Еврото – все така близо и все така далеч
© Shutterstock Част от тематиката След теста на банките
Изплъзва ли ни се еврото
Пътят на България към еврозоната и банковия съюз може да се забави, в случай че Българска народна банка не изиска от ПИБ и Инвестбанк бързо и съответно попълване на финансовия им дефицит
Какво откри инспекцията банка по банка
Трите институции с непознати притежатели и ЦКБ са добре капитализирани даже при евентуален стопански трус. Недостиг има при ПИБ и Инвестбанк
Червен картон за " Зелена карта "
Изненадващо застрахователният еврорегулатор се поинтересува от казуса с заплащанията по произшествия в чужбина, в дъното на който е проблем с " Лев инс "
Най-логичният въпрос след резултатите от инспекцията на ЕЦБ, е дали и по кое време България ще получи " да " за валутнокурсовия механизъм ERM II (познат като чакалнята на еврозоната). Това е крайната цел, поради която държавното управление и Българска народна банка се съгласиха да прекарат част от банковия бранш през нова тежка инспекция, този път осъществявана по разпоредбите на Франкфурт. А от отговора на ЕЦБ дали желае да откри тясно съдействие с Българска народна банка (начинът страните отвън еврозоната да влязат в Банковия съюз), значително зависи и решението за чакалнята на еврото. Засега е ясно единствено, че има още домашни за писане. Ето и какво се знае все още:
От какво зависи влизането на България в преддверието на еврозоната?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Най-краткият отговор на този въпрос е – от волята на българските управляващи и институции да решат бързо оставащите проблематични проблеми.
Първо, Българска народна банка и двете банки с финансов дефицит би трябвало да предложат допустими за ЕЦБ ограничения. Това би трябвало да се случи до две седмици след оповестяване на резултатите. След това Франкфурт ще реши дали да предложения България в банковия съюз. Установяването на " тясно съдействие " с ЕЦБ ще стане по едно и също време с влизане в ERM II и това беше контрактувано сред българските управляващи, Франкфурт и страните от еврозоната още през юни предходната година.
Второ препъникамъче по пътя към еврото се оказват и проблемите в застрахователния бранш. До края на август " Лев инс " би трябвало да заплати каузи си от няколко милиона евро по презастрахователния контракт за " Зелена карта ". Проблемът е остарял и породи поради компанията, обвързвана с Алексей Петров, която отхвърля да заплащат някои компенсации в чужбина, базирайки се на измами от сътрудници.
Все още не е ясно и дали някои от страните - членки на еврозоната, няма да слагат неофициално към България и други условия, употребявайки желанието на локалните политици да реализират бърз триумф с еврото. Най-често споменавана е потребността от прогрес в региона на независимостта на правосъдната система. Те не са записани в писмото с шест ограничения от юни предходната година, с което страната съобщи желанието си да стане част от страните, ползващи евро като национална валута. В посланието на еврогрупата предходната година обаче беше упоменат Механизмът за съдействие и инспекция в региона на правосъдната промяна (CVM). Не че тук не сме наясно, че напредъкът в тази област е сериозно необходим, само че слагането на нови условия за ERM II ще се трансформира във втори Шенген - България сякаш е изпълнила критериите за участие още през 2011 година съгласно еврокомисията, само че към момента стои отвън европейското пространство без граници. Подобен метод има един минус – може да е дестимулиращ за държавното управление и ентусиазмът му да се изпари.
Кой е най-оптимистичният и най-песимистичният период?
Първото постоянно съвещание на Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) след лятната почивка на европейските институции е през октомври. Това е и най-ранната дата, в която може да чакаме България да получи " да " за преддверието на еврозоната. Другите фактори, които може да отсрочат решението, са свързани със структурирането на новата еврокомисия (през октомври тя към момента ще се формира) и все по-реално изглеждащият сюжет за корав Brexit наесен. Тези две събития може да изтласкат решението за България за след ноември.
При песимистичния вид българската кандидатура може да остане за идната година, в случай че да вземем за пример ЕЦБ изиска първо всички ограничения, които предлага Българска народна банка за двете банки с проблеми, да бъдат изпълнени. Например покриването на финансов дефицит с настоящи облаги може да значи първо да се видят одитирани доклади за 2019 година
Кой взима решението дали да бъдем позволени в така наречен чакалня за еврото?
Официално – страните от еврозоната, Дания (която е в ERM II) и ЕЦБ. Неформално обаче, в случай че еврокомисията и ЕЦБ са ОК със свършеното от България по уговорките, които поехме предходната година (освен банковия съюз те включват и куп промени в разнообразни закони), останалите страни надали ще са срещу.
Кога най-рано страната може да употребява еврото като национална валута?
Всяка страна, която желае да влезе в еврозоната, би трябвало да дава отговор на няколко критерия за конвергенция – ценова непоклатимост, избрани равнища на дълг и бюджетен недостиг, равнище на дълготрайния лихвен % и най-малко две години престой в обменно-валутния механизъм (ERM II). Тоест на доктрина две години откакто левът се причисли към ERM II, България би могла да стартира да употребява еврото като национална валута. На процедура - едно такова решение е предшествано от нов неофициален кръг от диалози с страните от еврозоната, както и оценка дали присъединението на съответната страна към клуба на ползващите еврото няма да докара до опасности за стопанската система й, както и на еврозоната като цяло. В този документ се прави обзор до каква степен страната претендент покрива горните четири критерия, а слабото място на България през последните години нормално е инфлацията.
Защо България желае да одобри еврото?
Извън чисто икономическите изгоди – по-ниски транзакционни разноски за бизнеса, по-ниска цена на кредитиране, по-добър имидж за непознатите вложители и така нататък, участието в еврозоната действително значи по-силна интеграция към ядрото на Европейски Съюз. Включително и още един, самостоятелен институционален надзирател върху банковата система в лицето на ЕЦБ. Което при обичайно слабите и мощно политически подвластни институции в страната си е плюс.
Изплъзва ли ни се еврото
Пътят на България към еврозоната и банковия съюз може да се забави, в случай че Българска народна банка не изиска от ПИБ и Инвестбанк бързо и съответно попълване на финансовия им дефицит
Какво откри инспекцията банка по банка
Трите институции с непознати притежатели и ЦКБ са добре капитализирани даже при евентуален стопански трус. Недостиг има при ПИБ и Инвестбанк
Червен картон за " Зелена карта "
Изненадващо застрахователният еврорегулатор се поинтересува от казуса с заплащанията по произшествия в чужбина, в дъното на който е проблем с " Лев инс "
Най-логичният въпрос след резултатите от инспекцията на ЕЦБ, е дали и по кое време България ще получи " да " за валутнокурсовия механизъм ERM II (познат като чакалнята на еврозоната). Това е крайната цел, поради която държавното управление и Българска народна банка се съгласиха да прекарат част от банковия бранш през нова тежка инспекция, този път осъществявана по разпоредбите на Франкфурт. А от отговора на ЕЦБ дали желае да откри тясно съдействие с Българска народна банка (начинът страните отвън еврозоната да влязат в Банковия съюз), значително зависи и решението за чакалнята на еврото. Засега е ясно единствено, че има още домашни за писане. Ето и какво се знае все още:
От какво зависи влизането на България в преддверието на еврозоната?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Най-краткият отговор на този въпрос е – от волята на българските управляващи и институции да решат бързо оставащите проблематични проблеми.
Първо, Българска народна банка и двете банки с финансов дефицит би трябвало да предложат допустими за ЕЦБ ограничения. Това би трябвало да се случи до две седмици след оповестяване на резултатите. След това Франкфурт ще реши дали да предложения България в банковия съюз. Установяването на " тясно съдействие " с ЕЦБ ще стане по едно и също време с влизане в ERM II и това беше контрактувано сред българските управляващи, Франкфурт и страните от еврозоната още през юни предходната година.
Второ препъникамъче по пътя към еврото се оказват и проблемите в застрахователния бранш. До края на август " Лев инс " би трябвало да заплати каузи си от няколко милиона евро по презастрахователния контракт за " Зелена карта ". Проблемът е остарял и породи поради компанията, обвързвана с Алексей Петров, която отхвърля да заплащат някои компенсации в чужбина, базирайки се на измами от сътрудници.
Все още не е ясно и дали някои от страните - членки на еврозоната, няма да слагат неофициално към България и други условия, употребявайки желанието на локалните политици да реализират бърз триумф с еврото. Най-често споменавана е потребността от прогрес в региона на независимостта на правосъдната система. Те не са записани в писмото с шест ограничения от юни предходната година, с което страната съобщи желанието си да стане част от страните, ползващи евро като национална валута. В посланието на еврогрупата предходната година обаче беше упоменат Механизмът за съдействие и инспекция в региона на правосъдната промяна (CVM). Не че тук не сме наясно, че напредъкът в тази област е сериозно необходим, само че слагането на нови условия за ERM II ще се трансформира във втори Шенген - България сякаш е изпълнила критериите за участие още през 2011 година съгласно еврокомисията, само че към момента стои отвън европейското пространство без граници. Подобен метод има един минус – може да е дестимулиращ за държавното управление и ентусиазмът му да се изпари.
Кой е най-оптимистичният и най-песимистичният период?
Първото постоянно съвещание на Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) след лятната почивка на европейските институции е през октомври. Това е и най-ранната дата, в която може да чакаме България да получи " да " за преддверието на еврозоната. Другите фактори, които може да отсрочат решението, са свързани със структурирането на новата еврокомисия (през октомври тя към момента ще се формира) и все по-реално изглеждащият сюжет за корав Brexit наесен. Тези две събития може да изтласкат решението за България за след ноември.
При песимистичния вид българската кандидатура може да остане за идната година, в случай че да вземем за пример ЕЦБ изиска първо всички ограничения, които предлага Българска народна банка за двете банки с проблеми, да бъдат изпълнени. Например покриването на финансов дефицит с настоящи облаги може да значи първо да се видят одитирани доклади за 2019 година
Кой взима решението дали да бъдем позволени в така наречен чакалня за еврото?
Официално – страните от еврозоната, Дания (която е в ERM II) и ЕЦБ. Неформално обаче, в случай че еврокомисията и ЕЦБ са ОК със свършеното от България по уговорките, които поехме предходната година (освен банковия съюз те включват и куп промени в разнообразни закони), останалите страни надали ще са срещу.
Кога най-рано страната може да употребява еврото като национална валута?
Всяка страна, която желае да влезе в еврозоната, би трябвало да дава отговор на няколко критерия за конвергенция – ценова непоклатимост, избрани равнища на дълг и бюджетен недостиг, равнище на дълготрайния лихвен % и най-малко две години престой в обменно-валутния механизъм (ERM II). Тоест на доктрина две години откакто левът се причисли към ERM II, България би могла да стартира да употребява еврото като национална валута. На процедура - едно такова решение е предшествано от нов неофициален кръг от диалози с страните от еврозоната, както и оценка дали присъединението на съответната страна към клуба на ползващите еврото няма да докара до опасности за стопанската система й, както и на еврозоната като цяло. В този документ се прави обзор до каква степен страната претендент покрива горните четири критерия, а слабото място на България през последните години нормално е инфлацията.
Защо България желае да одобри еврото?
Извън чисто икономическите изгоди – по-ниски транзакционни разноски за бизнеса, по-ниска цена на кредитиране, по-добър имидж за непознатите вложители и така нататък, участието в еврозоната действително значи по-силна интеграция към ядрото на Европейски Съюз. Включително и още един, самостоятелен институционален надзирател върху банковата система в лицето на ЕЦБ. Което при обичайно слабите и мощно политически подвластни институции в страната си е плюс.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ