Stay True People: Мартин Петров, който напусна главните редици на международните наказателни съдилища, за да помага за развитието на децата в България
© Тодор Милиев Ако го попитате дали някой човек на този свят заслужава смъртно наказване, без да се замисли, бързо ще отговори – не. По-тежкото наказване е да изтърпиш доживотна присъда, както и сигурен метод да съжаляваш дълго за потвърденото осъществено закононарушение, счита Мартин Петров. С необятна усмивка, само че с невъзмутима убеденост и точност той може да разяснява проблеми, свързани с излежаване на дългогодишни присъди, тъй като към този момент близо 20 години е един от дребното експерти в региона на интернационалното наказателно право и евентуално единственият правист в България, достигнал до сходна висока професионална реализация отвън граница. Допреди една година, когато изцяло умишлено и с голяма доза кураж се отхвърля от високоплатената си и необлагаема с налози, работа, дипломатическия си имунитет и още кариерно развиване в институции, които никой в никакъв случай не напуща, с цел да се впусне в едно колкото и рисковано като бизнес, толкоз и обвързвано с идея, начинание. " Хората не се отхвърлят непринудено от това ", смее се той.
Трибуналът в Хага
Четиридесет и три годишният Мартин приключва право в Софийския университет през 1998 година, където минава през наложителния за студентите стаж, само че към края му го зашеметява прозрението – в същата година единствено неговият университет е избълвал 500 адвокати. Въпросите какво става с тази специалност и по какъв начин е допустимо да бъдеш първокласен правист в среда, в която надали не всеки втори е подобен, стартират да го занимават, чуденето по които завършва с решение – да се специализира в област отвън България. За него тя се оказва интернационалното наказателно право и не след дълго съумява да откри магистърска стратегия в Канада, обвързвана с него, и дружно със брачната половинка му, тогава още негова другарка, отпътуват за Монреал.
След бързо определяне през 2001 година Мартин стартира да работи в Монреалския университет по световен проучвателен план по интернационално право и по отношение на него попада на стаж в Трибунала за някогашна Югославия. " Това беше от така наречен Life changing experience – напълно промени визията ми за мащаб за събитията и за това по какъв начин може да действа една институция. Попаднах в една добре смазана голяма машина, в която всички гледат в една посока и работят с възторг с надълбоко възприятие на религия в това, което правят ", спомня си той. Само две години по-късно, откакто кандидатства за непрекъснат пост, младият правист към този момент е част от редиците на трибунала. " Което пък беше още по-голяма изненада, тъй като постоянно съм считал, че да стартира човек работа в Организация на обединените нации, са нужни дебели връзки, а аз нямах никакви, не познавах никого. "
Мартин е назначен в отдела за правна помощ и арест. В рамките на една година се изкачва до позицията deputy head – заместник-шеф на същия отдел, а в края на работата си там, става и негов шеф. Обяснява стремглаво развитата си кариера и бързото си нанагорнище с персоналните си подозрения и безрезервност: " Непрекъснато съм имал възприятието, че би трябвало да се догонвам. Когато отидох в Хага, смятах, че ще съм най-неподготвен от всички, и имах очакване, че би трябвало да дам повече. Това и направих – дадох най-хубавото от себе си, с цялостно сърце и това беше оценено. Никога не съм се замислял кой ден от седмицата е и какъв брой е часът, а съм се старал всичко, което излиза от мен, да е най-хубавото. " Задълженията му включват назначение на служебни бранители на обвинените и администрацията на системата за правна помощ – от утвърждението на юристите до квалификационните условия за допускането им до съда, системите за заплащане на техния труд и подкрепяне на екипите на отбраната.
Той се е срещал с всички обвинени пред този съд – печално известните политици и военачалници от спора в някогашна Югославия Слободан Милошевич, Радован Караджич, Ратко Младич, Момчило Крайшник. " Това беше извънредно забавна част от работата, тъй като се срещаш с исторически персони – те са такива, без значение от това в какво са упрекнати и дали са били отговорни. Това са хора, упрекнати в най-тежките закононарушения – че са избили десетки хиляди хора, и в действителност този контакт е доста скъп – да видиш по какъв начин те мислят и се пазят. "
Според него Милошевич е извънредно образован човек – " това беше явно ", същото може да каже и за Караджич. " Много ме беше изненадало възприятието за комизъм на Караджич. Когато слизаше от самолета, пред който го чакахме, сподели на чист британски – извинявайте, че ви накарах да чакате толкоз дълго, тъй като той се бе укривал 20 години до този миг, след което, когато се срещнахме персонално по-късно, аз му споделих – господин Караджич, в полза на истината не чаках, че ще се срещнем персонално, а той отвърна – в полза на истината и аз. Разбира се, имаше и другата прекаленост, явни психопати, които са способни на големи крайности. "
По това време Мартин и екипът му основават доста от политиките и писмените правила на трибунала. Затова той се усеща горделив, че някои от нещата, които е основал тогава в трибунала, се ползват и до момента, даже и в други интернационалните съдилища. " Трибуналът в Хага е първият интернационален углавен съд след Нюрнберг и това, което през днешния ден назоваваме интернационално наказателно право и развой, в това число вътрешните правила на този вид съдилища, всичко потегля от него. "
Следва бурно кариерно развиване за Мартин, който става шеф на кабинета на секретаря на Съда, а по-късно е замесен и в основаването на нова организация, която наследява Трибунала на Организация на обединените нации за някогашна Югославия и на този за геноцида в Руанда. През 2013 година, юристът е поканен и да оглави екип, който да сътвори профилиран съд за Косово. Това се случва при изцяло затворени порти, никой не знае за него, само че той и екипът му работят върху варианти за неговата поява – първичният вид по какъв начин би трябвало да наподобява той, юридическата база за основаването му от Европейски Съюз, функционалности, конструкция, бюджет.
Но по това време му се обаждат и от интернационалния углавен съд и го молят да оглави план, който има за цел промяна на главния орган на съда. " Беше предложение, на което нямаше по какъв начин да устоя. За 18 месеца трябваше да се направи цялостен разбор на действието на обособените звена в секретариата, в търсене на неща, които са неефикасни и неефективни, къде има повтаряне на функционалности, къде екипите са погрешно разпределени. Трябваше да препоръчаме нови процеси и правила на работа, премахнахме бюрократични пречки. " Интензивната работа е съпроводена и със конфликт на ползи – Мартин става цел на офанзиви, въпреки всичко редуцира 140 работни места заради смяна на характерностите на съответните постове. " Както някой беше споделил – да реформираш правосъдна система е, като да реформираш гробища – помощ от вътрешната страна не можеш да очакваш ", майтапи се той. Сблъсква се с политически интриги и ползи, подмолни дейности... " Когато планът завърши, бях безусловно изстискан – предадох над 1200 страници отчет с разбори и рекомендации в период и бях безусловно задоволен. Лягах в 3, ставах в 5, пишех, пишех, бях доста вътре в плана. "
Когато всичко завършва, Мартин се сгромолясва и ненадейно си дава сметка, че през целия този интервал, колкото и да му е харесвала работата, и сътрудниците му, той не е бил благополучен. Замисля се – кое за него е най-важното в живота? " Тогава си споделих " чакай малко, в случай че ние прекарваме 80% от времето си или на работа, или мислейки за работа, това обикновено ли е ". Не е, е отговорът. Тогава се появи концепцията... "
Промяната
Мартин твърди, че отговорът на въпроса за какво е направил съществена смяна е сложен. От една страна, той е стигнал до върха на професионалната си кариера, почнала в ранна възраст. Отделно от това, разсъждава той, очевидно идва миг в живота на човек, в който се пита – това ли желая, то ли ме прави благополучен? " Не че това, което върших преди, нямаше смисъл, в противен случай, имаше бездънен и огромен смисъл, само че на персонално равнище, когато става дума за твоята персонална работа, приносът ти не е по този начин явен. Като човек имах потребност от сходна смяна, както и имах предпочитание да виждам резултат от работата си незабавно, желаех свободата във всички вероятни смисли – в решенията, в това по какъв начин наподобява крайният артикул, в гъвкавостта. "
Трибуналът в Хага
Четиридесет и три годишният Мартин приключва право в Софийския университет през 1998 година, където минава през наложителния за студентите стаж, само че към края му го зашеметява прозрението – в същата година единствено неговият университет е избълвал 500 адвокати. Въпросите какво става с тази специалност и по какъв начин е допустимо да бъдеш първокласен правист в среда, в която надали не всеки втори е подобен, стартират да го занимават, чуденето по които завършва с решение – да се специализира в област отвън България. За него тя се оказва интернационалното наказателно право и не след дълго съумява да откри магистърска стратегия в Канада, обвързвана с него, и дружно със брачната половинка му, тогава още негова другарка, отпътуват за Монреал.
След бързо определяне през 2001 година Мартин стартира да работи в Монреалския университет по световен проучвателен план по интернационално право и по отношение на него попада на стаж в Трибунала за някогашна Югославия. " Това беше от така наречен Life changing experience – напълно промени визията ми за мащаб за събитията и за това по какъв начин може да действа една институция. Попаднах в една добре смазана голяма машина, в която всички гледат в една посока и работят с възторг с надълбоко възприятие на религия в това, което правят ", спомня си той. Само две години по-късно, откакто кандидатства за непрекъснат пост, младият правист към този момент е част от редиците на трибунала. " Което пък беше още по-голяма изненада, тъй като постоянно съм считал, че да стартира човек работа в Организация на обединените нации, са нужни дебели връзки, а аз нямах никакви, не познавах никого. "
Мартин е назначен в отдела за правна помощ и арест. В рамките на една година се изкачва до позицията deputy head – заместник-шеф на същия отдел, а в края на работата си там, става и негов шеф. Обяснява стремглаво развитата си кариера и бързото си нанагорнище с персоналните си подозрения и безрезервност: " Непрекъснато съм имал възприятието, че би трябвало да се догонвам. Когато отидох в Хага, смятах, че ще съм най-неподготвен от всички, и имах очакване, че би трябвало да дам повече. Това и направих – дадох най-хубавото от себе си, с цялостно сърце и това беше оценено. Никога не съм се замислял кой ден от седмицата е и какъв брой е часът, а съм се старал всичко, което излиза от мен, да е най-хубавото. " Задълженията му включват назначение на служебни бранители на обвинените и администрацията на системата за правна помощ – от утвърждението на юристите до квалификационните условия за допускането им до съда, системите за заплащане на техния труд и подкрепяне на екипите на отбраната.
Той се е срещал с всички обвинени пред този съд – печално известните политици и военачалници от спора в някогашна Югославия Слободан Милошевич, Радован Караджич, Ратко Младич, Момчило Крайшник. " Това беше извънредно забавна част от работата, тъй като се срещаш с исторически персони – те са такива, без значение от това в какво са упрекнати и дали са били отговорни. Това са хора, упрекнати в най-тежките закононарушения – че са избили десетки хиляди хора, и в действителност този контакт е доста скъп – да видиш по какъв начин те мислят и се пазят. "
Според него Милошевич е извънредно образован човек – " това беше явно ", същото може да каже и за Караджич. " Много ме беше изненадало възприятието за комизъм на Караджич. Когато слизаше от самолета, пред който го чакахме, сподели на чист британски – извинявайте, че ви накарах да чакате толкоз дълго, тъй като той се бе укривал 20 години до този миг, след което, когато се срещнахме персонално по-късно, аз му споделих – господин Караджич, в полза на истината не чаках, че ще се срещнем персонално, а той отвърна – в полза на истината и аз. Разбира се, имаше и другата прекаленост, явни психопати, които са способни на големи крайности. "
По това време Мартин и екипът му основават доста от политиките и писмените правила на трибунала. Затова той се усеща горделив, че някои от нещата, които е основал тогава в трибунала, се ползват и до момента, даже и в други интернационалните съдилища. " Трибуналът в Хага е първият интернационален углавен съд след Нюрнберг и това, което през днешния ден назоваваме интернационално наказателно право и развой, в това число вътрешните правила на този вид съдилища, всичко потегля от него. "
Следва бурно кариерно развиване за Мартин, който става шеф на кабинета на секретаря на Съда, а по-късно е замесен и в основаването на нова организация, която наследява Трибунала на Организация на обединените нации за някогашна Югославия и на този за геноцида в Руанда. През 2013 година, юристът е поканен и да оглави екип, който да сътвори профилиран съд за Косово. Това се случва при изцяло затворени порти, никой не знае за него, само че той и екипът му работят върху варианти за неговата поява – първичният вид по какъв начин би трябвало да наподобява той, юридическата база за основаването му от Европейски Съюз, функционалности, конструкция, бюджет.
Но по това време му се обаждат и от интернационалния углавен съд и го молят да оглави план, който има за цел промяна на главния орган на съда. " Беше предложение, на което нямаше по какъв начин да устоя. За 18 месеца трябваше да се направи цялостен разбор на действието на обособените звена в секретариата, в търсене на неща, които са неефикасни и неефективни, къде има повтаряне на функционалности, къде екипите са погрешно разпределени. Трябваше да препоръчаме нови процеси и правила на работа, премахнахме бюрократични пречки. " Интензивната работа е съпроводена и със конфликт на ползи – Мартин става цел на офанзиви, въпреки всичко редуцира 140 работни места заради смяна на характерностите на съответните постове. " Както някой беше споделил – да реформираш правосъдна система е, като да реформираш гробища – помощ от вътрешната страна не можеш да очакваш ", майтапи се той. Сблъсква се с политически интриги и ползи, подмолни дейности... " Когато планът завърши, бях безусловно изстискан – предадох над 1200 страници отчет с разбори и рекомендации в период и бях безусловно задоволен. Лягах в 3, ставах в 5, пишех, пишех, бях доста вътре в плана. "
Когато всичко завършва, Мартин се сгромолясва и ненадейно си дава сметка, че през целия този интервал, колкото и да му е харесвала работата, и сътрудниците му, той не е бил благополучен. Замисля се – кое за него е най-важното в живота? " Тогава си споделих " чакай малко, в случай че ние прекарваме 80% от времето си или на работа, или мислейки за работа, това обикновено ли е ". Не е, е отговорът. Тогава се появи концепцията... "
Промяната
Мартин твърди, че отговорът на въпроса за какво е направил съществена смяна е сложен. От една страна, той е стигнал до върха на професионалната си кариера, почнала в ранна възраст. Отделно от това, разсъждава той, очевидно идва миг в живота на човек, в който се пита – това ли желая, то ли ме прави благополучен? " Не че това, което върших преди, нямаше смисъл, в противен случай, имаше бездънен и огромен смисъл, само че на персонално равнище, когато става дума за твоята персонална работа, приносът ти не е по този начин явен. Като човек имах потребност от сходна смяна, както и имах предпочитание да виждам резултат от работата си незабавно, желаех свободата във всички вероятни смисли – в решенията, в това по какъв начин наподобява крайният артикул, в гъвкавостта. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ