Мнения Daily - Орбан е най-голямото предизвикателство за ЕС сега
© Leonhard Foeger Унгарският министър председател е измежду новите бранители на така наречен демократура като Путин, Тръмп и Ердоган. Още по тематиката
Мнения Daily - При спор първо взривяват мостовете
И още: Кое е първото – лъжата или глупостта; Пожарът в Кемерово обърна настроенията в Русия
4 апр 2018
Мнения Daily - Суеверията на цифровата ера водят към ново Средновековие
И още: Изтегляне на Съединени американски щати от Сирия ще предизвика нова война; У " Да, България " няма и помен от консервативно мислене
3 апр 2018 Нелиберална народна власт
Орбан е най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в този момент
От коментар на Фолкер Вагенер за " Дойче Веле "
Кое е общото сред Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им следва четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят дружно, а Орбан има едно съществено преимущество пред немската канцлерка: на него няма да му се постанова да се преценява с никакви съдружни сътрудници. За това Меркел може единствено да му завижда.
Всъщност тя би трябвало да се опасява от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отвод от демократичния консенсус в Европа, открит след 1945 година. Неговата власт съставлява демократично легитимирано еднопартийно ръководство - нещо приблизително сред народна власт с недостатъци и властническия жанр на Путин и Ердоган. Орбан назовава това ръководство " нелиберална народна власт ".
Орбанизмът съществува и отвън рамките на 10-милионната страна. Управляващата в Полша партия " Право и правдивост " с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият благосклонностите си към унгарския модел за коренно преустрояване на страната. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата против Брюксел, който те упрекват в наставничество.
Вавилонското недоразумение сред някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, сложен за разплитане. Изтокът не схваща мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, " Фидес " на Орбан и " Право и правдивост " на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно по отношение на Европейски Съюз, въпреки да извличат от него единствено изгоди.
Едно е ясно: с Орбан е обвързвано най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в най-новата му история, почнала с източното разширение. Орбан е пионерът на еднопартийното ръководство в Европейски Съюз, а в по-глобален мащаб се подрежда до новите бранители на така наречен демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на това, което в продължение на десетилетия постоянно е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.
Ако Европейски Съюз желае да реши вътрешната си рецесия, той би трябвало да се научи да схваща другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е радикално друго от това на Западна Европа. Склонността към властническо ръководство е доста по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управнически жанр е прочут от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и през днешния ден още веднъж е на мода, това е своего рода отплата за наложения на тези страни идеологически отвод от национално-държавна еднаквост до 1989 година.
Източноевропейските страни очевидно изпитват потребността да наваксат това национално развиване, което за изпуснали, преди да се почувстват подготвени да се претопят в европейското единение.
---------- На Първанов идеологически му отива да е сътрудник на Държавна сигурност, а на Кръстева – не.
Минало незабравимо
Дебатът към Юлия Кръстева мълчешком стартира да оправдава някогашните спецслужби
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов
Фотограф: Анелия Николова
Преди Великден Държавна сигурност в своя плевел задгробен живот реализира един второстепенен резултат – оказа помощ името на френската семиотичка, психоаналитичка и писателка от български генезис Юлия Кръстева да стигне до необятната публика. Преди да бъде огласена истината за връзките й с тайните служби на комунизма, тя беше известна единствено на филантропичната интелигенция, която прочее незабавно се усъмни дали тази истина за Кръстева през днешния ден ни е нужна и до каква степен е истина.
Можеше ли обаче Комисията по досиетата да не разгласи Юлия Кръстева за съпричастна към Държавна сигурност? Едва ли. Първо, тъй като това щеше да е нелегално – комисията сама щеше да наруши закона (добър или лош), който е определена да ползва, защото документите, изисквани от него за сходно решение, за Кръстева са налични. И второ, тъй като щеше да е незаслужено към стотиците други, оповестени въз основата на същите документи, та по някой път и на по-малко – без писмени следи за срещите им с офицери от Държавна сигурност и за ревютата им пред тях.
Защо тогава тъкмо това решение на комисията генерира плевел спор (чуха се даже апели за закриването й), а не, както питат оттова, при оповестяването примерно на Георги Първанов за сътрудник Гоце? Просто на Първанов идеологически му отива да е подобен, а на Кръстева – не. Образът й, основан от интелигенцията, без да е изключително дисидентски, влиза в трудно несъгласие с визията за човек с агентурно минало. Води до ценностен колапс, какъвто повече или по-малко са предизвиквали и други " осветлени " учени и създатели, само че в тази ситуация става дума за фигура, интегрирана на високо интелектуално равнище в западната просвета, от която се чака да е историческа опция на комунизма, негово избавително отричане.
Освен това страда и критическото мислене изобщо – то допуска очертаването на ясни граници, а в случай че и Кръстева е била помощник на Държавна сигурност, те стават прекомерно обтекаеми и релативизмът им мълчешком стартира да оправдава някогашните секрети служби. Това е повода политическото " ляво " да е предостатъчно от разгласяването на Кръстева, а интелектуалното " дясно " да изпитва опозиция. Поне част от него. Другата назад – пази устойчивостта на границите, като отхвърля оттук насетне да припознава Кръстева за лице на комунистическата опция (за което оказват помощ и маоиските залитания в младостта й).
Виновни ли са обаче комисията и законът за разминаванията сред облиците, които интелигенцията си основава, и архива на Държавна сигурност? Не, несъмнено. Вината, или по-точно дефицитът е на първо място на закона и се състои в друго – в прекомерно бюрократичния метод за оповестяване на " съпричастните ", който се свежда до описи с имена и бланкетно позоваване на няколко вида документи. Вярно, който се интересува, може да изследва в библиотеката на комисията доста повече архивни единици, само че първо това е профилирано занятие, което изисква време и подготвеност. И второ, точно за тази цел е основана комисията – орган от 9 души, който да гласоподава по съвест обособените случаи, нещо друго от нормативния автоматизъм при взимането на решения.
Благодарение на случая с Кръстева обаче стана ясно, че обществото изпитва и различен апетит – за повече информация за осветлените лица. Дебатът сподели, че към този момент общият отрицателен етикет Държавна сигурност не е задоволителен, а би трябвало да има опция за следваща го морална преценка, в случай че не по всеки личен проблем, то за личностите с въздействие върху културата ни. Защото отношението ни към тях повече или по-малко има значение за личната ни еднаквост.
----------
Върви обработка на публичното мнение за смяна на геополитическата ориентировка на страната.
Социология
Проучванията на публичното мнение станаха агитационен инструмент
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Tobias Schwarz
Откакто социологията бе унищожена като свободна гражданска специалност в услуга на обществото, откогато демоскопските изследвания бяха на практика монополизирани към финансовия и учредителен диктат на двама души, изследванията на публичното мнение получиха напълно ролята на агитационен и манипулативен инструмент в интерес на властта. В този случай - както на властта в София, по този начин и на властта в Москва.
В ход е масирана обработка на публичното мнение в България за смяна на геополитическата ориентировка на страната. Скандалът при визитата на съветския патриарх у нас преди броени седмици открои много релефно негативната позиция на болшинството български жители по отношение на великодържавните опити за диктат.
Публикуването на " данните " по-долу (по мотив реакцията на българското държавно управление по по отношение на аферата " Скрипал " - бел. ред.) е акт на надменност, проява на възприятие за безотговорност. Ако мине - мине. Българските жители под 40 години не помнят какво значи да те ръководят от Москва. Моето потомство обаче помни. И не трябва да мълчи. Тези числа нямат нищо общо с действителността.
Мнения Daily - При спор първо взривяват мостовете
И още: Кое е първото – лъжата или глупостта; Пожарът в Кемерово обърна настроенията в Русия
4 апр 2018
Мнения Daily - Суеверията на цифровата ера водят към ново Средновековие
И още: Изтегляне на Съединени американски щати от Сирия ще предизвика нова война; У " Да, България " няма и помен от консервативно мислене
3 апр 2018 Нелиберална народна власт
Орбан е най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в този момент
От коментар на Фолкер Вагенер за " Дойче Веле "
Кое е общото сред Ангела Меркел и Виктор Орбан? Само едно: и на двамата им следва четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят дружно, а Орбан има едно съществено преимущество пред немската канцлерка: на него няма да му се постанова да се преценява с никакви съдружни сътрудници. За това Меркел може единствено да му завижда.
Всъщност тя би трябвало да се опасява от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отвод от демократичния консенсус в Европа, открит след 1945 година. Неговата власт съставлява демократично легитимирано еднопартийно ръководство - нещо приблизително сред народна власт с недостатъци и властническия жанр на Путин и Ердоган. Орбан назовава това ръководство " нелиберална народна власт ".
Орбанизмът съществува и отвън рамките на 10-милионната страна. Управляващата в Полша партия " Право и правдивост " с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият благосклонностите си към унгарския модел за коренно преустрояване на страната. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата против Брюксел, който те упрекват в наставничество.
Вавилонското недоразумение сред някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, сложен за разплитане. Изтокът не схваща мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, " Фидес " на Орбан и " Право и правдивост " на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно по отношение на Европейски Съюз, въпреки да извличат от него единствено изгоди.
Едно е ясно: с Орбан е обвързвано най-голямото предизвикателство за Европейски Съюз в най-новата му история, почнала с източното разширение. Орбан е пионерът на еднопартийното ръководство в Европейски Съюз, а в по-глобален мащаб се подрежда до новите бранители на така наречен демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на това, което в продължение на десетилетия постоянно е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.
Ако Европейски Съюз желае да реши вътрешната си рецесия, той би трябвало да се научи да схваща другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е радикално друго от това на Западна Европа. Склонността към властническо ръководство е доста по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управнически жанр е прочут от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и през днешния ден още веднъж е на мода, това е своего рода отплата за наложения на тези страни идеологически отвод от национално-държавна еднаквост до 1989 година.
Източноевропейските страни очевидно изпитват потребността да наваксат това национално развиване, което за изпуснали, преди да се почувстват подготвени да се претопят в европейското единение.
---------- На Първанов идеологически му отива да е сътрудник на Държавна сигурност, а на Кръстева – не.
Минало незабравимо
Дебатът към Юлия Кръстева мълчешком стартира да оправдава някогашните спецслужби
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии доцент Георги Лозанов
Фотограф: Анелия Николова
Преди Великден Държавна сигурност в своя плевел задгробен живот реализира един второстепенен резултат – оказа помощ името на френската семиотичка, психоаналитичка и писателка от български генезис Юлия Кръстева да стигне до необятната публика. Преди да бъде огласена истината за връзките й с тайните служби на комунизма, тя беше известна единствено на филантропичната интелигенция, която прочее незабавно се усъмни дали тази истина за Кръстева през днешния ден ни е нужна и до каква степен е истина.
Можеше ли обаче Комисията по досиетата да не разгласи Юлия Кръстева за съпричастна към Държавна сигурност? Едва ли. Първо, тъй като това щеше да е нелегално – комисията сама щеше да наруши закона (добър или лош), който е определена да ползва, защото документите, изисквани от него за сходно решение, за Кръстева са налични. И второ, тъй като щеше да е незаслужено към стотиците други, оповестени въз основата на същите документи, та по някой път и на по-малко – без писмени следи за срещите им с офицери от Държавна сигурност и за ревютата им пред тях.
Защо тогава тъкмо това решение на комисията генерира плевел спор (чуха се даже апели за закриването й), а не, както питат оттова, при оповестяването примерно на Георги Първанов за сътрудник Гоце? Просто на Първанов идеологически му отива да е подобен, а на Кръстева – не. Образът й, основан от интелигенцията, без да е изключително дисидентски, влиза в трудно несъгласие с визията за човек с агентурно минало. Води до ценностен колапс, какъвто повече или по-малко са предизвиквали и други " осветлени " учени и създатели, само че в тази ситуация става дума за фигура, интегрирана на високо интелектуално равнище в западната просвета, от която се чака да е историческа опция на комунизма, негово избавително отричане.
Освен това страда и критическото мислене изобщо – то допуска очертаването на ясни граници, а в случай че и Кръстева е била помощник на Държавна сигурност, те стават прекомерно обтекаеми и релативизмът им мълчешком стартира да оправдава някогашните секрети служби. Това е повода политическото " ляво " да е предостатъчно от разгласяването на Кръстева, а интелектуалното " дясно " да изпитва опозиция. Поне част от него. Другата назад – пази устойчивостта на границите, като отхвърля оттук насетне да припознава Кръстева за лице на комунистическата опция (за което оказват помощ и маоиските залитания в младостта й).
Виновни ли са обаче комисията и законът за разминаванията сред облиците, които интелигенцията си основава, и архива на Държавна сигурност? Не, несъмнено. Вината, или по-точно дефицитът е на първо място на закона и се състои в друго – в прекомерно бюрократичния метод за оповестяване на " съпричастните ", който се свежда до описи с имена и бланкетно позоваване на няколко вида документи. Вярно, който се интересува, може да изследва в библиотеката на комисията доста повече архивни единици, само че първо това е профилирано занятие, което изисква време и подготвеност. И второ, точно за тази цел е основана комисията – орган от 9 души, който да гласоподава по съвест обособените случаи, нещо друго от нормативния автоматизъм при взимането на решения.
Благодарение на случая с Кръстева обаче стана ясно, че обществото изпитва и различен апетит – за повече информация за осветлените лица. Дебатът сподели, че към този момент общият отрицателен етикет Държавна сигурност не е задоволителен, а би трябвало да има опция за следваща го морална преценка, в случай че не по всеки личен проблем, то за личностите с въздействие върху културата ни. Защото отношението ни към тях повече или по-малко има значение за личната ни еднаквост.
----------
Върви обработка на публичното мнение за смяна на геополитическата ориентировка на страната.
Социология
Проучванията на публичното мнение станаха агитационен инструмент
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Tobias Schwarz
Откакто социологията бе унищожена като свободна гражданска специалност в услуга на обществото, откогато демоскопските изследвания бяха на практика монополизирани към финансовия и учредителен диктат на двама души, изследванията на публичното мнение получиха напълно ролята на агитационен и манипулативен инструмент в интерес на властта. В този случай - както на властта в София, по този начин и на властта в Москва.
В ход е масирана обработка на публичното мнение в България за смяна на геополитическата ориентировка на страната. Скандалът при визитата на съветския патриарх у нас преди броени седмици открои много релефно негативната позиция на болшинството български жители по отношение на великодържавните опити за диктат.
Публикуването на " данните " по-долу (по мотив реакцията на българското държавно управление по по отношение на аферата " Скрипал " - бел. ред.) е акт на надменност, проява на възприятие за безотговорност. Ако мине - мине. Българските жители под 40 години не помнят какво значи да те ръководят от Москва. Моето потомство обаче помни. И не трябва да мълчи. Тези числа нямат нищо общо с действителността.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ