Мнения Daily - Свободните хора се съпротивляват организирано
© Георги Кожухаров ГЕРБ отключи робска завист против възпитаните българи.
Власт
Свободните хора се съпротивляват проведено
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Какво се случва, когато бездънният провинциализъм се събере с наглостта на отвързалия се роб и с вековната завист на тога? Получава се законодателството срещу кучетата на градските хора.
Да стартираме от злобата. Пред известно време гербаджийската власт най-накрая разбра, че културните градски хора няма да я признаят за своя. В колкото и ЕНП да членува, колкото и европейски " началници " със съмнителна умереност да Го мляскат по бузите – самопризнание от културните българи няма да пристигна. Напротив – те ще не престават да стачкуват дружно (както сподели преди време Борисов) " с колелетата и кучетата си ".
Разбирайки това, герберската власт отключи робската си завист против добре възпитаните българи. Започна да мъсти. В София и Варна удариха " колелетата ". После от държавния център удариха правото на " тия с колелетата и кучетата " да вървят на море, без да бъдат натъпквани в бетонните бункери на околните на властта мутри. Сега им удрят кучетата.
Трябва да си в действителност на дъното на всяка допустима културна подчиненост – да си същински, действителен, в никакъв случай необлагородяван роб – с цел да отмъщаваш по този метод на по-извисените от теб. Нанасяш удар по това, което виждаш – " колелета и кучета ". А същинският ти проблем, в случай че си роб от тинята, е различен: че хората, които мразиш, са по-културни, по-успели и по-извисени от теб (четат книги да вземем за пример, а някои дори ги пишат), тъй като са свободни. А свободните хора, до момента в който не им отнемеш свободата, реагират на сходни набези с проведена опозиция.
И по този начин стигаме до бездънния провинциализъм. Властващите през днешния ден субекти, бидейки докарани в София от помощни учебни заведения, села и градове от селски вид, в никакъв случай в младите си години не са виждали градско куче. За тях куче – това е зъбещо се четирикрако животно, цялостно с бълхи, което е вързано в дъното на двора (до това място, в което се върви " наповънка " ) и е хранено понякога с половин мухлясал самун. Градското куче, в резюме, е доста по-чисто, крепко и обгрижено, в сравнение с е междинният властимащ, докаран от помощно учебно заведение, село или градче от селски вид.
Кучетата, в последно време създаващи проблеми, са като властващите: изоставени, необгрижвани, невъзпитавани, унижавани в младостта си. Това, несъмнено, е проблем на стопаните. Но пък тези стопани като културен профил са по-близо до властващите, в сравнение с до градските кучета. Как да удряш такива стопани, когато са като теб самия?
Каква е задачата на тази война, която властта разгласи на своите по-възвисени жители? Очевидно е. Властта желае такива, които стачкуват за природа с колелета и кучета – да ги няма. Колкото и да е функционално необразована, тази власт напълно ясно схваща какъв брой се излага, когато бъде съпоставена с тези свои жители.
-------------
Утопиите на европейския пацифизъм са по-неадекватни от всеки път.
Сигурност
Доколко Европа е подготвена да се грижи за защитата си
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
След Втората международна война мирът и сигурността на Европа се дължат на американското военно наличие на Стария континент. До края на 20 век - наличие в Западна Европа, а по-късно - в цяла Европа без постсъветските територии (с изключение на Прибалтика). Когато се дискутират ползи, искания и промени в статуквото на сигурността в Европа, фактът на 75-годишното американско наличие - и освен наличие, само че практическо вдишване на отговорността за европейския мир, би трябвало да се има поради като база за разбор и смяна.
Фотограф: Stoyan Nenov
Европейските страни са длъжни да възстановят своите отбранителни качества, закърнели под американския чадър. Финансовият принос към НАТО би трябвало да доближи достойните равнища на поета отговорност за общата защита. Същевременно, би трябвало да се има поради, че в Европа към този момент 70 години пацифизмът се поддържа и окуражава като водеща позиция на публичното мнение. През 80-те години леви стачкуващи носеха лозунги срещу американските ракети със междинен обхват - " По-добре червени, в сравнение с мъртви ". Никой не бе уведомил младите левичари, че едното не пречи на другото.
Но и до ден сегашен пацифизмът - изключително в Германия - е част от мощния развой на денацификация, отвод от империализъм и завоевателни политики, образуване на взаимна взаимозависимост сред европейските страни. Този развой бе непосредствено спонсориран от Вашингтон и на неговата основа Америка пое контрола върху европейската сигурност. Сега са други времена и промени са несъмнено нужни. Трябва обаче да се има поради, че процеси в публичното схващане като пацифизма да вземем за пример, не се трансформират или обръщат за седмици или месеци.
Необходими са години в подтекста на едно ново осъзнаване, че светът е все толкоз рисково място за живеене, колкото постоянно е бил. И утопиите на европейския пацифизъм, които възпитаха няколко генерации западни европейци, са по-неадекватни от всеки път след 1945 година Дори по време на Студената война, пацифизмът избуя под американския нуклеарен чадър над Европа. Днес този чадър към момента съществува, само че Америка отхвърля да заплаща цената на европейската защита.
За Вашингтон обаче би трябвало да е ясно, че в случай че европейците поемат важен дял в своята защита, те ще изискат и съответния дял от властта за взимане на решения в областта на защитата. Доколко Европа е подготвена за това? Не съм сигурен - вижте единствено разликите във връзка с Русия. Или разликите по проблеми като миграцията, разширяващото се наличие на исляма и така нататък Промените са неизбежни - добре би било да са рационални.
--------------
Явно ни е боязън от вниманието, с което тя е обвързвана.
В прожекторите
България се уплаши огромната европейска политика
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче веле "
Драмата с разпределението на висшите постовете в Европейски Съюз е на път да завърши - и то по-бързо, в сравнение с мнозина чакаха. При договарянето стана ясно, че трима българи са имали напълно съществени шансове да получат един от въпросните висши постове. Още преди изборите Кристалина Георгиева беше обсъждана като евентуален претендент за началник на Европейска комисия. Този вид се оказа реален и след тях. А напълно допустимо беше тя да стане " външен министър " - Върховен представител на Европейски Съюз по външните работи и сигурността.
Фотограф: Vincent Kessler
След като Борисов на процедура е наложил несъгласие върху тази алтернатива, е било препоръчано Мария Габриел да " поеме " външната политика на Съюза. Борисов обаче стопира и непредвиденото въздигане на Неделчева, както той назовава Мария Габриел. А в последния епизод на българската евродрама Сергей Станишев за малко стана формалната номинация на Европейския съвет за началник на Европарламента, само че бързо по-късно трябваше да се откаже заради липса на поддръжка в групата на социалистите и демократите.
България се уплаши. И се оказа неподготвена за опциите, с които малко ненадейно се снабди. Точно това обръщение излъчи Борисов - че към този миг не сме подготвени за огромната европейска политика и ни е боязън от вниманието, с което тя е обвързвана. Това е може би реалистична оценка, само че въпреки всичко не е изключително ласкателна. Белгия, Холандия, Дания и Полша са страни, за които никой не се чуди дали претендентите им ще се оправят. Ние доста приказваме против " двете скорости " и " двойните стандарти " в Европейски Съюз, само че когато се появи опция, сами се вкарваме в ниската скорост и в по-затлачените води.
Тази липса на самочувствие не е инцидентна - тя идва от това, че всички (и най-много премиерът) знаят проблемите ни. Но вместо да ги решаваме пламенно, избираме да се борим против европейския мониторинг върху същите тези проблеми.
Опозицията от Българска социалистическа партия пък напряко получи слаба оценка за личната си политика. Ако социалистите не се бяха самоизолирали в Европейски Съюз, а бяха построили мостове към сестрински партии, в този момент с огромна възможност техен човек щеше да е ръководител на Екологичен потенциал. Но те сами го торпилираха, за което несъмнено ще получат усмивка от Москва (доколкото ботоксът позволява). Където либерализмът е отживялост, усмивката на властта е нещо доста скъпо. (Защото във връзка с другите полезности нормално има недостиг.)
Като теглим чертата, нищо трагично не се е случило. Просто още една пропусната възможност
Власт
Свободните хора се съпротивляват проведено
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Какво се случва, когато бездънният провинциализъм се събере с наглостта на отвързалия се роб и с вековната завист на тога? Получава се законодателството срещу кучетата на градските хора.
Да стартираме от злобата. Пред известно време гербаджийската власт най-накрая разбра, че културните градски хора няма да я признаят за своя. В колкото и ЕНП да членува, колкото и европейски " началници " със съмнителна умереност да Го мляскат по бузите – самопризнание от културните българи няма да пристигна. Напротив – те ще не престават да стачкуват дружно (както сподели преди време Борисов) " с колелетата и кучетата си ".
Разбирайки това, герберската власт отключи робската си завист против добре възпитаните българи. Започна да мъсти. В София и Варна удариха " колелетата ". После от държавния център удариха правото на " тия с колелетата и кучетата " да вървят на море, без да бъдат натъпквани в бетонните бункери на околните на властта мутри. Сега им удрят кучетата.
Трябва да си в действителност на дъното на всяка допустима културна подчиненост – да си същински, действителен, в никакъв случай необлагородяван роб – с цел да отмъщаваш по този метод на по-извисените от теб. Нанасяш удар по това, което виждаш – " колелета и кучета ". А същинският ти проблем, в случай че си роб от тинята, е различен: че хората, които мразиш, са по-културни, по-успели и по-извисени от теб (четат книги да вземем за пример, а някои дори ги пишат), тъй като са свободни. А свободните хора, до момента в който не им отнемеш свободата, реагират на сходни набези с проведена опозиция.
И по този начин стигаме до бездънния провинциализъм. Властващите през днешния ден субекти, бидейки докарани в София от помощни учебни заведения, села и градове от селски вид, в никакъв случай в младите си години не са виждали градско куче. За тях куче – това е зъбещо се четирикрако животно, цялостно с бълхи, което е вързано в дъното на двора (до това място, в което се върви " наповънка " ) и е хранено понякога с половин мухлясал самун. Градското куче, в резюме, е доста по-чисто, крепко и обгрижено, в сравнение с е междинният властимащ, докаран от помощно учебно заведение, село или градче от селски вид.
Кучетата, в последно време създаващи проблеми, са като властващите: изоставени, необгрижвани, невъзпитавани, унижавани в младостта си. Това, несъмнено, е проблем на стопаните. Но пък тези стопани като културен профил са по-близо до властващите, в сравнение с до градските кучета. Как да удряш такива стопани, когато са като теб самия?
Каква е задачата на тази война, която властта разгласи на своите по-възвисени жители? Очевидно е. Властта желае такива, които стачкуват за природа с колелета и кучета – да ги няма. Колкото и да е функционално необразована, тази власт напълно ясно схваща какъв брой се излага, когато бъде съпоставена с тези свои жители.
-------------
Утопиите на европейския пацифизъм са по-неадекватни от всеки път.
Сигурност
Доколко Европа е подготвена да се грижи за защитата си
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
След Втората международна война мирът и сигурността на Европа се дължат на американското военно наличие на Стария континент. До края на 20 век - наличие в Западна Европа, а по-късно - в цяла Европа без постсъветските територии (с изключение на Прибалтика). Когато се дискутират ползи, искания и промени в статуквото на сигурността в Европа, фактът на 75-годишното американско наличие - и освен наличие, само че практическо вдишване на отговорността за европейския мир, би трябвало да се има поради като база за разбор и смяна.
Фотограф: Stoyan Nenov
Европейските страни са длъжни да възстановят своите отбранителни качества, закърнели под американския чадър. Финансовият принос към НАТО би трябвало да доближи достойните равнища на поета отговорност за общата защита. Същевременно, би трябвало да се има поради, че в Европа към този момент 70 години пацифизмът се поддържа и окуражава като водеща позиция на публичното мнение. През 80-те години леви стачкуващи носеха лозунги срещу американските ракети със междинен обхват - " По-добре червени, в сравнение с мъртви ". Никой не бе уведомил младите левичари, че едното не пречи на другото.
Но и до ден сегашен пацифизмът - изключително в Германия - е част от мощния развой на денацификация, отвод от империализъм и завоевателни политики, образуване на взаимна взаимозависимост сред европейските страни. Този развой бе непосредствено спонсориран от Вашингтон и на неговата основа Америка пое контрола върху европейската сигурност. Сега са други времена и промени са несъмнено нужни. Трябва обаче да се има поради, че процеси в публичното схващане като пацифизма да вземем за пример, не се трансформират или обръщат за седмици или месеци.
Необходими са години в подтекста на едно ново осъзнаване, че светът е все толкоз рисково място за живеене, колкото постоянно е бил. И утопиите на европейския пацифизъм, които възпитаха няколко генерации западни европейци, са по-неадекватни от всеки път след 1945 година Дори по време на Студената война, пацифизмът избуя под американския нуклеарен чадър над Европа. Днес този чадър към момента съществува, само че Америка отхвърля да заплаща цената на европейската защита.
За Вашингтон обаче би трябвало да е ясно, че в случай че европейците поемат важен дял в своята защита, те ще изискат и съответния дял от властта за взимане на решения в областта на защитата. Доколко Европа е подготвена за това? Не съм сигурен - вижте единствено разликите във връзка с Русия. Или разликите по проблеми като миграцията, разширяващото се наличие на исляма и така нататък Промените са неизбежни - добре би било да са рационални.
--------------
Явно ни е боязън от вниманието, с което тя е обвързвана.
В прожекторите
България се уплаши огромната европейска политика
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче веле "
Драмата с разпределението на висшите постовете в Европейски Съюз е на път да завърши - и то по-бързо, в сравнение с мнозина чакаха. При договарянето стана ясно, че трима българи са имали напълно съществени шансове да получат един от въпросните висши постове. Още преди изборите Кристалина Георгиева беше обсъждана като евентуален претендент за началник на Европейска комисия. Този вид се оказа реален и след тях. А напълно допустимо беше тя да стане " външен министър " - Върховен представител на Европейски Съюз по външните работи и сигурността.
Фотограф: Vincent Kessler
След като Борисов на процедура е наложил несъгласие върху тази алтернатива, е било препоръчано Мария Габриел да " поеме " външната политика на Съюза. Борисов обаче стопира и непредвиденото въздигане на Неделчева, както той назовава Мария Габриел. А в последния епизод на българската евродрама Сергей Станишев за малко стана формалната номинация на Европейския съвет за началник на Европарламента, само че бързо по-късно трябваше да се откаже заради липса на поддръжка в групата на социалистите и демократите.
България се уплаши. И се оказа неподготвена за опциите, с които малко ненадейно се снабди. Точно това обръщение излъчи Борисов - че към този миг не сме подготвени за огромната европейска политика и ни е боязън от вниманието, с което тя е обвързвана. Това е може би реалистична оценка, само че въпреки всичко не е изключително ласкателна. Белгия, Холандия, Дания и Полша са страни, за които никой не се чуди дали претендентите им ще се оправят. Ние доста приказваме против " двете скорости " и " двойните стандарти " в Европейски Съюз, само че когато се появи опция, сами се вкарваме в ниската скорост и в по-затлачените води.
Тази липса на самочувствие не е инцидентна - тя идва от това, че всички (и най-много премиерът) знаят проблемите ни. Но вместо да ги решаваме пламенно, избираме да се борим против европейския мониторинг върху същите тези проблеми.
Опозицията от Българска социалистическа партия пък напряко получи слаба оценка за личната си политика. Ако социалистите не се бяха самоизолирали в Европейски Съюз, а бяха построили мостове към сестрински партии, в този момент с огромна възможност техен човек щеше да е ръководител на Екологичен потенциал. Но те сами го торпилираха, за което несъмнено ще получат усмивка от Москва (доколкото ботоксът позволява). Където либерализмът е отживялост, усмивката на властта е нещо доста скъпо. (Защото във връзка с другите полезности нормално има недостиг.)
Като теглим чертата, нищо трагично не се е случило. Просто още една пропусната възможност
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ