България изгуби гласуването за Европейската агенция по труда, печели Словакия
© Francois Lenoir България претърпя следващото си разочарования в опита си да изтъргува по-силни позиции в Брюксел. Този път София изгуби гласуването за новия Европейски орган по въпросите на трудовия пазар (ЕОВТП), за който България се конкурира със Словакия, Латвия и Кипър. Страните членки избраха Словакия за хазаин на новата организация на Европейски Съюз. Братислава завоюва гласуването в Съвета на Европейски Съюз още на първия тур с 15 гласа (минимално нужния брой гласове за позитивен резултат).
Българското държавно управление се надяваше, че този път има късмет, като министър председателят Бойко Борисов на няколко пъти загатна трудовата организация за един от целите си. Преди месец в Брюксел Борисов сподели, че е подготвен да търгува поддръжката на София за някои от претендентите за висшите постове в Брюксел, в случай че получи насрещна поддръжка България да приюти новата организация. " Когато се обади Макрон (френският президент – бел. ред.), му споделих - България се бори да вземем европейската организация по труда. Сиреч, аз ще поддържа за нещо тези, които поддържат България да вземе организацията по труда ", сподели тогава министър председателят. Според Борисов новата организация би донесла авторитет и работни места, поради което си заслужава усилието София да кандидатства за нея.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За разлика от 2017 година, когато България кандидатства да одобри напускащата Лондон Европейска организация по медикаментите (ЕАЛ), в този момент присъединяване не беше на олимпийски принцип. София нямаше безусловно никакви шансове да вземе ЕАЛ, най-малкото заради обстоятелството, че и чиновниците на тази организация имаха глас за избора на нов хазаин. За тях естествено Амстердам е надалеч по прелъстителен от българската столица. Сега обаче България имаше доста повече късмет. Новата трудова организация ще бъде относително дребна институция и за нея нямаше огромна конкуренция, а самата тя изглеждаше като че ли основана, с цел да бъде ситуирана в една от дребното страни членки, в които Европейски Съюз няма открита профилирана организация.
Защо София не съумя?
По принцип претендентите за ЕОВТП трябваше да отговорят на пет критерия: географски баланс (т.е. дали в тях към този момент има някоя институция или организация на ЕС); съществуване на подобаваща сграда; досегаемост на мястото; съществуване на подобаващи учебни заведения за децата на чиновниците на агенцията; достъп до пазара на труда, обществена сигурност и здравно обслужване за съпрузите и децата на чиновниците.
Тези критерии обаче не са " спортни ", т.е. изборът не е изработен въз основата на това, коя страна най-добре ги извършва. Те имат за цел да осведомят страните членки при гласуването. Така че, най-вероятно, България е изгубила тъй като Словакия е съумяла да построи по-силна коалиция от страни, които по една или друга причина са застанали на нейна страна. Доколкото гласуването е скрито, няма по какъв начин да се разбере какъв брой гласа е получила България, т.е. дали е изгубила с малко или с доста. Но явно козовете, които Бойко Борисов твърдеше, че държи в джоба си, са били много слаби.
Обективни недостатъци
Иначе България има няколко справедливи недостатъци.
Първата е ниското равнище на заплатите у нас, поради което чиновниците на Европейски Съюз в София получават 51% от това, което биха получавали в Брюксел. За съпоставяне в Словакия те ще взимат 76% от базовата си заплата. Ако базовата заплата на най-ниско платения европейски функционер е 4800, то в София той би взимал 2500 евро. Това да вземем за пример е една от главните аргументи чиновниците на лекарствената организация да зачеркнат София през 2017 година В Холандия те получават 108% от равнището в Брюксел.
Втората причина е географската раздалеченост на България и слабите транспортни връзки. Оказва се да вземем за пример, че от Братислава (която е единствено на 80 км. от Виена) има директни полети към всички страни членки.
Българското държавно управление се надяваше, че този път има късмет, като министър председателят Бойко Борисов на няколко пъти загатна трудовата организация за един от целите си. Преди месец в Брюксел Борисов сподели, че е подготвен да търгува поддръжката на София за някои от претендентите за висшите постове в Брюксел, в случай че получи насрещна поддръжка България да приюти новата организация. " Когато се обади Макрон (френският президент – бел. ред.), му споделих - България се бори да вземем европейската организация по труда. Сиреч, аз ще поддържа за нещо тези, които поддържат България да вземе организацията по труда ", сподели тогава министър председателят. Според Борисов новата организация би донесла авторитет и работни места, поради което си заслужава усилието София да кандидатства за нея.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За разлика от 2017 година, когато България кандидатства да одобри напускащата Лондон Европейска организация по медикаментите (ЕАЛ), в този момент присъединяване не беше на олимпийски принцип. София нямаше безусловно никакви шансове да вземе ЕАЛ, най-малкото заради обстоятелството, че и чиновниците на тази организация имаха глас за избора на нов хазаин. За тях естествено Амстердам е надалеч по прелъстителен от българската столица. Сега обаче България имаше доста повече късмет. Новата трудова организация ще бъде относително дребна институция и за нея нямаше огромна конкуренция, а самата тя изглеждаше като че ли основана, с цел да бъде ситуирана в една от дребното страни членки, в които Европейски Съюз няма открита профилирана организация.
Защо София не съумя?
По принцип претендентите за ЕОВТП трябваше да отговорят на пет критерия: географски баланс (т.е. дали в тях към този момент има някоя институция или организация на ЕС); съществуване на подобаваща сграда; досегаемост на мястото; съществуване на подобаващи учебни заведения за децата на чиновниците на агенцията; достъп до пазара на труда, обществена сигурност и здравно обслужване за съпрузите и децата на чиновниците.
Тези критерии обаче не са " спортни ", т.е. изборът не е изработен въз основата на това, коя страна най-добре ги извършва. Те имат за цел да осведомят страните членки при гласуването. Така че, най-вероятно, България е изгубила тъй като Словакия е съумяла да построи по-силна коалиция от страни, които по една или друга причина са застанали на нейна страна. Доколкото гласуването е скрито, няма по какъв начин да се разбере какъв брой гласа е получила България, т.е. дали е изгубила с малко или с доста. Но явно козовете, които Бойко Борисов твърдеше, че държи в джоба си, са били много слаби.
Обективни недостатъци
Иначе България има няколко справедливи недостатъци.
Първата е ниското равнище на заплатите у нас, поради което чиновниците на Европейски Съюз в София получават 51% от това, което биха получавали в Брюксел. За съпоставяне в Словакия те ще взимат 76% от базовата си заплата. Ако базовата заплата на най-ниско платения европейски функционер е 4800, то в София той би взимал 2500 евро. Това да вземем за пример е една от главните аргументи чиновниците на лекарствената организация да зачеркнат София през 2017 година В Холандия те получават 108% от равнището в Брюксел.
Втората причина е географската раздалеченост на България и слабите транспортни връзки. Оказва се да вземем за пример, че от Братислава (която е единствено на 80 км. от Виена) има директни полети към всички страни членки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ