Мнения Daily - Държавата ми е длъжна, солидарността ми е чужда
© Цветелина Белутова Любовта към личния безгрижен води и до неприязън към останалите. Още по тематиката
Мнения Daily - Ще ви жертват, с цел да запазят себе си
И още: Председателството на Европейски Съюз ще отговори кой кой е измежду партиите ни; Партийността се преплита с родство
1 ное 2017
Мнения Daily - Презрението на Русия към България има чисто пазарна логичност
И още: Управляващите крадат, вместо да финансират реформи; Едва ли скоро ще забележим нов " депесарски шут "
31 окт 2017 Народопсихология
Държавата ми е длъжна, солидарността ми е непозната
От коментар на Албена Бъчварова за " Клуб Z "
Какви в действителност са през днешния ден българите? Ето по какъв начин наподобява картината най-малко съгласно проучване в две елементи, сложило си амбициозната задача да изследва " ценностните настройки " на българите по поръчка на " Института за дясна политика ". И което натрапчиво ни връща над 100 години обратно.
Българинът обича фамилията, сигурността и мира (между народите, по света, най-много личното спокойствие). По-малко се интересува от детайлности като независимост, човешки права или нещото, наречено " господство на закона ". Частната благосъстоятелност е значима единствено за 15%, за още по-малко свободата на изложение. Морално-политическа категория като справедливостта изобщо отсъства. Пазарната стопанска система е определена като полезност от 6%.
Въжделенията му са големи – гратис (напълно) обучение и опазване на здравето. Като това е забавно комбинирано с извънредно отвращение за заплащане на по-високи налози. Така е ясно, че: а. страната ми е длъжна и б. солидарността ми е непозната. Любовта към личния безгрижен води и до неприязън към останалите - най-недолюбвани са бежанци/икономически мигранти (между които не се прави разлика), роми и гейове. По-компромисно е ситуацията с историческия зложелател – турците, дългото общуване е посмекчило чувствата за злост.
В страната, в която всички другояче са уверени, че демокрацията е хубаво нещо (по принцип и донякъде), всеобщо е убеждението, че триумфът е резултат на комплицирани приятелско-роднински-шуробаджанашки връзки, рефренът " нищо не става без връзки " е неизтребим. Т. е. обликът на самоизграждащия се, съумял с помощта на личните си старания човек остава непозната в всеобщото схващане. Демокрацията е хубаво нещо, само че най-хубавото е личното успокоение. Държавата да се грижи за нас и някой да ни направлява. Така една трета от българите желаят в страната всичко да се ръководи от един човек – бащица на нацията.
Българинът има вяра в Бог, но без доста да се напряга, за всеки случай. Религията е значима, само че не чак толкоз, а вярата най-често се свежда до посещаване от празник на празник в храма, едвам 4% вървят в набожен храм постоянно. Семейството е висша полезност, която сполучливо се комбинира със съществено утвърждение на съжителството без брак и невъзразяване против абортите (единственото по-либерална реакция на българите). Бракове сред гейове обаче са изключени, а дамите би трябвало да раждат в ранните си 20 години (данните на Национален статистически институт опровергават, че на процедура това се случва).
Дарява, но не постоянно и без доста старания – обилно сърце, което намира израз в по някой есемес (но огромна част споделят, че през последната година не са дарявали). Дарение на място или благотворителен труд и ангажираност не са по този начин харесвани.
И желае – като в Китай, Русия или Турция – страната да следи потребителите в интернет.
------------ Става въпрос за предпочитание да бъде следен съдът.
Темида
" Залепване " на прокуратура и съд е главният проблем
От изявление на българския арбитър в Европейския съд по правата на индивида Йонко Грозев за defacto.bg
Фотограф: Николай Дойчинов
С търсенето на отговорност на ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд няма и в никакъв случай не е имало проблем. Единственият проблем, установяван в наблюденията на външни специалисти, в това число и от Венецианската комисия, която е най-високото експертно равнище в европейските институции по въпроси на конституционно право и проблеми на разделянето на управляващите и върховенството на закона, е обвързван с опциите за търсене на отговорност на основния прокурор. " Пакетирането " на основния прокурор с ръководителите на висшите съдилища е целенасочена тактика, с която от години се блокира решаването на този явен проблем. Това е метод да се саботира действителната промяна в правосъдната система, която би дала някакъв позитивен резултат.
Реформата беше саботирана при последните промени в Конституцията и оценката на Венецианската комисия – оповестена преди две седмици – е безапелационна в това отношение. Много ясно беше казано, че точно това " залепване " на прокуратура и съд е главният проблем в българската правосъдна система, от който следват редица други отрицателни последствия. От позиция на ефикасното реализиране на наказателна политика от страна на прокуратурата, в която няма механизми за отчетност, за отговорност, за следствие на основния прокурор. Но и от позиция на независимостта на съда – тъй като ръководителите на съдилищата, които имат основна роля в цялостното ръководство, не са избирани по метод, който подсигурява тяхната самостоятелност.
Тези оценки, които се повтарят както в границите на наблюдението от Европейски Съюз, по този начин и в този момент от Венецианската комисия, за жалост, напълно умишлено се подценяват. И това е извънредно обезпокоително.
От позиция на опцията за следствие на основния прокурор, Европейски съд по правата на човека сподели по делото " Колеви ", че казусът е в това, че на него са непосредствено подчинени всички вероятни проверяващи, което изключва опцията за без значение следствие. Подобен проблем с ръководителите на висшите съдилища няма. Затова такова срастване на " тримата огромни " е изцяло неясно. Не е поради съответната персона, това е въпрос, който повтаряме най-малко от 15 години и от 15 години реакцията е една и съща. Междувременно се смениха няколко основни прокурори Трима въпреки всичко са задоволително, с цел да е ясно, че не ще да е проблем на персона. Сериозното терзание е, че става въпрос за предпочитание да бъде следен съдът, като не се разрешава неговата действителна самостоятелност.
------------ За да се гради нашият континент, не е задоволително единствено вдъхновение.
Реформите в Европейски Съюз
В страховете им би трябвало да се вслушаме
От коментар на Елизабет Ретер за " Ди Цайт ". Преводът е на " Дойче Веле ".
Фотограф: Peter Nicholls
Европа към този момент не е просто съюз, зародил заради страха от война. Той не е нито нормално отричане на войната, нито единствено стопански план, целящ да попречи на народите още веднъж да се унищожават едни-други. Не е и някакво проклинание, измислено от елитите против злите духове, които сякаш постоянно се поселват в главите на елементарните хора.
Популистите, които имат тънък усет за мрачните пластове от душeвността на гласоподавателите, дълго време използваха в своя полза тази опростена и изкривена версия за възникването на Европейския съюз. И непрестанно повтаряха едно изречение, което от доста повторение като че ли се трансформира в истина: " Народът не ще Европа ". В момента единствено с няколко щриха можеш да опишеш Европа като концепция на тези, които желаят да опазят властта и благосъстоянието си и с ледени сърца настояват, че в епохата на свободната търговия човек не може да си разреши никакво родолюбие.
И белким европейските жители не гласоподаваха срещу Европа още в мига, в който някой посмя да ги попита за мнението им? Но от предходната година насам тази воля се трансформира. Президентските избори в Австрия и Франция и парламентарните избори в Холандия бяха в действителност референдуми за Европа – и Европа победи. За пръв път от доста време насам политиците получиха ясна електорална повеля да пазят Европа.
Но тази наслада се помрачава от съзнанието, че с цел да се гради нашият континент, не е задоволително единствено въодушевлението. Нужни са и съществени причини, а не баналното изказване, че правото така или другояче е на наша страна. Точно това правеха последователите на Европа и техните функционери доста дълго време: те си служеха с един морализаторски език, който на скептиците действаше като същинска провокация. Или ще вършим " повече Европа " или всички ще бъдем обречени да живеем в мрака на националните си държавици! Казано още по-кратко: който е против Европа, той е националист.
За десните популисти това е правилно. Те подриват устоите на Европа, тъй като я считат за антинационалистическа и пацифистка. Но съществуват и други хора – хора, които имат съществени аргументи да бъдат недоверчиви. Такива, да вземем за пример, са многочислените жители, за които преимуществата на обединена Европа не са забележими с просто око – може би, тъй като не им се постанова толкоз доста да пътуват през границите, така че не считат свободата на напредването и отпадането на роуминга за своя най-важна грижа. Или пък другите, които не схващат по какъв начин Европа може да бъде толкоз самодоволна, когато на нейна територия към момента се подвизават данъчни оазиси.
Да не забравяме най-после и тези хора, които просто не желаят непрестанен напредък. Те не желаят от ден на ден Европа, те не желаят и от ден на ден взаимност. Лесно е да пренебрегваме техните причини, тъй като не са рационални. Но в страховете им би трябвало да се вслушваме.
Мнения Daily - Ще ви жертват, с цел да запазят себе си
И още: Председателството на Европейски Съюз ще отговори кой кой е измежду партиите ни; Партийността се преплита с родство
1 ное 2017
Мнения Daily - Презрението на Русия към България има чисто пазарна логичност
И още: Управляващите крадат, вместо да финансират реформи; Едва ли скоро ще забележим нов " депесарски шут "
31 окт 2017 Народопсихология
Държавата ми е длъжна, солидарността ми е непозната
От коментар на Албена Бъчварова за " Клуб Z "
Какви в действителност са през днешния ден българите? Ето по какъв начин наподобява картината най-малко съгласно проучване в две елементи, сложило си амбициозната задача да изследва " ценностните настройки " на българите по поръчка на " Института за дясна политика ". И което натрапчиво ни връща над 100 години обратно.
Българинът обича фамилията, сигурността и мира (между народите, по света, най-много личното спокойствие). По-малко се интересува от детайлности като независимост, човешки права или нещото, наречено " господство на закона ". Частната благосъстоятелност е значима единствено за 15%, за още по-малко свободата на изложение. Морално-политическа категория като справедливостта изобщо отсъства. Пазарната стопанска система е определена като полезност от 6%.
Въжделенията му са големи – гратис (напълно) обучение и опазване на здравето. Като това е забавно комбинирано с извънредно отвращение за заплащане на по-високи налози. Така е ясно, че: а. страната ми е длъжна и б. солидарността ми е непозната. Любовта към личния безгрижен води и до неприязън към останалите - най-недолюбвани са бежанци/икономически мигранти (между които не се прави разлика), роми и гейове. По-компромисно е ситуацията с историческия зложелател – турците, дългото общуване е посмекчило чувствата за злост.
В страната, в която всички другояче са уверени, че демокрацията е хубаво нещо (по принцип и донякъде), всеобщо е убеждението, че триумфът е резултат на комплицирани приятелско-роднински-шуробаджанашки връзки, рефренът " нищо не става без връзки " е неизтребим. Т. е. обликът на самоизграждащия се, съумял с помощта на личните си старания човек остава непозната в всеобщото схващане. Демокрацията е хубаво нещо, само че най-хубавото е личното успокоение. Държавата да се грижи за нас и някой да ни направлява. Така една трета от българите желаят в страната всичко да се ръководи от един човек – бащица на нацията.
Българинът има вяра в Бог, но без доста да се напряга, за всеки случай. Религията е значима, само че не чак толкоз, а вярата най-често се свежда до посещаване от празник на празник в храма, едвам 4% вървят в набожен храм постоянно. Семейството е висша полезност, която сполучливо се комбинира със съществено утвърждение на съжителството без брак и невъзразяване против абортите (единственото по-либерална реакция на българите). Бракове сред гейове обаче са изключени, а дамите би трябвало да раждат в ранните си 20 години (данните на Национален статистически институт опровергават, че на процедура това се случва).
Дарява, но не постоянно и без доста старания – обилно сърце, което намира израз в по някой есемес (но огромна част споделят, че през последната година не са дарявали). Дарение на място или благотворителен труд и ангажираност не са по този начин харесвани.
И желае – като в Китай, Русия или Турция – страната да следи потребителите в интернет.
------------ Става въпрос за предпочитание да бъде следен съдът.
Темида
" Залепване " на прокуратура и съд е главният проблем
От изявление на българския арбитър в Европейския съд по правата на индивида Йонко Грозев за defacto.bg
Фотограф: Николай Дойчинов
С търсенето на отговорност на ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд няма и в никакъв случай не е имало проблем. Единственият проблем, установяван в наблюденията на външни специалисти, в това число и от Венецианската комисия, която е най-високото експертно равнище в европейските институции по въпроси на конституционно право и проблеми на разделянето на управляващите и върховенството на закона, е обвързван с опциите за търсене на отговорност на основния прокурор. " Пакетирането " на основния прокурор с ръководителите на висшите съдилища е целенасочена тактика, с която от години се блокира решаването на този явен проблем. Това е метод да се саботира действителната промяна в правосъдната система, която би дала някакъв позитивен резултат.
Реформата беше саботирана при последните промени в Конституцията и оценката на Венецианската комисия – оповестена преди две седмици – е безапелационна в това отношение. Много ясно беше казано, че точно това " залепване " на прокуратура и съд е главният проблем в българската правосъдна система, от който следват редица други отрицателни последствия. От позиция на ефикасното реализиране на наказателна политика от страна на прокуратурата, в която няма механизми за отчетност, за отговорност, за следствие на основния прокурор. Но и от позиция на независимостта на съда – тъй като ръководителите на съдилищата, които имат основна роля в цялостното ръководство, не са избирани по метод, който подсигурява тяхната самостоятелност.
Тези оценки, които се повтарят както в границите на наблюдението от Европейски Съюз, по този начин и в този момент от Венецианската комисия, за жалост, напълно умишлено се подценяват. И това е извънредно обезпокоително.
От позиция на опцията за следствие на основния прокурор, Европейски съд по правата на човека сподели по делото " Колеви ", че казусът е в това, че на него са непосредствено подчинени всички вероятни проверяващи, което изключва опцията за без значение следствие. Подобен проблем с ръководителите на висшите съдилища няма. Затова такова срастване на " тримата огромни " е изцяло неясно. Не е поради съответната персона, това е въпрос, който повтаряме най-малко от 15 години и от 15 години реакцията е една и съща. Междувременно се смениха няколко основни прокурори Трима въпреки всичко са задоволително, с цел да е ясно, че не ще да е проблем на персона. Сериозното терзание е, че става въпрос за предпочитание да бъде следен съдът, като не се разрешава неговата действителна самостоятелност.
------------ За да се гради нашият континент, не е задоволително единствено вдъхновение.
Реформите в Европейски Съюз
В страховете им би трябвало да се вслушаме
От коментар на Елизабет Ретер за " Ди Цайт ". Преводът е на " Дойче Веле ".
Фотограф: Peter Nicholls
Европа към този момент не е просто съюз, зародил заради страха от война. Той не е нито нормално отричане на войната, нито единствено стопански план, целящ да попречи на народите още веднъж да се унищожават едни-други. Не е и някакво проклинание, измислено от елитите против злите духове, които сякаш постоянно се поселват в главите на елементарните хора.
Популистите, които имат тънък усет за мрачните пластове от душeвността на гласоподавателите, дълго време използваха в своя полза тази опростена и изкривена версия за възникването на Европейския съюз. И непрестанно повтаряха едно изречение, което от доста повторение като че ли се трансформира в истина: " Народът не ще Европа ". В момента единствено с няколко щриха можеш да опишеш Европа като концепция на тези, които желаят да опазят властта и благосъстоянието си и с ледени сърца настояват, че в епохата на свободната търговия човек не може да си разреши никакво родолюбие.
И белким европейските жители не гласоподаваха срещу Европа още в мига, в който някой посмя да ги попита за мнението им? Но от предходната година насам тази воля се трансформира. Президентските избори в Австрия и Франция и парламентарните избори в Холандия бяха в действителност референдуми за Европа – и Европа победи. За пръв път от доста време насам политиците получиха ясна електорална повеля да пазят Европа.
Но тази наслада се помрачава от съзнанието, че с цел да се гради нашият континент, не е задоволително единствено въодушевлението. Нужни са и съществени причини, а не баналното изказване, че правото така или другояче е на наша страна. Точно това правеха последователите на Европа и техните функционери доста дълго време: те си служеха с един морализаторски език, който на скептиците действаше като същинска провокация. Или ще вършим " повече Европа " или всички ще бъдем обречени да живеем в мрака на националните си държавици! Казано още по-кратко: който е против Европа, той е националист.
За десните популисти това е правилно. Те подриват устоите на Европа, тъй като я считат за антинационалистическа и пацифистка. Но съществуват и други хора – хора, които имат съществени аргументи да бъдат недоверчиви. Такива, да вземем за пример, са многочислените жители, за които преимуществата на обединена Европа не са забележими с просто око – може би, тъй като не им се постанова толкоз доста да пътуват през границите, така че не считат свободата на напредването и отпадането на роуминга за своя най-важна грижа. Или пък другите, които не схващат по какъв начин Европа може да бъде толкоз самодоволна, когато на нейна територия към момента се подвизават данъчни оазиси.
Да не забравяме най-после и тези хора, които просто не желаят непрестанен напредък. Те не желаят от ден на ден Европа, те не желаят и от ден на ден взаимност. Лесно е да пренебрегваме техните причини, тъй като не са рационални. Но в страховете им би трябвало да се вслушваме.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ