Мнения Daily - Политиката на Макрон вреди на националния ни интерес
© POOL
Имаме тежък неуспех на българската дипломация в Евксиноград. Още по тематиката
Мнения Daily - Образованието ни основава неравенства
И още: Нужна е идейна еволюция на европейските елити; Управляващите заблуждават на правилото " в случай че мине "
11 сеп 2017
Мнения Daily - Бият по-слабите и продават непоклатимост на мощните
И още: Чужди ползи мачкат отбранителния ни бизнес; Когато Съюз на съветските социалистически републики разгласи война на България
6 сеп 2017 Франкофония
Политиката на Макрон вреди на националния ни интерес
От коментар на някогашния ръководител на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук профил
Шумното посещаване на Макрон в Атина сподели какъв брой " сполучлива " е била визитата му във Варна, изключително за България.
Акцентите:
1) Политическо водачество, бюджет и парламент на eврозоната, т.е. не просто " Европа на две/много скорости ", а същинска Европа и някакви периферии.
(При избор на парламент на eврозоната, който гласоподава същински бюджет и избира изпълнителни органи, смисъла на Европейския парламент ще е колкото на интерпарламентарната асамблея по франкофония...)
2) Социална и данъчна хармонизация на Европейски Съюз като синоним на " взаимност ", т.е. политика за равнене на политически следените приходи (не всички!), обществените стандарти и налозите по тези на богатите обществени страни.
(Това не просто ще банкрутира страните от Централна и Източна Европа, само че по всяка възможност ще банкрутира и целия Европейски Съюз в обезверен опит да запази един демографски привършен обществен модел.)
3) Нито дума за интеграцията на Република Македония. НИТО ДУМА. И това в страната, от която в действителност зависи приемането на Скопие в НАТО и Европейски Съюз.
Точки 1) и 2) са политически табута за България, всичко, против което би трябвало да се борим в политиката си като http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/09/12/3039941_luksut_da_si_varnenec_ili_za_paragrafite_na/член на Европейски Съюз. Точка 3) е националният ни свръхприоритет и ключ към сигурността на Балканите за десетилетия напред.
И дано сме наясно - аз съм безапелационен последовател на единна Европа (а не разграничена на три скорости и два Народното събрание, три бюджета и шест изпълнителни органа) и считам, че Макрон, в случай че бъде обуздан и вкаран в релси, е късмет в тази посока.
Днешната европейска политика на Макрон обаче е искрено враждебна на нашия народен интерес, а поръчката му в Гърция свидетелства за тежък неуспех на българската дипломация в Евксиноград.
----------- Много хора на изток одобряват отворените граници като шлюз, през който изтича благосъстоянието им.
Евроскептицизъм
Разломът сред Изтока и Запада в Европейски Съюз се уголемява
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Дойче веле "
Фотограф: SPUTNIK
За европейците Европейски Съюз беше изцяло натурален свят. Но това към този момент не е по този начин. В края на 2016 мнозина европейци изпаднаха в обезсърчение, тежко ударени от Брекзита и обезверени от успеха на Тръмп в американските избори. И се наложи убеждението, че времената на Европейски Съюз са отминали.
Сега, девет месеца по-късно, настроението към този момент е друго. Изборната победа на Тръмп и дейностите му в Белия дом накараха доста европейци да преоткрият полезността на европейския план. А успеха на Макрон във Франция, който завоюва изборите с една горда проевропейска платформа, убеди мнозина, че евросъюзът получава втори късмет, от който ще се възползва по най-хубавия вероятен метод. Окуражаващи са и икономическите индикатори в Европа.
Ала въодушевлението от лятото на 2017 може да се окаже тъкмо толкоз мимолетно, колкото и отчаянието в края на 2016. " Звездният момент " на Макрон в действителност съществено промени настроенията в Европа, само че той не реши нито един от проблемите, които сега раздират Европейски Съюз. Да, надяваме се, че с обединени сили Франция и Германия ще съумеят да трансферират мост над разлома, който породи сред европейския Север и европейския Юг по време на финансовата рецесия. В същото време обаче има признаци, че от ден на ден се уголемява разломът сред Изтока и Запада, зародил поради бежанската рецесия.
От една страна, политическите водачи на Средна Европа към този момент не считат Европейски Съюз и неговите полезности за модел, заслужен за подражателство. От друга страна, фактът, че средноевропейците си избират хора като Виктор Орбан или Ярослав Качински, дава на западноевропейците мотив да пренебрегват законните страхове на своите средноевропейски съседи. Защото последните с съображение се притесняват, че в случай че не бъдат придружени от избрани политически начинания, някои от предлаганите промени ще увредят конкурентоспособността на средноевропейските стопански системи.
Не е мъчно да предскажем, че конфликтът сред средноевропейските държавни управления, които загърбват нормите и полезностите на Европейски Съюз, и западноевропейските държавни управления, които загърбват ползите на Средна Европа, може да срине евросъюза тъкмо сега, когато болшинството европейци още веднъж му гласоподават доверие.
Дълго време хората смятаха, че таман отворените граници са най-важната смяна, настъпила след 1989 година Днес, когато милиони източноевропейци потеглят да следват, да работят и да живеят на Запад, тези, които са решили да останат в страните си, изпитват възходящи опасения, че свободата на напредване и на усядане в Европейски Съюз от ден на ден отваря ножицата сред приходите в другите европейски страни.
Парализирани от демографските си страхове, доста източноевропейци възприемат отворените граници най-много като шлюз, през който евентуалното богатство на Изтока изтича в западна посока. И мнозина се питат за какво страните им да влагат в обучение, откакто в последна сметка от това най-вече ще завоюват западноевропейските общества.
Брюксел, Берлин и Париж с цялостно съображение подлагат на критика властническия курс, стихотворец от някои източноевропейски страни. Те обаче не трябва да употребяват Орбан и Качински като предлог, с цел да пренебрегват новопоявилите се страхове на Средна Европа за личното ѝ бъдеще вътре в Европейски Съюз.
-----------
Девети септември несъмнено е третата огромна загуба на суверенитет.
Деветосептемврийски пристрастености
А може би е време да обявим и Ден на зависимостта
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в предаването му " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
Девети септември от дълго време е пропуснат от историята, само че не и празничното му честване. Българска социалистическа партия с някаква отмъстителна непримиримост продължава да провежда на тази дата тържества из цялата страна. Сега, когато те не са резултат на държавна насила, както преди десети ноември, няма по какъв различен метод да бъдат избрани с изключение на като политически абсурдизъм. Или най-малкото като хепънинг, основан, с цел да пародира националната орис.
Защото вън от партийните изгоди и персоналните илюзии е реалност, че това е началото на третата огромна загуба на суверенитет, надлежно след рухването на България под византийска и под османска власт. Вярно, че " по документи " страната остава независима, само че по този начин или другояче политиката й се дефинира от Москва. И всеки опит за отклоняване води след себе си танковете, както у нас по този начин и не става, само че става в Унгария през 1956 и в Чехословакия през 1968 година
В подобен порядък можем да си организираме и хепънинг – подигравка на толерантността към поробителя, за честване на 17 юли 1393 година, да речем, когато турците завладяват столицата на Второто българско царство. А и изобщо в самоиронична асиметрия да обявим в националния календар дружно с Деня на независимостта и Ден на зависимостта. Немалко институции и обособени обществени лица ще имат съображение да го припознаят за собствен празник.
Имаме тежък неуспех на българската дипломация в Евксиноград. Още по тематиката
Мнения Daily - Образованието ни основава неравенства
И още: Нужна е идейна еволюция на европейските елити; Управляващите заблуждават на правилото " в случай че мине "
11 сеп 2017
Мнения Daily - Бият по-слабите и продават непоклатимост на мощните
И още: Чужди ползи мачкат отбранителния ни бизнес; Когато Съюз на съветските социалистически републики разгласи война на България
6 сеп 2017 Франкофония
Политиката на Макрон вреди на националния ни интерес
От коментар на някогашния ръководител на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук профил
Шумното посещаване на Макрон в Атина сподели какъв брой " сполучлива " е била визитата му във Варна, изключително за България.
Акцентите:
1) Политическо водачество, бюджет и парламент на eврозоната, т.е. не просто " Европа на две/много скорости ", а същинска Европа и някакви периферии.
(При избор на парламент на eврозоната, който гласоподава същински бюджет и избира изпълнителни органи, смисъла на Европейския парламент ще е колкото на интерпарламентарната асамблея по франкофония...)
2) Социална и данъчна хармонизация на Европейски Съюз като синоним на " взаимност ", т.е. политика за равнене на политически следените приходи (не всички!), обществените стандарти и налозите по тези на богатите обществени страни.
(Това не просто ще банкрутира страните от Централна и Източна Европа, само че по всяка възможност ще банкрутира и целия Европейски Съюз в обезверен опит да запази един демографски привършен обществен модел.)
3) Нито дума за интеграцията на Република Македония. НИТО ДУМА. И това в страната, от която в действителност зависи приемането на Скопие в НАТО и Европейски Съюз.
Точки 1) и 2) са политически табута за България, всичко, против което би трябвало да се борим в политиката си като http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/09/12/3039941_luksut_da_si_varnenec_ili_za_paragrafite_na/член на Европейски Съюз. Точка 3) е националният ни свръхприоритет и ключ към сигурността на Балканите за десетилетия напред.
И дано сме наясно - аз съм безапелационен последовател на единна Европа (а не разграничена на три скорости и два Народното събрание, три бюджета и шест изпълнителни органа) и считам, че Макрон, в случай че бъде обуздан и вкаран в релси, е късмет в тази посока.
Днешната европейска политика на Макрон обаче е искрено враждебна на нашия народен интерес, а поръчката му в Гърция свидетелства за тежък неуспех на българската дипломация в Евксиноград.
----------- Много хора на изток одобряват отворените граници като шлюз, през който изтича благосъстоянието им.
Евроскептицизъм
Разломът сред Изтока и Запада в Европейски Съюз се уголемява
От коментар на политолога Иван Кръстев за " Дойче веле "
Фотограф: SPUTNIK
За европейците Европейски Съюз беше изцяло натурален свят. Но това към този момент не е по този начин. В края на 2016 мнозина европейци изпаднаха в обезсърчение, тежко ударени от Брекзита и обезверени от успеха на Тръмп в американските избори. И се наложи убеждението, че времената на Европейски Съюз са отминали.
Сега, девет месеца по-късно, настроението към този момент е друго. Изборната победа на Тръмп и дейностите му в Белия дом накараха доста европейци да преоткрият полезността на европейския план. А успеха на Макрон във Франция, който завоюва изборите с една горда проевропейска платформа, убеди мнозина, че евросъюзът получава втори късмет, от който ще се възползва по най-хубавия вероятен метод. Окуражаващи са и икономическите индикатори в Европа.
Ала въодушевлението от лятото на 2017 може да се окаже тъкмо толкоз мимолетно, колкото и отчаянието в края на 2016. " Звездният момент " на Макрон в действителност съществено промени настроенията в Европа, само че той не реши нито един от проблемите, които сега раздират Европейски Съюз. Да, надяваме се, че с обединени сили Франция и Германия ще съумеят да трансферират мост над разлома, който породи сред европейския Север и европейския Юг по време на финансовата рецесия. В същото време обаче има признаци, че от ден на ден се уголемява разломът сред Изтока и Запада, зародил поради бежанската рецесия.
От една страна, политическите водачи на Средна Европа към този момент не считат Европейски Съюз и неговите полезности за модел, заслужен за подражателство. От друга страна, фактът, че средноевропейците си избират хора като Виктор Орбан или Ярослав Качински, дава на западноевропейците мотив да пренебрегват законните страхове на своите средноевропейски съседи. Защото последните с съображение се притесняват, че в случай че не бъдат придружени от избрани политически начинания, някои от предлаганите промени ще увредят конкурентоспособността на средноевропейските стопански системи.
Не е мъчно да предскажем, че конфликтът сред средноевропейските държавни управления, които загърбват нормите и полезностите на Европейски Съюз, и западноевропейските държавни управления, които загърбват ползите на Средна Европа, може да срине евросъюза тъкмо сега, когато болшинството европейци още веднъж му гласоподават доверие.
Дълго време хората смятаха, че таман отворените граници са най-важната смяна, настъпила след 1989 година Днес, когато милиони източноевропейци потеглят да следват, да работят и да живеят на Запад, тези, които са решили да останат в страните си, изпитват възходящи опасения, че свободата на напредване и на усядане в Европейски Съюз от ден на ден отваря ножицата сред приходите в другите европейски страни.
Парализирани от демографските си страхове, доста източноевропейци възприемат отворените граници най-много като шлюз, през който евентуалното богатство на Изтока изтича в западна посока. И мнозина се питат за какво страните им да влагат в обучение, откакто в последна сметка от това най-вече ще завоюват западноевропейските общества.
Брюксел, Берлин и Париж с цялостно съображение подлагат на критика властническия курс, стихотворец от някои източноевропейски страни. Те обаче не трябва да употребяват Орбан и Качински като предлог, с цел да пренебрегват новопоявилите се страхове на Средна Европа за личното ѝ бъдеще вътре в Европейски Съюз.
-----------
Девети септември несъмнено е третата огромна загуба на суверенитет.
Деветосептемврийски пристрастености
А може би е време да обявим и Ден на зависимостта
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов в предаването му " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Фотограф: НИКОЛАЙ ДОЙЧИНОВ
Девети септември от дълго време е пропуснат от историята, само че не и празничното му честване. Българска социалистическа партия с някаква отмъстителна непримиримост продължава да провежда на тази дата тържества из цялата страна. Сега, когато те не са резултат на държавна насила, както преди десети ноември, няма по какъв различен метод да бъдат избрани с изключение на като политически абсурдизъм. Или най-малкото като хепънинг, основан, с цел да пародира националната орис.
Защото вън от партийните изгоди и персоналните илюзии е реалност, че това е началото на третата огромна загуба на суверенитет, надлежно след рухването на България под византийска и под османска власт. Вярно, че " по документи " страната остава независима, само че по този начин или другояче политиката й се дефинира от Москва. И всеки опит за отклоняване води след себе си танковете, както у нас по този начин и не става, само че става в Унгария през 1956 и в Чехословакия през 1968 година
В подобен порядък можем да си организираме и хепънинг – подигравка на толерантността към поробителя, за честване на 17 юли 1393 година, да речем, когато турците завладяват столицата на Второто българско царство. А и изобщо в самоиронична асиметрия да обявим в националния календар дружно с Деня на независимостта и Ден на зависимостта. Немалко институции и обособени обществени лица ще имат съображение да го припознаят за собствен празник.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ