Плодовете на суровата зима
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Агросубсидиите за България ще надвишават 2.87 милиарда лева през 2018 година
Директните заплащания гладко ще нарастват до 1.557 милиарда лева през 2020 година
24 окт 2017
Производители чакат над 15% спад на реколтата от плодове
Студовете са довели до провали най-много при черешовите и кайсиевите градини
26 апр 2017 Ханами, вековният японски бит да се следи цъфтежът на вишни, всяка година събира хиляди по паркове и градини. А напролет по малките екрани наред с прогнозите за времето се афишира и по кое време се чака красивото събитие, което приковава и вниманието на фотографите на интернационалните организации.
Тази година българските овощари също гледаха метеорологичните прогнози и цветовете в градините си, само че с безпомощно терзание. След серия от внезапни промени на времето в последните два месеца реколтата от овощните градини в България се чака да бъде по-слаба, а при някои плодове като кайсии и праскови спадът ще бъде над 50-60% общо по оценка на производители. Нещо повече - по част от насажденията има провали, които се чака да основат проблеми и през идващите години, което ще докара до повече пропуснати изгоди, изключително на фона на засилващия се интерес както от локални, по този начин и от непознати търговци.
Мартенският студ
Новата 2018 година стартира обещаващо за овощарите - средномесечните температури през януари бяха подобаващи, а положението на насажденията положително. Тази картина обаче се промени единствено месец по-късно, когато започнаха внезапни промени във времето. След първото стремително стопляне през февруари по думите на овощари дръвчетата са почнали да се развиват, само че последвалите студени талази от началото и края на март са довели до тежки измръзвания. Към сегашния миг оценките демонстрират, че положението в овощните градини е по-лошо, в сравнение с са били предварителните упования. Така по оценка на производители реколтата от череши през тази година ще бъде по-слаба от нормалното, а при плодове като кайсии и праскови понижението ще бъде съществено.
" По поречието на Тунджа всички производители са потърпевши ", разяснява ръководителят на сдружението " Българска праскова " Коста Петров. По думите му в Сливенския район, в който се създава забележителна част от прасковите в България, реколтата в към 25-30% от насажденията ще бъде на 100% унищожена, а при други 40-50% ще има понижение на добивите в друга степен. Сериозен спад се чака и в Североизточна България, където е фокусирано главното произвеждане на кайсии в страната.
По данни на Съюза на дунавските овощари при кайсиите загубата на годишна продукция ще бъде сред 50 и 100% за обособените стопани. " Пораженията върху черешите ще бъдат до 20%, а при прасковите и нектарините - до 50% ", разяснява ръководителят на организацията Николай Колев. По думите му при първата студена вълна през март в Североизточна България температурите са паднали до минус 17 градуса, а след малко стопляне е последвало и второ захлаждане, което в допълнение е влошило положението на овощните насаждения. Данните на съюза на градинарите в България демонстрират, че все още по-сериозни проблеми имат овощарите в Северна България, само че провали има и в южната част на страната, разяснява ръководителят на сдружението Мариана Милтенова.
Така равносметката все още е, че при общо към 38 хиляди дка с праскови в България единствено в региона на Сливен към 5 хиляди дка годишна продукция е изцяло компрометирана, а в други към 10 хиляди дка има провали и се чакат доста по-слаби добиви. Ситуацията с кайсиите е сходна - в страната общите площи с тази просвета са 25 хиляди дка като при 8 хиляди дка от тях единствено в Североизточна България загубата на годишна продукция ще бъде сред 50 и 100%. По данни на производители в региона на Пловдив и Кюстендил има известни проблеми с насажденията от череши, само че като цяло се чака относително добра годишна продукция, изключително на фона на предходната година, когато в някои региони бе регистриран спад сред 50 и 70%, още веднъж поради студеното време.
Загуби по няколко линии
На този стадий е мъчно да се направи оценка на предстоящите загуби, които ще претърпи секторът, защото към момента няма информация какви са провалите в цялата страна. Земеделското министерство стартира обследвания в най-засегнатите райони, само че първите систематизирани резултати се чакат най-рано след няколко седмици.
По данни на Националния статистически институт цената на звук праскови през 2017 година е била приблизително 561 лева При годишна годишна продукция от сред 36 и 40 хиляди тона пазарът в този бранш се движи сред 20 и 23 млн. лева При кайсиите междинната цена за звук през 2017 година е 487 лева, а производството се движи в границите на 23-26 хиляди тона в последните години съгласно аграрните отчети на земеделското министерство. Така приходите в този бранш са сред 11 и 13 млн. лева В случай че се осъществен прогнозите на производителите, че реколтата от двете ще бъде 50% по-ниска от всекидневно, предстоящите загуби могат да се изчислят жестоко на сред 15 и 18 млн. лева на база наличните данни. Това обаче е условно, защото поради слабата годишна продукция и по-малкото предложение цените тази година може да са по-високи, в случай че дефицитът не бъде обезщетен с импорт.
По оценка на производители голямата част от продукцията в бранш плодове се осъществя на вътрешния пазар. Данните на земеделското министерство от последния поземлен отчет демонстрират, че към 49% от реколтата се продава в комерсиалната мрежа, а други близо 35% отиват за преправка. Същевременно обаче през последните години има изразителен интерес на непознати търговци към българската продукция. Така да вземем за пример съгласно Коста Петров през последните години българска продукция, главно череши, е осъществена в Румъния, Русия и Полша. Износ има още на кайсии и праскови, голямата част от който е за Румъния, сочат данните на производителите.
Без отбрана
Повечето производители споделят, че в съответния случай с измръзването на дръвчетата застраховането не може да бъде алтернатива за компенсиране на загуби. Причината е, че обичайно в овощарството застраховането стартира след средата на април, а провалите в този момент са настъпили по-рано. Отделно от това в бранша признават, че ползата към застраховането е доста невисок - това вършат главно по-големите производители, постоянно ползвайки дотации за обезпечаване на продукция, които фонд " Земеделие " отпуска. Годишно за тази цел се отделят сред 1 и 1.5 млн. лева, които се употребяват от производителите на плодове, зеленчуци, тютюн, етерични култури и други
" Част от производителите евентуално няма да получат и спомагателната дотация, обвързана с производството, защото при нея би трябвало да се потвърдят рандеман и реализация на продукция ", разяснява шефът на InteliAgro Николай Вълканов. Според него има метод да се защитиш от измръзвания ненапълно, като инвестираш в подобаващи технологии, само че не и при такива фрапантно минусови температури, каквито имаше през март.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Агросубсидиите за България ще надвишават 2.87 милиарда лева през 2018 година
Директните заплащания гладко ще нарастват до 1.557 милиарда лева през 2020 година
24 окт 2017
Производители чакат над 15% спад на реколтата от плодове
Студовете са довели до провали най-много при черешовите и кайсиевите градини
26 апр 2017 Ханами, вековният японски бит да се следи цъфтежът на вишни, всяка година събира хиляди по паркове и градини. А напролет по малките екрани наред с прогнозите за времето се афишира и по кое време се чака красивото събитие, което приковава и вниманието на фотографите на интернационалните организации.
Тази година българските овощари също гледаха метеорологичните прогнози и цветовете в градините си, само че с безпомощно терзание. След серия от внезапни промени на времето в последните два месеца реколтата от овощните градини в България се чака да бъде по-слаба, а при някои плодове като кайсии и праскови спадът ще бъде над 50-60% общо по оценка на производители. Нещо повече - по част от насажденията има провали, които се чака да основат проблеми и през идващите години, което ще докара до повече пропуснати изгоди, изключително на фона на засилващия се интерес както от локални, по този начин и от непознати търговци.
Мартенският студ
Новата 2018 година стартира обещаващо за овощарите - средномесечните температури през януари бяха подобаващи, а положението на насажденията положително. Тази картина обаче се промени единствено месец по-късно, когато започнаха внезапни промени във времето. След първото стремително стопляне през февруари по думите на овощари дръвчетата са почнали да се развиват, само че последвалите студени талази от началото и края на март са довели до тежки измръзвания. Към сегашния миг оценките демонстрират, че положението в овощните градини е по-лошо, в сравнение с са били предварителните упования. Така по оценка на производители реколтата от череши през тази година ще бъде по-слаба от нормалното, а при плодове като кайсии и праскови понижението ще бъде съществено.
" По поречието на Тунджа всички производители са потърпевши ", разяснява ръководителят на сдружението " Българска праскова " Коста Петров. По думите му в Сливенския район, в който се създава забележителна част от прасковите в България, реколтата в към 25-30% от насажденията ще бъде на 100% унищожена, а при други 40-50% ще има понижение на добивите в друга степен. Сериозен спад се чака и в Североизточна България, където е фокусирано главното произвеждане на кайсии в страната.
По данни на Съюза на дунавските овощари при кайсиите загубата на годишна продукция ще бъде сред 50 и 100% за обособените стопани. " Пораженията върху черешите ще бъдат до 20%, а при прасковите и нектарините - до 50% ", разяснява ръководителят на организацията Николай Колев. По думите му при първата студена вълна през март в Североизточна България температурите са паднали до минус 17 градуса, а след малко стопляне е последвало и второ захлаждане, което в допълнение е влошило положението на овощните насаждения. Данните на съюза на градинарите в България демонстрират, че все още по-сериозни проблеми имат овощарите в Северна България, само че провали има и в южната част на страната, разяснява ръководителят на сдружението Мариана Милтенова.
Така равносметката все още е, че при общо към 38 хиляди дка с праскови в България единствено в региона на Сливен към 5 хиляди дка годишна продукция е изцяло компрометирана, а в други към 10 хиляди дка има провали и се чакат доста по-слаби добиви. Ситуацията с кайсиите е сходна - в страната общите площи с тази просвета са 25 хиляди дка като при 8 хиляди дка от тях единствено в Североизточна България загубата на годишна продукция ще бъде сред 50 и 100%. По данни на производители в региона на Пловдив и Кюстендил има известни проблеми с насажденията от череши, само че като цяло се чака относително добра годишна продукция, изключително на фона на предходната година, когато в някои региони бе регистриран спад сред 50 и 70%, още веднъж поради студеното време.
Загуби по няколко линии
На този стадий е мъчно да се направи оценка на предстоящите загуби, които ще претърпи секторът, защото към момента няма информация какви са провалите в цялата страна. Земеделското министерство стартира обследвания в най-засегнатите райони, само че първите систематизирани резултати се чакат най-рано след няколко седмици.
По данни на Националния статистически институт цената на звук праскови през 2017 година е била приблизително 561 лева При годишна годишна продукция от сред 36 и 40 хиляди тона пазарът в този бранш се движи сред 20 и 23 млн. лева При кайсиите междинната цена за звук през 2017 година е 487 лева, а производството се движи в границите на 23-26 хиляди тона в последните години съгласно аграрните отчети на земеделското министерство. Така приходите в този бранш са сред 11 и 13 млн. лева В случай че се осъществен прогнозите на производителите, че реколтата от двете ще бъде 50% по-ниска от всекидневно, предстоящите загуби могат да се изчислят жестоко на сред 15 и 18 млн. лева на база наличните данни. Това обаче е условно, защото поради слабата годишна продукция и по-малкото предложение цените тази година може да са по-високи, в случай че дефицитът не бъде обезщетен с импорт.
По оценка на производители голямата част от продукцията в бранш плодове се осъществя на вътрешния пазар. Данните на земеделското министерство от последния поземлен отчет демонстрират, че към 49% от реколтата се продава в комерсиалната мрежа, а други близо 35% отиват за преправка. Същевременно обаче през последните години има изразителен интерес на непознати търговци към българската продукция. Така да вземем за пример съгласно Коста Петров през последните години българска продукция, главно череши, е осъществена в Румъния, Русия и Полша. Износ има още на кайсии и праскови, голямата част от който е за Румъния, сочат данните на производителите.
Без отбрана
Повечето производители споделят, че в съответния случай с измръзването на дръвчетата застраховането не може да бъде алтернатива за компенсиране на загуби. Причината е, че обичайно в овощарството застраховането стартира след средата на април, а провалите в този момент са настъпили по-рано. Отделно от това в бранша признават, че ползата към застраховането е доста невисок - това вършат главно по-големите производители, постоянно ползвайки дотации за обезпечаване на продукция, които фонд " Земеделие " отпуска. Годишно за тази цел се отделят сред 1 и 1.5 млн. лева, които се употребяват от производителите на плодове, зеленчуци, тютюн, етерични култури и други
" Част от производителите евентуално няма да получат и спомагателната дотация, обвързана с производството, защото при нея би трябвало да се потвърдят рандеман и реализация на продукция ", разяснява шефът на InteliAgro Николай Вълканов. Според него има метод да се защитиш от измръзвания ненапълно, като инвестираш в подобаващи технологии, само че не и при такива фрапантно минусови температури, каквито имаше през март.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ