Проф. д-р Кузман Гиров: Разширените вени могат да бъдат премахнати на най-ранен етап
© Надежда Чипева Профил
Проф. доктор Кузман Гиров, дмн, е роден в град Пловдив, където приключва медицина през 1977 година Има добити специалности по хирургия (1984 г.), военнополева хирургия (1988 г.), съдова хирургия (1995 г.). Специализира във Франция (1993, 1995 и 2003 г.) и Швеция (2004 г.). Проф. Гиров е ръководител на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Председател е още на Асоциацията на болните с заболяването на Buerger, народен съветник на НЗОК. От 14 години е шеф на Клиниката по съдова хирургия и ангиология на Военномедицинска академия, в която работи от 33 години.
Проф. Гиров, какво съставляват разширените вени?
- Те не са заболяване, а единствено един признак на хроничната венозна болест, която е приета като настрана заболяване. Хроничната венозна болест е една от най-лесните за слагане диагнози, тъй като пациентът си я слага самичък в по-напредналите стадии.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Преди към седем години съдовите хирурзи направихме доста добре проведено проучване на популацията над 18 години и се потвърди, че в българската популация над 18 години 41% от пациентите имат хронична венозна болест. Като % ние влизаме в междинния % на цивилизованите страни - огромна част от хората работят на компютър, обездвижени са, както е в Западна Европа, както е в Северна Америка. Обездвижването е един от главните фактори за хроничната венозна болест.
Кои са другите съществени аргументи за това толкоз всеобщо заболяване?
- На първо място можем да сложим генетичното влечение, генетичният фактор. Има цели семейства, които боледуват от хронична венозна болест. И това значително кара тези хора да неглижират недоволствата, които имат, тъй като имат разширени вени, изключително мъжете, само че те споделят: " Баща ми има, баба ми има, всички имаме, това ни е родова болест. " И си повтарят това дълго време, без да обръщат внимание, и едвам когато стартират затрудненията, се обръщат към лекари.
На второ място като причина за появяването на заболяването можем да изтъкнем така наречен хигиена на труда - по какъв начин работи човек. Ако един човек има генетично влечение и работи в позиция, която подготвя застой на кръвта в дълбоките вени, вероятността да развие хронична венозна болест е доста по-голяма от тази при човек, който се движи и спортува. Кои са тези позиции? Обикновено за хора, които работят прави и неподвижни, някой би почнал със стругарите, само че аз бих почнал с хирурзите, операционните сестри, с хора, които работят прави на машини, без да имат опция да се движат, тук бих сложил и младите девойки продавачки, които стоят прави по 10 часа дневно, нямат право да седнат и не могат да се разхождат. И нещо доста любопитно - в рисковата група бих сложил и свещениците, които по мои усещания всеобщо имат разширени вени, защото едно свещенодействие, една литургия продължава 3-4 часа, а те носят върху себе си 10 кг одежди. И защото пребивавам до Германския манастир, нормално там всички се оплакват от разширени вени.
Хроничната венозна болест се среща по-често при дамите, защото роля за появяването й играе бременността по две аргументи. Хормоналните промени се отразяват върху тонуса на кръвоносните съдове, всички дами знаят, че към интервала на менструация набъбват вените и краката им. Това е образец по какъв начин въздействат хормоните. Когато плодът доближи 5-6-месечна възраст, бременната матка притиска огромните съдове в дребния таз и се получава застой във венозната система на долните крака. При дамите болестта доста постоянно се появява още при първата бременност, изключително в случай че са налице и генетичните фактори, и затлъстяване, и застоял метод на живот.
Когато човек не се движи, се получава венозен застой. Кръвта в дълбоките вени се движи от мускулите на краката при придвижване. Всеки би попитал какво се случва, когато спим? Тогава се движи от дихателните придвижвания. Когато дишаме, в гръдния панер се получава негативно налягане, което изсмуква кръвта към сърцето, а при придвижване мускулите също движат кръвта нагоре.
Застоялият метод на живот води до застои, а оттова - до нараснало налягане в дълбоката венозна и повърхностната венозна мрежа и по този начин се получават разширени вени.
През какъв брой стадия минава болестта?
- Това е хронично прогресиращо заболяване с последователно развиване на признаците и стадиите са от седем - от нулев до 6-и. При нулевия етап пациентите имат недоволства - така наречен тежки, оловни крайници в края на деня, крампи през нощта, само че по краката не се вижда нищо. Тези признаци се появяват при хора, които работят най-вече прави или седнали през целия ден. Първият етап се характеризира с съществуване на дребни разширени вени, капиляри, метлички и така наречен паячета, спайдър-вени, както ги назовават в англоезичната литература, и дребни вени до 1 мм. Това е признак, на който дамите обръщат доста огромно внимание. Дори да имат огромни вени, които предлагам да махнат, те споделят, че не им пречат толкоз, колкото капилярите, и упорстват те да бъдат отстранени. Вторият етап на болестта са разширените вени с друг диаметър, които стартират от 2-3 мм и доближават дебелина на палец. При третия етап с изключение на разширени вени има и непрекъснат оток, дребен сутринта и увеличаващ се до края на деня. В идващите стадии тези разпадащи се кафези провокират инфектиране. Желязото, което се съдържа в алените кръвни кафези, попива в кожата и тя стартира да потъмнява и да придобива все по-тъмен цвят - кафява, тъмнокафява до черна. Тази кожа е доста елементарно ранима. Дори от най-малката рана при разчесване или непринудено се получават венозни язви. Петият етап е на пациенти с атрофични проблеми по кожата и белези от прекарани венозни язви. Шестият, най-тежък, етап на болестта е съществуването на венозни язви, които се лекуват доста мъчно и дълготрайно. В началото с подобаващи грижи язвите минават за 2-3 месеца, само че в случай че не се отстрани повода, пациентите не оздравяват. Лекували сме язви, които са на 26 години, и доста случаи на 2-3-годишни рани, които хората непрестанно превързват.
Нека хората не остават с усещане, че една жена, която в този момент им разширени капиляри, достигайки 50 - 60 години, ще има варикозни язви. Заболяването не се развива наложително във всички тези степени, в случай че няма предразполагащи фактори.
Каква е профилактиката на венозната болест?
- Профилактиката произлиза от аргументите за болестта, които споменахме. Човек не може да промени само генотипа си и в случай че знае, че произлиза от такава фамилия, би трябвало по-насочено да обърне внимание на фактори за появяването му. Какво имам поради? Първо - методът на живот. Тези, които работят прави, би трябвало всеки час да се пораздвижват, да поседнат. Тези, които работят седнали, би трябвало всеки час да стават. Преди години по предприятията имаше така наречен индустриална гимнастика - клякания, извършения. Сега всеки човек би трябвало самичък да се грижи за профилактиката си. Тези, които водят по-застоял метод на живот, наложително би трябвало да се движат повече. Най-простичкия метод е, в случай че се придвижват с градски превоз да слязат една-две спирки преди или след работа. Могат да си купят велоергометър у дома, най-обикновените придвижвания и разходките са профилактика на разширените вени.
Напоследък е съвременно младите девойки да носят стегнати ластични дънки, което не е добре за вените, тъй като при сядането гънките на тесните облекла се впиват зад коляното и към ханша и провокират венозен застой, тъй че бих предложил да не се носят такива облекла.
Важни са и обувките - токовете над 5-6 сантиметра уморяват крайници, токове под 3 см също уморяват краката. Плоските обувки и сандали, еспадрилите не са подобаващи. Физиологичното положение е петата да бъде повдигната към 3 см и това важи и за мъжете, и за дамите. Неслучайно мъжките обувки също имат токове. Прекрасно е една жена да наподобява добре и да върви на високи токове от 10-12 см, само че през целия ден на такива токове е наказване и предлагам те да не бъдат всекидневие.
Всяко придвижване и спорт са потребни. За вените не е потребен тенисът да вземем за пример, тъй като там се вършат внезапни придвижвания с натоварване. За мъжете не са потребни и силовите извършения във фитнеса - имам поради повдигането на огромни тежести, даже от лежанка, тъй като, когато се подвигат щанги от лежанка, се стопира дишането, с цел да се вдигне тежестта, и се получава хидростатичен удар надолу по венозната система, който поврежда и унищожава клапите и предизвиква венозна болест.
Идеалният спорт за вените са плуването и карането на колело. Сега на всички места има СПА комплекси, несъмнено, прелестно е човек да влезе в горещия басейн, само че не предлагам да се прекалява с престоя там, а след излизането е добре да се вземе леден душ, с цел да може вените с понижен тонус да се свият малко. Вените не обичат горещо, по тази причина не би трябвало да се прекалява и със слънцето. Дори единствено газенето в морската вода работи идеално и след три-четири дни престой на морето доста пациенти усещат облекчение.
Много постоянно ме питат има ли диета за разширени вени. Няма диета, която да защищити от тях, само че да вземем за пример пациентите, които страдат от запек, би трябвало да трансформират метода си на хранене, защото по чисто машинален път при тях се получава препълване в дребния таз и оттова прилепяне на венозните стени. Затова е належащо да се използват храни с повече фибри. През цялото време от 0 до последния етап би трябвало да се използват така наречен венотонични медикаменти. От тях разширените вени не изчезват, само че пациентите получават облекчение от тежест, болежка и оток. Желателно е да се заобикалят хранителни добавки, без значение по какъв начин се популяризират, тъй като не е ясно какъв е техният състав.
В какъв етап най-често се обръщат към вас пациентите?
- Мога да разделя пациентите на два типа. Първият са дамите, които имат начален етап на разширени вени. Те идват по чисто естетична причина. Аз мога да позная дали ги болят краката, само че нормално те имат вяра, че нищо им няма. Трябва да се обръща внимание на дребните разширени вени, тъй като това демонстрира, че нещо във венозната система не е наред и би трябвало да се вземат ограничения.
Тук желая да отворя скоба и да кажа по кое време би трябвало да се лекуват разширените вени при дамите. Сред пациентите се популяризира една глупава доктрина, чувал съм я още като студент, че в случай че една жена има разширени вени, би трябвало първо да роди 2-3 деца и тогава да ги оперира, тъй като може да се получи рецидив след следващата бременност. Една бременност на фона на разширените вени може да докара до редица затруднения, изключително след 5-6 месец на бременността, когато вените се уголемяват. Много по-важно е една бременност да протече обикновено, даже и да се получи рецидив след нея, той се взема решение незабавно с 1-2 инжекции. Затова интервенцията би трябвало да се направи преди първата или следващата бременност.
Мъжете идват, когато ги заболи и даже когато имат затруднения, ги неглижират. Възрастните хора чакат да стигнат до варикозни язви и до тромбофлебит, тъй като смятат, че да си оправят разширените вени е глезотия. Казвам им по какъв начин французите дефинират възрастта на дамата - момиченце, госпожица, млада жена, млада жена, млада жена, бабата умря. Жената е жена на всяка възраст и постоянно ми звучи несериозно, в случай че споделя, че не се интересува по какъв начин наподобяват краката й и дали е здрава. Защото желая да кажа няколко думи за затрудненията на разширените вени.
Дори и да са дребни, те биха могли по разнообразни аргументи като дълго стоене прав, от контузии, от обезводняване да се възпалят. Това са така наречен тромбофлебити. Кожата върху вените се зачервява, венозните възли се втвърдяват, изпълват се с тромби, получава се пареща болежка. Този тромбофлебит не дава особени затруднения, съумяваме да го овладеем. Започва се едно лекуване с инжекции и противовъзпалителни средства. Това положение е алена лампичка, че би трябвало да се вземат ограничения. По-опасно, е когато този тромбофлебит премине в дълбоките вени, оттова се откъснат тромби, които отиват в белия дроб. Получава се белодробна емболия, която от време на време може да бъде съдбовна. Това са главните затруднения дружно с варикозните язви, които загатнах. Те непрестанно би трябвало да се превързват, през лятото превръзките издават неприятна миризма и пациентът стартира да страни от хората, става асоциален, а като цяло качеството му на живот се утежнява.
Какви са методите за лекуване?
- Науката за разширените вени се назовава флебология. Баща на българската флебология е моят преподавател проф. доктор Йовчо Топалов. Той е жив и здрав, постоянно се чуваме и споделяме концепциите си. От 50-те години на предишния век той работи в тази област, създал е доста способи за лекуване и е издал доста книги, които са настоящи и се четат и през днешния ден. И защото тази клиника постоянно е имала огромен брой такива пациенти, се получава по този начин, че никой повече от нас не лекува хронична венозна болест, щафетата се предава от шеф на клиника на идващия и ние владеем всички способи на лекуване. А когато могат да се ползват от най-простите до най-сложните способи, това значи, че може да има самостоятелен метод. Когато един доктор може единствено да оперира разширени вени, той ще го предложи. Но когато се владеят методите на химическа аблация, на радиофреквентна аблация, на оперативно лекуване, на склеротерапия и така нататък, тогава към този момент може да има самостоятелен метод.
Какво желае един пациент, когато отиде при лекаря да си лекува разширените вени? Ако е допустимо, да не влиза в болница. Ако се наложи да влезе в болница, да бъде опериран, само че да не е с обща анестезия. Иска да има лек следоперативен интервал, да не го боли и да се върне на работа по опция още на идващия ден. Разбира се, да не заплаща – нещо мъчно постижимо, защото здравната каса не покрива безкръвните способи.
Бих желал да предупредя пациентите, които се подлагат на амбулаторни процедури за склеротерапия, вършат им няколко инжекции през уикенда и по-късно потеглят дълбоките венозни тромбози, които се постанова да лекуваме. Пациентите би трябвало да знаят, че могат да намерят лекаря си, могат да му се обадят по телефона, в случай че нещо ги тревожи, могат да отидат на надзорен обзор, а не да попаднат на доктор, който ще бъде там след месец.
Сега да стартира с методите. Най-простичкият метод за премахването на разширени вени е така наречен химическа аблация, или склеротерапия. Тя може да се прави и на дребни капиляри, и на много огромни вени. Вътре в самата вена се инжектира течност, която възпалява вътрешната повърхнина на вената, известно време се носи ластичен бинт, чорап и стените на вената слепват и срастват.
Когато вените са по-големи, от това вещество се подготвя пяна, която има по-голям размер, тя се инжектира вътре във вената по специфичен метод, като ние със специфичен уред я насочваме накъде да отиде. Пяната мощно нервира вътрешната повърхнина на вената и се получава изкуствено инфектиране. В интервал до 20 дни се носи ластичен чорап, стените на вената слепват и срастват. В началото кожата върху нея се позачервява за няколко дни, само че това не пречи на хората да си вървят на работа. В Европа е признато да не се вършат повече от 10 кубика пяна, с цел да не стане неовладяемо възпалението. Затова може да се наложи да се вършат няколко инжекции през 20-ина дни на единия крайник или на другия ден на другия. Препоръчвам това да стартира през есента, с цел да избледнее кожата върху тези вени.
Всички пациенти ли са подобаващи за това така наречен изсушаване на вените?
- За страдание не всички. И отново желая да предупредя – не всеки доктор може да ползва тези способи и в случай че няма опит, има заплаха пяната да мине в дълбоките вени, да провокира вътре инфектиране с един тромб, който да се откъсне и пациента може да получи белодробна емболия. И защото в някои области медицината се комерсиализира много, още веднъж поучавам пациентите да се обръщат към лекари, които знаят къде работят, тъй като при този способ има въпреки и най-малък % затруднения. От към 150 - 160 съдови хирурзи в България не повече от 10-15 души си разрешават да работят по този способ, тъй като са задоволително опитни. Аз го работя от повече от 30 години.
Следващият способ е така наречен термална аблация, топлинна аблация. Тук има два метода. Единият е лазерна аблация, когато вътре във вената се вкарва едно лазерно влакно, вътрешната повърхнина се изгаря и стените на вената слепват и срастват. Втора като развиване на технологията е радиофреквентната аблация. Тя е малко по-нов способ, защото на върха на лазерното влакно се развива температура от 700 до 1200 градуса. При нея в главната вена се вкарва електрод, обвързван с генератор на високочестотни токове, от които вената се свива и става на шнур. По този метод се заобикаля изваждането на цялата вена, хематоми и следоперативният интервал е доста по-лек. В нашата клиника вкарах радиофреквентната аблация преди 11-12 години, изучавах метода в Англия. Искам да предупредя, че в тази ситуация лазер в неопитни ръце може да докара до изгаряне.
За страдание тези способи са скъпи, защото здравната каса не покрива консумативите, които са на стойност до 1000 лева
Тези интервенции могат да се вършат със спинална упойка или с локална анестезия, могат да се правят и амбулаторно, на стадии, когато казусът не е толкоз тежък. В Англия ги назовават петъчни интервенции, при които пациентът вечерта си отива вкъщи.
Напоследък навлизат и цианакрилатни лепила вътре във вената, които дават обнадеждаващи резултати и при които не е нужна анестезия. Всички тези способи са за главния дънер на вената. Много рядко човек може да се лекува единствено с лазерна аблация или с радиофреквентна аблация, тъй като нито лазерното влакно, нито електродът могат да влязат в дребните нагънати вени. Обикновено с тях се отстранява главната вена и в допълнение или с дребни сечения с локална анестезия се изваждат останалите вени или се прави склеротерапия.
Стигнахте до оперативното лекуване. Какви са опциите там?
- Радиофреквентната и лазерната аблация имат известни ограничавания. Когато вените са прекомерно огромни, тези способи са неприложими. Тогава се минава на класическата интервенция, която съществува от 130 - 140 години, когато се прави така наречен стрипинг - изтръгване на главната вена и с обособени сечения се отстраняват клоновете ѝ.
Операцията дава може би най-хубав резултат от всички способи, изброени дотук, минимум рецидиви, тъй като при нея хирургът може да си разреши да бъде безусловно коренен, да извади всичко. Ако се появи рецидив след 7-8-10 години, защото никой не може да промени генотипа на пациента, той умерено може да се отстрани с една инжекция с пяна. Тази интервенция се заплаща от здравната каса, прави се със спинална упойка. Операцията не изисква кой знае какъв болничен престой, най-вече денонощие, възобновяване е към месец.
Отново бих желал да съветвам читателите ви да поверят здравето си на съдови хирурзи в клиники с обичаи и благоприятни условия да избират сред разнообразни способи на лекуване на хроничната венозна болест.
Проф. доктор Кузман Гиров, дмн, е роден в град Пловдив, където приключва медицина през 1977 година Има добити специалности по хирургия (1984 г.), военнополева хирургия (1988 г.), съдова хирургия (1995 г.). Специализира във Франция (1993, 1995 и 2003 г.) и Швеция (2004 г.). Проф. Гиров е ръководител на Българското национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Председател е още на Асоциацията на болните с заболяването на Buerger, народен съветник на НЗОК. От 14 години е шеф на Клиниката по съдова хирургия и ангиология на Военномедицинска академия, в която работи от 33 години.
Проф. Гиров, какво съставляват разширените вени?
- Те не са заболяване, а единствено един признак на хроничната венозна болест, която е приета като настрана заболяване. Хроничната венозна болест е една от най-лесните за слагане диагнози, тъй като пациентът си я слага самичък в по-напредналите стадии.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Преди към седем години съдовите хирурзи направихме доста добре проведено проучване на популацията над 18 години и се потвърди, че в българската популация над 18 години 41% от пациентите имат хронична венозна болест. Като % ние влизаме в междинния % на цивилизованите страни - огромна част от хората работят на компютър, обездвижени са, както е в Западна Европа, както е в Северна Америка. Обездвижването е един от главните фактори за хроничната венозна болест.
Кои са другите съществени аргументи за това толкоз всеобщо заболяване?
- На първо място можем да сложим генетичното влечение, генетичният фактор. Има цели семейства, които боледуват от хронична венозна болест. И това значително кара тези хора да неглижират недоволствата, които имат, тъй като имат разширени вени, изключително мъжете, само че те споделят: " Баща ми има, баба ми има, всички имаме, това ни е родова болест. " И си повтарят това дълго време, без да обръщат внимание, и едвам когато стартират затрудненията, се обръщат към лекари.
На второ място като причина за появяването на заболяването можем да изтъкнем така наречен хигиена на труда - по какъв начин работи човек. Ако един човек има генетично влечение и работи в позиция, която подготвя застой на кръвта в дълбоките вени, вероятността да развие хронична венозна болест е доста по-голяма от тази при човек, който се движи и спортува. Кои са тези позиции? Обикновено за хора, които работят прави и неподвижни, някой би почнал със стругарите, само че аз бих почнал с хирурзите, операционните сестри, с хора, които работят прави на машини, без да имат опция да се движат, тук бих сложил и младите девойки продавачки, които стоят прави по 10 часа дневно, нямат право да седнат и не могат да се разхождат. И нещо доста любопитно - в рисковата група бих сложил и свещениците, които по мои усещания всеобщо имат разширени вени, защото едно свещенодействие, една литургия продължава 3-4 часа, а те носят върху себе си 10 кг одежди. И защото пребивавам до Германския манастир, нормално там всички се оплакват от разширени вени.
Хроничната венозна болест се среща по-често при дамите, защото роля за появяването й играе бременността по две аргументи. Хормоналните промени се отразяват върху тонуса на кръвоносните съдове, всички дами знаят, че към интервала на менструация набъбват вените и краката им. Това е образец по какъв начин въздействат хормоните. Когато плодът доближи 5-6-месечна възраст, бременната матка притиска огромните съдове в дребния таз и се получава застой във венозната система на долните крака. При дамите болестта доста постоянно се появява още при първата бременност, изключително в случай че са налице и генетичните фактори, и затлъстяване, и застоял метод на живот.
Когато човек не се движи, се получава венозен застой. Кръвта в дълбоките вени се движи от мускулите на краката при придвижване. Всеки би попитал какво се случва, когато спим? Тогава се движи от дихателните придвижвания. Когато дишаме, в гръдния панер се получава негативно налягане, което изсмуква кръвта към сърцето, а при придвижване мускулите също движат кръвта нагоре.
Застоялият метод на живот води до застои, а оттова - до нараснало налягане в дълбоката венозна и повърхностната венозна мрежа и по този начин се получават разширени вени.
През какъв брой стадия минава болестта?
- Това е хронично прогресиращо заболяване с последователно развиване на признаците и стадиите са от седем - от нулев до 6-и. При нулевия етап пациентите имат недоволства - така наречен тежки, оловни крайници в края на деня, крампи през нощта, само че по краката не се вижда нищо. Тези признаци се появяват при хора, които работят най-вече прави или седнали през целия ден. Първият етап се характеризира с съществуване на дребни разширени вени, капиляри, метлички и така наречен паячета, спайдър-вени, както ги назовават в англоезичната литература, и дребни вени до 1 мм. Това е признак, на който дамите обръщат доста огромно внимание. Дори да имат огромни вени, които предлагам да махнат, те споделят, че не им пречат толкоз, колкото капилярите, и упорстват те да бъдат отстранени. Вторият етап на болестта са разширените вени с друг диаметър, които стартират от 2-3 мм и доближават дебелина на палец. При третия етап с изключение на разширени вени има и непрекъснат оток, дребен сутринта и увеличаващ се до края на деня. В идващите стадии тези разпадащи се кафези провокират инфектиране. Желязото, което се съдържа в алените кръвни кафези, попива в кожата и тя стартира да потъмнява и да придобива все по-тъмен цвят - кафява, тъмнокафява до черна. Тази кожа е доста елементарно ранима. Дори от най-малката рана при разчесване или непринудено се получават венозни язви. Петият етап е на пациенти с атрофични проблеми по кожата и белези от прекарани венозни язви. Шестият, най-тежък, етап на болестта е съществуването на венозни язви, които се лекуват доста мъчно и дълготрайно. В началото с подобаващи грижи язвите минават за 2-3 месеца, само че в случай че не се отстрани повода, пациентите не оздравяват. Лекували сме язви, които са на 26 години, и доста случаи на 2-3-годишни рани, които хората непрестанно превързват.
Нека хората не остават с усещане, че една жена, която в този момент им разширени капиляри, достигайки 50 - 60 години, ще има варикозни язви. Заболяването не се развива наложително във всички тези степени, в случай че няма предразполагащи фактори.
Каква е профилактиката на венозната болест?
- Профилактиката произлиза от аргументите за болестта, които споменахме. Човек не може да промени само генотипа си и в случай че знае, че произлиза от такава фамилия, би трябвало по-насочено да обърне внимание на фактори за появяването му. Какво имам поради? Първо - методът на живот. Тези, които работят прави, би трябвало всеки час да се пораздвижват, да поседнат. Тези, които работят седнали, би трябвало всеки час да стават. Преди години по предприятията имаше така наречен индустриална гимнастика - клякания, извършения. Сега всеки човек би трябвало самичък да се грижи за профилактиката си. Тези, които водят по-застоял метод на живот, наложително би трябвало да се движат повече. Най-простичкия метод е, в случай че се придвижват с градски превоз да слязат една-две спирки преди или след работа. Могат да си купят велоергометър у дома, най-обикновените придвижвания и разходките са профилактика на разширените вени.
Напоследък е съвременно младите девойки да носят стегнати ластични дънки, което не е добре за вените, тъй като при сядането гънките на тесните облекла се впиват зад коляното и към ханша и провокират венозен застой, тъй че бих предложил да не се носят такива облекла.
Важни са и обувките - токовете над 5-6 сантиметра уморяват крайници, токове под 3 см също уморяват краката. Плоските обувки и сандали, еспадрилите не са подобаващи. Физиологичното положение е петата да бъде повдигната към 3 см и това важи и за мъжете, и за дамите. Неслучайно мъжките обувки също имат токове. Прекрасно е една жена да наподобява добре и да върви на високи токове от 10-12 см, само че през целия ден на такива токове е наказване и предлагам те да не бъдат всекидневие.
Всяко придвижване и спорт са потребни. За вените не е потребен тенисът да вземем за пример, тъй като там се вършат внезапни придвижвания с натоварване. За мъжете не са потребни и силовите извършения във фитнеса - имам поради повдигането на огромни тежести, даже от лежанка, тъй като, когато се подвигат щанги от лежанка, се стопира дишането, с цел да се вдигне тежестта, и се получава хидростатичен удар надолу по венозната система, който поврежда и унищожава клапите и предизвиква венозна болест.
Идеалният спорт за вените са плуването и карането на колело. Сега на всички места има СПА комплекси, несъмнено, прелестно е човек да влезе в горещия басейн, само че не предлагам да се прекалява с престоя там, а след излизането е добре да се вземе леден душ, с цел да може вените с понижен тонус да се свият малко. Вените не обичат горещо, по тази причина не би трябвало да се прекалява и със слънцето. Дори единствено газенето в морската вода работи идеално и след три-четири дни престой на морето доста пациенти усещат облекчение.
Много постоянно ме питат има ли диета за разширени вени. Няма диета, която да защищити от тях, само че да вземем за пример пациентите, които страдат от запек, би трябвало да трансформират метода си на хранене, защото по чисто машинален път при тях се получава препълване в дребния таз и оттова прилепяне на венозните стени. Затова е належащо да се използват храни с повече фибри. През цялото време от 0 до последния етап би трябвало да се използват така наречен венотонични медикаменти. От тях разширените вени не изчезват, само че пациентите получават облекчение от тежест, болежка и оток. Желателно е да се заобикалят хранителни добавки, без значение по какъв начин се популяризират, тъй като не е ясно какъв е техният състав.
В какъв етап най-често се обръщат към вас пациентите?
- Мога да разделя пациентите на два типа. Първият са дамите, които имат начален етап на разширени вени. Те идват по чисто естетична причина. Аз мога да позная дали ги болят краката, само че нормално те имат вяра, че нищо им няма. Трябва да се обръща внимание на дребните разширени вени, тъй като това демонстрира, че нещо във венозната система не е наред и би трябвало да се вземат ограничения.
Тук желая да отворя скоба и да кажа по кое време би трябвало да се лекуват разширените вени при дамите. Сред пациентите се популяризира една глупава доктрина, чувал съм я още като студент, че в случай че една жена има разширени вени, би трябвало първо да роди 2-3 деца и тогава да ги оперира, тъй като може да се получи рецидив след следващата бременност. Една бременност на фона на разширените вени може да докара до редица затруднения, изключително след 5-6 месец на бременността, когато вените се уголемяват. Много по-важно е една бременност да протече обикновено, даже и да се получи рецидив след нея, той се взема решение незабавно с 1-2 инжекции. Затова интервенцията би трябвало да се направи преди първата или следващата бременност.
Мъжете идват, когато ги заболи и даже когато имат затруднения, ги неглижират. Възрастните хора чакат да стигнат до варикозни язви и до тромбофлебит, тъй като смятат, че да си оправят разширените вени е глезотия. Казвам им по какъв начин французите дефинират възрастта на дамата - момиченце, госпожица, млада жена, млада жена, млада жена, бабата умря. Жената е жена на всяка възраст и постоянно ми звучи несериозно, в случай че споделя, че не се интересува по какъв начин наподобяват краката й и дали е здрава. Защото желая да кажа няколко думи за затрудненията на разширените вени.
Дори и да са дребни, те биха могли по разнообразни аргументи като дълго стоене прав, от контузии, от обезводняване да се възпалят. Това са така наречен тромбофлебити. Кожата върху вените се зачервява, венозните възли се втвърдяват, изпълват се с тромби, получава се пареща болежка. Този тромбофлебит не дава особени затруднения, съумяваме да го овладеем. Започва се едно лекуване с инжекции и противовъзпалителни средства. Това положение е алена лампичка, че би трябвало да се вземат ограничения. По-опасно, е когато този тромбофлебит премине в дълбоките вени, оттова се откъснат тромби, които отиват в белия дроб. Получава се белодробна емболия, която от време на време може да бъде съдбовна. Това са главните затруднения дружно с варикозните язви, които загатнах. Те непрестанно би трябвало да се превързват, през лятото превръзките издават неприятна миризма и пациентът стартира да страни от хората, става асоциален, а като цяло качеството му на живот се утежнява.
Какви са методите за лекуване?
- Науката за разширените вени се назовава флебология. Баща на българската флебология е моят преподавател проф. доктор Йовчо Топалов. Той е жив и здрав, постоянно се чуваме и споделяме концепциите си. От 50-те години на предишния век той работи в тази област, създал е доста способи за лекуване и е издал доста книги, които са настоящи и се четат и през днешния ден. И защото тази клиника постоянно е имала огромен брой такива пациенти, се получава по този начин, че никой повече от нас не лекува хронична венозна болест, щафетата се предава от шеф на клиника на идващия и ние владеем всички способи на лекуване. А когато могат да се ползват от най-простите до най-сложните способи, това значи, че може да има самостоятелен метод. Когато един доктор може единствено да оперира разширени вени, той ще го предложи. Но когато се владеят методите на химическа аблация, на радиофреквентна аблация, на оперативно лекуване, на склеротерапия и така нататък, тогава към този момент може да има самостоятелен метод.
Какво желае един пациент, когато отиде при лекаря да си лекува разширените вени? Ако е допустимо, да не влиза в болница. Ако се наложи да влезе в болница, да бъде опериран, само че да не е с обща анестезия. Иска да има лек следоперативен интервал, да не го боли и да се върне на работа по опция още на идващия ден. Разбира се, да не заплаща – нещо мъчно постижимо, защото здравната каса не покрива безкръвните способи.
Бих желал да предупредя пациентите, които се подлагат на амбулаторни процедури за склеротерапия, вършат им няколко инжекции през уикенда и по-късно потеглят дълбоките венозни тромбози, които се постанова да лекуваме. Пациентите би трябвало да знаят, че могат да намерят лекаря си, могат да му се обадят по телефона, в случай че нещо ги тревожи, могат да отидат на надзорен обзор, а не да попаднат на доктор, който ще бъде там след месец.
Сега да стартира с методите. Най-простичкият метод за премахването на разширени вени е така наречен химическа аблация, или склеротерапия. Тя може да се прави и на дребни капиляри, и на много огромни вени. Вътре в самата вена се инжектира течност, която възпалява вътрешната повърхнина на вената, известно време се носи ластичен бинт, чорап и стените на вената слепват и срастват.
Когато вените са по-големи, от това вещество се подготвя пяна, която има по-голям размер, тя се инжектира вътре във вената по специфичен метод, като ние със специфичен уред я насочваме накъде да отиде. Пяната мощно нервира вътрешната повърхнина на вената и се получава изкуствено инфектиране. В интервал до 20 дни се носи ластичен чорап, стените на вената слепват и срастват. В началото кожата върху нея се позачервява за няколко дни, само че това не пречи на хората да си вървят на работа. В Европа е признато да не се вършат повече от 10 кубика пяна, с цел да не стане неовладяемо възпалението. Затова може да се наложи да се вършат няколко инжекции през 20-ина дни на единия крайник или на другия ден на другия. Препоръчвам това да стартира през есента, с цел да избледнее кожата върху тези вени.
Всички пациенти ли са подобаващи за това така наречен изсушаване на вените?
- За страдание не всички. И отново желая да предупредя – не всеки доктор може да ползва тези способи и в случай че няма опит, има заплаха пяната да мине в дълбоките вени, да провокира вътре инфектиране с един тромб, който да се откъсне и пациента може да получи белодробна емболия. И защото в някои области медицината се комерсиализира много, още веднъж поучавам пациентите да се обръщат към лекари, които знаят къде работят, тъй като при този способ има въпреки и най-малък % затруднения. От към 150 - 160 съдови хирурзи в България не повече от 10-15 души си разрешават да работят по този способ, тъй като са задоволително опитни. Аз го работя от повече от 30 години.
Следващият способ е така наречен термална аблация, топлинна аблация. Тук има два метода. Единият е лазерна аблация, когато вътре във вената се вкарва едно лазерно влакно, вътрешната повърхнина се изгаря и стените на вената слепват и срастват. Втора като развиване на технологията е радиофреквентната аблация. Тя е малко по-нов способ, защото на върха на лазерното влакно се развива температура от 700 до 1200 градуса. При нея в главната вена се вкарва електрод, обвързван с генератор на високочестотни токове, от които вената се свива и става на шнур. По този метод се заобикаля изваждането на цялата вена, хематоми и следоперативният интервал е доста по-лек. В нашата клиника вкарах радиофреквентната аблация преди 11-12 години, изучавах метода в Англия. Искам да предупредя, че в тази ситуация лазер в неопитни ръце може да докара до изгаряне.
За страдание тези способи са скъпи, защото здравната каса не покрива консумативите, които са на стойност до 1000 лева
Тези интервенции могат да се вършат със спинална упойка или с локална анестезия, могат да се правят и амбулаторно, на стадии, когато казусът не е толкоз тежък. В Англия ги назовават петъчни интервенции, при които пациентът вечерта си отива вкъщи.
Напоследък навлизат и цианакрилатни лепила вътре във вената, които дават обнадеждаващи резултати и при които не е нужна анестезия. Всички тези способи са за главния дънер на вената. Много рядко човек може да се лекува единствено с лазерна аблация или с радиофреквентна аблация, тъй като нито лазерното влакно, нито електродът могат да влязат в дребните нагънати вени. Обикновено с тях се отстранява главната вена и в допълнение или с дребни сечения с локална анестезия се изваждат останалите вени или се прави склеротерапия.
Стигнахте до оперативното лекуване. Какви са опциите там?
- Радиофреквентната и лазерната аблация имат известни ограничавания. Когато вените са прекомерно огромни, тези способи са неприложими. Тогава се минава на класическата интервенция, която съществува от 130 - 140 години, когато се прави така наречен стрипинг - изтръгване на главната вена и с обособени сечения се отстраняват клоновете ѝ.
Операцията дава може би най-хубав резултат от всички способи, изброени дотук, минимум рецидиви, тъй като при нея хирургът може да си разреши да бъде безусловно коренен, да извади всичко. Ако се появи рецидив след 7-8-10 години, защото никой не може да промени генотипа на пациента, той умерено може да се отстрани с една инжекция с пяна. Тази интервенция се заплаща от здравната каса, прави се със спинална упойка. Операцията не изисква кой знае какъв болничен престой, най-вече денонощие, възобновяване е към месец.
Отново бих желал да съветвам читателите ви да поверят здравето си на съдови хирурзи в клиники с обичаи и благоприятни условия да избират сред разнообразни способи на лекуване на хроничната венозна болест.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ