Ръстът на кредитирането все повече притеснява банкери и анализатори
© Цветелина Белутова Ръстът на кредитирането стартира да се трансформира в риск за образуване на балони в стопанската система. Той би могъл да се отрази отрицателно и по пътя на България към еврото, предизвести ръководителят на Асоциацията на банките в България и основен изпълнителен шеф на ОББ Петър Андронов. В изявление за Българска национална телевизия специалистът сподели, че темпове на напредък от 15 - 20%, каквато е динамичността в сегмента потребителски заеми и ипотеки, надвишават здравословното равнище и са мотив за внимание. На същото мнение е и икономистът от " Отворено общество " Георги Ангелов, съгласно който тази наклонност рискува да направи семействата и бизнеса в свръхзадлъжнели.
Защо растежът е стеснителен
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Виждаме напредък на потребителските заеми, който е огромен, дори прекомерно огромен - 20% годишно. А на ипотечните - 1.6 милиарда, или към 14% годишно, което е най-големият напредък за последните 10 години ", сподели в изявлението Петър Андронов и добави, че централната банка е права да подхваща ограничения посредством увеличение на условията за държане на буфери от банките.
Андронов изясни подема в банковия бранш с повишения оптимизъм измежду потребителите, които след десетилетие на непрекъснат напредък на приходите и увеличаваща се претовареност са станали по-уверени и смели във взимането на кредитни решения. " Тези решения да не се вземат на ръба на опциите и на риска ", предизвести банкерът, като добави, че " в хубави времена живеем, само че в стопанската система е както в климата - има сезони. Няма да е единствено слънчево ".
Според Андронов мотив за терзания, че икономическият цикъл може да се обърне и това да сложи в усложнение потребителите, теглили заеми на ръба на опциите си, са усложненията, които демонстрират стопански системи като немската, към която е насочена значима част от българския износ. " Има много рецесионни индикации в Европа. Няма инфлация. Brexit ще повлияе на европейските стопански системи, в случай че се случи с твърдо приземяване ", предвижда той.
" Най-сериозните опасности пред България са външните опасности: сериозен е резултатът на експорта върху нашето стопанство и в случай че той се затормози, ще го усетим незабавно ", сподели Андронов. За него продължаващият напредък в българската стопанска система може да докара до несъответствия в някои браншове и това също би било риск, в това число по пътя на страната към еврото.
" Сега е времето да се замислим за растежа на заемите. Той става висок. Може би 10% е здравословно, само че в този момент виждаме 15-20%. Стигаме във фаза, когато оптимизмът е хубаво нещо, само че би трябвало да се внимава ", сподели ръководителят на банковата асоциация, който е кънтри управител за България на KBC, която с изключение на ОББ има и ДЗИ..
Риск от свръхзадлъжнялост
Подобна теза разви и икономическият анализатор Георги Ангелов, който, представен от " 24 часа ", намира, че формалната статистика за кредитирането не предава действително обстановката и растежът е по-голям, в сравнение с демонстрират данните. Причината е, че разчистването на неприятни заеми изкривява числата и на процедура подценява действителния напредък на кредитирането.
" Този резултат се вижда доста ясно в данните за кредитирането на бизнеса. Според статистиката заемите за компаниите порастват с едвам 4.3% за последната година... само че в случай че разгледаме единствено постоянните заеми, те се усилват с внушителните 15.6%, а дълготрайните над 5 години порастват с цели 21% за последната година. По сходен метод стоят нещата и при заемите за семействата ", отбелязва Ангелов.
Според него се получава затворен кръг, в който растежът на приходите помпи депозитите в банковата система. Тя от своя страна няма какво да прави тези средства и е принудена да дава повече заеми, поддържайки лихвите ниски. В кратковременен проект това може да е позитивно, тъй като подтиква вложенията и потреблението, само че прекомерно ниските лихви могат да доведат до нездравословни развития - да вземем за пример балон при недвижимите парцели и строителството или свръхзадлъжнялост на семействата и бизнеса. Това бързо кредитиране може да прелее и към инфлация, счита още Ангелов.
Защо растежът е стеснителен
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Виждаме напредък на потребителските заеми, който е огромен, дори прекомерно огромен - 20% годишно. А на ипотечните - 1.6 милиарда, или към 14% годишно, което е най-големият напредък за последните 10 години ", сподели в изявлението Петър Андронов и добави, че централната банка е права да подхваща ограничения посредством увеличение на условията за държане на буфери от банките.
Андронов изясни подема в банковия бранш с повишения оптимизъм измежду потребителите, които след десетилетие на непрекъснат напредък на приходите и увеличаваща се претовареност са станали по-уверени и смели във взимането на кредитни решения. " Тези решения да не се вземат на ръба на опциите и на риска ", предизвести банкерът, като добави, че " в хубави времена живеем, само че в стопанската система е както в климата - има сезони. Няма да е единствено слънчево ".
Според Андронов мотив за терзания, че икономическият цикъл може да се обърне и това да сложи в усложнение потребителите, теглили заеми на ръба на опциите си, са усложненията, които демонстрират стопански системи като немската, към която е насочена значима част от българския износ. " Има много рецесионни индикации в Европа. Няма инфлация. Brexit ще повлияе на европейските стопански системи, в случай че се случи с твърдо приземяване ", предвижда той.
" Най-сериозните опасности пред България са външните опасности: сериозен е резултатът на експорта върху нашето стопанство и в случай че той се затормози, ще го усетим незабавно ", сподели Андронов. За него продължаващият напредък в българската стопанска система може да докара до несъответствия в някои браншове и това също би било риск, в това число по пътя на страната към еврото.
" Сега е времето да се замислим за растежа на заемите. Той става висок. Може би 10% е здравословно, само че в този момент виждаме 15-20%. Стигаме във фаза, когато оптимизмът е хубаво нещо, само че би трябвало да се внимава ", сподели ръководителят на банковата асоциация, който е кънтри управител за България на KBC, която с изключение на ОББ има и ДЗИ..
Риск от свръхзадлъжнялост
Подобна теза разви и икономическият анализатор Георги Ангелов, който, представен от " 24 часа ", намира, че формалната статистика за кредитирането не предава действително обстановката и растежът е по-голям, в сравнение с демонстрират данните. Причината е, че разчистването на неприятни заеми изкривява числата и на процедура подценява действителния напредък на кредитирането.
" Този резултат се вижда доста ясно в данните за кредитирането на бизнеса. Според статистиката заемите за компаниите порастват с едвам 4.3% за последната година... само че в случай че разгледаме единствено постоянните заеми, те се усилват с внушителните 15.6%, а дълготрайните над 5 години порастват с цели 21% за последната година. По сходен метод стоят нещата и при заемите за семействата ", отбелязва Ангелов.
Според него се получава затворен кръг, в който растежът на приходите помпи депозитите в банковата система. Тя от своя страна няма какво да прави тези средства и е принудена да дава повече заеми, поддържайки лихвите ниски. В кратковременен проект това може да е позитивно, тъй като подтиква вложенията и потреблението, само че прекомерно ниските лихви могат да доведат до нездравословни развития - да вземем за пример балон при недвижимите парцели и строителството или свръхзадлъжнялост на семействата и бизнеса. Това бързо кредитиране може да прелее и към инфлация, счита още Ангелов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ