи сътвори суматоха измежду родители, че обществените служби ще прибират деца, които не са припознати от бащите си - каквито са огромна част от родените в ромския етнос.

Фотограф: Цветелина Белутова

Демонстрацията на мощ от към момента неназовани от страната зловредници сподели какъв брой настървена е този път акцията за локални избори. Но наред с това се видя какъв брой е огромна пропастта сред тези, които иронизират в обществените мрежи насажданата със Стратегията за детето суматоха, и тези, които фактически се поддават на всеобщата нервност за лишаване на деца.

Различни специалисти увериха неведнъж, че по самата Стратегия, изтеглена преди пет месеца поради проведената против нея опозиция, не се работи. Насадените с нея паники и страх обаче остават. Необходим е единствено един спусък, с цел да бъдат задействани. Както се случи в този момент.

По време на митингите против Стратегията за детето, проведени от същите тези дезинформатори, Борисов обаче не беше толкоз самоуверен. Подплашен да не изгуби гласове на избори, той я отдръпна - по този начин, както " отхвърли " и страната от Истанбулската спогодба.

Не, това не е сходство на " Костинбродската спекулация ", която бе огласена през 2013 от тогавашната соцдепутатка Мая Манолова в съдружничество с Николай Бареков и TV7 - и то тъкмо в деня за размисъл преди парламентарните избори. Сега е по-сериозно. Защото се дърпат най-тънки струни - децата. Случилото се в този момент може да се пояснява и като предизвестие какво може да създадат уредниците на сходни хибридни закани.

Манипулацията със клюки е остаряла като света, само че обществените мрежи я направиха оръжие за всеобщо поразяване. Ако в зората на демократичните промени Движение за права и свободи плашеха и опасяваха гласоподавателите си, че веднага отново ще им сменят имената, а Българска социалистическа партия пращаха деятели по опашките да приказват, че " Костов е ром ", то в този момент обществените мрежи станаха по едно и също време развъдник и пропагандатор на страховити заблуди.

Според психолози, слуховете-плашила отразяват отрицателните упования на средата, в която пораждат и се популяризират. Те се появяват нормално в интервали на обществено напрежение. Известни са всеобщите психози през 1974 година в Мексико, а по-късно и в Индия, когато поради акцията за имунизации били пускани клюки, че стерилизират децата за да лимитират раждаемостта.

Дори и Министерство на вътрешните работи и ДАНС да разкрият сегашните " подпалвачи " на слуховете, кладата си остава. Само една съчка кибрит е задоволителна.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР