Младите вярват в идеи, не в партии
© Капитал Част от тематиката Поколението на тихите несъгласни
Трибуната на непредставените
Младите хора в България с интерес към политиката се сплотяват в платформи за мнение с ясна идеологическа устременост
#БългарияПод30 - млади, несъгласни и рискови
Те не харесват политиката и партиите, само че нямат и предпочитание да ги трансформират
Обратно на течението: Младите в партиите и обществено дейните
Младежите до 30 години в България рядко се ангажират в политически или обществени дела, само че има и изключения
Innovation in Politics е надпартийна общоевропейска организация, чиято цел е подобряването на политическата работа. По поръчка на българския клон на института е направено изследване за политическитe настройки на младежите в България по отношение на политиката благодарение на организацията Bluepoint. Александър Дурчев, който е изпълнителен шеф на PR организацията All Channels, е един от учредителите на института и формален представител за България.
Използват ли младите гласоподаватели обществени мрежи, приложения и така нататък, с цел да се осведомят за политика? - Социалните медии са пожеланият канал за информация за хората до 29 години. За над 73% от тях те са главният канал, в който намират информация от света на политиката. Въпреки интереса към протичащото се в страната 40% от гласоподавателите до 29 години гласоподават от рядко до в никакъв случай.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Отвъд характерния политически живот, който обърква всички ни като гласоподаватели, една от аргументите за слабата изборна интензивност на това потомство е несъответствуващата информационна тактика на българските политици в обществените медии. Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда пропаст от съмнение към всички политически формирования. Над 77% от хората не имат вяра на оповестеното от политическите партии в обществените мрежи. Отговорът е може би във обстоятелството, че младите заявяват благосклонност към хрумвания (над 65%), а не към партии, тъй като надълбоко не имат вяра, че последните дават отговор на идеологиите, към които декларират, че принадлежат (85%).
По какъв метод партиите употребяват обществените мрежи тук по отношение на тези на запад? - Най-често сме очевидци на присъщата за обичайните медии еднопосочна отчетност – " Днес направих ", " Днес се видях ". Очакванията на младите гласоподаватели, въпреки това, са да вземат участие в онлайн политически полемики (68%) и да бъдат позволени до процеса на генериране на публично значими хрумвания (78%). Социалните медии са място за политическо активиране на аудиторията, а не за фукане и поддържане на дневник на политика. Обама, Тръмп, Макрон, Пепе Грило ангажираха гласоподавателите си в деен разговор, в развой по генериране на хрумвания и в действителна офлайн интеракция, разнообразни от пасивно-агресивния Фейсбук активизъм, на който ставаме очевидци в България.
До какво водят обществените мрежи - повече политики на обединяването или на разделянето?
- Социалните медии заявиха, че тяхната задача е да събират хората. След изборите в Съединени американски щати, Референдума за излизане на Англия от Европейски Съюз и атентата в Нова Зеландия обаче започнахме да си даваме сметка и за тяхното деструктивно влияние върху обществото ни. В политически подтекст обществените медии са мощен инструмент за активиране на една или друга обществена група. Над 45% от българските младежи признават, че обществените мрежи биха оказали въздействие върху политическата им интензивност и позиция.
Трибуната на непредставените
Младите хора в България с интерес към политиката се сплотяват в платформи за мнение с ясна идеологическа устременост
#БългарияПод30 - млади, несъгласни и рискови
Те не харесват политиката и партиите, само че нямат и предпочитание да ги трансформират
Обратно на течението: Младите в партиите и обществено дейните
Младежите до 30 години в България рядко се ангажират в политически или обществени дела, само че има и изключения
Innovation in Politics е надпартийна общоевропейска организация, чиято цел е подобряването на политическата работа. По поръчка на българския клон на института е направено изследване за политическитe настройки на младежите в България по отношение на политиката благодарение на организацията Bluepoint. Александър Дурчев, който е изпълнителен шеф на PR организацията All Channels, е един от учредителите на института и формален представител за България.
Използват ли младите гласоподаватели обществени мрежи, приложения и така нататък, с цел да се осведомят за политика? - Социалните медии са пожеланият канал за информация за хората до 29 години. За над 73% от тях те са главният канал, в който намират информация от света на политиката. Въпреки интереса към протичащото се в страната 40% от гласоподавателите до 29 години гласоподават от рядко до в никакъв случай.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Отвъд характерния политически живот, който обърква всички ни като гласоподаватели, една от аргументите за слабата изборна интензивност на това потомство е несъответствуващата информационна тактика на българските политици в обществените медии. Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда пропаст от съмнение към всички политически формирования. Над 77% от хората не имат вяра на оповестеното от политическите партии в обществените мрежи. Отговорът е може би във обстоятелството, че младите заявяват благосклонност към хрумвания (над 65%), а не към партии, тъй като надълбоко не имат вяра, че последните дават отговор на идеологиите, към които декларират, че принадлежат (85%).
По какъв метод партиите употребяват обществените мрежи тук по отношение на тези на запад? - Най-често сме очевидци на присъщата за обичайните медии еднопосочна отчетност – " Днес направих ", " Днес се видях ". Очакванията на младите гласоподаватели, въпреки това, са да вземат участие в онлайн политически полемики (68%) и да бъдат позволени до процеса на генериране на публично значими хрумвания (78%). Социалните медии са място за политическо активиране на аудиторията, а не за фукане и поддържане на дневник на политика. Обама, Тръмп, Макрон, Пепе Грило ангажираха гласоподавателите си в деен разговор, в развой по генериране на хрумвания и в действителна офлайн интеракция, разнообразни от пасивно-агресивния Фейсбук активизъм, на който ставаме очевидци в България.
До какво водят обществените мрежи - повече политики на обединяването или на разделянето?
- Социалните медии заявиха, че тяхната задача е да събират хората. След изборите в Съединени американски щати, Референдума за излизане на Англия от Европейски Съюз и атентата в Нова Зеландия обаче започнахме да си даваме сметка и за тяхното деструктивно влияние върху обществото ни. В политически подтекст обществените медии са мощен инструмент за активиране на една или друга обществена група. Над 45% от българските младежи признават, че обществените мрежи биха оказали въздействие върху политическата им интензивност и позиция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ