Мнения Daily - Празнуването на ден на съветската армия е извращение
© Георги Кожухаров За България 8/9 май е много комплицирана дата, която да е мотив за размисъл. Още по тематиката
Мнения Daily - Искаме ли децата ни да мрат като мухи по фронтовете
И още: България води пред Унгария по правосъдно гонене на медии; Няма народна власт без господство на закона
9 май 2018
Мнения Daily - Путин не е съпоставим с десните съперници на левичаря Уотърс
И още: Патриотите са новият " Отечествен фронт " ; Защо Марешки симулира излизане от НАТО
8 май 2018 9-ти май
Празнуването дневно на руската войска е извращение
От коментар на някогашния министър на екологията Юлиян Попов в неговия фейсбук-профил
Празнуването в България на 9 май съвсем извънредно като празник на руската войска е тежко просветително извращение, което само основава борба в българското общество. Най-малкото, което би трябвало да създадем на този ден, в случай че ще честваме, е да ангажираме по едно и също време Русия, Англия, Съединени американски щати и Германия в сходно събитие.
Да се опълчва Русия и страните на НАТО на 9 май е парадокс. Това е рядка дата на тяхната обединеност, не разделеност. Да се опълчва 8 май и 9 май е също парадокс. (8 май - капитулацията на Германия, датата, отбелязвана от Западна Европа, до момента в който Русия чества на 9 май. Също на 9 май, само че 1950 е подписана Декларацията на Шуман, която довежда до основаването на Европейския съюз.) Да се показва успеха над фашистка Германия просто като победа на Червенията войска е също неуместно.
За България 8/9 май е много комплицирана дата. Това би трябвало да са дни на размисъл, преди да станат дни на празник. Какво тъкмо би трябвало честваме на 8/9 май? Това, че България е изгубила войната? Че е съумяла да не прати армията си на Източния фронт? Че е предходна от контрола на един непознат режим под контрола на различен, доста по-безкомпромисен и нечовечен непознат режим? Че е съумяла да избави евреите? Че не е съумяла да избави евреите? Че един отчасти фашизиран и отчасти въздържан политически и интелектуален хайлайф е вкаран в кланицата на безпросветни примитиви? Че на този ден е почнал развой, който няколко години по-късно е довел до началото на различен развой, който десетилетия по-късно ни е приобщил, с помощта на икономическия и политически разпад на комунистическия блок? Или честваме това, че при две международни войни се оказваме на страната на изгубилите, поради вярата да си върнем земи, които считаме, че ни принадлежат? Или нещо друго?
Без подозрение би трябвало да честваме, че се озовахме в два блока, НАТО и Европейски Съюз, които ни защищават от инцидентни течения, приливи и отливи на историята. Но този празник би трябвало да е доста деликатно премислен, тъй като и към НАТО, и към Европейски Съюз се отнасяме с немалка доза безнаказаност и на правилото на Бай Ганьо " имал си бол пари, платил си ".
В последна сметка на 8/9 май е добре да се замислим за това, което ние сме дали за мира и просперитета на демократичния и проспериращ свят и искрено да си кажем, че, въпреки и да имаме своя принос, продължаваме да сме длъжници. И да не позволяваме тези дати да бъдат яхани от пропагандни планове и историческа неначетеност.
------------ Добрата новина е, че това отваря място за проевропейска съпротива.
Евразийство
Централната ос, към която балансира ГЕРБ, се мести на Изток
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
В центъра на София се веят съветски флагове и георгиевски лентички. Безсмъртни полкове, портрети на Сталин, нощни вълци, сърпове и чукове показват по улиците, публично подпомагани от Кремъл. Заместник-председатели на Народното събрание " блеснат " на фотоси я от окупирания Крим, я от военния церемониал за 9 май в Москва. Представители на две парламентарни партии стигат до физически конфликт поради спор кой е по-верен на Русия. Всичко това се случва в миг, когато държавното управление в Москва организира дезинформационна акция против Европейския съюз и НАТО, към които България принадлежи. А тук не наподобява някой да вижда нещо неправилно.
ГЕРБ господства към този момент 10 години прозападното политическо пространство, одобрявано в България и за дясно. А Бойко Борисов си подсигури изборните триумфи с помощта на своята обвързаност към ролята на балансьор, който владее центъра. Досега това беше задоволително, с цел да се счита, че България върви релативно устойчиво по евроатлантическия път. Просто центърът изглеждаше като част от прозападния консенсус. Доскоро признаците на болестта " Троянски кон " бяха нещо маргинално, през днешния ден обаче те към този момент напредват към средата на сцената. И в случай че Борисов продължи да упорства да е балансьор, скоро може да възникне въпросът: кой тогава ще държи европейската посока на България?
Днес централната ос, към която балансира ГЕРБ, наподобява изместена на Изток. Президентът Радев се готви да гостува на Владимир Путин - и то не като част от общоевропейско изпитание, а като солова акция. " Атака " към този момент въобще не е самотна в настояването си за овакантяване на НАТО и Европейски Съюз - най-малката парламентарна група " Воля " внезапно също се втурна в тази посока. Волен Сидеров и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев гостуваха в анексирания Крим, а Веселин Марешки ни помаха за " День Победы " от Червения площад. Двама зам.-шефове на Народното събрание на страна от Европейски Съюз и НАТО играят играта на Кремъл, а най-голямата ръководеща партия не наподобява даже възмутена. Сидеров даже е публична част от ръководството. Колкото и безапелационни евроатлантически позиции да изрича зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, за всички е ясно, че това е партията на Бойко Борисов. А той великодушно приема провокациите на Сидеров просто като демонстрация на разграничение.
Това е политическият пейзаж в Народното събрание. Борисов може да продължи да балансира, само че някой явно е преместил въжето на Изток. А това ще му сътвори най-малко два съществени казуса. Първо, може да разколебае част от гласоподавателите на ГЕРБ, които одобряват себе си за прозападни и десни хора. И второ, ще уголемява политическата ниша от дясно за по-категорична проевропейска съпротива.
------------ Имаме класическа революционна обстановка без ясно изявен политически притежател.
Homo homini lupus est*
Държим се като неприятна глутница вълци
От коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Надежда Чипева
Темата, над която обмислям в последно време е все същата – за тридесет години ние построихме псевдодемокрация, официална народна власт, имитационна народна власт, менте народна власт. Нашето общество сме един групов лекар Франкенщайн и сътворихме нещо в случай че не страшилище, то най-малкото уродливо политическо творение. То последователно излезе отвън надзор и стартира да се трансформира в голяма опасност за страната, обществото и жителите. Родено от концепцията за народна власт, това уродливо политическо творение стартира да изяжда с ненаситен вкус самата народна власт.
Разбира се, тези тридесет години не могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Те, основно първоначално и най-много с стремежа, с волята, с порива за смяна съумяха да реализират не малко, донесоха ни действителни свободи, пробваха се да трансформират собствеността по метод, предпоставящ основаването на повече независими, самостоятелни и виновни за своята персонална витална тактика човеци. Но от един миг нататък и на първо място през последните 10 години хубавото стартира да бъде минимизирано, настаниха се дефицити на либералност и инстинкти за тоталитарност у властващите, развихри се злокобна корупция и спечелва катастрофична безотговорност.
Липсата на правдивост стана апокалиптична. Голяма част от честното и почтеното, знаещото и можещото, кадърното и надареното стартира на вълни, на девети талази да се изнася от България.
Това повече не трябва да продължава. Още повече, то не може да продължава – изчерпало се е като система, като режим. Но печелещите от него желаят то да продължава. И се стига до колосално несъгласие – методът, по който България деградира се е изчерпал изцяло и не е в положение да продължи без прояви на принуждение и опозиция, а тези, които печелят от този метод, желаят това да продължи. Класическа революционна обстановка без ясно изявен политически притежател на революционната смяна.
Но първата крачка би трябвало да бъде направена. В противоположен случай следствията за България могат да станат от извънредно мъчно лечими – на практика нелечими.
Ние сме изцяло деморализирани и обезценностени на всички равнища, във всички общности, при всички инициативи и за всички старания. Ние от ден на ден се държим – вредом и на всички места – като неприятната глутница вълци. Действаме точно по Закона на неприятната глутница вълци.
Ето в резюме по какъв начин работи този закон: Има глутница от вълци – те са 10 на брой и за прехраната им елените са също 10. По 1 елен за всеки вълк. По някакви аргументи, обаче, елените стават 8. Тогава неприятната глутница изяжда 2 от вълците и още веднъж за всеки вълк има по 1 елен. Но дружно с това вътре в глутницата нараства недоверието, всеки знае, че на следващия ден може да пристигна неговият ред, ето за какво търси различни пътища за оцеляване или търси по какъв начин да понижи броя на вълците в глутницата не за негова сметка. Така глутницата взема решение в кратковременен проект своя проблем с прехраната си, само че в дълготраен тя отслабва и става уязвима по отношение на конкурентните глутници.
А тази картинка е на всички места, безусловно на всички места, без значение защо иде тирада – дали за обучение или просвета, дали за стопанска система или финанси, дали за опазване на здравето или екология, дали за просвета или спорт, дали за пенсии или заплати, дали за настояще или за бъдеще. Общество, докарано до положението да живее по Закона на неприятната глутница вълци е обречено общество.
-----------
*Човек за индивида е вълк (лат.)
Мнения Daily - Искаме ли децата ни да мрат като мухи по фронтовете
И още: България води пред Унгария по правосъдно гонене на медии; Няма народна власт без господство на закона
9 май 2018
Мнения Daily - Путин не е съпоставим с десните съперници на левичаря Уотърс
И още: Патриотите са новият " Отечествен фронт " ; Защо Марешки симулира излизане от НАТО
8 май 2018 9-ти май
Празнуването дневно на руската войска е извращение
От коментар на някогашния министър на екологията Юлиян Попов в неговия фейсбук-профил
Празнуването в България на 9 май съвсем извънредно като празник на руската войска е тежко просветително извращение, което само основава борба в българското общество. Най-малкото, което би трябвало да създадем на този ден, в случай че ще честваме, е да ангажираме по едно и също време Русия, Англия, Съединени американски щати и Германия в сходно събитие.
Да се опълчва Русия и страните на НАТО на 9 май е парадокс. Това е рядка дата на тяхната обединеност, не разделеност. Да се опълчва 8 май и 9 май е също парадокс. (8 май - капитулацията на Германия, датата, отбелязвана от Западна Европа, до момента в който Русия чества на 9 май. Също на 9 май, само че 1950 е подписана Декларацията на Шуман, която довежда до основаването на Европейския съюз.) Да се показва успеха над фашистка Германия просто като победа на Червенията войска е също неуместно.
За България 8/9 май е много комплицирана дата. Това би трябвало да са дни на размисъл, преди да станат дни на празник. Какво тъкмо би трябвало честваме на 8/9 май? Това, че България е изгубила войната? Че е съумяла да не прати армията си на Източния фронт? Че е предходна от контрола на един непознат режим под контрола на различен, доста по-безкомпромисен и нечовечен непознат режим? Че е съумяла да избави евреите? Че не е съумяла да избави евреите? Че един отчасти фашизиран и отчасти въздържан политически и интелектуален хайлайф е вкаран в кланицата на безпросветни примитиви? Че на този ден е почнал развой, който няколко години по-късно е довел до началото на различен развой, който десетилетия по-късно ни е приобщил, с помощта на икономическия и политически разпад на комунистическия блок? Или честваме това, че при две международни войни се оказваме на страната на изгубилите, поради вярата да си върнем земи, които считаме, че ни принадлежат? Или нещо друго?
Без подозрение би трябвало да честваме, че се озовахме в два блока, НАТО и Европейски Съюз, които ни защищават от инцидентни течения, приливи и отливи на историята. Но този празник би трябвало да е доста деликатно премислен, тъй като и към НАТО, и към Европейски Съюз се отнасяме с немалка доза безнаказаност и на правилото на Бай Ганьо " имал си бол пари, платил си ".
В последна сметка на 8/9 май е добре да се замислим за това, което ние сме дали за мира и просперитета на демократичния и проспериращ свят и искрено да си кажем, че, въпреки и да имаме своя принос, продължаваме да сме длъжници. И да не позволяваме тези дати да бъдат яхани от пропагандни планове и историческа неначетеност.
------------ Добрата новина е, че това отваря място за проевропейска съпротива.
Евразийство
Централната ос, към която балансира ГЕРБ, се мести на Изток
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
В центъра на София се веят съветски флагове и георгиевски лентички. Безсмъртни полкове, портрети на Сталин, нощни вълци, сърпове и чукове показват по улиците, публично подпомагани от Кремъл. Заместник-председатели на Народното събрание " блеснат " на фотоси я от окупирания Крим, я от военния церемониал за 9 май в Москва. Представители на две парламентарни партии стигат до физически конфликт поради спор кой е по-верен на Русия. Всичко това се случва в миг, когато държавното управление в Москва организира дезинформационна акция против Европейския съюз и НАТО, към които България принадлежи. А тук не наподобява някой да вижда нещо неправилно.
ГЕРБ господства към този момент 10 години прозападното политическо пространство, одобрявано в България и за дясно. А Бойко Борисов си подсигури изборните триумфи с помощта на своята обвързаност към ролята на балансьор, който владее центъра. Досега това беше задоволително, с цел да се счита, че България върви релативно устойчиво по евроатлантическия път. Просто центърът изглеждаше като част от прозападния консенсус. Доскоро признаците на болестта " Троянски кон " бяха нещо маргинално, през днешния ден обаче те към този момент напредват към средата на сцената. И в случай че Борисов продължи да упорства да е балансьор, скоро може да възникне въпросът: кой тогава ще държи европейската посока на България?
Днес централната ос, към която балансира ГЕРБ, наподобява изместена на Изток. Президентът Радев се готви да гостува на Владимир Путин - и то не като част от общоевропейско изпитание, а като солова акция. " Атака " към този момент въобще не е самотна в настояването си за овакантяване на НАТО и Европейски Съюз - най-малката парламентарна група " Воля " внезапно също се втурна в тази посока. Волен Сидеров и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев гостуваха в анексирания Крим, а Веселин Марешки ни помаха за " День Победы " от Червения площад. Двама зам.-шефове на Народното събрание на страна от Европейски Съюз и НАТО играят играта на Кремъл, а най-голямата ръководеща партия не наподобява даже възмутена. Сидеров даже е публична част от ръководството. Колкото и безапелационни евроатлантически позиции да изрича зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, за всички е ясно, че това е партията на Бойко Борисов. А той великодушно приема провокациите на Сидеров просто като демонстрация на разграничение.
Това е политическият пейзаж в Народното събрание. Борисов може да продължи да балансира, само че някой явно е преместил въжето на Изток. А това ще му сътвори най-малко два съществени казуса. Първо, може да разколебае част от гласоподавателите на ГЕРБ, които одобряват себе си за прозападни и десни хора. И второ, ще уголемява политическата ниша от дясно за по-категорична проевропейска съпротива.
------------ Имаме класическа революционна обстановка без ясно изявен политически притежател.
Homo homini lupus est*
Държим се като неприятна глутница вълци
От коментар на проф. Николай Слатински в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Надежда Чипева
Темата, над която обмислям в последно време е все същата – за тридесет години ние построихме псевдодемокрация, официална народна власт, имитационна народна власт, менте народна власт. Нашето общество сме един групов лекар Франкенщайн и сътворихме нещо в случай че не страшилище, то най-малкото уродливо политическо творение. То последователно излезе отвън надзор и стартира да се трансформира в голяма опасност за страната, обществото и жителите. Родено от концепцията за народна власт, това уродливо политическо творение стартира да изяжда с ненаситен вкус самата народна власт.
Разбира се, тези тридесет години не могат да бъдат поставяни под общ знаменател. Те, основно първоначално и най-много с стремежа, с волята, с порива за смяна съумяха да реализират не малко, донесоха ни действителни свободи, пробваха се да трансформират собствеността по метод, предпоставящ основаването на повече независими, самостоятелни и виновни за своята персонална витална тактика човеци. Но от един миг нататък и на първо място през последните 10 години хубавото стартира да бъде минимизирано, настаниха се дефицити на либералност и инстинкти за тоталитарност у властващите, развихри се злокобна корупция и спечелва катастрофична безотговорност.
Липсата на правдивост стана апокалиптична. Голяма част от честното и почтеното, знаещото и можещото, кадърното и надареното стартира на вълни, на девети талази да се изнася от България.
Това повече не трябва да продължава. Още повече, то не може да продължава – изчерпало се е като система, като режим. Но печелещите от него желаят то да продължава. И се стига до колосално несъгласие – методът, по който България деградира се е изчерпал изцяло и не е в положение да продължи без прояви на принуждение и опозиция, а тези, които печелят от този метод, желаят това да продължи. Класическа революционна обстановка без ясно изявен политически притежател на революционната смяна.
Но първата крачка би трябвало да бъде направена. В противоположен случай следствията за България могат да станат от извънредно мъчно лечими – на практика нелечими.
Ние сме изцяло деморализирани и обезценностени на всички равнища, във всички общности, при всички инициативи и за всички старания. Ние от ден на ден се държим – вредом и на всички места – като неприятната глутница вълци. Действаме точно по Закона на неприятната глутница вълци.
Ето в резюме по какъв начин работи този закон: Има глутница от вълци – те са 10 на брой и за прехраната им елените са също 10. По 1 елен за всеки вълк. По някакви аргументи, обаче, елените стават 8. Тогава неприятната глутница изяжда 2 от вълците и още веднъж за всеки вълк има по 1 елен. Но дружно с това вътре в глутницата нараства недоверието, всеки знае, че на следващия ден може да пристигна неговият ред, ето за какво търси различни пътища за оцеляване или търси по какъв начин да понижи броя на вълците в глутницата не за негова сметка. Така глутницата взема решение в кратковременен проект своя проблем с прехраната си, само че в дълготраен тя отслабва и става уязвима по отношение на конкурентните глутници.
А тази картинка е на всички места, безусловно на всички места, без значение защо иде тирада – дали за обучение или просвета, дали за стопанска система или финанси, дали за опазване на здравето или екология, дали за просвета или спорт, дали за пенсии или заплати, дали за настояще или за бъдеще. Общество, докарано до положението да живее по Закона на неприятната глутница вълци е обречено общество.
-----------
*Човек за индивида е вълк (лат.)
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ