Мнения Daily - АЕЦ "Белене" е зомби
© Надежда Чипева Стари и нови неистини " аргументират " съживяването на плана. Още по тематиката
Мнения Daily - В България няма полуавторитарна пирамида, каквато обичат в Кремъл
И още: Радев желае да е новия Георги Първанов; Артистът Борисов с години разиграва постановката " европейска ориентировка "
23 май 2018
Мнения Daily - Може ли Станишев да смъкна Нинова в Българска социалистическа партия
И още: Спецслужбите диктуват решенията в Кремъл; Изражда ли се младото потомство
22 май 2018 " Живите мъртви "
АЕЦ " Белене " е зомби
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Всички желаят да строят АЕЦ " Белене ", само че никой не желае да го приключи.
Защо тогава отново се занимаваме с тази тематика? Ами тъй като има задоволително мощни стопански играчи, които са печелили от " Белене " и се надяват още веднъж да печелят. Защото има задоволително безочливи политици, които не престават да лъжат гласоподавателите си по какъв начин един-единствен план - пък бил той и нуклеарен - може да промени радикално живота им и да смъкна парадайса на земята. Защото има податливи ръководещи, които се пробват освен да балансират сред огромните ползи вътре в България, само че и да употребяват " Белене " като карта в интернационалното им балансиране, съответно - връзките с Русия. Всичко това обаче не е задоволително, с цел да направи едно зомби жизнеспособно - този план е неосъществим и в никакъв случай няма да бъде осъществен. И те го знаят доста добре.
Най-забавното в тази история е, че лъжите, с които ни пробутваха " Белене " в последните 15 години, през днешния ден още веднъж са на въоръжение. Първо, пророкуваха по какъв начин България има потребност от още и още електричество и по какъв начин без нова нуклеарна централа ще има режим на тока. Вече 37 години новата АЕЦ си остава непостроена, а режим на тока, както виждаме, няма.
Второ, непрестанно повтарят по какъв начин това е " несъмнено печеливш план ". Ако фактически става дума за толкоз огромна полза, до момента всичко да е готово. Както имаше полза за вложителите от първата вълна на всеобщо застрояване на Черноморието - ползата на парите постоянно преодоляваше и регулации, и екологични условия, и дълготрайното обмисляне.
Трето, страната нямало да заплаща нищо. Дотук това " нищо " коства на българските данъкоплатци към 3,5 милиарда лв., по сметки на енергийната министърка.
В околните месеци ще чуваме и няколко нови неистини. Първо, АЕЦ " Белене " можела да бъде издигната като напълно частен план. Абсурден е изразът " напълно частна ", когато става дума за нуклеарна централа, в чието ръководство не могат да не бъдат калкулирани вероятностите за екологичен или терористичен риск. Атомна централа и хлебарница са две разнообразни неща.
Второ, нямало да има никакви разноски за държавата/данъкоплатците. Това опонира на поръчката, че страната желае да резервира 34% от бъдещето сдружение, което значи още най-малко 1 милиард евро разноски, по сметките на един от главните лобисти. Бъдещата централа би трябвало да бъде обвързвана към електропреносната система, което е напълно държавен ангажимент, надлежно и разход. Съвсем не на последно място е и въпросът за нуклеарните боклуци, които по силата на европейските правила би трябвало да остават в България.
Трето, даже и поръчаният от страната стопански разбор на Българска академия на науките не откри реален печеливш вид за плана. И не се е появил вложител, който би взел участие без гаранции от страната. Сега, споделят, имало вложител, който не държал на тези детайлности. Ще забележим.
На фона на досегашната история на АЕЦ " Белене " това звучи по този начин: Проиграхме едни милиарди в казиното, хайде да останем още малко, може и да си ги върнем.
-------------- " Снишаването " може и да е печелившо, само че в никакъв случай не печели почитание.
По Мичурин
Отношението ни към Русия е хибридно
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
[Reuters]
Президентът Румен Радев реализира дълго мечтаната си среща с Владимир Путин, само че надали е останал удивен от нея. Тя протече като пиеса на Гогол, в която недодялан служител отива при губернатора с вяра за покачване, само че за неволя в досадата си началникът не схваща какво желаят от него.
Проблемът на българо-руските връзки – с пробив или без пробив – е в това, че българската страна сама не знае какво желае от Русия. Колажът от разнородни позиции, които сме заемали и заемаме, може да бъде интерпретиран най-малко по четири метода:
1. Искаме Русия да ни освободи от европейско робство?
Даже президентът Радев ще съобщи уверено, че това не е задачата на нашата политика, и министър председателят Борисов яростно ще се съгласи с него. Как може човек да си намерения такова нещо?! Ами може, в случай че следи по-внимателно изявленията на водещи български политици и изключително на водача на социалистите Корнелия Нинова. За нея демокрацията и Европейски Съюз са ни лишили доста, грабят ни с двойни стандарти и ни развращават с Истанбулската спогодба. Изобщо, нетърпима обстановка, която постанова ново избавление.
2. Искаме да сме мост сред Европейски Съюз и Русия?
Тезата за " моста " е по-слаб вид на " освобождението ". Идеята тук е, че оставаме в Европейски Съюз, само че във връзка с Русия водим лична, сепаративна политика. Идеята България да е де факто отвън НАТО е част от пакета " мост ". И тя не е толкоз нереалистична. Коалиционните сътрудници на ГЕРБ – Атака – са пионери на тази концепция в България, а Марешки към този момент възнамерява и референдум по въпроса. Истина е, че и други страни от Европейски Съюз желаят особени политически връзки с Русия. Но с изключение на неутралната Австрия, която и без друго си е отвън НАТО, остава в действителност единствено Гърция (и Кипър) в сходна на нашата позиция. Това ли е, към което се стремим?
3. Искаме да осъществяваме стопански планове дружно с Русия?
Тази версия добива все по-голяма известност. Тъй както Меркел желае " Северен поток 2 ", по този начин и ние си желаеме наша българска тръба и АЕЦ " Белене ". Политиката си е политика, бизнесът си е бизнес. Проблемът с тази теза е двоен.
От една страна, икономическата полза от плановете, които обсъждаме – изключително централата – е извънредно противоречива. Самото ни държавно управление не е уверено в нея и по тази причина не желае финансов ангажимент. Това са огромни планове (над 20% от БВП), които по един или различен метод ще натоварят обществените финанси на страната (било с обезпечени цени, финансови гаранции, отговорност за повреди, предпазване на обработено гориво или спомагателна инфраструктура). Малцина ще завоюват от тези планове, само че ще завоюват доста – консултантски компании единствено до момента са взели от тях стотици милиони. Обществената изгода ще е от минимална до негативна. Същевременно заради размера на тези планове те ще дадат опция на Русия да въздейства на политиката в България за десетилетия напред.
4. Авангард на Европейски Съюз и НАТО в връзките с Русия?
По изявления и на Борисов, и на Радев, може да се заключи, че ние в действителност желаеме да се възползваме от участието си в Европейски Съюз, с цел да установим по-изгодни връзки с Русия. Тази версия не се връзва с позицията ни по " Скрипал ", само че в нея има политическа логичност. Например, ясно е, че България заплаща една от най-високите цени за газ в Европейски Съюз. Ако се осъществя енергиен европейски съюз, ние ще купуваме газа на цените на Германия или по-ниски, само че по този начин или другояче двойно по-малки от сегашните. Ако това стане, доста немски бизнеси биха имали тласък да реалокират производствата си на изток в Европейски Съюз. В този смисъл с енергиен съюз България би блъснала " джакпота " – ниска цена на суровина и повече вложения. Странното е, че българската външна политика не прави нищо по този приоритет.
От цялата тази неизясненост излиза наяве, че българската политика е съпътстваща жертва на хибридната война – самата ни позиция по Русия е хибрид от разнообразни, противоречащи си тълкования. Но повода за хибридността не е съветската агитация, а личната ни суверенна неизясненост във връзка с това какво тъкмо желаеме от Русия.
----------- В последна сметка всичко – даже лъвове, жаби и лечебни заведения – се взема решение от премиера.
Единоначалие
Властимащите мислят по руски
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
[Гис]
Ползвайки прословутото европредседателство като прикритие, всички типове управляващи в България неприкрито се напъват да поведат страната в посока на безкрайната евразийска степ. Става дума за всички парламентарно показани партии, за изпълнителната власт, за президента и за другите други управляващи. На този декор дребна група от горния ешелон на ГЕРБ, изненадващо лидирана от Цветан Цветанов, се пробва да приказва за евроатлантически полезности, мястото на България в Европа и така нататък
Това говорене е извънредно неубедително, тъй като наподобява чисто декларативно и даже на границата на лъжата: " Бутаме нещата към Кремъл, но понякога споделяме едни хубави работи за Европа, с цел да не се усетят тия от Европейски Съюз и НАТО ". Нека обаче приемем, че герберската групичка, предвождана от Цветанов, в действителност от време на време желае България да остане в " Европа ". В този случай важи правилото: желае, само че не може. А не може, тъй като цялата властова структура, построена от ГЕРБ в последните десетина години, разкрива същинската природа на властимащите. А тя не е европейска. Съветска е. Тези хора мислят, усещат и работят не като " западни ", а като руски (руски, белоруски, туркменистански и пр.) хора. Да забележим разликите.
" На Запад " властта е разграничена освен на три " клона ". Тя е пръсната на безусловно хиляди и милиони части – по този начин щото в никакъв случай да не може да бъде събрана в едни ръце. Точно това изяснява в средата на 1980-те години Маргарет Тачър на руския водач Михаил Горбачов като същинска линия на западното устройство. Той пък й разкрива руския модел: " Аз вземам решение всичко ". Според него руската структура е по-ефективна от западната. Според Тачър – назад. Няколко години по-късно Съветският съюз колабира точно заради неправилната конструкция на властта.
Манталитетът обаче остана и се превъплъти в популистки политици, в нашия случай – във всички партии, които през днешния ден са в Народното събрание. Интересува ни обаче ГЕРБ като главната мощ. А в своето практикуване на властта ГЕРБ е напълно руско създание: стреми се да събира властта на едно място, а не да я разпръсква.
Това е ясно освен от реплики като " ти си го избра " – т.е. министър председателят Борисов е избрал основния прокурор Цацаров, въпреки по конституция тия двамата да са представители на напълно разнообразни управляващи и нямат работа дружно. Положението е ясно и от действителното действие на властта. В последна сметка всичко – даже лъвове, жаби и лечебни заведения – се взема решение от премиера.
Надолу по веригата властта е структурирана по средновековно-съветски вид. Всяко ниво си има спахия /партиен секретар/ феодал (който може даже да не е публично част от властта). От него зависи всичко, което се случва на дадената територия, която му е поверена " от горната страна " против % от приходите и против уговорката да държи територията под надзор.
По отношение на най-важния въпрос – въпроса за властта – ГЕРБ е чисто руско събитие, нямащо нищо общо с това, което през днешния ден назоваваме Европа. Пълното единодушие сред всички управляващи, демонстрирано в последните дни във връзка доближаването с Кремъл и възобновяване на " Големия (енергиен) шлем " от 2009 година, е просто поредна илюстрация.
Да заключим. " ГЕРБ най-малко са антикомунисти " – това наивно умозаключение постоянно е било неуместно, имайки поради кумулативния стаж на горния ешелон на ГЕРБ в Българска комунистическа партия. Днес сходни съждения са към този момент извънредно рискови, защото руският епизод на ГЕРБ не остана заключен в предишното. Напротив, руският нрав е нещо, което ГЕРБ придвижиха през годините и през днешния ден постановат като норма върху цялото общество и неговите връзки вътре и на открито.
Мнения Daily - В България няма полуавторитарна пирамида, каквато обичат в Кремъл
И още: Радев желае да е новия Георги Първанов; Артистът Борисов с години разиграва постановката " европейска ориентировка "
23 май 2018
Мнения Daily - Може ли Станишев да смъкна Нинова в Българска социалистическа партия
И още: Спецслужбите диктуват решенията в Кремъл; Изражда ли се младото потомство
22 май 2018 " Живите мъртви "
АЕЦ " Белене " е зомби
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Всички желаят да строят АЕЦ " Белене ", само че никой не желае да го приключи.
Защо тогава отново се занимаваме с тази тематика? Ами тъй като има задоволително мощни стопански играчи, които са печелили от " Белене " и се надяват още веднъж да печелят. Защото има задоволително безочливи политици, които не престават да лъжат гласоподавателите си по какъв начин един-единствен план - пък бил той и нуклеарен - може да промени радикално живота им и да смъкна парадайса на земята. Защото има податливи ръководещи, които се пробват освен да балансират сред огромните ползи вътре в България, само че и да употребяват " Белене " като карта в интернационалното им балансиране, съответно - връзките с Русия. Всичко това обаче не е задоволително, с цел да направи едно зомби жизнеспособно - този план е неосъществим и в никакъв случай няма да бъде осъществен. И те го знаят доста добре.
Най-забавното в тази история е, че лъжите, с които ни пробутваха " Белене " в последните 15 години, през днешния ден още веднъж са на въоръжение. Първо, пророкуваха по какъв начин България има потребност от още и още електричество и по какъв начин без нова нуклеарна централа ще има режим на тока. Вече 37 години новата АЕЦ си остава непостроена, а режим на тока, както виждаме, няма.
Второ, непрестанно повтарят по какъв начин това е " несъмнено печеливш план ". Ако фактически става дума за толкоз огромна полза, до момента всичко да е готово. Както имаше полза за вложителите от първата вълна на всеобщо застрояване на Черноморието - ползата на парите постоянно преодоляваше и регулации, и екологични условия, и дълготрайното обмисляне.
Трето, страната нямало да заплаща нищо. Дотук това " нищо " коства на българските данъкоплатци към 3,5 милиарда лв., по сметки на енергийната министърка.
В околните месеци ще чуваме и няколко нови неистини. Първо, АЕЦ " Белене " можела да бъде издигната като напълно частен план. Абсурден е изразът " напълно частна ", когато става дума за нуклеарна централа, в чието ръководство не могат да не бъдат калкулирани вероятностите за екологичен или терористичен риск. Атомна централа и хлебарница са две разнообразни неща.
Второ, нямало да има никакви разноски за държавата/данъкоплатците. Това опонира на поръчката, че страната желае да резервира 34% от бъдещето сдружение, което значи още най-малко 1 милиард евро разноски, по сметките на един от главните лобисти. Бъдещата централа би трябвало да бъде обвързвана към електропреносната система, което е напълно държавен ангажимент, надлежно и разход. Съвсем не на последно място е и въпросът за нуклеарните боклуци, които по силата на европейските правила би трябвало да остават в България.
Трето, даже и поръчаният от страната стопански разбор на Българска академия на науките не откри реален печеливш вид за плана. И не се е появил вложител, който би взел участие без гаранции от страната. Сега, споделят, имало вложител, който не държал на тези детайлности. Ще забележим.
На фона на досегашната история на АЕЦ " Белене " това звучи по този начин: Проиграхме едни милиарди в казиното, хайде да останем още малко, може и да си ги върнем.
-------------- " Снишаването " може и да е печелившо, само че в никакъв случай не печели почитание.
По Мичурин
Отношението ни към Русия е хибридно
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
[Reuters]
Президентът Румен Радев реализира дълго мечтаната си среща с Владимир Путин, само че надали е останал удивен от нея. Тя протече като пиеса на Гогол, в която недодялан служител отива при губернатора с вяра за покачване, само че за неволя в досадата си началникът не схваща какво желаят от него.
Проблемът на българо-руските връзки – с пробив или без пробив – е в това, че българската страна сама не знае какво желае от Русия. Колажът от разнородни позиции, които сме заемали и заемаме, може да бъде интерпретиран най-малко по четири метода:
1. Искаме Русия да ни освободи от европейско робство?
Даже президентът Радев ще съобщи уверено, че това не е задачата на нашата политика, и министър председателят Борисов яростно ще се съгласи с него. Как може човек да си намерения такова нещо?! Ами може, в случай че следи по-внимателно изявленията на водещи български политици и изключително на водача на социалистите Корнелия Нинова. За нея демокрацията и Европейски Съюз са ни лишили доста, грабят ни с двойни стандарти и ни развращават с Истанбулската спогодба. Изобщо, нетърпима обстановка, която постанова ново избавление.
2. Искаме да сме мост сред Европейски Съюз и Русия?
Тезата за " моста " е по-слаб вид на " освобождението ". Идеята тук е, че оставаме в Европейски Съюз, само че във връзка с Русия водим лична, сепаративна политика. Идеята България да е де факто отвън НАТО е част от пакета " мост ". И тя не е толкоз нереалистична. Коалиционните сътрудници на ГЕРБ – Атака – са пионери на тази концепция в България, а Марешки към този момент възнамерява и референдум по въпроса. Истина е, че и други страни от Европейски Съюз желаят особени политически връзки с Русия. Но с изключение на неутралната Австрия, която и без друго си е отвън НАТО, остава в действителност единствено Гърция (и Кипър) в сходна на нашата позиция. Това ли е, към което се стремим?
3. Искаме да осъществяваме стопански планове дружно с Русия?
Тази версия добива все по-голяма известност. Тъй както Меркел желае " Северен поток 2 ", по този начин и ние си желаеме наша българска тръба и АЕЦ " Белене ". Политиката си е политика, бизнесът си е бизнес. Проблемът с тази теза е двоен.
От една страна, икономическата полза от плановете, които обсъждаме – изключително централата – е извънредно противоречива. Самото ни държавно управление не е уверено в нея и по тази причина не желае финансов ангажимент. Това са огромни планове (над 20% от БВП), които по един или различен метод ще натоварят обществените финанси на страната (било с обезпечени цени, финансови гаранции, отговорност за повреди, предпазване на обработено гориво или спомагателна инфраструктура). Малцина ще завоюват от тези планове, само че ще завоюват доста – консултантски компании единствено до момента са взели от тях стотици милиони. Обществената изгода ще е от минимална до негативна. Същевременно заради размера на тези планове те ще дадат опция на Русия да въздейства на политиката в България за десетилетия напред.
4. Авангард на Европейски Съюз и НАТО в връзките с Русия?
По изявления и на Борисов, и на Радев, може да се заключи, че ние в действителност желаеме да се възползваме от участието си в Европейски Съюз, с цел да установим по-изгодни връзки с Русия. Тази версия не се връзва с позицията ни по " Скрипал ", само че в нея има политическа логичност. Например, ясно е, че България заплаща една от най-високите цени за газ в Европейски Съюз. Ако се осъществя енергиен европейски съюз, ние ще купуваме газа на цените на Германия или по-ниски, само че по този начин или другояче двойно по-малки от сегашните. Ако това стане, доста немски бизнеси биха имали тласък да реалокират производствата си на изток в Европейски Съюз. В този смисъл с енергиен съюз България би блъснала " джакпота " – ниска цена на суровина и повече вложения. Странното е, че българската външна политика не прави нищо по този приоритет.
От цялата тази неизясненост излиза наяве, че българската политика е съпътстваща жертва на хибридната война – самата ни позиция по Русия е хибрид от разнообразни, противоречащи си тълкования. Но повода за хибридността не е съветската агитация, а личната ни суверенна неизясненост във връзка с това какво тъкмо желаеме от Русия.
----------- В последна сметка всичко – даже лъвове, жаби и лечебни заведения – се взема решение от премиера.
Единоначалие
Властимащите мислят по руски
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Дневник "
[Гис]
Ползвайки прословутото европредседателство като прикритие, всички типове управляващи в България неприкрито се напъват да поведат страната в посока на безкрайната евразийска степ. Става дума за всички парламентарно показани партии, за изпълнителната власт, за президента и за другите други управляващи. На този декор дребна група от горния ешелон на ГЕРБ, изненадващо лидирана от Цветан Цветанов, се пробва да приказва за евроатлантически полезности, мястото на България в Европа и така нататък
Това говорене е извънредно неубедително, тъй като наподобява чисто декларативно и даже на границата на лъжата: " Бутаме нещата към Кремъл, но понякога споделяме едни хубави работи за Европа, с цел да не се усетят тия от Европейски Съюз и НАТО ". Нека обаче приемем, че герберската групичка, предвождана от Цветанов, в действителност от време на време желае България да остане в " Европа ". В този случай важи правилото: желае, само че не може. А не може, тъй като цялата властова структура, построена от ГЕРБ в последните десетина години, разкрива същинската природа на властимащите. А тя не е европейска. Съветска е. Тези хора мислят, усещат и работят не като " западни ", а като руски (руски, белоруски, туркменистански и пр.) хора. Да забележим разликите.
" На Запад " властта е разграничена освен на три " клона ". Тя е пръсната на безусловно хиляди и милиони части – по този начин щото в никакъв случай да не може да бъде събрана в едни ръце. Точно това изяснява в средата на 1980-те години Маргарет Тачър на руския водач Михаил Горбачов като същинска линия на западното устройство. Той пък й разкрива руския модел: " Аз вземам решение всичко ". Според него руската структура е по-ефективна от западната. Според Тачър – назад. Няколко години по-късно Съветският съюз колабира точно заради неправилната конструкция на властта.
Манталитетът обаче остана и се превъплъти в популистки политици, в нашия случай – във всички партии, които през днешния ден са в Народното събрание. Интересува ни обаче ГЕРБ като главната мощ. А в своето практикуване на властта ГЕРБ е напълно руско създание: стреми се да събира властта на едно място, а не да я разпръсква.
Това е ясно освен от реплики като " ти си го избра " – т.е. министър председателят Борисов е избрал основния прокурор Цацаров, въпреки по конституция тия двамата да са представители на напълно разнообразни управляващи и нямат работа дружно. Положението е ясно и от действителното действие на властта. В последна сметка всичко – даже лъвове, жаби и лечебни заведения – се взема решение от премиера.
Надолу по веригата властта е структурирана по средновековно-съветски вид. Всяко ниво си има спахия /партиен секретар/ феодал (който може даже да не е публично част от властта). От него зависи всичко, което се случва на дадената територия, която му е поверена " от горната страна " против % от приходите и против уговорката да държи територията под надзор.
По отношение на най-важния въпрос – въпроса за властта – ГЕРБ е чисто руско събитие, нямащо нищо общо с това, което през днешния ден назоваваме Европа. Пълното единодушие сред всички управляващи, демонстрирано в последните дни във връзка доближаването с Кремъл и възобновяване на " Големия (енергиен) шлем " от 2009 година, е просто поредна илюстрация.
Да заключим. " ГЕРБ най-малко са антикомунисти " – това наивно умозаключение постоянно е било неуместно, имайки поради кумулативния стаж на горния ешелон на ГЕРБ в Българска комунистическа партия. Днес сходни съждения са към този момент извънредно рискови, защото руският епизод на ГЕРБ не остана заключен в предишното. Напротив, руският нрав е нещо, което ГЕРБ придвижиха през годините и през днешния ден постановат като норма върху цялото общество и неговите връзки вътре и на открито.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ