Мнения Daily: Влиза ли България пак в орбитата на Русия?
© Надежда Чипева Още по тематиката
Мнения Daily - Да не плачете, когато на следващия ден дойдат да ви вземат къщата
И още: Президентът се държи по този начин, все едно не сме в Европейски Съюз и НАТО; На пердах с " дeпутатските кюфтета "
24 апр 2018
Мнения Daily - Борисов несъзнателно трансформира Радев в " балансьор "
И още: Трудно е да се скрие уродливото лице на съветския империализъм; Новата енергетика може да съживи районите
23 апр 2018
Мнения Daily: Аз ги пипвам, вий им плащайте
И още: Ще издържи ли Меркел на темпото на Макрон; Медийното безмълвие като предварителна защита против митинги
22 апр 2018 Влиза ли България отново в орбитата на Русия?
От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle
В последните седмици измежду водещите политически вести непроменяемо участва сериалът " Радев против Цветанов " (или обратното). Водеща тематика в него пък непроменяемо е мястото на България в геополитическия конфликт сред Запада (ЕС, НАТО) и Русия.
След последното съвещание на така наречен КСНС зам.-председателят на ръководещата партия упрекна президента, че е предложил мнение, след чието приемане " би трябвало да излезем и да кажем, че започваме стъпки към излизане от НАТО ". " За всички е ясно, че президентът гледа на Изток. Има подозрения, че този човек е подвластен от други страни ", добави по-късно Цветанов.
Президентът отхвърли това тълкувание, като го отдаде на личностни особености: " Неслучайно упорствам за по-добро обучение. Явно Цветан Цветанов по-трудно осмисля това, което чете ".
Казаното от Цветанов може и на някои да им наподобява пресилено, само че всъщност то е правилно. Както по съответния въпрос - ударите против военни обекти в Сирия поради използването на химическо оръжие, по този начин и по-общо - участието на България в Европейски Съюз и в НАТО в действителност наподобява все по-формално, страната все по-неприкрито и все по-бързо се отдалечава от сътрудниците си и се доближава до орбитата на Русия.
В поддръжка на тази констатация приказва и събитието, че политик като Цветанов се трансформира в най-последователния и корав бранител на евроатлантическата ни принадлежност. Не е ясно дали ролята е откровена или възложеа, само че във всеки случай е мощно трагична, тъй като героят наподобява напълно уединен.
Не единствено президентът, а и голямото болшинство от овластените по един или различен метод български политици в действителност са в противоположния лагер - на гледащите на Изток. Като към това прибавим болшинството от медиите и налаганите в тях " специалисти ", би трябвало да кажем, че тази позиция господства цялата така наречен обществена среда.
За някои от политиците това от дълго време не е вест, като българските " националисти ", които изясняват, " че Крим не е анексиран или окупиран ", хвалят Москва и подлагат на критика " мощната ни взаимозависимост от Брюксел и Вашингтон ". Днес те към този момент са част от ръководещото болшинство.
Повечето от останалите пък към този момент поставят все по-малко старания да поддържат евроатлантическата си дегизировка. Тя стартира да им става тясна и неуместна още около събитията в Крим и Източна Украйна и последвалите наказания против Русия. Но в последно време, около Сирия и случая " Скрипал ", напряко я захвърлиха.
А упоменатото мнение, препоръчано от президента на КСНС, няма нищо общо с позициите на НАТО и Европейски Съюз. Но пък изцяло съответствува с мнението на Москва, че въздушните удари против режима на Асад " повишават риска от ескалация на напрежението в района " и са противозаконни, тъй като са без мандат от Съвета за сигурност. И нищо не се загатва за използването на химическо оръжие. Сякаш това не е военно закононарушение и изобщо не повишава риска от ескалация.
По случая с отравянето на Скрипал и щерка му България също внезапно се разграничи от съдружниците си и едно към едно като Русия изиска " неопровержими доказателства ". Сякаш не става дума за явен рецидив и като че ли някой различен с изключение на Москва има интерес и опция да го извърши.
И до момента в който Цветанов пробва да поддържа някакъв евроатлантически облик на партията си, Борисов или си мълчи, или лее галещи ухото балансиращи приказки. " Изобщо не става дума за избор сред Русия и Запада. България е Европейски Съюз, България е НАТО ", сподели той пред " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
В моменти като настоящия обаче изборът е неминуем, а салдото - неосъществим. Няма по какъв начин, като при случая " Скрипал ", да се правиш, че си от единия тим, а с позицията си да играеш за другия.
Ако можеха, множеството от българските политици на драго сърце биха траяли да си живеят по едно и също време и в двата свята. Но за тяхно страдание събитията им постановат да създадат избор. И се вижда, че повече ги влече не западният свят на свободата и демократичните полезности, а полуфеодалната авторитарно-олигархична тирания на изток. Затова и България, официално към момента принадлежаща към единия свят, от ден на ден замязва на другия.
Мнения Daily - Да не плачете, когато на следващия ден дойдат да ви вземат къщата
И още: Президентът се държи по този начин, все едно не сме в Европейски Съюз и НАТО; На пердах с " дeпутатските кюфтета "
24 апр 2018
Мнения Daily - Борисов несъзнателно трансформира Радев в " балансьор "
И още: Трудно е да се скрие уродливото лице на съветския империализъм; Новата енергетика може да съживи районите
23 апр 2018
Мнения Daily: Аз ги пипвам, вий им плащайте
И още: Ще издържи ли Меркел на темпото на Макрон; Медийното безмълвие като предварителна защита против митинги
22 апр 2018 Влиза ли България отново в орбитата на Русия?
От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle
В последните седмици измежду водещите политически вести непроменяемо участва сериалът " Радев против Цветанов " (или обратното). Водеща тематика в него пък непроменяемо е мястото на България в геополитическия конфликт сред Запада (ЕС, НАТО) и Русия.
След последното съвещание на така наречен КСНС зам.-председателят на ръководещата партия упрекна президента, че е предложил мнение, след чието приемане " би трябвало да излезем и да кажем, че започваме стъпки към излизане от НАТО ". " За всички е ясно, че президентът гледа на Изток. Има подозрения, че този човек е подвластен от други страни ", добави по-късно Цветанов.
Президентът отхвърли това тълкувание, като го отдаде на личностни особености: " Неслучайно упорствам за по-добро обучение. Явно Цветан Цветанов по-трудно осмисля това, което чете ".
Казаното от Цветанов може и на някои да им наподобява пресилено, само че всъщност то е правилно. Както по съответния въпрос - ударите против военни обекти в Сирия поради използването на химическо оръжие, по този начин и по-общо - участието на България в Европейски Съюз и в НАТО в действителност наподобява все по-формално, страната все по-неприкрито и все по-бързо се отдалечава от сътрудниците си и се доближава до орбитата на Русия.
В поддръжка на тази констатация приказва и събитието, че политик като Цветанов се трансформира в най-последователния и корав бранител на евроатлантическата ни принадлежност. Не е ясно дали ролята е откровена или възложеа, само че във всеки случай е мощно трагична, тъй като героят наподобява напълно уединен.
Не единствено президентът, а и голямото болшинство от овластените по един или различен метод български политици в действителност са в противоположния лагер - на гледащите на Изток. Като към това прибавим болшинството от медиите и налаганите в тях " специалисти ", би трябвало да кажем, че тази позиция господства цялата така наречен обществена среда.
За някои от политиците това от дълго време не е вест, като българските " националисти ", които изясняват, " че Крим не е анексиран или окупиран ", хвалят Москва и подлагат на критика " мощната ни взаимозависимост от Брюксел и Вашингтон ". Днес те към този момент са част от ръководещото болшинство.
Повечето от останалите пък към този момент поставят все по-малко старания да поддържат евроатлантическата си дегизировка. Тя стартира да им става тясна и неуместна още около събитията в Крим и Източна Украйна и последвалите наказания против Русия. Но в последно време, около Сирия и случая " Скрипал ", напряко я захвърлиха.
А упоменатото мнение, препоръчано от президента на КСНС, няма нищо общо с позициите на НАТО и Европейски Съюз. Но пък изцяло съответствува с мнението на Москва, че въздушните удари против режима на Асад " повишават риска от ескалация на напрежението в района " и са противозаконни, тъй като са без мандат от Съвета за сигурност. И нищо не се загатва за използването на химическо оръжие. Сякаш това не е военно закононарушение и изобщо не повишава риска от ескалация.
По случая с отравянето на Скрипал и щерка му България също внезапно се разграничи от съдружниците си и едно към едно като Русия изиска " неопровержими доказателства ". Сякаш не става дума за явен рецидив и като че ли някой различен с изключение на Москва има интерес и опция да го извърши.
И до момента в който Цветанов пробва да поддържа някакъв евроатлантически облик на партията си, Борисов или си мълчи, или лее галещи ухото балансиращи приказки. " Изобщо не става дума за избор сред Русия и Запада. България е Европейски Съюз, България е НАТО ", сподели той пред " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
В моменти като настоящия обаче изборът е неминуем, а салдото - неосъществим. Няма по какъв начин, като при случая " Скрипал ", да се правиш, че си от единия тим, а с позицията си да играеш за другия.
Ако можеха, множеството от българските политици на драго сърце биха траяли да си живеят по едно и също време и в двата свята. Но за тяхно страдание събитията им постановат да създадат избор. И се вижда, че повече ги влече не западният свят на свободата и демократичните полезности, а полуфеодалната авторитарно-олигархична тирания на изток. Затова и България, официално към момента принадлежаща към единия свят, от ден на ден замязва на другия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ