Край на обжалването на трасето на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Екоминистърът утвърди трасето на " Струма " с два обособени пътя
Въпреки съпротивата на екоорганизации това е следващата стъпка към одобряване на плана с еднопосочно придвижване през Кресненското дефиле
23 окт 2017
Екооценката за " Струма " през Кресненското дефиле е в синхрон с държавното управление
Докладът по Оценка на въздействието върху околната среда удостовери концепцията за трасето, разграничено на две - по съществуващия път Е-79 и източно от дефилето
13 авг 2017
Екоорганизации са пратили тъжба в Европейска комисия против градежа на " Струма " през Кресненското дефиле
Правителството обаче демонстрира, че поддържа разновидността, в който придвижването в посока София минава точно оттова
12 юли 2017
Да разцепиш Кресна
Преди седмица проектантска компания завоюва конкурс на пътната организация за план на правата сред Крупник и Кресна
28 апр 2017
Втората (почти) автомагистрала
Строителството на " Струма " изостава съществено от графика
4 мар 2017 Върховният административен съд (ВАС) постави точка на разногласието за ориста на сектора от автомагистрала " Струма " сред Крупник и Кресна. Петчленен състав на Върховен административен съд отхвърли да прегледа касационната тъжба на Сдружение " За земята – достъп до правораздаване " и Димитър Василев Василев против решението на тричленката от май т.г., с което бе доказана екооценката на трасето. Отказът на съда гледа делото е стимулиран с смяна в Закона за запазване на околната среда (ЗООС) от лятото на предходната година, с която бе отстранен касационният надзор върху решения за екооценки на така наречен планове от национално значение със стратегическа значимост.
Същевременно петчленният състав отхвърли и настояването на жалбоподателите да сезира Конституционния съд с тази смяна в Закон за опазване на околната среда, която остави правосъдният надзор за оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) единствено на една инстанция. Срещу тази законова смяна, стартирана от ръководещите през 2017 година, имаше доста мощна социална опозиция, както и президентско несъгласие, което болшинството предоля. Президентът обаче не сезира Конституционен съд. Сега и петчленката на Върховен административен съд отхвърля да отнесе въпроса до Конституционен съд, само че на процедурно съображение - висшият съд може да сезира Конституционен съд единствено по висящи каузи, а това дело е прекъснато още през май т.г. откакто и в решението на тричленния състав е записано, че то не предстои на обжалване.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Така наподобява, че трасето на този сектор на автомагистралата към този момент е несъмнено - в посока Гърция през съществуващия път Е-79, а в посока София ще се строи ново трасе източно от дефилето.
Несъгласието за Кресна
Участъкът е обект на продължителни разногласия сред природозащитни организации и еколози и държавните институции за това от кое място тъкмо да минава тази права. Същевременно, автомагистралата се финансира със средства от оперативна стратегия " Транспорт " и би трябвало да бъде приключена до 2023г., с цел да не се наложи България да връща на Европейски Съюз парите за цялата автомагистрала.
В края на август Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) разгласи две обособени поръчки за двете направления на сектора. Стойността на двете поръчки е надлежно 430.5 млн.лв. и 444.8 млн.лв. без Данък добавена стойност или общо над 1.05 милиарда лева Сроковете за подаване на предложения са в края на ноември.
Жалбата, с която бе сложено началото на делото в съда, е против решението на министъра на околната среда и водите Нено Димов от октомври 2017г. по оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на трасето на автомагистрала " Струма " през Кресненското. С това решение той утвърждава реализирането на капиталово предложение " Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала " Струма " по Източен вид Г 10.50 " въз основата на отчет на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) – консултативен орган към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), който беше одобрил този " източен " вид дни по-рано.
За трасето в началото имаше няколко разновидността. Правителството поддържаше концепцията да се употребява съществуващия път Е-79 в посока Гърция, а в посока София да се строи ново трасе източно от дефилето. През април 2017г. " Пътна инфраструктура " (АПИ) даже разпореди изработването на уголемен абстрактен план за прекосяването на Кресненското дефиле по ската на Пирин на " Пътпроект 2000 ".
Природозащитниците се възпротивиха на тези планове. Пред " Капитал " екологът Андрей Ковачев, който се занимава с Кресненското дефиле от 20 години, разяснява, че потреблението на съществуващия път е противопоказно за околната среда и най-балансираното решение е придвижването напълно да се изнесе от дефилето.
Няколко разновидността са обсъждани
През август 2017г. Агенция " Пътна инфраструктура " разгласи, че отчет по оценка за влияние върху околната среда (ОВОС) към този момент има, като създател беше компания " Данго план консулт ". В него се разглеждаха пет разнообразни разновидността за лот 3.2. Докладът оцени най-високо разновидността, който и държавното управление харесваше. Няколко дни преди да излезе новината за отчета тогавашният районен министър Николай Нанков (който подаде оставка след злополуката край Своге, само че е зам.-министър в момента) съобщи в изявление за bTV, че точно този вид е " най-оптимален " от икономическата и екологична позиция.
Другият вид, който се разясняваше в общественото пространство, беше за тунел с дължина 15.4 км в дефилето. През 2016г. Камарата на строителите разгласи, че " построяването на 15-километров тунел през Кресненското дефиле е нецелесъобразно, нереалистично, екологично и стопански голословно ". Други специалисти, като инж. Йордан Прашанов, началник ателие в " Пътпроект 2000 ", означиха, че сложната и скъпа поддръжка на този тунел може да се окаже проблем. През 2014 година представители на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство обясниха, че прокопаването на тунела ще коства най-много 400 млн. евро, като две български компании дадоха неофициални поръчки, че са способни да го построят. Въпреки това този вид не стана предпочитан за управляващите.
Екоминистърът утвърди трасето на " Струма " с два обособени пътя
Въпреки съпротивата на екоорганизации това е следващата стъпка към одобряване на плана с еднопосочно придвижване през Кресненското дефиле
23 окт 2017
Екооценката за " Струма " през Кресненското дефиле е в синхрон с държавното управление
Докладът по Оценка на въздействието върху околната среда удостовери концепцията за трасето, разграничено на две - по съществуващия път Е-79 и източно от дефилето
13 авг 2017
Екоорганизации са пратили тъжба в Европейска комисия против градежа на " Струма " през Кресненското дефиле
Правителството обаче демонстрира, че поддържа разновидността, в който придвижването в посока София минава точно оттова
12 юли 2017
Да разцепиш Кресна
Преди седмица проектантска компания завоюва конкурс на пътната организация за план на правата сред Крупник и Кресна
28 апр 2017
Втората (почти) автомагистрала
Строителството на " Струма " изостава съществено от графика
4 мар 2017 Върховният административен съд (ВАС) постави точка на разногласието за ориста на сектора от автомагистрала " Струма " сред Крупник и Кресна. Петчленен състав на Върховен административен съд отхвърли да прегледа касационната тъжба на Сдружение " За земята – достъп до правораздаване " и Димитър Василев Василев против решението на тричленката от май т.г., с което бе доказана екооценката на трасето. Отказът на съда гледа делото е стимулиран с смяна в Закона за запазване на околната среда (ЗООС) от лятото на предходната година, с която бе отстранен касационният надзор върху решения за екооценки на така наречен планове от национално значение със стратегическа значимост.
Същевременно петчленният състав отхвърли и настояването на жалбоподателите да сезира Конституционния съд с тази смяна в Закон за опазване на околната среда, която остави правосъдният надзор за оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) единствено на една инстанция. Срещу тази законова смяна, стартирана от ръководещите през 2017 година, имаше доста мощна социална опозиция, както и президентско несъгласие, което болшинството предоля. Президентът обаче не сезира Конституционен съд. Сега и петчленката на Върховен административен съд отхвърля да отнесе въпроса до Конституционен съд, само че на процедурно съображение - висшият съд може да сезира Конституционен съд единствено по висящи каузи, а това дело е прекъснато още през май т.г. откакто и в решението на тричленния състав е записано, че то не предстои на обжалване.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Така наподобява, че трасето на този сектор на автомагистралата към този момент е несъмнено - в посока Гърция през съществуващия път Е-79, а в посока София ще се строи ново трасе източно от дефилето.
Несъгласието за Кресна
Участъкът е обект на продължителни разногласия сред природозащитни организации и еколози и държавните институции за това от кое място тъкмо да минава тази права. Същевременно, автомагистралата се финансира със средства от оперативна стратегия " Транспорт " и би трябвало да бъде приключена до 2023г., с цел да не се наложи България да връща на Европейски Съюз парите за цялата автомагистрала.
В края на август Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) разгласи две обособени поръчки за двете направления на сектора. Стойността на двете поръчки е надлежно 430.5 млн.лв. и 444.8 млн.лв. без Данък добавена стойност или общо над 1.05 милиарда лева Сроковете за подаване на предложения са в края на ноември.
Жалбата, с която бе сложено началото на делото в съда, е против решението на министъра на околната среда и водите Нено Димов от октомври 2017г. по оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на трасето на автомагистрала " Струма " през Кресненското. С това решение той утвърждава реализирането на капиталово предложение " Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала " Струма " по Източен вид Г 10.50 " въз основата на отчет на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) – консултативен орган към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), който беше одобрил този " източен " вид дни по-рано.
За трасето в началото имаше няколко разновидността. Правителството поддържаше концепцията да се употребява съществуващия път Е-79 в посока Гърция, а в посока София да се строи ново трасе източно от дефилето. През април 2017г. " Пътна инфраструктура " (АПИ) даже разпореди изработването на уголемен абстрактен план за прекосяването на Кресненското дефиле по ската на Пирин на " Пътпроект 2000 ".
Природозащитниците се възпротивиха на тези планове. Пред " Капитал " екологът Андрей Ковачев, който се занимава с Кресненското дефиле от 20 години, разяснява, че потреблението на съществуващия път е противопоказно за околната среда и най-балансираното решение е придвижването напълно да се изнесе от дефилето.
Няколко разновидността са обсъждани
През август 2017г. Агенция " Пътна инфраструктура " разгласи, че отчет по оценка за влияние върху околната среда (ОВОС) към този момент има, като създател беше компания " Данго план консулт ". В него се разглеждаха пет разнообразни разновидността за лот 3.2. Докладът оцени най-високо разновидността, който и държавното управление харесваше. Няколко дни преди да излезе новината за отчета тогавашният районен министър Николай Нанков (който подаде оставка след злополуката край Своге, само че е зам.-министър в момента) съобщи в изявление за bTV, че точно този вид е " най-оптимален " от икономическата и екологична позиция.
Другият вид, който се разясняваше в общественото пространство, беше за тунел с дължина 15.4 км в дефилето. През 2016г. Камарата на строителите разгласи, че " построяването на 15-километров тунел през Кресненското дефиле е нецелесъобразно, нереалистично, екологично и стопански голословно ". Други специалисти, като инж. Йордан Прашанов, началник ателие в " Пътпроект 2000 ", означиха, че сложната и скъпа поддръжка на този тунел може да се окаже проблем. През 2014 година представители на Българската асоциация по геотехническо и тунелно строителство обясниха, че прокопаването на тунела ще коства най-много 400 млн. евро, като две български компании дадоха неофициални поръчки, че са способни да го построят. Въпреки това този вид не стана предпочитан за управляващите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ