ЕК раздели България от Румъния, но обещава наблюдение и за в бъдеще
© Yves Herman След дванадесетгодишна сага наблюдението на Европейската комисия над България и Румъния, което трябваше да подтикне двете страни да изпълнят минималните стандарти на Европейски Съюз за качество на правораздаването, битка с корупцията и проведената престъпност, завършва, само че единствено за София. Европейска комисия разгласи, че страната е изпълнила задачите, сложени през 2006 година в Механизма за съдействие и инспекция (CVM), до момента в който Букурещ има още работа. Накратко това значи, че отсега нататък България няма да е подложена на унизителната процедура и, както подчертаха от Европейска комисия, ще премине в новия механизъм за наблюдаване на върховенството на правото, който ще се отнася за всички 27 страни-членки.
Друг забавен акцент в известието е, че България единствено би трябвало да реализира мониторинг на трайното осъществяване на промените посредством новосъздадения Съвет за антикорупционни политики, ръководен от вицепремиера Екатерина Захариева.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Европейска комисия обаче избегна фанфарите. Събитието беше като че ли съзнателно сбутано в ъгъла от Европейската комисия. Нито един от комисарите виновни за спазването на върховенството на закона – заместител ръководителят Франс Тимерманс или виновната за правораздаването Вера Йоурова не почетоха брифинга по оповестяване на знаменателното събитие. Допълнителен щрих в този подтекст е, че Европейска комисия не е счела за нужно да спомене края на CVM като едно от достиженията си за интервала 2014-2019 година В последното изследване на Евробарометър от 2017 година пък 72% от интервюираните българи и 69% от интервюираните румънци желаят наблюдението да продължи " до момента в който нашите страни реализиран стандарт, съпоставим с останалите страни членки на Европейски Съюз ".
Останалите страни членки на Европейски Съюз също не са доста удовлетворени. Няколко са изразили отрицателно мнение пред Европейска комисия, само че водената от Жан-Клод Юнкер институция ги е успокоявала, че наблюдението освен няма да падне, само че даже ще стане по-строго. Сред страните, които са задавали въпроси са били Холандия, само че и Германия и Белгия, които са упорствали CVM да се размени със система за peer-reviews, т.е. специалисти от страните да правят оценка положението на върховенството на закона във всички 27 страни членки.
Уклончиво обръщение
Събщението на комисията обаче е задоволително уклончиво. Комисията хем е на мнение, че напредъкът на България по линия на МСП е задоволителен за осъществяването на уговорките на страната, поети все още на присъединението ѝ към Европейски Съюз, само че пък въпреки това прави ангажимента, че страната би трябвало " да продължи да работи поредно за превръщането на отразените в отчета задължения в съответно законодателство и за трайното му осъществяване ".
Цитира се и ръководителя на Комисията Жан-Клод Юнкер в същия жанр: " През последните години България означи впечатляващ прогрес в осъществяването на рекомендациите на Комисията. Въпреки че към момента са налице провокации, свързани с осъществяването на нужните промени и поддържането на набраната скорост, маркираният от България прогрес понастоящем е задоволителен, с цел да се обмислят прекратяването на действието на МСП и потреблението на нови механизми за мониторинг на национално ниво и на нивото на Европейски Съюз. Ще чуем деликатно мненията на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение . "
Какво следва?
Решението на Европейска комисия е дефинитивно и няма потребност да бъде препотвърждавано, макар някои неверни тълкования в българските медии (които очевидно бъркат процедурата по CVМ с тази по влизането на България в Шенгенското пространство). Европейската комисия ще заяви решението си на посланиците на страните членки едвам на следващия ден, т.е. пост фактум. Самият отчет беше държан безусловно конфиденциален до четвъртък предходната седмица, не толкоз с цел да се предотвратят възможни реакции от Букурещ или София, колкото от останалите страни членки.
Мнението на страните членки ще бъде взето в " дух на лоялно съдействие сред институциите ", сподели източник от Европейска комисия, само че то няма да има правна мощ. Освен в случай че не се развихри голям скандал, в който няколко страни членки възразят на оценката на Европейска комисия, решението ще остане в действие.
Отпадането на CVM ще има две значими последствия. Той беше привързан с ветото на Холандия да допусне България в Шенген. Сега това официално съображение отпада и може да се чака, че откакто през днешния ден Хърватия получи зелена светлина от Европейска комисия да се причисли към европейското пространство без граници, София и Букурещ ще имат по-силни причини да упорстват да не стоят извън. Което несъмнено не значи, че Холандия или някоя друга страна членка не може да наложи несъгласие.
CVM бе посочен и като критерии за България в процеса й на присъединение към еврозоната. Източници от Еврогрупата споделят, че до момента в полемиките сред специалистите и финансовите министри този проблем не е повдиган, защото Европейската централна банка се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които така и така са задоволително комплицирани.
От наблюдаване с морков, към наблюдаване с сопа?
На доктрина, наблюдението над България няма да се приключи и след края на CVM. Европейска комисия даде обещание до края на идната година да вкара нов Редовен обзор на върховенството на правото (Rule of Law Review Cycle) за всички страни членки. На процедура София гладко минават от едно наблюдаване в друго.
В случая за българското и румънското държавно управление има една добра и една неприятна вест.
Добрата е, че бъдещият отчет няма да се концентрира единствено върху двете страни. Сред калпазаните в региона на върховенството на правото ще бъдат добавени Полша и Унгария, което ще измести светлината на прожектора от София. Освен това, защото съответния механизъм занапред ще се създава, не е ясни в какви елементи ще влиза новото наблюдаване. Единственият сходен инструмент - Таблото на правораздаването, което цели да съпоставя правосъдните системи на страните членки въз основата на справедливи критерии, показваше, че българската правораздавателна система е една от най-ефективните в Европейски Съюз, най-малко що се отнася до скоростта. Което несъмнено е най-малкото несериозно и демонстрира рисковете да се вършат оценки, употребявайки официални критерии.
Лошата вест е, че новото наблюдаване може да има зъби.
На процедура, след 2010 година МСП беше единствено беззъбо техническо упражнение. В контракта за присъединение на България към Европейски Съюз беше планувано, че на страната могат да бъдат наложени защитни клаузи до три години след присъединението и в Европейски Съюз и задачата на механизма беше да подсигурява на страните членки, че заложените през 2006 година шест цели ще бъдат изпълнени. " Ако България не реализира задачите по съответен метод, Комисията може да приложи защитни ограничения въз основа на членове 37 и 38 от Акта на присъединение ", се споделяше в решението, с което Европейска комисия сътвори механизма. Но след 1 януари 2010 година тази алтернатива към този момент не съществуваше и още тогава имаше апели механизмът да отпадне заради неговата повърхностност – в случай че за три годни, нито една страна членка не е поискала наказания за България, какъв е смисълът наблюдението да продължава?
На доктрина Европейска комисия постоянно може да замрази част от фондовете за България, защото има риск те да не бъдат употребявани вярно. Но малко страни членки желаеха сходно нещо, защото основаването на подобен казус щеше да засегне освен София и Букурещ. Така единственият действителен напън минаваше около настояването на Холандия България първо да излезе от наблюдението и едвам тогава да влезе в Шенген. От предходната година се прибави и обвързването сред CVM и влизането в Банковия съюз.
Т.е. до момента задачата на Механизма за съдействие и инспекция беше по-скоро да засрами ръководещите в София и Букурещ, които да се поправят, след което да могат да гледат с гордо вдигната глава на сътрудниците си от другите 25 страни членки. Но както се оказа, това не беше задоволително огромен морков, който да бъде захапан от българските и румънските политици, за които срамът не е кой знае какъв репутационен проблем.
От 2020 година България и Румъния ще бъдат от следени от бъдещия Редовен обзор за върховенството на закона, който обаче, за разлика от CVM, може да се окаже с сопа. Целта на прегледа е да откри проблеми в страните членки и в случай че има такива, те да дата мотив на Европейска комисия или да задейства процедура по нарушаване или да наложи наказания по предлагания нов правилник за прекъсване на европейските фондове.
Как България (не) извърши рекомендациите
Парадоксално, само че прекратяването на мониторинга идва в миг, когато в България се развиват с цялостна мощ два големи абсурда, свързани с независимостта на съда и непрозрачното и дирижирано назначение на управителни постове в правосъдната система. В последния отчет през 2018 година Европейска комисия разгласи, че приключва наблюдението по първия индикатор – самостоятелност на правосъдната власт, откакто установи, че България и изпълнила първите три рекомендации - да подсигурява транспарантни назначения в правосъдната система - изключително на членовете на Висш съдебен съвет и висшите правосъдни длъжности, както и възстановяване работата на Инспектората към Висш съдебен съвет.
Единият от настоящите политически кавги е обвързван с политическата офанзива против съдии във връзка на съответен правосъден акт - предварителното условно освобождение на австралиеца Джок Полфрийман. Атаката против съда по този случай бе не просто политически дирижирана, само че и предизвикана от представители на всички съществени парламентарни сили и започва точно от коридорите на Народното събрание. Миналата седмица Асоциацията " Европейски магистрати за народна власт и свободи " (МЕДЕЛ) оповести мнение срещу офанзивите против български съдии около този случай.
Вторият скандал е към непрозрачния и явно дирижиран избор на единствения претендент за основен прокурор Иван Гешев. Той бе номиниран единомислещо от цялата прокурорска гилдия на Висш съдебен съвет с неубедителни претекстове, само че в същото време прокуратурата укри информацията за делата, по които е работил, като сервира единствено обща статистика за издадените от него актове. По-същественото е, че против кандидатурата на Гешев бяха отправени доста същностни рецензии, които го дефинират като извънредно несъответствуващ претендент – от адвокатурата, от водещите неправителствени организации в региона на правораздаването и правозащитната активност, от редица общественици и т. н.
Прекратяването на мониторинга остава неуреден и един от главните проблеми в българската правосъдна система – неразбираемите параметри на промяната в прокуратурата, която сега на практика не се организира, както и неналичието на механизъм, който да подсигурява дейно следствие на основния прокурор при положение на данни за осъществено от него закононарушение. Парадоксалното е, че тази промяна бе предложена и в отчет на Iъвета за структурна промяна към Европейска комисия след самостоятелен одит на петима европейски прокурори, на който се базира предходният отчет на Европейска комисия. Те се позоваха и на решението на Струсбург по делото " Колеви против България ", по което бе установена цялостната безконтролност на основния прокурор в български условия, а през март Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който следи за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, прикани България най след това да предприеме ограничения в тази тенденция. Вместо това, правосъдният министър Данаил Кирилов стартира един противоречив законопроект, станал известен като плана за отговорността на " тримата огромни ", в който пакетира в едно режима за търсене на отговорност на основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища, което залага отнапред неефективност по отношение на основния прокурор. Законопроектът обра доста рецензии, а сега е на трупчета - откакто Кирилов го изпрати на Венецианската комисия за мнение.
На процедура в прессъобщението на Европейска комисия от вторник се признава, че тази рекомендация е неизпълнена: " В допълнение към уговорката за продължение на промените, свързани с битката с корупцията, Комисията отбелязва по-специално уговорката на българското държавно управление да вкара процедури по отношение на отчетността на основния прокурор, в това число за опазване на независимостта на правосъдната власт в сходство с рекомендациите на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също по този начин уговорката на българските органи да одобряват законодателство за анулация на разпореждания на Закона за правосъдната власт, изискващи автоматизирано краткотрайно премахване от служба на магистрати при положение на наказателно следствие против тях и обявление на участие в професионални сдружения. "
В серия изявленията през 2018 година предходният ръководител на КПКОНПИ Пламен Георгиев се похвали, че Европейска комисия е дала явен знак в своите отчети, че " стои зад гражданската конфискация " в България и че с помощта на работата на ръководената от него комисия КОНПИ е " затворена рекомендация 17, а точно основаване на ефикасен механизъм за отнеманена на нелегално добитото имущество ". Всъщност самата история към Пламен Георгиев през последните месеци – ръководител на антикорупционната комисия, който бе заставен да пододе оставка поради заможен скандал, подозрения за цената на придобиването, подозрения и към имотните покупко-продажби на зам. председателяна КПКОНПИ Антон Славчев, е задоволителна индикация какъв брой е сполучлива битката с корупцията у нас. Същевременно се чака изговаряне на Съда на Европейски Съюз в Люксебург по преюдициални запитвания от България за кардинални проблеми в практиката по гражданската конфискация в България, измежду които главният е може ли да се организира процедура по лишаване на едно имущество като нелегално добито откакто наказателното произвеждане, във връзка на което тя е почнала е било прекъснато, в това число и когато е последвала правдателна присъда. Междувременно в България този въпрос провокира следващия скандал сред законодателна и изпълнителна власт и правосъдната власт, откакто тълкувателно решение на Върховен касационен съд, което споделя че е неприемлива конфискация при при оправдателна присъда бе обезсилено от управлавящите със специфична смяна в закона, промотирана от Пламен Георгиев. Иванка Иванова: Предложението за отпадане на мониторинга не е поради триумфите ни
Предложението за отпадането на мониторинга не е поради триумфите ни, а поради измененията в подтекста и най-много – тъй като рекомендациите, заложени в механизма и тяхното осъществяване от страна на българските управляващи сътвориха повече предпоставки за опасности пред върховенството на правото в България, в сравнение с да доведат до сериозен прогрес. Това разяснява сутринат по Българска национална телевизия Иванка Иванова, директорна Според Иванка Иванова от правната стратегия на институт " Отворено общество ".
От една страна, Хърватия бе призната в Европейски Съюз шест години след България, само че без подобен механизъм, а в това време в Полша и Унгария породиха рецесии с върховенството на правото и независимостта на съда, поради които се постанова Европейска комисия да търси различен механизъм. От друга страна - макар, че Механизмът има позитивно въздействие върху правосъдната система, в това число и с подчертаването на съществени полезности като независимостта на съда, в това време обаче породиха провокации точно за независимостта на съда, които нямаше по какъв начин да бъдат планувани през 2006 година, когато бяха заложени индикаторите в механизма, коментиар Иванова. Това са ужасяващото утежняване на медийната среда, тиражирането на погрешни и нападателни известия против съдии, манипулирането на обособени проблеми за основаване на отрицателни публични настроения. " В механизма няма индикатор за положението на правата на индивида и това разреши на държавното управление да ползва в битката с корупцията и с проведената престъпност ограничения, които в действителност са вредящи върху правата на индивида и поради които получаваме и ще получаваме неоправдателни решения на Съда по правата на индивида ", разяснява Иванка Иванова.
Друг забавен акцент в известието е, че България единствено би трябвало да реализира мониторинг на трайното осъществяване на промените посредством новосъздадения Съвет за антикорупционни политики, ръководен от вицепремиера Екатерина Захариева.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Европейска комисия обаче избегна фанфарите. Събитието беше като че ли съзнателно сбутано в ъгъла от Европейската комисия. Нито един от комисарите виновни за спазването на върховенството на закона – заместител ръководителят Франс Тимерманс или виновната за правораздаването Вера Йоурова не почетоха брифинга по оповестяване на знаменателното събитие. Допълнителен щрих в този подтекст е, че Европейска комисия не е счела за нужно да спомене края на CVM като едно от достиженията си за интервала 2014-2019 година В последното изследване на Евробарометър от 2017 година пък 72% от интервюираните българи и 69% от интервюираните румънци желаят наблюдението да продължи " до момента в който нашите страни реализиран стандарт, съпоставим с останалите страни членки на Европейски Съюз ".
Останалите страни членки на Европейски Съюз също не са доста удовлетворени. Няколко са изразили отрицателно мнение пред Европейска комисия, само че водената от Жан-Клод Юнкер институция ги е успокоявала, че наблюдението освен няма да падне, само че даже ще стане по-строго. Сред страните, които са задавали въпроси са били Холандия, само че и Германия и Белгия, които са упорствали CVM да се размени със система за peer-reviews, т.е. специалисти от страните да правят оценка положението на върховенството на закона във всички 27 страни членки.
Уклончиво обръщение
Събщението на комисията обаче е задоволително уклончиво. Комисията хем е на мнение, че напредъкът на България по линия на МСП е задоволителен за осъществяването на уговорките на страната, поети все още на присъединението ѝ към Европейски Съюз, само че пък въпреки това прави ангажимента, че страната би трябвало " да продължи да работи поредно за превръщането на отразените в отчета задължения в съответно законодателство и за трайното му осъществяване ".
Цитира се и ръководителя на Комисията Жан-Клод Юнкер в същия жанр: " През последните години България означи впечатляващ прогрес в осъществяването на рекомендациите на Комисията. Въпреки че към момента са налице провокации, свързани с осъществяването на нужните промени и поддържането на набраната скорост, маркираният от България прогрес понастоящем е задоволителен, с цел да се обмислят прекратяването на действието на МСП и потреблението на нови механизми за мониторинг на национално ниво и на нивото на Европейски Съюз. Ще чуем деликатно мненията на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение . "
Какво следва?
Решението на Европейска комисия е дефинитивно и няма потребност да бъде препотвърждавано, макар някои неверни тълкования в българските медии (които очевидно бъркат процедурата по CVМ с тази по влизането на България в Шенгенското пространство). Европейската комисия ще заяви решението си на посланиците на страните членки едвам на следващия ден, т.е. пост фактум. Самият отчет беше държан безусловно конфиденциален до четвъртък предходната седмица, не толкоз с цел да се предотвратят възможни реакции от Букурещ или София, колкото от останалите страни членки.
Мнението на страните членки ще бъде взето в " дух на лоялно съдействие сред институциите ", сподели източник от Европейска комисия, само че то няма да има правна мощ. Освен в случай че не се развихри голям скандал, в който няколко страни членки възразят на оценката на Европейска комисия, решението ще остане в действие.
Отпадането на CVM ще има две значими последствия. Той беше привързан с ветото на Холандия да допусне България в Шенген. Сега това официално съображение отпада и може да се чака, че откакто през днешния ден Хърватия получи зелена светлина от Европейска комисия да се причисли към европейското пространство без граници, София и Букурещ ще имат по-силни причини да упорстват да не стоят извън. Което несъмнено не значи, че Холандия или някоя друга страна членка не може да наложи несъгласие.
CVM бе посочен и като критерии за България в процеса й на присъединение към еврозоната. Източници от Еврогрупата споделят, че до момента в полемиките сред специалистите и финансовите министри този проблем не е повдиган, защото Европейската централна банка се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които така и така са задоволително комплицирани.
От наблюдаване с морков, към наблюдаване с сопа?
На доктрина, наблюдението над България няма да се приключи и след края на CVM. Европейска комисия даде обещание до края на идната година да вкара нов Редовен обзор на върховенството на правото (Rule of Law Review Cycle) за всички страни членки. На процедура София гладко минават от едно наблюдаване в друго.
В случая за българското и румънското държавно управление има една добра и една неприятна вест.
Добрата е, че бъдещият отчет няма да се концентрира единствено върху двете страни. Сред калпазаните в региона на върховенството на правото ще бъдат добавени Полша и Унгария, което ще измести светлината на прожектора от София. Освен това, защото съответния механизъм занапред ще се създава, не е ясни в какви елементи ще влиза новото наблюдаване. Единственият сходен инструмент - Таблото на правораздаването, което цели да съпоставя правосъдните системи на страните членки въз основата на справедливи критерии, показваше, че българската правораздавателна система е една от най-ефективните в Европейски Съюз, най-малко що се отнася до скоростта. Което несъмнено е най-малкото несериозно и демонстрира рисковете да се вършат оценки, употребявайки официални критерии.
Лошата вест е, че новото наблюдаване може да има зъби.
На процедура, след 2010 година МСП беше единствено беззъбо техническо упражнение. В контракта за присъединение на България към Европейски Съюз беше планувано, че на страната могат да бъдат наложени защитни клаузи до три години след присъединението и в Европейски Съюз и задачата на механизма беше да подсигурява на страните членки, че заложените през 2006 година шест цели ще бъдат изпълнени. " Ако България не реализира задачите по съответен метод, Комисията може да приложи защитни ограничения въз основа на членове 37 и 38 от Акта на присъединение ", се споделяше в решението, с което Европейска комисия сътвори механизма. Но след 1 януари 2010 година тази алтернатива към този момент не съществуваше и още тогава имаше апели механизмът да отпадне заради неговата повърхностност – в случай че за три годни, нито една страна членка не е поискала наказания за България, какъв е смисълът наблюдението да продължава?
На доктрина Европейска комисия постоянно може да замрази част от фондовете за България, защото има риск те да не бъдат употребявани вярно. Но малко страни членки желаеха сходно нещо, защото основаването на подобен казус щеше да засегне освен София и Букурещ. Така единственият действителен напън минаваше около настояването на Холандия България първо да излезе от наблюдението и едвам тогава да влезе в Шенген. От предходната година се прибави и обвързването сред CVM и влизането в Банковия съюз.
Т.е. до момента задачата на Механизма за съдействие и инспекция беше по-скоро да засрами ръководещите в София и Букурещ, които да се поправят, след което да могат да гледат с гордо вдигната глава на сътрудниците си от другите 25 страни членки. Но както се оказа, това не беше задоволително огромен морков, който да бъде захапан от българските и румънските политици, за които срамът не е кой знае какъв репутационен проблем.
От 2020 година България и Румъния ще бъдат от следени от бъдещия Редовен обзор за върховенството на закона, който обаче, за разлика от CVM, може да се окаже с сопа. Целта на прегледа е да откри проблеми в страните членки и в случай че има такива, те да дата мотив на Европейска комисия или да задейства процедура по нарушаване или да наложи наказания по предлагания нов правилник за прекъсване на европейските фондове.
Как България (не) извърши рекомендациите
Парадоксално, само че прекратяването на мониторинга идва в миг, когато в България се развиват с цялостна мощ два големи абсурда, свързани с независимостта на съда и непрозрачното и дирижирано назначение на управителни постове в правосъдната система. В последния отчет през 2018 година Европейска комисия разгласи, че приключва наблюдението по първия индикатор – самостоятелност на правосъдната власт, откакто установи, че България и изпълнила първите три рекомендации - да подсигурява транспарантни назначения в правосъдната система - изключително на членовете на Висш съдебен съвет и висшите правосъдни длъжности, както и възстановяване работата на Инспектората към Висш съдебен съвет.
Единият от настоящите политически кавги е обвързван с политическата офанзива против съдии във връзка на съответен правосъден акт - предварителното условно освобождение на австралиеца Джок Полфрийман. Атаката против съда по този случай бе не просто политически дирижирана, само че и предизвикана от представители на всички съществени парламентарни сили и започва точно от коридорите на Народното събрание. Миналата седмица Асоциацията " Европейски магистрати за народна власт и свободи " (МЕДЕЛ) оповести мнение срещу офанзивите против български съдии около този случай.
Вторият скандал е към непрозрачния и явно дирижиран избор на единствения претендент за основен прокурор Иван Гешев. Той бе номиниран единомислещо от цялата прокурорска гилдия на Висш съдебен съвет с неубедителни претекстове, само че в същото време прокуратурата укри информацията за делата, по които е работил, като сервира единствено обща статистика за издадените от него актове. По-същественото е, че против кандидатурата на Гешев бяха отправени доста същностни рецензии, които го дефинират като извънредно несъответствуващ претендент – от адвокатурата, от водещите неправителствени организации в региона на правораздаването и правозащитната активност, от редица общественици и т. н.
Прекратяването на мониторинга остава неуреден и един от главните проблеми в българската правосъдна система – неразбираемите параметри на промяната в прокуратурата, която сега на практика не се организира, както и неналичието на механизъм, който да подсигурява дейно следствие на основния прокурор при положение на данни за осъществено от него закононарушение. Парадоксалното е, че тази промяна бе предложена и в отчет на Iъвета за структурна промяна към Европейска комисия след самостоятелен одит на петима европейски прокурори, на който се базира предходният отчет на Европейска комисия. Те се позоваха и на решението на Струсбург по делото " Колеви против България ", по което бе установена цялостната безконтролност на основния прокурор в български условия, а през март Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който следи за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, прикани България най след това да предприеме ограничения в тази тенденция. Вместо това, правосъдният министър Данаил Кирилов стартира един противоречив законопроект, станал известен като плана за отговорността на " тримата огромни ", в който пакетира в едно режима за търсене на отговорност на основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища, което залага отнапред неефективност по отношение на основния прокурор. Законопроектът обра доста рецензии, а сега е на трупчета - откакто Кирилов го изпрати на Венецианската комисия за мнение.
На процедура в прессъобщението на Европейска комисия от вторник се признава, че тази рекомендация е неизпълнена: " В допълнение към уговорката за продължение на промените, свързани с битката с корупцията, Комисията отбелязва по-специално уговорката на българското държавно управление да вкара процедури по отношение на отчетността на основния прокурор, в това число за опазване на независимостта на правосъдната власт в сходство с рекомендациите на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също по този начин уговорката на българските органи да одобряват законодателство за анулация на разпореждания на Закона за правосъдната власт, изискващи автоматизирано краткотрайно премахване от служба на магистрати при положение на наказателно следствие против тях и обявление на участие в професионални сдружения. "
В серия изявленията през 2018 година предходният ръководител на КПКОНПИ Пламен Георгиев се похвали, че Европейска комисия е дала явен знак в своите отчети, че " стои зад гражданската конфискация " в България и че с помощта на работата на ръководената от него комисия КОНПИ е " затворена рекомендация 17, а точно основаване на ефикасен механизъм за отнеманена на нелегално добитото имущество ". Всъщност самата история към Пламен Георгиев през последните месеци – ръководител на антикорупционната комисия, който бе заставен да пододе оставка поради заможен скандал, подозрения за цената на придобиването, подозрения и към имотните покупко-продажби на зам. председателяна КПКОНПИ Антон Славчев, е задоволителна индикация какъв брой е сполучлива битката с корупцията у нас. Същевременно се чака изговаряне на Съда на Европейски Съюз в Люксебург по преюдициални запитвания от България за кардинални проблеми в практиката по гражданската конфискация в България, измежду които главният е може ли да се организира процедура по лишаване на едно имущество като нелегално добито откакто наказателното произвеждане, във връзка на което тя е почнала е било прекъснато, в това число и когато е последвала правдателна присъда. Междувременно в България този въпрос провокира следващия скандал сред законодателна и изпълнителна власт и правосъдната власт, откакто тълкувателно решение на Върховен касационен съд, което споделя че е неприемлива конфискация при при оправдателна присъда бе обезсилено от управлавящите със специфична смяна в закона, промотирана от Пламен Георгиев. Иванка Иванова: Предложението за отпадане на мониторинга не е поради триумфите ни
Предложението за отпадането на мониторинга не е поради триумфите ни, а поради измененията в подтекста и най-много – тъй като рекомендациите, заложени в механизма и тяхното осъществяване от страна на българските управляващи сътвориха повече предпоставки за опасности пред върховенството на правото в България, в сравнение с да доведат до сериозен прогрес. Това разяснява сутринат по Българска национална телевизия Иванка Иванова, директорна Според Иванка Иванова от правната стратегия на институт " Отворено общество ".
От една страна, Хърватия бе призната в Европейски Съюз шест години след България, само че без подобен механизъм, а в това време в Полша и Унгария породиха рецесии с върховенството на правото и независимостта на съда, поради които се постанова Европейска комисия да търси различен механизъм. От друга страна - макар, че Механизмът има позитивно въздействие върху правосъдната система, в това число и с подчертаването на съществени полезности като независимостта на съда, в това време обаче породиха провокации точно за независимостта на съда, които нямаше по какъв начин да бъдат планувани през 2006 година, когато бяха заложени индикаторите в механизма, коментиар Иванова. Това са ужасяващото утежняване на медийната среда, тиражирането на погрешни и нападателни известия против съдии, манипулирането на обособени проблеми за основаване на отрицателни публични настроения. " В механизма няма индикатор за положението на правата на индивида и това разреши на държавното управление да ползва в битката с корупцията и с проведената престъпност ограничения, които в действителност са вредящи върху правата на индивида и поради които получаваме и ще получаваме неоправдателни решения на Съда по правата на индивида ", разяснява Иванка Иванова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ