Да копаеш дъното за Доган
© Капитал Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лева за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна.От " Пристанищна инфраструктура " настояват, че ще подобрят параметрите на газенето за всички във Варненското и Белославското езеро.Съмненията са обаче, че пристанището на Ахмед Доган ще е главният печеливш, а държавните терминали ще би трябвало да го догонват.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
" Най-хубавото нещо, което се е случвало на пристанище Варна от 45 години насам. " Думите са на Ангел Забуртов, общоприет шеф на Държавно дружество " Пристанищна инфраструктура ", а мотивът са отпуснатите 220 млн. лева за удълбочаване на акваторията на пристанище Варна за идващите три години.
На доктрина това е добра вест за Варненското и Белославското езеро и за държавния терминал " Варна запад ". Корабните места, обслужващи няколко огромни девненски завода и контейнеровозите, се намират най-навътре в сушата и не могат да разпрострат капацитета си. За да се стигне до тях, би трябвало да се изминат към 25 км, включващи минаване под Аспаруховия мост и два канала, които се затлачват. А това значи по-малки кораби и надлежно по-малки доходи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На процедура обаче новината донесе нова порция подозрения, защото предстоящото от години по-мащабно драгиране идва в миг, в който Ахмед Доган бързо и безпроблемно се нарежда във Варненското езеро, като трансформира остарелия въглищен терминал на Топлоелектрическа централа Варна в пристанище за контейнери, зърно и така нататък Подозренията са, че с удълбочаването той ще получи товарите от държавния порт " Варна изток ", който е със затихващи функционалности поради атрактивното си място - до центъра на града. Сега въпросът е дали в действителност страната ще изкопае по-дълбок път до " Варна запад ", или и той ще бъде претопен като значение и бизнес.
" Копаем всичко "
От Държавно дружество " Пристанищна инфраструктура " все още настояват, че планът е за удълбочаване на плавателния път в цялата акватория на пристанище Варна. Това най-малко сподели Ангел Забуртов пред " Капитал ". " Ще стига наложително до " Варна запад ", като там е най-големият капацитет ", безапелационен беше той. Или Канал 2, намиращ се след пристанището на Доган ( " Топлоелектрическа централа Езерово " ) в посока от морето към вътрешността и свързващ Варненско и Белославско езеро, е очакван за удълбочаване.
Амбицията на " Пристанищна инфраструктура " са газенето да се усили от 11.5 на 13.5 метра. Това ще даде опция размерът на корабите, които ще влизат, да се усили от 40 хиляди на 60-70 хиляди тона. Което съгласно Забуртов ще направи терминалите по-атрактивни за концесиониране от оператори, а концесията по-доходоносна за страната.
По-детайлен проект обаче към момента няма. " Каналите са част от процедурата, несъмнено че ще влезем в езерото и ще стигнем до " Варна Запад ", само че дали там ще стигнем до 17-то корабно място, което е за контейнери, или ще има потребност да се усили газенето на 13-то място, където е за зърно, не може още да се каже ", разяснява Забуртов. Самите пристанищни оператори пък би трябвало да разполагат със уреди, които да могат да поемат транспортен съд с прегазване 13.5 метра, като съгласно тяхната капиталова политика ще се направи и последващата връзка на удълбочения канал с терминалите, изясни още той.
На въпрос дали всичко се прави за Доган, той дава отговор, че неговият терминал е просто един от многото. Във Варна в действителност има разнообразни планове, на които се търси финансиране (бел. ред. - пристанището на Тодор Батков например) или са в ход, само че те не се спрягат като печелещи от държавното драгиране.
Един ще ги товари
Съмненията не са безпочвени. Докато огромните държавни проекти за пристанище Варна от години стоят на трупчета, а редица частни планове се спъват в администрация, планът на Ахмед Доган при Топлоелектрическа централа " Варна " се разви стремително.
След като при започване на август 2018 година някогашният транспортен министър и началник на пристанище Варна Данаил Папазов трансферира на Доган централата (30% дял в сдружението резервираха децата на Папазов, а той стана изпълнителен директор), държавните институции бързо се активизираха. Планът за ръководство на отпадъците от новото пристанище е утвърден на 31 август 2018 година Под документа без забележки са се подписали шефовете на Изпълнителната организация " Морска администрация " Живко Петров и Ангел Забуртов от " Пристанищна инфраструктура ". През януари 2019 година пък министрите на превоза и на районното развиване Росен Желязков и Петя Аврамова са издали взаимна заповед, с която са разрешили изработването на общоприет проект на пристанището посредством сливане на няколко нови парцела към него. Партньор на Доган в употребата на новия порт ще бъде страната в лицето на " Пристанищна инфраструктура ", което е притежател на кейовата стена, само че непринудено е разрешила на Топлоелектрическа централа " Варна " да я употребява.
Инвестиционно предложение за новото пристанище на Доган включва удължение на кея, отделяне на нови корабни места и увеличение на дълбочината до 12.50 м. Идеята е пристанището да обработва генерални товари, контейнери, течни товари и насипни товари (зърно). Прогнозният товаропоток се чака да доближи до 8 млн. тона на година. За съпоставяне, в този момент " Пристанище Варна " обработва по към 10 млн. тона товари, от което приходите му са над 70 млн. лв.. Данаил Папазов разгласи, че след построяването на новата контейнерна инфраструктура пристанището ще обработва към 200 хиляди т контейнери годишно, или колкото е потенциалът на всички български пристанища сега.
Плановете на Доган за бъдещия порт включват построяването на пътна връзка от републикански път Варна – Белослав – Девня до северозападния портал на пристанището. За задачата е очакван и мост – надлез над жп линията Варна – София. Общинският съвет в Белослав към този момент е дал авансово документално единодушие за одобряване на трасе за планиране на обекта. Предвижда се и основаване на жп връзка, по която да се транспортират контейнери по направленията София и Русе.
Държавата на дъното
Междувременно държавните терминали от ден на ден губят смисъла на своето битие. На пристанище " Варна изток " главно се употребяват две корабни места за разтоварването на зърно, като карго функционалността от ден на ден ще понижава и скоро и обработката на зърнените товари " ще влезе в езерото ", споделиха от " Пристанищна инфраструктура ".
Другият държавен терминал " Варна запад ", намиращ се в дъното на езерото, от в началото умислен за 100 корабни места се е развил единствено до 17 (17-то място е за разтоварване на контейнери). Основният товарооборот там се прави от заводите " Агрополихим ", " Солвей Соди " и " Девня цимент ". А товарите със сярна киселина на " Аурубис " към този момент се изместиха на пристанището на Домусчиев в Бургас.
Недостатъчното прегазване пък не разрешава на товародатели като " Агрополихим " да вземем за пример да употребяват по-големи кораби 50-60 хиляди тонни, като сега са вероятни 30 хиляди тонни. Разговорите по тематиката с незадоволителната дълбочина в акваторията на пристанище Варна са от години, само че са безрезултатни.
2 метра надолу
Основните опасения в този момент са от кое място ще стартира да се драгира, т.е. от " Варна запад " през Белославското езеро и Канал 2 към морето или първи в листата ще е водният път до терминала на Доган. И ще стигнат ли средствата. В края на септември министърът на превоза Росен Желязков съобщи в изявление за вестник " Черно море ", че за удълбочаването на акваторията на варненското пристанище са нужни 400 млн. лева
Разстоянието от пристанище " Варна изток " до " Варна запад " е към 26 км. Обичайната широчина на фарватера е 150 метра, а дълбаенето ще е приблизително 2 метра надолу. Това прави 7 800 000 куб. метра. Предишна поръчка на " Пристанищна инфраструктура " демонстрират междинна цена от 23 лева на кубик, което съответствува жестоко с оценки на сектора, че цената за сходна услуга е сред 10 и 12 евро. При цена от 23 лева това прави 180 млн. лева
Цената за удълбочаването обаче зависи в огромна степен от това къде ще бъде позволено да се изхвърлят земните маси, които са изкопани от дъното. Двете проучвани благоприятни условия са или те да отидат в някой от старите утайници към Девня, или на 12 благи във вътрешността в морето (22 км) Друга финансова неизясненост основават и скали, намиращи се след пристанището на Доган, чието разрушение може доста да оскъпи плана.
Отвъд парите обаче остава въпросът каква е същинската обосновка на страната за плана и желае ли да даде равнопоставеност на всички, или ще облагодетелства някой избран. По думите на Забуртов до няколко месеца може да има план, като към момента не е дефинирано от кое място ще стартира драгирането. Тоест, всичко остава допустимо, като досега страната е демонстрирала поредност в две съществени посоки - затлачена политика във връзка с държавните активи и почистване на всевъзможни подводни камъни за избраници.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
" Най-хубавото нещо, което се е случвало на пристанище Варна от 45 години насам. " Думите са на Ангел Забуртов, общоприет шеф на Държавно дружество " Пристанищна инфраструктура ", а мотивът са отпуснатите 220 млн. лева за удълбочаване на акваторията на пристанище Варна за идващите три години.
На доктрина това е добра вест за Варненското и Белославското езеро и за държавния терминал " Варна запад ". Корабните места, обслужващи няколко огромни девненски завода и контейнеровозите, се намират най-навътре в сушата и не могат да разпрострат капацитета си. За да се стигне до тях, би трябвало да се изминат към 25 км, включващи минаване под Аспаруховия мост и два канала, които се затлачват. А това значи по-малки кораби и надлежно по-малки доходи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На процедура обаче новината донесе нова порция подозрения, защото предстоящото от години по-мащабно драгиране идва в миг, в който Ахмед Доган бързо и безпроблемно се нарежда във Варненското езеро, като трансформира остарелия въглищен терминал на Топлоелектрическа централа Варна в пристанище за контейнери, зърно и така нататък Подозренията са, че с удълбочаването той ще получи товарите от държавния порт " Варна изток ", който е със затихващи функционалности поради атрактивното си място - до центъра на града. Сега въпросът е дали в действителност страната ще изкопае по-дълбок път до " Варна запад ", или и той ще бъде претопен като значение и бизнес.
" Копаем всичко "
От Държавно дружество " Пристанищна инфраструктура " все още настояват, че планът е за удълбочаване на плавателния път в цялата акватория на пристанище Варна. Това най-малко сподели Ангел Забуртов пред " Капитал ". " Ще стига наложително до " Варна запад ", като там е най-големият капацитет ", безапелационен беше той. Или Канал 2, намиращ се след пристанището на Доган ( " Топлоелектрическа централа Езерово " ) в посока от морето към вътрешността и свързващ Варненско и Белославско езеро, е очакван за удълбочаване.
Амбицията на " Пристанищна инфраструктура " са газенето да се усили от 11.5 на 13.5 метра. Това ще даде опция размерът на корабите, които ще влизат, да се усили от 40 хиляди на 60-70 хиляди тона. Което съгласно Забуртов ще направи терминалите по-атрактивни за концесиониране от оператори, а концесията по-доходоносна за страната.
По-детайлен проект обаче към момента няма. " Каналите са част от процедурата, несъмнено че ще влезем в езерото и ще стигнем до " Варна Запад ", само че дали там ще стигнем до 17-то корабно място, което е за контейнери, или ще има потребност да се усили газенето на 13-то място, където е за зърно, не може още да се каже ", разяснява Забуртов. Самите пристанищни оператори пък би трябвало да разполагат със уреди, които да могат да поемат транспортен съд с прегазване 13.5 метра, като съгласно тяхната капиталова политика ще се направи и последващата връзка на удълбочения канал с терминалите, изясни още той.
На въпрос дали всичко се прави за Доган, той дава отговор, че неговият терминал е просто един от многото. Във Варна в действителност има разнообразни планове, на които се търси финансиране (бел. ред. - пристанището на Тодор Батков например) или са в ход, само че те не се спрягат като печелещи от държавното драгиране.
Един ще ги товари
Съмненията не са безпочвени. Докато огромните държавни проекти за пристанище Варна от години стоят на трупчета, а редица частни планове се спъват в администрация, планът на Ахмед Доган при Топлоелектрическа централа " Варна " се разви стремително.
След като при започване на август 2018 година някогашният транспортен министър и началник на пристанище Варна Данаил Папазов трансферира на Доган централата (30% дял в сдружението резервираха децата на Папазов, а той стана изпълнителен директор), държавните институции бързо се активизираха. Планът за ръководство на отпадъците от новото пристанище е утвърден на 31 август 2018 година Под документа без забележки са се подписали шефовете на Изпълнителната организация " Морска администрация " Живко Петров и Ангел Забуртов от " Пристанищна инфраструктура ". През януари 2019 година пък министрите на превоза и на районното развиване Росен Желязков и Петя Аврамова са издали взаимна заповед, с която са разрешили изработването на общоприет проект на пристанището посредством сливане на няколко нови парцела към него. Партньор на Доган в употребата на новия порт ще бъде страната в лицето на " Пристанищна инфраструктура ", което е притежател на кейовата стена, само че непринудено е разрешила на Топлоелектрическа централа " Варна " да я употребява.
Инвестиционно предложение за новото пристанище на Доган включва удължение на кея, отделяне на нови корабни места и увеличение на дълбочината до 12.50 м. Идеята е пристанището да обработва генерални товари, контейнери, течни товари и насипни товари (зърно). Прогнозният товаропоток се чака да доближи до 8 млн. тона на година. За съпоставяне, в този момент " Пристанище Варна " обработва по към 10 млн. тона товари, от което приходите му са над 70 млн. лв.. Данаил Папазов разгласи, че след построяването на новата контейнерна инфраструктура пристанището ще обработва към 200 хиляди т контейнери годишно, или колкото е потенциалът на всички български пристанища сега.
Плановете на Доган за бъдещия порт включват построяването на пътна връзка от републикански път Варна – Белослав – Девня до северозападния портал на пристанището. За задачата е очакван и мост – надлез над жп линията Варна – София. Общинският съвет в Белослав към този момент е дал авансово документално единодушие за одобряване на трасе за планиране на обекта. Предвижда се и основаване на жп връзка, по която да се транспортират контейнери по направленията София и Русе.
Държавата на дъното
Междувременно държавните терминали от ден на ден губят смисъла на своето битие. На пристанище " Варна изток " главно се употребяват две корабни места за разтоварването на зърно, като карго функционалността от ден на ден ще понижава и скоро и обработката на зърнените товари " ще влезе в езерото ", споделиха от " Пристанищна инфраструктура ".
Другият държавен терминал " Варна запад ", намиращ се в дъното на езерото, от в началото умислен за 100 корабни места се е развил единствено до 17 (17-то място е за разтоварване на контейнери). Основният товарооборот там се прави от заводите " Агрополихим ", " Солвей Соди " и " Девня цимент ". А товарите със сярна киселина на " Аурубис " към този момент се изместиха на пристанището на Домусчиев в Бургас.
Недостатъчното прегазване пък не разрешава на товародатели като " Агрополихим " да вземем за пример да употребяват по-големи кораби 50-60 хиляди тонни, като сега са вероятни 30 хиляди тонни. Разговорите по тематиката с незадоволителната дълбочина в акваторията на пристанище Варна са от години, само че са безрезултатни.
2 метра надолу
Основните опасения в този момент са от кое място ще стартира да се драгира, т.е. от " Варна запад " през Белославското езеро и Канал 2 към морето или първи в листата ще е водният път до терминала на Доган. И ще стигнат ли средствата. В края на септември министърът на превоза Росен Желязков съобщи в изявление за вестник " Черно море ", че за удълбочаването на акваторията на варненското пристанище са нужни 400 млн. лева
Разстоянието от пристанище " Варна изток " до " Варна запад " е към 26 км. Обичайната широчина на фарватера е 150 метра, а дълбаенето ще е приблизително 2 метра надолу. Това прави 7 800 000 куб. метра. Предишна поръчка на " Пристанищна инфраструктура " демонстрират междинна цена от 23 лева на кубик, което съответствува жестоко с оценки на сектора, че цената за сходна услуга е сред 10 и 12 евро. При цена от 23 лева това прави 180 млн. лева
Цената за удълбочаването обаче зависи в огромна степен от това къде ще бъде позволено да се изхвърлят земните маси, които са изкопани от дъното. Двете проучвани благоприятни условия са или те да отидат в някой от старите утайници към Девня, или на 12 благи във вътрешността в морето (22 км) Друга финансова неизясненост основават и скали, намиращи се след пристанището на Доган, чието разрушение може доста да оскъпи плана.
Отвъд парите обаче остава въпросът каква е същинската обосновка на страната за плана и желае ли да даде равнопоставеност на всички, или ще облагодетелства някой избран. По думите на Забуртов до няколко месеца може да има план, като към момента не е дефинирано от кое място ще стартира драгирането. Тоест, всичко остава допустимо, като досега страната е демонстрирала поредност в две съществени посоки - затлачена политика във връзка с държавните активи и почистване на всевъзможни подводни камъни за избраници.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ