Чума по чиновниците
© Надежда Чипева
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Eпидемията от африканска чума по прасетата в България в последните дни се разраства толкоз скоростно, че предизвестията отпреди седмица на комисаря по опазването на здравето Витянис Андрюкайтис, че страната е изправена пред риска да изгуби цялото си свиневъдство, стартират да наподобяват рисково реалистични. Само за две седмици болестта, за което няма ваксина и лекуване, съумя да се популяризира на голяма територия, безусловно да унищожи най-малко 20% от българското произвеждане, да усили разноските по цялата верига на доставки на месо и да докара до " странични резултати ", като да вземем за пример ветеринарния контрол, който Гърция постанова по българските граници. А поради изказванията на земеделския министър Десислава Танева, че пикът на заболяването е " юли-август и ненапълно септември " това като че ли наподобява единствено като началото на следствията, които в последна сметка ще обиден всички.
Истински плашещото обаче е, че едвам през последните седмици се вижда началото на някакви смислени старания, които институциите влагат в борбата с разпространяването на стопански най-значимото заболяване в този бранш. За разлика от доста други страни България не беше връхлетяна от чумата ненадейно, а имаше изключителното преимущество да знае година по-рано, че тя " чака " на северната граница на страната. Времето за реакция обаче беше изцяло пропиляно от главните институции, виновни за това - организацията по храните, организацията по горите и земеделското министерство като цяло, което би трябвало да се занимава със стратегически проблеми и да координира дейностите с регионални управи и кметове по обитаемоте места. Това дружно с неуверените дейности при започване на рецесията през последните седмици към този момент изправя България пред борба само да минимализира вредите, които по оценка на спешния щаб и свиневъдите може да доближат 2 милиарда лева
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Оттук нататък ходовете би трябвало да бъдат свързани и с вероятните последици, в това число и посредством принадлежности, заложени в европейските политики и финансирани през фондовете.
Пропиляната предварителна защита
Африканската чума по свинете не е заболяване, за което има тъкмо " лекарство ". От 2014 година насам то навлезе в девет европейски страни, през предходната година проби в Китай: най-големият потребител на свинско месо в света, и съумя да се популяризира и в други азиатски страни. Но в действителност идването му в Европа е през 60-те години. Или както споделя ветеринарен доктор, с който беседва " Капитал ": от този момент има много информация за ограниченията, които разнообразни страни са взимали за оправянето с него. Тъй като няма лекуване против чумата, а вирусът е много резистентен (в замразено месо може да издържи година), ограниченията, които ползват разнообразни страни, включват фрапантно стесняване на популацията на диви прасета до равнища, в които дивечът може да се възпроизвежда, само че не и да популяризира чумата, мощно ограничение на животни в персонални стопанства и съществени ограничения за биосигурност в промишленото произвеждане. Такива са и рекомендациите на Европейска комисия, залегнали в тактика за битка със болестта, призната през 2015 година
През последните дни институциите в България одобриха сходни дейности: оповестиха награда от 150 лева за ловците, които отстрелят диви прасета, при започване на седмицата вкараха условие за възбрана да се отглеждат свине в задни дворове и наличие на ветеринар в кланиците за месо за да не се допусне кръвопролитие на животни от нерегистрирани места. Според доста представители на бизнеса обаче това трябваше да се случи още преди година, когато в Румъния бяха регистрирани над 1200 огнища, някои от които на по-малко от 20 км от българската граница.
На пръв взор България има запаси да се оправи с предварителната защита. В страната са регистрирани над 130 хиляди правоспособни ловци, което е сериозен капитал в прекъсване на разпространяването на чумата измежду дивите животни. През предишното лято се обсъждаха промени в законодателството, които да дадат опция сезонът за обичайния за България колективен лов на диви прасета да стартира предварително, а не през октомври. Тя не влезе в приложимост. Срещу мярката се оповестиха природозащитници и даже самите ловци, защото през летните месеци поради гъстата растителност видимостта в горите е по-ниска, а в тях участват доста туристи и горски служащи. Това усилва риска от произшествия, а и през това време редица други горски животни отглеждат своите генерации. Същевременно обаче институциите не съумяха да насърчат ловците да понижат популацията на прасета през дейния есенно-зимен сезон, което от сектора се счита за сериозна неточност. В момента в горите е позволен само така наречен подборен лов (индивидуален) на глигани, само че едвам към една трета от ловците имат дееспособност за него.
През предходната година земеделското министерство разгласи и че стартира регистрация на прасетата, отглеждани в задни дворове. През зимата дори сподели, че срокът тя да приключи е два месеца. През юли обаче стана, че това не се е случило. А през днешния ден - че притежателите на нерегистрирани животни не могат да получат компенсации, както и че хората не спомагат на институциите и даже крият животните си. " За да се стигне дотук, доста неща не бяха свършени както от страната, по този начин и от стопанствата. Но станалото е станало, в този момент най-важното е да се приключи разпространяването на чумата и в Южна България ", разяснява пред публицисти притежателят на свинекомплекса с над 17 хиляди животни в село Българско Сливово Лефтер Лефтеров, за който бе оповестено през седмицата, че има позитивни проби за чума.
И какво следва
Преди седмица в извънредно остро за европейски политик изявление еврокомисарят по опазването на здравето разгласи пред БНР, че рецесията с чумата в България се случва, тъй като " някой е бил нехаен, не си е приключил работата, както би трябвало, и не е внимавал ". Oт дирекция " Здравеопазване " оповестиха пред " Капитал ", че " няколко пъти комисията изпраща специалисти на място в България, с цел да им даде рекомендации ". През септември е плануван и одит на ограниченията в България за болестта, от което би трябвало да стане ясно кой тъкмо не се е справил. Но България има опция и да потърси освен експертна, а и финансова помощ от Брюксел в борбата със болестта и следствията от нея. От една страна, България може да получи 75% от направените директни разноски в борбата със болестта, в това число за материали, санитарни ограничения, компенсации за унищожени животни. Чрез селскостопанската политика обаче е допустимо да се потърси и финансиране на вредите, нанесени от заболяването. Така да вземем за пример през 2017 година Брюксел приема правилник, с който се отпускат 9.3 млн. евро дотации за всички стопани с до 50 прасета, на които ветеринарните управляващи във Варшава не разрешават да отглеждат такива животни като мярка против разпространяването на африканска чума.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Eпидемията от африканска чума по прасетата в България в последните дни се разраства толкоз скоростно, че предизвестията отпреди седмица на комисаря по опазването на здравето Витянис Андрюкайтис, че страната е изправена пред риска да изгуби цялото си свиневъдство, стартират да наподобяват рисково реалистични. Само за две седмици болестта, за което няма ваксина и лекуване, съумя да се популяризира на голяма територия, безусловно да унищожи най-малко 20% от българското произвеждане, да усили разноските по цялата верига на доставки на месо и да докара до " странични резултати ", като да вземем за пример ветеринарния контрол, който Гърция постанова по българските граници. А поради изказванията на земеделския министър Десислава Танева, че пикът на заболяването е " юли-август и ненапълно септември " това като че ли наподобява единствено като началото на следствията, които в последна сметка ще обиден всички.
Истински плашещото обаче е, че едвам през последните седмици се вижда началото на някакви смислени старания, които институциите влагат в борбата с разпространяването на стопански най-значимото заболяване в този бранш. За разлика от доста други страни България не беше връхлетяна от чумата ненадейно, а имаше изключителното преимущество да знае година по-рано, че тя " чака " на северната граница на страната. Времето за реакция обаче беше изцяло пропиляно от главните институции, виновни за това - организацията по храните, организацията по горите и земеделското министерство като цяло, което би трябвало да се занимава със стратегически проблеми и да координира дейностите с регионални управи и кметове по обитаемоте места. Това дружно с неуверените дейности при започване на рецесията през последните седмици към този момент изправя България пред борба само да минимализира вредите, които по оценка на спешния щаб и свиневъдите може да доближат 2 милиарда лева
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Оттук нататък ходовете би трябвало да бъдат свързани и с вероятните последици, в това число и посредством принадлежности, заложени в европейските политики и финансирани през фондовете.
Пропиляната предварителна защита
Африканската чума по свинете не е заболяване, за което има тъкмо " лекарство ". От 2014 година насам то навлезе в девет европейски страни, през предходната година проби в Китай: най-големият потребител на свинско месо в света, и съумя да се популяризира и в други азиатски страни. Но в действителност идването му в Европа е през 60-те години. Или както споделя ветеринарен доктор, с който беседва " Капитал ": от този момент има много информация за ограниченията, които разнообразни страни са взимали за оправянето с него. Тъй като няма лекуване против чумата, а вирусът е много резистентен (в замразено месо може да издържи година), ограниченията, които ползват разнообразни страни, включват фрапантно стесняване на популацията на диви прасета до равнища, в които дивечът може да се възпроизвежда, само че не и да популяризира чумата, мощно ограничение на животни в персонални стопанства и съществени ограничения за биосигурност в промишленото произвеждане. Такива са и рекомендациите на Европейска комисия, залегнали в тактика за битка със болестта, призната през 2015 година
През последните дни институциите в България одобриха сходни дейности: оповестиха награда от 150 лева за ловците, които отстрелят диви прасета, при започване на седмицата вкараха условие за възбрана да се отглеждат свине в задни дворове и наличие на ветеринар в кланиците за месо за да не се допусне кръвопролитие на животни от нерегистрирани места. Според доста представители на бизнеса обаче това трябваше да се случи още преди година, когато в Румъния бяха регистрирани над 1200 огнища, някои от които на по-малко от 20 км от българската граница.
На пръв взор България има запаси да се оправи с предварителната защита. В страната са регистрирани над 130 хиляди правоспособни ловци, което е сериозен капитал в прекъсване на разпространяването на чумата измежду дивите животни. През предишното лято се обсъждаха промени в законодателството, които да дадат опция сезонът за обичайния за България колективен лов на диви прасета да стартира предварително, а не през октомври. Тя не влезе в приложимост. Срещу мярката се оповестиха природозащитници и даже самите ловци, защото през летните месеци поради гъстата растителност видимостта в горите е по-ниска, а в тях участват доста туристи и горски служащи. Това усилва риска от произшествия, а и през това време редица други горски животни отглеждат своите генерации. Същевременно обаче институциите не съумяха да насърчат ловците да понижат популацията на прасета през дейния есенно-зимен сезон, което от сектора се счита за сериозна неточност. В момента в горите е позволен само така наречен подборен лов (индивидуален) на глигани, само че едвам към една трета от ловците имат дееспособност за него.
През предходната година земеделското министерство разгласи и че стартира регистрация на прасетата, отглеждани в задни дворове. През зимата дори сподели, че срокът тя да приключи е два месеца. През юли обаче стана, че това не се е случило. А през днешния ден - че притежателите на нерегистрирани животни не могат да получат компенсации, както и че хората не спомагат на институциите и даже крият животните си. " За да се стигне дотук, доста неща не бяха свършени както от страната, по този начин и от стопанствата. Но станалото е станало, в този момент най-важното е да се приключи разпространяването на чумата и в Южна България ", разяснява пред публицисти притежателят на свинекомплекса с над 17 хиляди животни в село Българско Сливово Лефтер Лефтеров, за който бе оповестено през седмицата, че има позитивни проби за чума.
И какво следва
Преди седмица в извънредно остро за европейски политик изявление еврокомисарят по опазването на здравето разгласи пред БНР, че рецесията с чумата в България се случва, тъй като " някой е бил нехаен, не си е приключил работата, както би трябвало, и не е внимавал ". Oт дирекция " Здравеопазване " оповестиха пред " Капитал ", че " няколко пъти комисията изпраща специалисти на място в България, с цел да им даде рекомендации ". През септември е плануван и одит на ограниченията в България за болестта, от което би трябвало да стане ясно кой тъкмо не се е справил. Но България има опция и да потърси освен експертна, а и финансова помощ от Брюксел в борбата със болестта и следствията от нея. От една страна, България може да получи 75% от направените директни разноски в борбата със болестта, в това число за материали, санитарни ограничения, компенсации за унищожени животни. Чрез селскостопанската политика обаче е допустимо да се потърси и финансиране на вредите, нанесени от заболяването. Така да вземем за пример през 2017 година Брюксел приема правилник, с който се отпускат 9.3 млн. евро дотации за всички стопани с до 50 прасета, на които ветеринарните управляващи във Варшава не разрешават да отглеждат такива животни като мярка против разпространяването на африканска чума.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ