© Капитал Разпространението на болестта и сред диви животни се

...
© Капитал Разпространението на болестта и сред диви животни се
Коментари Харесай

Диагноза "катастрофа"

© Капитал Разпространението на заболяването и измежду диви животни се отрази и върху бизнеса, обвързван с горите.Предстоящите ограничения би трябвало да са свързани с риска да няма " рецидив " следващата година, както и стабилизиране на бранша. Тази година ще се окаже знакова за българското селско стопанство - за жалост в извънредно отрицателен смисъл. След две години на напрежение около огнищата на африканска чума по свинете в Румъния заболяването съумя да стигне и България. И то по допустимо най-тежкия метод. Само за два месеца африканската чума, за която няма ваксина и лекуване, съумя да пробие в големи свинекомплекси, безусловно да изтрие една пета от българското произвеждане на свинско и да циркулира из съвсем цялата страна. Освен селското стопанство и хранителния бранш болестта съумя да сътвори проблеми на цяла екосистема от бизнеси, работещи в горите, измежду които дърводобив, билкарство, събиране на гъби и трюфели, планински туризъм, та даже и на пчелари и животновъди, работещи в подножието на планини. Последствията към този момент са тежки, а в случай че взиманите сега ограничения не съумеят да доведат до резултат, ще бъдат напряко пагубни. Само за свиневъдството загубите се правят оценка на 2 милиарда лева, в случай че рецесията засегне целия бранш.
Пропуснатият надзор

Темата с африканската чума по свинете в България стана настояща още през 2017 година, когато бяха регистрирани първите огнища в прилежаща Румъния. И докара до същински стрес година по-късно, когато тя съумя да стигне на към 15-20 км от българската граница. Още тогава част от прогнозите бяха, че влизането на болестта в България наподобява по-скоро като неизбежно. Но резултатите от тази година съумяха да надминат и най-негативните първични сюжети.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики След като при започване на юли беше записано огнище на болестта в персонално стопанство край Никопол, чумата безусловно опустоши Северна България. Само за няколко седмици тя съумя да пробие в огромни свинекомплекси, да тръгне скоростно по горите и да се трансферира към южните елементи на страната, достигайки чак региона на Смолян в средата на август. През този интервал в общественото пространство се изговори доста по тематиката, тук-там имаше митинги против ограниченията, които се взимат за горския бизнес и отглежданите животни в дворове на къщи, само че ясно се обрисуваха и няколко съществени пропуски.

Всъщност за разлика от доста други страни африканската чума не връхлетя ненадейно България. Но едногодишният интервал от първите огнища до границата и настъпването в северните елементи на страната беше изцяло прахосан от земеделското министерство, което другояче трябваше да вземе съответни превантивни ограничения. Такива са да вземем за пример внезапно понижаване на популацията на диви свине и по-засилен надзор върху домашните стопанства и те прочее са написани и в европейската пътна карта за битката със болестта. Нелогичното в цялата обстановка е, че даже самата организация по храните беше оповестила тези ограничения като наложителни още през 2018 година И неразбираемо за какво не ги приложи.

Вторият проблем, който от сектора правят оценка, е първичната забавена реакция при експлоадирането на рецесията. Институциите безусловно изгубиха първите няколко седмици от регистрирането на болестта, с цел да вземат ограниченията, които след това приложиха, в това число ограничавания в горите, колене на всички домашни животни, засилен надзор в кланиците за месо. А това закъснение в композиция с пиковия летен сезон докара до разпространяването на чума на процедура в цяла България. Действията на българските управляващи доведоха и до извънредно необикновена за европейски политик остра рецензия от комисаря по опазването на здравето Витянис Андрюкайтис, който заяви в изявление, че страната е изправена пред риск да изгуби цялото си свиневъдство. Както и че рецесията се случва, тъй като някой е бил " нехаен, не си е приключил работата както би трябвало и не е внимавал ".

Какво следва

Очакванията са, че с края на септември случаите с африканска чума евентуално ще намалеят фрапантно, тъй като пикът на болестта е юли и август. Но това напълно не прави по-лесна обстановката в страната, тъй като следва да се вземат ограничения освен за локализиране, само че и за изчистването от заболяването. През последните години на разнообразни места в Европа имаше случаи, в които година след първото огнище в даден регион се получава второ. А избягването на подобен " рецидив " значи да се наложи прецизен и нескончаем надзор и съществени ограничения за биосигурност. Другата значима задача, която стои пред спешните щабове и земеделското министерство, е обвързвана с напъните, които би трябвало да се приложат за стабилизиране на бранша, в това число и посредством потреблението на опциите от европейските фондове. Европейски Съюз има разнообразни механизми за подкрепяне на страните при ветеринарни рецесии. Едната от тях е посредством възобновяване на % от разноските, нужни за очистване на болести при животните, като България към този момент заявява, че ще търси такава помощ. В съответния случай с африканската чума страната може да получи до 75% от разноските, направени за подхванатите ограничения, в това число лабораторни проучвания, дезинфекции, умъртвяване на животни, както и компенсации за притежателите, чиито животни е трябвало да бъдат умъртвени или чиято продукция е трябвало да бъде унищожена. По този механизъм България изиска в началото 2.9 млн. евро за юли за разноски, направени от ветеринарните управляващи, както и още 11 млн. евро за компенсации на свиневъди, само че сумата след това доближи общо 28 млн. евро и е допустимо още да нарасне. Другата, по-важна за бизнеса опция обаче е за приемане на финансиране по линия на Общата селскостопанска политика, в която има заложени финансови механизми за деяние в спешни обстановки. Целта на средствата е да подкрепят фермерите да се оправят с следствията от някаква рецесия - да вземем за пример заболяване при животните. Така да вземем за пример през 2017 година Полша отбрани бюджет от 9.3 млн. евро тъкмо поради африканската чума по свинете. Средствата са за обезщетения за свиневъди с под 50 животни, на които е била поставена възбрана да отглеждат свине за прочут интервал от време като превантивна мярка. През лятото Италия получи финансиране от 32 млн. евро за загуби на локалните птицевъди и производители на яйца около рецесията с птичи грип в страната през последните две години. Пренареждане на цялата верига Кризата с африканска чума по свинете, която бушува в разнообразни страни, е допустимо да промени цялата верига на доставки. Само в Китай - най-големият производител и потребител на свинско месо, се счита, че са наранени милиони животни в свинекомплексите, а възобновяване на цялото поголовие от животни ще отнеме години. Проблемите в Азия усилиха фрапантно вноса на месо от Европейски Съюз. Така единствено за няколко месеца по данни на Асоциацията на месопреработвателите в България цените на месото са се повишили с 30-35%. А българските преработватели внасят от Европейски Съюз към 2/3 от суровината поради незадоволително локално произвеждане. С наближаването на по-студените месеци, които усилват потреблението на червени меса, някои анализатори предвиждат, че ще стигне до ново нарастване на цените. А съгласно други - и в Азия, и в Европа потреблението ще стартира да се насочва към пилешкото месо. Ефект от рецесията се чака да има и върху зърнопроизводството и търговията с фуражи.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР