Мнения Daily - Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме
© Надежда Чипева
Автор: Капитал
И още: Вицепрезидентът Пенс би стопил детектора на лъжата; Путин е като Брежнев, само че без Андропов
9 авг 2017
И още: Чака ни редом следствие за КТБ в САЩ; Къде ще го носите всичкото това бе, хора?
8 авг 2017
И още: Съвет за електронни медии да управлява интернет? Меко казано, неприятна идея; Руската политика надменно изпитва границите на вероятното
7 авг 2017
Пазарът на ток
Една година либерализираме, две - делиберализираме
Годината е 2014, а контролираната цена на електрическата енергия за икономически клиенти в страната се е нараснала надлежно с 6.4% денем и 10.6% през нощта. Причина за това стават митингите от зимата на 2013 година, които водят след себе си няколко понижения на контролираните цени за семействата, за които частично " заплащат " стопанските консуматори на контролирания пазар посредством по-високи цени. В годишния си отчет до Европейска комисия регулаторът изяснява, че през 2013 година всички консуматори на приблизително напрежение са излезли на свободен пазар, което е " част от стъпките за либерализиране на енергийния пазар в България ".
През 2015 година се вкарват правила, които разрешават на икономически консуматори на ниско напрежение и семейства да излязат на свободния пазар. " Съгласно условията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейски Съюз и българското законодателство през 2015 година пазарът на електрическа сила би трябвало да бъде либерализиран и последователно интегриран с тези в другите страни - членки на Европейски Съюз ", изясняват от регулатора в годишния си отчет до Европейска комисия.
Заедно с това обаче регулаторът изненадващо изравнява административната цена на електрическата енергия – така наречен цена за отговорности към обществото, която до тогава е двойно по-ниска на свободния спрямо контролирания пазар. Ефектът от тези дейности е, че се основава техническа опция за излизане на свободния пазар, само че дружно с това се понижават икономическите тласъци от сходна стъпка. В същата посока наподобява и ценовата политика на регулатора през 2016 и 2017 година, когато контролираните цени за икономически консуматори фрапантно понижават - до към 81.55 лева./МВтч (без цената за отговорности към обществото в размер на 36.97 лева./МВтч) за 2017 година спрямо към 89.10 лева./МВтч през 2012 година
С последното регулаторно решение се прекатурва и наклонността цените на свободния пазар да са под тези на контролирания (графика 2). Това основава диаметрално противоположния стопански тласък на либерализирането на пазара, а точно – фирмите да се върнат на контролирания пазар, каквато опция съществува. Един образец в тази посока е община Хасково, която е декларирала, че ще се върне на контролирания пазар още през този месец.
Не става напълно ясно какво е подтикнало КЕВР внезапно да понижи контролираните цени, даже под равнищата им от 2012 година, още повече че цените на свободния пазар показват наклонност на увеличение. Годишното нарастване на цените на Българската самостоятелна енергийна борса по месеци варира от 19 до 75%, а за седемте месеца от началото на годината междинното нарастване е 36.7%. Ако междинното нарастване на борсовите цени през първите седем месеца се резервира и през останалата част на годината, междинната цена на свободния пазар през второто полугодие на 2017 година може да надмине 93 лева./МВтч, до момента в който контролираната цена (при липса на промени) ще бъде 79.51 лева./МВтч без налози, такси и цена за отговорности към обществото. Нещо повече – цената на контролирания пазар за второто полугодие на 2017 година ще бъде по-висока от тази на свободния пазар единствено в случай че средномесечното нарастване на борсовите цени до края на годината е не повече от 13-14%, или близо три пъти по-ниско спрямо растежа за първите седем месеца.
Едно от вероятните пояснения за контраинтуитивния регулаторен ход е продължаващата процедура на кръстосано субсидиране, т.е. цената на електрическата енергия на стопанските консуматори на контролирания пазар да е по-висока от тази на семействата. По този метод регулаторът има опция хем да забави повишението на цените на електрическата енергия за семействата, хем да не докара крайните доставчици до банкрут, само че цената за това се заплаща от стопанските консуматори на ниско напрежение.
Каквато и да е повода за последното регулаторно решение, то ще докара само до отсрочване на неизбежното, а точно – правене и използване на ясни стъпки за либерализирането на пазара. Ефектът от него, като се изключи че ще бъде кратковременен, ще е внасяне на спомагателна неизясненост в процеса на либерализация и комплициране у потребителите. Нещо повече – както се случва и с други промени като правосъдна, пенсионна, здравна, административна и така нататък, колкото повече се отсрочват нужните ограничения, толкоз по-трудно става използването им по-късно.
-----------------------------------------
[Reuters] Едва ли умните картоиграчи биха заложили на триумфа на унгарския премиерЩе оцелее ли визията на Орбан за нова Европа
В епохата на миграцията значима линия на доста от популистките партии в Европа е не толкоз, че са национално-консервативни, колкото, че са реакционни. Мнозина европейци се опасяват от миграцията и технологиите, а отговорът на тези страхове е всичко друго, само че не и невъзмутим. Както акцентира политическият коментатор Марк Лила, за реакционерите " единственият рационален отговор на Апокалипсиса е да провокират различен, с вярата всичко да стартира изначало ".
Никой различен в Европа не символизира този консервативен дух в по-голяма степен от Виктор Орбан. В своя тирада неотдавна той съобщи, че " историческият въпрос ", пред който сме изправени през днешния ден, е дали " Европа ще остане континент на европейците ". А за западноевропейците добави, че " преди двайсет и седем години в Централна Европа вярвахме, че Европа е нашето бъдеще, а през днешния ден усещаме, че ние сме бъдещето на Европа ".
Думите му провокират опасения от налагането в Централна Европа на по-агресивна и шовинистична политика, която има капацитета да дестабилизира Европейски Съюз и целия континент. В съседство полското дясно държавно управление също провокира паники със своя все по-националистичен и властнически дневен ред.
Наистина ли нелиберална Унгария е бъдещето на Европа? И може ли Орбан да успее да преформатира съюза?
Съпротивата на Унгария против политиката на отворените порти към бежанците на немския канцлер Ангела Меркел през 2015 година изстреля Орбан в центъра на европейската политика. Планът на Орбан е да употребява паниките, породени от рецесията с бежанците, с цел да накара Европейската национална партия да схване позиции, които нормално се асоциират с крайната десница. Той съзира опция, дължаща се на слабостта на огромна част от европейския десноцентристки хайлайф. Превръщайки се в водач на европейската десница, той би се трансформирал и в представител на нова Европа.
Несъмнено това е смела визия, за постигането на която Орбан не жали сили и упоритост. И въпреки всичко надали умните картоиграчи биха заложили на неговия триумф.
Ангела Меркел, немският канцлер и водач на най-голямата десноцентристка партия в Европа, най-вероятно ще завоюва парламентарните избори идващия месец. Вместо да откри надзор над ЕНП, има заплаха " Фидес " да бъде изключена от партията.
Орбан може и да приказва за значимостта на християнството, само че истината е, че неговият главен съперник по въпроса за миграцията не е Джордж Сорос, а папа Франциск.
Промените в политическата динамичност в Европа също не са в негова изгода. Изборът на Доналд Тръмп за президент и гласуването за Брекзит ускориха съпротивата на доста европейци към радикалната дясна политика. Унгария и Полша са все по-изолирани освен в Европейски Съюз, само че и от съседите си. Чехия и Словакия се дистанцират от политическия жанр и звук на своите маджарски и полски съседи.
Освен това Орбан разчете неправилно Тръмп. Европейската тактика на унгарския водач се основаваше значително на упованието за подписване на стратегически съюз сред Вашингтон и Москва, след който Тръмп и съветският му сътрудник Владимир Путин щяха да оглавят гражданска война против глобализацията. Но събитията се развиха по напълно друг метод.
И последно - повода Унгария на Орбан да не може да се утвърди като модел за подражателство е фактът, че до момента в който унгарският министър-председател води борби с Брюксел и Берлин, стотици хиляди негови съграждани взеха решение да изоставен страната през последното десетилетие. Държава, която е все по-слабо привлекателна за личния си народ, мъчно може да се трансформира в образец за подражателство за бъдещето на Европа.
Автор: Капитал
И още: Вицепрезидентът Пенс би стопил детектора на лъжата; Путин е като Брежнев, само че без Андропов
9 авг 2017
И още: Чака ни редом следствие за КТБ в САЩ; Къде ще го носите всичкото това бе, хора?
8 авг 2017
И още: Съвет за електронни медии да управлява интернет? Меко казано, неприятна идея; Руската политика надменно изпитва границите на вероятното
7 авг 2017
Пазарът на ток
Една година либерализираме, две - делиберализираме
Годината е 2014, а контролираната цена на електрическата енергия за икономически клиенти в страната се е нараснала надлежно с 6.4% денем и 10.6% през нощта. Причина за това стават митингите от зимата на 2013 година, които водят след себе си няколко понижения на контролираните цени за семействата, за които частично " заплащат " стопанските консуматори на контролирания пазар посредством по-високи цени. В годишния си отчет до Европейска комисия регулаторът изяснява, че през 2013 година всички консуматори на приблизително напрежение са излезли на свободен пазар, което е " част от стъпките за либерализиране на енергийния пазар в България ".
През 2015 година се вкарват правила, които разрешават на икономически консуматори на ниско напрежение и семейства да излязат на свободния пазар. " Съгласно условията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейски Съюз и българското законодателство през 2015 година пазарът на електрическа сила би трябвало да бъде либерализиран и последователно интегриран с тези в другите страни - членки на Европейски Съюз ", изясняват от регулатора в годишния си отчет до Европейска комисия.
Заедно с това обаче регулаторът изненадващо изравнява административната цена на електрическата енергия – така наречен цена за отговорности към обществото, която до тогава е двойно по-ниска на свободния спрямо контролирания пазар. Ефектът от тези дейности е, че се основава техническа опция за излизане на свободния пазар, само че дружно с това се понижават икономическите тласъци от сходна стъпка. В същата посока наподобява и ценовата политика на регулатора през 2016 и 2017 година, когато контролираните цени за икономически консуматори фрапантно понижават - до към 81.55 лева./МВтч (без цената за отговорности към обществото в размер на 36.97 лева./МВтч) за 2017 година спрямо към 89.10 лева./МВтч през 2012 година
С последното регулаторно решение се прекатурва и наклонността цените на свободния пазар да са под тези на контролирания (графика 2). Това основава диаметрално противоположния стопански тласък на либерализирането на пазара, а точно – фирмите да се върнат на контролирания пазар, каквато опция съществува. Един образец в тази посока е община Хасково, която е декларирала, че ще се върне на контролирания пазар още през този месец.
Не става напълно ясно какво е подтикнало КЕВР внезапно да понижи контролираните цени, даже под равнищата им от 2012 година, още повече че цените на свободния пазар показват наклонност на увеличение. Годишното нарастване на цените на Българската самостоятелна енергийна борса по месеци варира от 19 до 75%, а за седемте месеца от началото на годината междинното нарастване е 36.7%. Ако междинното нарастване на борсовите цени през първите седем месеца се резервира и през останалата част на годината, междинната цена на свободния пазар през второто полугодие на 2017 година може да надмине 93 лева./МВтч, до момента в който контролираната цена (при липса на промени) ще бъде 79.51 лева./МВтч без налози, такси и цена за отговорности към обществото. Нещо повече – цената на контролирания пазар за второто полугодие на 2017 година ще бъде по-висока от тази на свободния пазар единствено в случай че средномесечното нарастване на борсовите цени до края на годината е не повече от 13-14%, или близо три пъти по-ниско спрямо растежа за първите седем месеца.
Едно от вероятните пояснения за контраинтуитивния регулаторен ход е продължаващата процедура на кръстосано субсидиране, т.е. цената на електрическата енергия на стопанските консуматори на контролирания пазар да е по-висока от тази на семействата. По този метод регулаторът има опция хем да забави повишението на цените на електрическата енергия за семействата, хем да не докара крайните доставчици до банкрут, само че цената за това се заплаща от стопанските консуматори на ниско напрежение.
Каквато и да е повода за последното регулаторно решение, то ще докара само до отсрочване на неизбежното, а точно – правене и използване на ясни стъпки за либерализирането на пазара. Ефектът от него, като се изключи че ще бъде кратковременен, ще е внасяне на спомагателна неизясненост в процеса на либерализация и комплициране у потребителите. Нещо повече – както се случва и с други промени като правосъдна, пенсионна, здравна, административна и така нататък, колкото повече се отсрочват нужните ограничения, толкоз по-трудно става използването им по-късно.
-----------------------------------------
[Reuters] Едва ли умните картоиграчи биха заложили на триумфа на унгарския премиерЩе оцелее ли визията на Орбан за нова Европа
В епохата на миграцията значима линия на доста от популистките партии в Европа е не толкоз, че са национално-консервативни, колкото, че са реакционни. Мнозина европейци се опасяват от миграцията и технологиите, а отговорът на тези страхове е всичко друго, само че не и невъзмутим. Както акцентира политическият коментатор Марк Лила, за реакционерите " единственият рационален отговор на Апокалипсиса е да провокират различен, с вярата всичко да стартира изначало ".
Никой различен в Европа не символизира този консервативен дух в по-голяма степен от Виктор Орбан. В своя тирада неотдавна той съобщи, че " историческият въпрос ", пред който сме изправени през днешния ден, е дали " Европа ще остане континент на европейците ". А за западноевропейците добави, че " преди двайсет и седем години в Централна Европа вярвахме, че Европа е нашето бъдеще, а през днешния ден усещаме, че ние сме бъдещето на Европа ".
Думите му провокират опасения от налагането в Централна Европа на по-агресивна и шовинистична политика, която има капацитета да дестабилизира Европейски Съюз и целия континент. В съседство полското дясно държавно управление също провокира паники със своя все по-националистичен и властнически дневен ред.
Наистина ли нелиберална Унгария е бъдещето на Европа? И може ли Орбан да успее да преформатира съюза?
Съпротивата на Унгария против политиката на отворените порти към бежанците на немския канцлер Ангела Меркел през 2015 година изстреля Орбан в центъра на европейската политика. Планът на Орбан е да употребява паниките, породени от рецесията с бежанците, с цел да накара Европейската национална партия да схване позиции, които нормално се асоциират с крайната десница. Той съзира опция, дължаща се на слабостта на огромна част от европейския десноцентристки хайлайф. Превръщайки се в водач на европейската десница, той би се трансформирал и в представител на нова Европа.
Несъмнено това е смела визия, за постигането на която Орбан не жали сили и упоритост. И въпреки всичко надали умните картоиграчи биха заложили на неговия триумф.
Ангела Меркел, немският канцлер и водач на най-голямата десноцентристка партия в Европа, най-вероятно ще завоюва парламентарните избори идващия месец. Вместо да откри надзор над ЕНП, има заплаха " Фидес " да бъде изключена от партията.
Орбан може и да приказва за значимостта на християнството, само че истината е, че неговият главен съперник по въпроса за миграцията не е Джордж Сорос, а папа Франциск.
Промените в политическата динамичност в Европа също не са в негова изгода. Изборът на Доналд Тръмп за президент и гласуването за Брекзит ускориха съпротивата на доста европейци към радикалната дясна политика. Унгария и Полша са все по-изолирани освен в Европейски Съюз, само че и от съседите си. Чехия и Словакия се дистанцират от политическия жанр и звук на своите маджарски и полски съседи.
Освен това Орбан разчете неправилно Тръмп. Европейската тактика на унгарския водач се основаваше значително на упованието за подписване на стратегически съюз сред Вашингтон и Москва, след който Тръмп и съветският му сътрудник Владимир Путин щяха да оглавят гражданска война против глобализацията. Но събитията се развиха по напълно друг метод.
И последно - повода Унгария на Орбан да не може да се утвърди като модел за подражателство е фактът, че до момента в който унгарският министър-председател води борби с Брюксел и Берлин, стотици хиляди негови съграждани взеха решение да изоставен страната през последното десетилетие. Държава, която е все по-слабо привлекателна за личния си народ, мъчно може да се трансформира в образец за подражателство за бъдещето на Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ