Безконтролните очи на пътната агенция
© Надежда Чипева Още по тематиката
Проучване на тунела в Кресненското дефиле ще затрудни придвижването в региона
от Дневник,11 апр 2018
Българските пътища работят в едни от най-тежките метеорологични условия в света, счита началникът на пътната организация
от Дневник,22 мар 2018
Кратки вести: Отново се лимитира достъпът до НДК
от Дневник,18 мар 2018 Документ
Становище КЗЛД
Документ
Отговори от АПИ №1
Документ
Отговори от АПИ №2
Един сървър в държавната администрация пази данни за целия авто трафик в страната от последните пет години. От него може да се извади информация за това от кое място, по кое време, с каква скорост и в каква посока минава един автомобил - както в действително време, по този начин и обратно във времето.
Това са данните, които се предават от 320 стационарни камери, с които Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) следи трафика по пътищата на България. Техният брой ще стане 420 с въвеждането на тол-системата, чиито камери са доста по-добри от настоящите.
Съвместно следствие на " Капитал " и деятеля Асен Генов сподели, че в случай че статистическите данни са общодостъпни, информацията за всеки засечен автомобил, която значително разрешава следене сходно на особено разследващо средство, е налична за трима чиновници на АПИ и незнаен брой чиновници на Министерство на вътрешните работи, ДАНС и прокуратурата. Въпреки че данните са чувствителни, разпоредбите за достъп са сива зона - нещо, което страната има интерес бързо да контролира, с цел да може да бъдат предпазени както правата на жителите, по този начин и пълномощията на правоохранителните институции.
Чичо Манчо, снех те
Изграждането на така наречен преброителни пунктове на АПИ става в интервала 2007-2013 година Камерите снимат преминаващия автомобил, като " фиксират " информация за регистрационния номер, скоростта му на придвижване, часа на прекосяване, категорията на транспортното средство и пункта, през който е минал. При първите построени 120 пункта изображението се изпраща през GPRS система на местен компютър, където се извлича информацията от направената фотография, а при построените след това 200 камери тази обработка става на място и до сървъра (отново през мобилна връзка) се изпращат единствено данните, а фотографията се изтрива на място.
" Единственото предопределение на АУЗПТ (автоматично устройство за записване на пътния трафик - бел. ред.) е снимането на моментна фотография, която след това се трансформира в текстов тип и служи за установяване на типа и маршрута на придвижване на МПС. Камерите не вършат и не съхраняват видеозаписи. След обработка фотографията се изтрива вечно от системата. Информацията, получена от АУЗПТ, се съхранява на сървър като електронна база данни безсрочно ", споделят от АПИ в отговор на заявление по Закона за достъп до социална информация.
До въпросните данни достъп имат трима нейни чиновници, излиза наяве от отговора на пътната администрация - двама началници на отдели и един основен специалист. Те са избрани със заповед на изпълнителния шеф на АПИ да дават отговор за " събирането, обработването и съхранението на данни в регистъра " Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България при спазването на Закона за отбрана на персоналните данни посредством предпазен персонализиран достъп ". От АПИ декларират още, че имат и чиновник, който дава отговор за мрежовата и осведомителната сигурност, като в отговорностите му се включва и надзорът над системата.
От мнение на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) излиза наяве, че съгласно тях съхраняваната информация от АПИ, събирана от камерите, съставлява персонални данни, само че не предстои на специфична отбрана и за тях се отнасят общият ред и отговорности, годни за всеки админ на персонални данни.
И тук се стига до абсурд - в случай че данните на АПИ са персонални данни, институцията като техен админ е задължена по закон да ни даде достъп до събираната за самите нас (т.е. за притежаваните от нас автомобили). Но не. Опитът да получим достъп до информацията, съхранявана от АПИ, за личен автомобил по реда на Закона за отбрана на персоналните данни удари на камък. Оттам ни дадоха отговор, че такива данни се дават единствено на правоохранителните институции.
Кой има достъп до тези данни
" Във връзка с осъществяване на следствие по досъдебни производства се дава информация от компетентността на АПИ на органите на Министерство на вътрешните работи, прокуратурата, съда и ДАНС след постъпване на публични служебни запитвания от проверяващите органи ", споделят от пътната организация.
Анализирайки правосъдни актове на съдилищата от цялата страна, " Капитал " откри, че отговорът на АПИ не е напълно правилен. Данни от камерите на автомагистрала " Люлин " да вземем за пример се употребяват за засичане на междинна скорост на придвижване сред две точки, а оттова и за издаване на електронни фишове, в случай че има нарушаване на ограничаването.
В друго дело се открива, че информацията от камерите на АПИ е била употребена по дисциплинарно произвеждане против служител на реда, за който е постъпил сигнал, че ръководи персоналния си автомобил без винетка.
Благодарение на камерите на пътната организация са установявани хипотетичните причинители на тежки закононарушения. Най-известният образец е с привлечения за двойно ликвидиране руснак Герман Костин.
Въпросът е по какъв начин и по кое време става този достъп. Според АПИ - след постъпване на " публично служебно питане ".
Но и това не е тъкмо по този начин. Служител на Министерство на вътрешните работи, работещ по линия на кражбите на коли, описа, че разполага със свободен достъп до данните през вътрешната мрежа на полицията: " Информацията е извънредно потребна в работата ни, тъй като можем да следим в действително време коли, оповестени за търсене или съпричастни към закононарушение. "
В полицията няма безусловно никакъв правилник за това по какъв начин и по кое време става този достъп, като по информация на " Капитал " от вътрешното министерство се разисква въвеждането на някакви правила.
" Всъщност диря остава постоянно, тъй като върша информация с персоналния си акаунт и има логове. Няма никакъв смисъл да се написа дневник на хартия ", споделя източникът ни, който пожела анонимност заради естеството на тематиката.
Изцяло в сивата зона
От заданието за построяването на тол-системата излиза наяве, че функционалностите й ще бъдат разширявани, защото " постоянно полицията, митниците или други органи по правоприлагането или сигурността търсят съответно транспортно средство и желаят да бъдат осведомени за неговото местоположение на пътя, откакто то бъде намерено ", което е причина от изпълнителите да се изисква функционалност за даване на данни за " транспортни средства със специфичен интерес (ПССИ) ".
От изпълнителя се изисква да вкара опция тогава, когато премине под камера, да се " снима цифрово изображение на транспортното средство и на неговия регистрационен номер ", което да се дава по метод и ред, избрани от заявителя (т.е.полицията, ДАНС и т.н.).
В заданието е записано още, че " този облик и цялата информация, обвързвана с прекосяването на транспортното средство, се съхранява в нормативно избраните периоди ".
В реалност няма нормативен акт, който да дефинира сходни периоди, което излиза наяве от същия документ: " Искането за известяван е годно до второ разпореждане или за несъмнено време. "
Фактът, че информацията, събирана от камерите на АПИ, е напълно в сивата зона, основава съществени предпоставки за злоупотреби. Данните разрешават да вземем за пример следене на хора или стопански шпионаж. Представете си, в случай че някоя спедиторска или куриерска компания има данни за придвижването на колите и камионите на своите съперници.
Достъпът до данните на АПИ става без глобата на съд. Според източници на " Капитал " в правоохранителните институции преди време е бил направен разбор, който заключил, че защото се събират данни за предмет, а не за лице, не може да става дума за нахлуване в персоналния живот.
В същото време в Закона за СРС е написан прийом " следене на обект ", за чието използване се желае стимулирано искане, позволение от съд, използването му не може да надвишава половин година, а събраната информация се съхранява и унищожава при строги правила, за нарушаването на които се носи наказателна отговорност.
Бойко Рашков, шеф на бюрото за надзор на СРС, разяснява, че този въпрос не е проучен от тях.
Освен че основава причина за нерегламентирано нахлуване в персоналния живот, неналичието на наредба по кое време, кой и по какъв ред може да употребява информацията, събирана от АПИ, е проблем и за самите правоохранителни институции, които мъчно ще могат да се възползват от данните, до момента в който те са в сивия бранш.
Проучване на тунела в Кресненското дефиле ще затрудни придвижването в региона
от Дневник,11 апр 2018
Българските пътища работят в едни от най-тежките метеорологични условия в света, счита началникът на пътната организация
от Дневник,22 мар 2018
Кратки вести: Отново се лимитира достъпът до НДК
от Дневник,18 мар 2018 Документ
Становище КЗЛД
Документ
Отговори от АПИ №1
Документ
Отговори от АПИ №2
Един сървър в държавната администрация пази данни за целия авто трафик в страната от последните пет години. От него може да се извади информация за това от кое място, по кое време, с каква скорост и в каква посока минава един автомобил - както в действително време, по този начин и обратно във времето.
Това са данните, които се предават от 320 стационарни камери, с които Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) следи трафика по пътищата на България. Техният брой ще стане 420 с въвеждането на тол-системата, чиито камери са доста по-добри от настоящите.
Съвместно следствие на " Капитал " и деятеля Асен Генов сподели, че в случай че статистическите данни са общодостъпни, информацията за всеки засечен автомобил, която значително разрешава следене сходно на особено разследващо средство, е налична за трима чиновници на АПИ и незнаен брой чиновници на Министерство на вътрешните работи, ДАНС и прокуратурата. Въпреки че данните са чувствителни, разпоредбите за достъп са сива зона - нещо, което страната има интерес бързо да контролира, с цел да може да бъдат предпазени както правата на жителите, по този начин и пълномощията на правоохранителните институции.
Чичо Манчо, снех те
Изграждането на така наречен преброителни пунктове на АПИ става в интервала 2007-2013 година Камерите снимат преминаващия автомобил, като " фиксират " информация за регистрационния номер, скоростта му на придвижване, часа на прекосяване, категорията на транспортното средство и пункта, през който е минал. При първите построени 120 пункта изображението се изпраща през GPRS система на местен компютър, където се извлича информацията от направената фотография, а при построените след това 200 камери тази обработка става на място и до сървъра (отново през мобилна връзка) се изпращат единствено данните, а фотографията се изтрива на място.
" Единственото предопределение на АУЗПТ (автоматично устройство за записване на пътния трафик - бел. ред.) е снимането на моментна фотография, която след това се трансформира в текстов тип и служи за установяване на типа и маршрута на придвижване на МПС. Камерите не вършат и не съхраняват видеозаписи. След обработка фотографията се изтрива вечно от системата. Информацията, получена от АУЗПТ, се съхранява на сървър като електронна база данни безсрочно ", споделят от АПИ в отговор на заявление по Закона за достъп до социална информация.
До въпросните данни достъп имат трима нейни чиновници, излиза наяве от отговора на пътната администрация - двама началници на отдели и един основен специалист. Те са избрани със заповед на изпълнителния шеф на АПИ да дават отговор за " събирането, обработването и съхранението на данни в регистъра " Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България при спазването на Закона за отбрана на персоналните данни посредством предпазен персонализиран достъп ". От АПИ декларират още, че имат и чиновник, който дава отговор за мрежовата и осведомителната сигурност, като в отговорностите му се включва и надзорът над системата.
От мнение на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) излиза наяве, че съгласно тях съхраняваната информация от АПИ, събирана от камерите, съставлява персонални данни, само че не предстои на специфична отбрана и за тях се отнасят общият ред и отговорности, годни за всеки админ на персонални данни.
И тук се стига до абсурд - в случай че данните на АПИ са персонални данни, институцията като техен админ е задължена по закон да ни даде достъп до събираната за самите нас (т.е. за притежаваните от нас автомобили). Но не. Опитът да получим достъп до информацията, съхранявана от АПИ, за личен автомобил по реда на Закона за отбрана на персоналните данни удари на камък. Оттам ни дадоха отговор, че такива данни се дават единствено на правоохранителните институции.
Кой има достъп до тези данни
" Във връзка с осъществяване на следствие по досъдебни производства се дава информация от компетентността на АПИ на органите на Министерство на вътрешните работи, прокуратурата, съда и ДАНС след постъпване на публични служебни запитвания от проверяващите органи ", споделят от пътната организация.
Анализирайки правосъдни актове на съдилищата от цялата страна, " Капитал " откри, че отговорът на АПИ не е напълно правилен. Данни от камерите на автомагистрала " Люлин " да вземем за пример се употребяват за засичане на междинна скорост на придвижване сред две точки, а оттова и за издаване на електронни фишове, в случай че има нарушаване на ограничаването.
В друго дело се открива, че информацията от камерите на АПИ е била употребена по дисциплинарно произвеждане против служител на реда, за който е постъпил сигнал, че ръководи персоналния си автомобил без винетка.
Благодарение на камерите на пътната организация са установявани хипотетичните причинители на тежки закононарушения. Най-известният образец е с привлечения за двойно ликвидиране руснак Герман Костин.
Въпросът е по какъв начин и по кое време става този достъп. Според АПИ - след постъпване на " публично служебно питане ".
Но и това не е тъкмо по този начин. Служител на Министерство на вътрешните работи, работещ по линия на кражбите на коли, описа, че разполага със свободен достъп до данните през вътрешната мрежа на полицията: " Информацията е извънредно потребна в работата ни, тъй като можем да следим в действително време коли, оповестени за търсене или съпричастни към закононарушение. "
В полицията няма безусловно никакъв правилник за това по какъв начин и по кое време става този достъп, като по информация на " Капитал " от вътрешното министерство се разисква въвеждането на някакви правила.
" Всъщност диря остава постоянно, тъй като върша информация с персоналния си акаунт и има логове. Няма никакъв смисъл да се написа дневник на хартия ", споделя източникът ни, който пожела анонимност заради естеството на тематиката.
Изцяло в сивата зона
От заданието за построяването на тол-системата излиза наяве, че функционалностите й ще бъдат разширявани, защото " постоянно полицията, митниците или други органи по правоприлагането или сигурността търсят съответно транспортно средство и желаят да бъдат осведомени за неговото местоположение на пътя, откакто то бъде намерено ", което е причина от изпълнителите да се изисква функционалност за даване на данни за " транспортни средства със специфичен интерес (ПССИ) ".
От изпълнителя се изисква да вкара опция тогава, когато премине под камера, да се " снима цифрово изображение на транспортното средство и на неговия регистрационен номер ", което да се дава по метод и ред, избрани от заявителя (т.е.полицията, ДАНС и т.н.).
В заданието е записано още, че " този облик и цялата информация, обвързвана с прекосяването на транспортното средство, се съхранява в нормативно избраните периоди ".
В реалност няма нормативен акт, който да дефинира сходни периоди, което излиза наяве от същия документ: " Искането за известяван е годно до второ разпореждане или за несъмнено време. "
Фактът, че информацията, събирана от камерите на АПИ, е напълно в сивата зона, основава съществени предпоставки за злоупотреби. Данните разрешават да вземем за пример следене на хора или стопански шпионаж. Представете си, в случай че някоя спедиторска или куриерска компания има данни за придвижването на колите и камионите на своите съперници.
Достъпът до данните на АПИ става без глобата на съд. Според източници на " Капитал " в правоохранителните институции преди време е бил направен разбор, който заключил, че защото се събират данни за предмет, а не за лице, не може да става дума за нахлуване в персоналния живот.
В същото време в Закона за СРС е написан прийом " следене на обект ", за чието използване се желае стимулирано искане, позволение от съд, използването му не може да надвишава половин година, а събраната информация се съхранява и унищожава при строги правила, за нарушаването на които се носи наказателна отговорност.
Бойко Рашков, шеф на бюрото за надзор на СРС, разяснява, че този въпрос не е проучен от тях.
Освен че основава причина за нерегламентирано нахлуване в персоналния живот, неналичието на наредба по кое време, кой и по какъв ред може да употребява информацията, събирана от АПИ, е проблем и за самите правоохранителни институции, които мъчно ще могат да се възползват от данните, до момента в който те са в сивия бранш.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ