След посещението в Русия, хъбът "Балкан" още е мираж
© Reuters Още по тематиката
Търси се строител на газовата връзка с Гърция в търг за 145 млн. евро
За доставката на самите тръби върви друга процедура за 60 млн. евро
30 апр 2018
Седмични вести за енергетика
В рубриката събираме всички най-важни вести от последните седем дни
22 мар 2018
Ще разбие ли " Турски поток " фантазиите за хъб " Балкан "
" Газпром " ще демонтира 500 км тръби поради нямаляване на потенциала на газопровода
20 мар 2018
Започва изследването на газовия хъб " Балкан "
Договорът с българо-швейцарския консорциум е за 2.3 млн. лв., цялото оборудване се чака да коства до 2.4 милиарда евро
18 мар 2018 " Русия и Турция нямат срещу да се направи входна точка от в този момент строящия се " Турски поток " към България, посредством която страната да получи спомагателни 15.7 милиарда куб.м природен газ за търговия и пренос. " Това заяви триумфално на 30 май министър председателят Бойко Борисов след срещата си с съветския президент Владимир Путин в Москва. Борисов изясни, че става дума за транспорт на над 30 милиарда куб.м газ през страната, като това включва нови потоци и сегашния пренос през Украйна и България. На процедура от думите на премиера излизаше, че България и Русия възвръщат под някаква форма злощастния " Южен поток ", който в началото беше плануван точно за подобен размер.
Както постоянно се случва, министър председателят е не напълно прав (меко казано). Първата промяна пристигна от самия Путин. " Обемите на доставките през хъба ще зависят от това какъв пренос през Украйна ще бъде непокътнат и какви ще са поръчките на потребителите на съветски газ в годините ", изясни съветският президент. След конференцията съветската страна побърза с още едно конкретизиране: че към момента нищо не е контрактувано и вероятността тази концепция да се реализира " остава лимитирана ". Вероятно Путин не искаше непосредствено да скастри госта си пред медиите.
Причината е, че България към момента не може да формулира ясно позиция - тя нито знае какво тъкмо желае да реализира, нито какви ответни дейности би подхванала, в случай че настояванията й не бъдат изпълнени. Тъй като " Газпром " има дълготраен контракт за транспорт на газ през България, София може да търгува възможните обезщетения по него поради прекратяването му. Руската компания би трябвало да обезпечи заместващ пренос на по-добри условия или да заплати сериозна санкция. Това обаче не трябва сложено ясно от София. Една от аргументите може да е, че Борисов смята, че няма силите да наложи сходна игра на " Газпром ". Другата е, че държавното управление и " Булгартрансгаз " желаят да строят огромна инфраструктура, в случай че може за съвсем 3 милиарда лв..
Меркел, Макрон... и Борисов в Москва
Борисов дойде в Москва дни откакто там беше президентът Румен Радев. Тази неочаквана интензивност (последната среща Борисов - Путин беше преди 8 години) се преглежда от някои анализатори, най-вече в Русия, като част от вълна на стопляне сред европейските страни и Москва. С Путин през последните две седмици се видяха и немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. На фона на дипломатическия скандал след случая " Скрипал " отпреди няколко месеца, това наподобява като ново начало. Макрон и Меркел показаха, че имат неразрешими разлики с Путин по въпроса със глобите, само че търсиха съдействието му за съглашението с Иран, както и (в немския случай) за доставките на природен газ.
Българските тематики за диалог бяха малко по-различни. Очакваната тематика за АЕЦ " Белене " отстъпи на назад във времето и беше упомената единствено в подтекста на това, че Русия е съгласна да взе участие, а България държи на " пазарните правила ". Разговорите там, по този начин или другояче, в този момент стартират още веднъж и Москва ще има доста благоприятни условия да приказва. Газовата тематика обаче се оказа изключително плодородна.
Желание доста, благоприятни условия малко
Още откогато заприказва за газовия хъб " Балкан ", министър председателят Борисов не крие упоритостта да играе роля в разпределянето на потоците природен газ в района. " Компресорите ни са сменени с реверсивни, можем да си транспортираме газа във всички направления. Общото количество съветски газ, което ще влиза през Украйна и през " Турски поток " в България, става над 30 милиарда куб.м. Сега би трябвало да намерим нужната формула, какъв брой от това ще се транзитира и какъв брой ще се търгува ", сподели Борисов в типичния си жанр по време на брифинга с Путин.
Когато породи, концепцията на хъба беше да заобикаля рестриктивните мерки на европейското законодателство, които не разрешават на притежателя на инфраструктурата да употребява повече от 50% от нея. Тъй като " Газпром " беше акционер в " Южен поток ", това ограничаване важеше за него. Ако обаче той продадеше суровината си преди тя да е влезнала в газопровода и по-късно тя се транспортира от новите й притежатели, ограничаването можеше официално да бъде заобиколено. Със гибелта на " Южен поток ", цялата тази комплицирана скица стана безсмислена, най-малко от позиция на " Газпром ". Сега съветската компания желае просто да придвижва газ през българската инфраструктура, както го е правила и до момента, само че по друго направление. За да се случи това, тя би трябвало да подаде молба до систематичния оператор " Булгартрансгаз ", който да реши дали има потребност да строи нова инфраструктура. Между другото, сега българската компания е точно в развой на изследване на пазара (виж карето). Проблемът на " Газпром " е, че на доктрина Европейска комисия може да блокира решението на българския систематичен оператор, в случай че реши, че " Булгартрансгаз " е дала някакво преимущество на съветската компания.
Сега оповестената тръба от Турция през България наподобява като компромисно решение, което да размени преноса на съветски газ през Украйна към южната ни съседка, когато тя стартира да го получава непосредствено. На процедура потенциалът на едната тръба на " Турски поток " ще е изцяло задоволителен, с цел да отпадне нуждата от различен импорт на съветски газ. " Газпром " обаче има контракт с " Булгартрансгаз ", който го задължава да заплаща, даже в случай че не транспортира избраните количества. България може да съди руснаците, в случай че спрат изцяло преноса. Ето за какво за тях е преференциално размерите да се запазят, само че да се смени посоката - вместо от север газът да влиза от юг.
На кого?
Проблемът е, че " Газпром " може да се окаже без интерес да транзитира повече газ, защото пазарът в района се трансформира. Румъния създава личен рандеман в Черно море и даже счита да се трансформира в експортьор на природен газ, като спре да внася подобен от Русия. Страната дори има подписан контракт с Унгария за доставки на 4 милиарда куб.м (40% от годишното потребление) от 2021 година, което ще понижи с толкоз съветския импорт. Австрия, където е най-близкият до България същински хъб, пък е подписала съглашение да получава газ от " Северен поток 2 ", тъй че клиентите в Централна Европа са много лимитирани.
На юг Турция си е осигурила директни доставки от Русия и няма да има потребност от България. Освен това още тази седмица страната получи достъп и до каспийския газ, откакто Азербайджан пусна първите количества от находището " Шах Дениз " по така наречен Южен газов кулоар, който сплотява Южнокавказкия тръбопрород (SCPX), Трансанадолски газопровод (TANAP) и Трансадриатически газопровод (TAP). На този стадий доставките стигат единствено до Турция, само че проектите са след година и половина по газопровода да стартира пренос на 10 милиарда куб.м природен газ през Гърция към Италия.
Това е и първата действителна опция на " Газпром " за България. " Булгаргаз " има контракт с консорциума " Шах дениз 2 " за 1 милиарда куб. годишно от 2020 година, а в този момент азерската SOCAR възнамерява да доставя и неин газ в района. Връзката е допустима посредством съществуващата инфраструктура както през Турция (Странджа - Малкочлар), по този начин и през Гърция (Кулата - Сидирокастро), както и посредством плановете за нови интерконектори до двете страни. Разширението на връзката с Турция, по думите на Борисов, се чака да бъде намерено на 27 юни. Тази с Гърция пък чака първа копка през есента, като сега вървят търговете за строител и за доставка на тръбите. Плановете са междусистемната връзка да влезе в комерсиална употреба през 2020 година
2.8 милиарда лева за нови тръби
Така единствената действителна опция за експорт и търговия все още е на запад, през Сърбия и оттова през Унгария и Австрия за Италия. За да се случи това обаче, е нужна инфраструктура, каквато сега липсва (виж картата). Тръби към Сърбия занапред ще се построяват, като плануваният им потенциал е относително дребен - 1.5 милиарда куб.м. Връзката с Румъния пък може да придвижва 1.8 милиарда куб.м. В момента оптималното натоварване на цялата директна мрежа по данни на " Булгартрансгаз " е 17.8 милиарда куб.м годишно, освен това главно в правата от Провадия до турската граница. В момента няма и свободни газохранилища, защото " Чирен " е задоволителен единствено за балансиране на българската система и или би трябвало да се построяват нови складове, или да построяват спомагателни скъпи оборудване като при " Южен поток ".
Ето за какво се възнамерява построяването на нов директен газопровод от турска до сръбска граница. Още преди новината за " Турски поток " той включваше 470-километрова тръба (Dn 1200) от компресорна станция " Провадия " до сръбската граница при град Зайчар и 9-километрова от компресорна станция " Странджа " до турска граница. Очакваният размер на инвестицията съгласно плановете на " Булгартрансгаз " е до 2.8 милиарда лева без Данък добавена стойност, които ще бъдат обезпечени от самата компания. Прогнозните експлоатационни разноски пък са 131.4 млн. лева на година.
Формален мотив за това са пазарни изследвания, които са посочили, че потреблението в Западните Балкани и Гърция ще се удвои до 2035 година Енергийният специалист Васко Начев обаче счита, че от огромните поръчки нищо няма да излезе. " Още не е готово предпроектното изследване за този хъб, а ние към този момент го пълним с газ. Анализите ще покажат, че пазарът не може да поеме такива количества и е стопански неизгодно да се осъществя подобен план ", твърди той. Когато става дума за милиарди левове в поръчки, този мотив може и да остане настрана.
Какво чака " Булгартрансгаз "
От предишното лято " Булгартрансгаз " организира така наречен Open season процедура за развиване и разширение на газопреносната инфраструктура. По време на нея се прави изследване за бъдещото търсене в района, като газови оператори се ангажират с предложения за подаване и пазаруване на газ на входните точки на страната. Според офертите от първата фаза предишното лято, оптималното количество природен газ, което се чака да постъпва на българска територия до 2040 година, е 54.6 млн. куб.м на ден (около 20 милиарда куб.м на година), а това, което се чака да излиза през българско-сръбската граница, е 34.4 млн. куб.м на ден (12.5 милиарда куб.м на година). Това беше преди обещанията за " Турски поток " към България. Този април бяха събрани необвързващи предложения за потенциали за новото газово трасе. По проект в интервала 17 октомври – 31 декември ще се организира третата фаза на процедурата Open Seаson. В нея ще се подават обвързващи предложения - контракти за транспорт.
Търси се строител на газовата връзка с Гърция в търг за 145 млн. евро
За доставката на самите тръби върви друга процедура за 60 млн. евро
30 апр 2018
Седмични вести за енергетика
В рубриката събираме всички най-важни вести от последните седем дни
22 мар 2018
Ще разбие ли " Турски поток " фантазиите за хъб " Балкан "
" Газпром " ще демонтира 500 км тръби поради нямаляване на потенциала на газопровода
20 мар 2018
Започва изследването на газовия хъб " Балкан "
Договорът с българо-швейцарския консорциум е за 2.3 млн. лв., цялото оборудване се чака да коства до 2.4 милиарда евро
18 мар 2018 " Русия и Турция нямат срещу да се направи входна точка от в този момент строящия се " Турски поток " към България, посредством която страната да получи спомагателни 15.7 милиарда куб.м природен газ за търговия и пренос. " Това заяви триумфално на 30 май министър председателят Бойко Борисов след срещата си с съветския президент Владимир Путин в Москва. Борисов изясни, че става дума за транспорт на над 30 милиарда куб.м газ през страната, като това включва нови потоци и сегашния пренос през Украйна и България. На процедура от думите на премиера излизаше, че България и Русия възвръщат под някаква форма злощастния " Южен поток ", който в началото беше плануван точно за подобен размер.
Както постоянно се случва, министър председателят е не напълно прав (меко казано). Първата промяна пристигна от самия Путин. " Обемите на доставките през хъба ще зависят от това какъв пренос през Украйна ще бъде непокътнат и какви ще са поръчките на потребителите на съветски газ в годините ", изясни съветският президент. След конференцията съветската страна побърза с още едно конкретизиране: че към момента нищо не е контрактувано и вероятността тази концепция да се реализира " остава лимитирана ". Вероятно Путин не искаше непосредствено да скастри госта си пред медиите.
Причината е, че България към момента не може да формулира ясно позиция - тя нито знае какво тъкмо желае да реализира, нито какви ответни дейности би подхванала, в случай че настояванията й не бъдат изпълнени. Тъй като " Газпром " има дълготраен контракт за транспорт на газ през България, София може да търгува възможните обезщетения по него поради прекратяването му. Руската компания би трябвало да обезпечи заместващ пренос на по-добри условия или да заплати сериозна санкция. Това обаче не трябва сложено ясно от София. Една от аргументите може да е, че Борисов смята, че няма силите да наложи сходна игра на " Газпром ". Другата е, че държавното управление и " Булгартрансгаз " желаят да строят огромна инфраструктура, в случай че може за съвсем 3 милиарда лв..
Меркел, Макрон... и Борисов в Москва
Борисов дойде в Москва дни откакто там беше президентът Румен Радев. Тази неочаквана интензивност (последната среща Борисов - Путин беше преди 8 години) се преглежда от някои анализатори, най-вече в Русия, като част от вълна на стопляне сред европейските страни и Москва. С Путин през последните две седмици се видяха и немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. На фона на дипломатическия скандал след случая " Скрипал " отпреди няколко месеца, това наподобява като ново начало. Макрон и Меркел показаха, че имат неразрешими разлики с Путин по въпроса със глобите, само че търсиха съдействието му за съглашението с Иран, както и (в немския случай) за доставките на природен газ.
Българските тематики за диалог бяха малко по-различни. Очакваната тематика за АЕЦ " Белене " отстъпи на назад във времето и беше упомената единствено в подтекста на това, че Русия е съгласна да взе участие, а България държи на " пазарните правила ". Разговорите там, по този начин или другояче, в този момент стартират още веднъж и Москва ще има доста благоприятни условия да приказва. Газовата тематика обаче се оказа изключително плодородна.
Желание доста, благоприятни условия малко
Още откогато заприказва за газовия хъб " Балкан ", министър председателят Борисов не крие упоритостта да играе роля в разпределянето на потоците природен газ в района. " Компресорите ни са сменени с реверсивни, можем да си транспортираме газа във всички направления. Общото количество съветски газ, което ще влиза през Украйна и през " Турски поток " в България, става над 30 милиарда куб.м. Сега би трябвало да намерим нужната формула, какъв брой от това ще се транзитира и какъв брой ще се търгува ", сподели Борисов в типичния си жанр по време на брифинга с Путин.
Когато породи, концепцията на хъба беше да заобикаля рестриктивните мерки на европейското законодателство, които не разрешават на притежателя на инфраструктурата да употребява повече от 50% от нея. Тъй като " Газпром " беше акционер в " Южен поток ", това ограничаване важеше за него. Ако обаче той продадеше суровината си преди тя да е влезнала в газопровода и по-късно тя се транспортира от новите й притежатели, ограничаването можеше официално да бъде заобиколено. Със гибелта на " Южен поток ", цялата тази комплицирана скица стана безсмислена, най-малко от позиция на " Газпром ". Сега съветската компания желае просто да придвижва газ през българската инфраструктура, както го е правила и до момента, само че по друго направление. За да се случи това, тя би трябвало да подаде молба до систематичния оператор " Булгартрансгаз ", който да реши дали има потребност да строи нова инфраструктура. Между другото, сега българската компания е точно в развой на изследване на пазара (виж карето). Проблемът на " Газпром " е, че на доктрина Европейска комисия може да блокира решението на българския систематичен оператор, в случай че реши, че " Булгартрансгаз " е дала някакво преимущество на съветската компания.
Сега оповестената тръба от Турция през България наподобява като компромисно решение, което да размени преноса на съветски газ през Украйна към южната ни съседка, когато тя стартира да го получава непосредствено. На процедура потенциалът на едната тръба на " Турски поток " ще е изцяло задоволителен, с цел да отпадне нуждата от различен импорт на съветски газ. " Газпром " обаче има контракт с " Булгартрансгаз ", който го задължава да заплаща, даже в случай че не транспортира избраните количества. България може да съди руснаците, в случай че спрат изцяло преноса. Ето за какво за тях е преференциално размерите да се запазят, само че да се смени посоката - вместо от север газът да влиза от юг.
На кого?
Проблемът е, че " Газпром " може да се окаже без интерес да транзитира повече газ, защото пазарът в района се трансформира. Румъния създава личен рандеман в Черно море и даже счита да се трансформира в експортьор на природен газ, като спре да внася подобен от Русия. Страната дори има подписан контракт с Унгария за доставки на 4 милиарда куб.м (40% от годишното потребление) от 2021 година, което ще понижи с толкоз съветския импорт. Австрия, където е най-близкият до България същински хъб, пък е подписала съглашение да получава газ от " Северен поток 2 ", тъй че клиентите в Централна Европа са много лимитирани.
На юг Турция си е осигурила директни доставки от Русия и няма да има потребност от България. Освен това още тази седмица страната получи достъп и до каспийския газ, откакто Азербайджан пусна първите количества от находището " Шах Дениз " по така наречен Южен газов кулоар, който сплотява Южнокавказкия тръбопрород (SCPX), Трансанадолски газопровод (TANAP) и Трансадриатически газопровод (TAP). На този стадий доставките стигат единствено до Турция, само че проектите са след година и половина по газопровода да стартира пренос на 10 милиарда куб.м природен газ през Гърция към Италия.
Това е и първата действителна опция на " Газпром " за България. " Булгаргаз " има контракт с консорциума " Шах дениз 2 " за 1 милиарда куб. годишно от 2020 година, а в този момент азерската SOCAR възнамерява да доставя и неин газ в района. Връзката е допустима посредством съществуващата инфраструктура както през Турция (Странджа - Малкочлар), по този начин и през Гърция (Кулата - Сидирокастро), както и посредством плановете за нови интерконектори до двете страни. Разширението на връзката с Турция, по думите на Борисов, се чака да бъде намерено на 27 юни. Тази с Гърция пък чака първа копка през есента, като сега вървят търговете за строител и за доставка на тръбите. Плановете са междусистемната връзка да влезе в комерсиална употреба през 2020 година
2.8 милиарда лева за нови тръби
Така единствената действителна опция за експорт и търговия все още е на запад, през Сърбия и оттова през Унгария и Австрия за Италия. За да се случи това обаче, е нужна инфраструктура, каквато сега липсва (виж картата). Тръби към Сърбия занапред ще се построяват, като плануваният им потенциал е относително дребен - 1.5 милиарда куб.м. Връзката с Румъния пък може да придвижва 1.8 милиарда куб.м. В момента оптималното натоварване на цялата директна мрежа по данни на " Булгартрансгаз " е 17.8 милиарда куб.м годишно, освен това главно в правата от Провадия до турската граница. В момента няма и свободни газохранилища, защото " Чирен " е задоволителен единствено за балансиране на българската система и или би трябвало да се построяват нови складове, или да построяват спомагателни скъпи оборудване като при " Южен поток ".
Ето за какво се възнамерява построяването на нов директен газопровод от турска до сръбска граница. Още преди новината за " Турски поток " той включваше 470-километрова тръба (Dn 1200) от компресорна станция " Провадия " до сръбската граница при град Зайчар и 9-километрова от компресорна станция " Странджа " до турска граница. Очакваният размер на инвестицията съгласно плановете на " Булгартрансгаз " е до 2.8 милиарда лева без Данък добавена стойност, които ще бъдат обезпечени от самата компания. Прогнозните експлоатационни разноски пък са 131.4 млн. лева на година.
Формален мотив за това са пазарни изследвания, които са посочили, че потреблението в Западните Балкани и Гърция ще се удвои до 2035 година Енергийният специалист Васко Начев обаче счита, че от огромните поръчки нищо няма да излезе. " Още не е готово предпроектното изследване за този хъб, а ние към този момент го пълним с газ. Анализите ще покажат, че пазарът не може да поеме такива количества и е стопански неизгодно да се осъществя подобен план ", твърди той. Когато става дума за милиарди левове в поръчки, този мотив може и да остане настрана.
Какво чака " Булгартрансгаз "
От предишното лято " Булгартрансгаз " организира така наречен Open season процедура за развиване и разширение на газопреносната инфраструктура. По време на нея се прави изследване за бъдещото търсене в района, като газови оператори се ангажират с предложения за подаване и пазаруване на газ на входните точки на страната. Според офертите от първата фаза предишното лято, оптималното количество природен газ, което се чака да постъпва на българска територия до 2040 година, е 54.6 млн. куб.м на ден (около 20 милиарда куб.м на година), а това, което се чака да излиза през българско-сръбската граница, е 34.4 млн. куб.м на ден (12.5 милиарда куб.м на година). Това беше преди обещанията за " Турски поток " към България. Този април бяха събрани необвързващи предложения за потенциали за новото газово трасе. По проект в интервала 17 октомври – 31 декември ще се организира третата фаза на процедурата Open Seаson. В нея ще се подават обвързващи предложения - контракти за транспорт.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ