Магарешки проблеми
© Dominick Reuter Още по тематиката
Партията, която не е партия
Републиканците управляват законодателната и изпълнителната власт в Съединени американски щати. Каква е повода това да не дава резултати?
2 ное 2017
Алтернативната американска политика
Симптомът Шарлотсвил, или кои са радикалните леви и десни и за какво са рискови
20 авг 2017 " Беше като че ли сме в фетиш. Чувствах се като че ли сме в фетиш ", споделя Дона Бразил за вътрешната акция на Хилари Клинтън в самата Демократическа партия. Бразил, някогашен ръководител на Националния комитет на Демократическата партия в Съединени американски щати, изпълнявяаше тази роля сред юли 2016 и февруари 2017 година Наскоро тя пусна своя книга, като разсъни тематика, за която наподобява никой от партията не желаеше да приказва: въздействието на Хилари Клинтън и нечестната игра на претендента за президент против Бърни Сандърс по време на първичните избори.
За нагласяне на вътрешните избори се заприказва още при приключването на имейлите на Хилари Клинтън. Става дума за тежки обвинявания, които изнервиха доста хора вътре в партията и в последна сметка отдръпнаха от Клинтън някои от поддръжниците на Сандърс, който беше и продължава да е извънредно известен измежду по-младите хора. В книгата си " Hacks: The Inside Story of the Break-ins and Breakdowns That Put Donald Trump in the White House " (Хакове: Вътрешната история за проблемите, които вкараха Доналд Тръмп в Белия дом), Бразил приказва намерено за всичко, което се е случвало в партията в месеците преди изборите, които в последна сметка приключиха с неуспех и Клинтън не стана първата жена президент на Съединени американски щати.
Бившият ръководител на Комитета на Демократическата партия Дона Бразил неотдавна пусна своя книга за президентските избори, в която твърди, че вътрешнопартийните избори за номинация са били нагласени в интерес на Хилъри Клинтън. Влиятелни представители на партията като сенатор Елизабет Уорън се съгласиха с нейните изказвания
Фотограф: Carlos Barria
Очаквано, историята са разви бързо. Дори сенатор Елизабет Уорън, една от най-влиятелните фигури в партията, призна пред Джейк Тейпър от CNN, че конкуренцията е била нагласена против Бърни Сандърс. Доналд Тръмп също не се забави да захапе демократите посредством цитати от книгата на Бразил. По-късно Бразил разяснява, че Тръмп я е цитирал неверно, само че както Washington Post показва, " обвиняванията в книгата са напълно ясни ". Точен откъс от Hacks по отношение на случилото се споделя:
" Бях дала обещание на Бърни, че когато стана ръководител на комитета, ще проверявам дали екипа на Хилъри е нагласил процеса по номинацията по този начин, че единствено тя да може да завоюва. Вече бях ръководител от един месец и имах своите съмнения поради изтеклите имейли, само че кой може да каже дали тези имейли не са били преправени? Исках солидно доказателство, каквото искаше и Бърни. Към датата 7 септември, когато трябваше да се обадя на Бърни, към този момент бях разкрила доказателства и всичко това разруши сърцето ми. "
Проблемът е и чисто честен, тъй като Демократическата партия е мощно обединена към изказванието, че Доналд Тръмп е станал президент благодарение на Русия. Посланието на партията отслабва, когато високопоставени хора като Бразил приказват, че самия претендент на демократите е взел номинацията също с помощ.
Голямата картина
Миналата 2016 година не може да бъде избрана като нищо друго, с изключение на злополука за Демократическата партия. Изтичането на имейли, загубата на Клинтън, цялостният надзор на републиканците в Конгреса и Белия дом – всичко се случи тъкмо назад на упованията. Обичайно политиците не обичат да си спомнят за неуспехите си и гледат да продължат напред допустимо най-бързо, само че не такива проекти имаше Хилъри Клинтън, която реши да приказва за загубата си на изборите пред всички медии, след което и написа книга за това. Нещо повече: в нея тя нападна даже хората от " своя тим ", в това число Барак Обама, Джо Байдън и Бърни Сандърс, които съгласно нея или не са създали задоволително, или са я злепоставили.
Самият Сандърс в ток-шоуто на Стивън Колбърт помоли Клинтън да спре да гледа обратно и да помогне на партията си в бъдещите проекти. Същото направиха и редица издания, измежду които Chicago Tribune, USA Today и Washington Post.
Изминалата година от изборите обаче демонстрира нещо по-плашещо: Демократическата партия не се е отдалечила от свадите, нито съумя в същото време да сътвори нов водач, който да сплоти към себе си всички, които не харесват президента Тръмп. Партията разчита всеобщо на дребни организации и придвижвания (т. нар. grassroots), на каквито разчиташе и Сандърс по време на акцията си през 2016 година Самият той обаче по-скоро наподобява като представител и бранител на политиките на партията, в сравнение с като водач. Ако погледнем Републиканската партия, негов еквивалент би бил не Доналд Тръмп, а Тед Круз, с който и дебатират плануваните от Конгреса промени.
Демократите търсят гений
Само дни след успеха на Доналд Тръмп преди година към този момент имаше спекулации по отношение на това кои членове на демократите могат да се изправят против него през 2020 година и да завоюват. Има няколко догатки. Бърни Сандърс е опция, само че при него има вътрешна опозиция поради рецензията му против огромните донори на партията. Неговите политики също по този начин са известни измежду младежите, само че не са изключително известни измежду по-възрастната публика. Сандърс има проблем и с това, че, както Тед Круз постоянно показва по време на дебатите им, Америка няма по какъв начин да заплати за неговите оферти, даже най-богатия 1% от популацията, на който Сандърс се разгласи за политически зложелател, да бъде таксуван на 100%.
Друга опция е Джо Байдън, някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати. Официално той държи на позицията си, че няма да се кандидатира, само че на избран период от време в медиите излиза информация, че това може да се промени. Подобна номинация би се приела добре от вътрешното ядро на партията и от поддръжниците на Барак Обама.
Кандидат за номинацията могат да бъдат и някои сенатори, като Елизабет Уорън и Чък Шумър. Анализатори показват, че положителни шансове има и Тълси Габард, някогашен представител в долната камара на Конгреса от Хавайските острови.
Проблемът обаче остава: демократите имат потребност не просто от номинация за 2020 година, а от водач, който да бъде лице на партията през идващите три години. За момента Бърни Сандърс остава най-близкото до това. Но в случай че неговата роля прерасне в цялостно водачество и явен претендент за президентска номинация, той би трябвало да подписа помирение с огромните донори на партията, които са част от въпросния 1%, против който Сандърс се бунтува.
Малко положителни вести
Демократическата партия бе зарадвана с положителни вести на годишнината от загубата на Хилари Клинтън – демократът Ралф Нортхам завоюва против републиканската номинация на Ед Гилеспи в напредварата за губернатор на Вирджиния. Това бе първа загуба за 2017 година за републиканците. Нещо повече, щатския конгрес на Вирджиния бе преобърнат от мощно болшинство на Републиканската партия към болшинство на демократите. Победа за демократите имаше и в Ню Йорк и Ню Джърси, само че те бяха предстоящи, като тези щати от дълго време са замъци на " партията на магаретата ". Преди това републиканците нанесоха четири следващи загуби на междинни избори за места в Конгреса.
Така демократите влизат в 2018 година, когато ще има междинни избори за всички места в долната камара на Конгреса и 33 места в Сената. Лоша вест е, че едвам 9 от тези 33 места, които са на карта, са републикански. Но загубата във Вирджиния сподели безпорядък и измежду републиканците, където има огромно разделяне към утвърждението към държанието на президента Доналд Тръмп, даже и да няма чак такова разделяне към политиките му.
И точно там се крие разковничето: даже да приказват против " разделящите политики " на президента, в случай че демократите желаят обединяване, то ще пристигна по-лесно не от събиране към положителна идеология, а към ненавистта на всички либерали към Тръмп. От партията знаят това и едно от предложенията за слоган на изборния комитет DCCC даже гласи " Демократите през 2018: Виждали ли сте другите благоприятни условия? ".
Ситуацията е сходна с тази при републиканците по време на осемте години на Барак Обама. И в случай че съумеят да детронират президента, тогава Демократическата партия ще се пита същото, което в този момент се пита Републиканската: по какъв начин да стигнем до консенсус към това, което желаеме, както имахме консенсус към това, което не желаеме.
Партията, която не е партия
Републиканците управляват законодателната и изпълнителната власт в Съединени американски щати. Каква е повода това да не дава резултати?
2 ное 2017
Алтернативната американска политика
Симптомът Шарлотсвил, или кои са радикалните леви и десни и за какво са рискови
20 авг 2017 " Беше като че ли сме в фетиш. Чувствах се като че ли сме в фетиш ", споделя Дона Бразил за вътрешната акция на Хилари Клинтън в самата Демократическа партия. Бразил, някогашен ръководител на Националния комитет на Демократическата партия в Съединени американски щати, изпълнявяаше тази роля сред юли 2016 и февруари 2017 година Наскоро тя пусна своя книга, като разсъни тематика, за която наподобява никой от партията не желаеше да приказва: въздействието на Хилари Клинтън и нечестната игра на претендента за президент против Бърни Сандърс по време на първичните избори.
За нагласяне на вътрешните избори се заприказва още при приключването на имейлите на Хилари Клинтън. Става дума за тежки обвинявания, които изнервиха доста хора вътре в партията и в последна сметка отдръпнаха от Клинтън някои от поддръжниците на Сандърс, който беше и продължава да е извънредно известен измежду по-младите хора. В книгата си " Hacks: The Inside Story of the Break-ins and Breakdowns That Put Donald Trump in the White House " (Хакове: Вътрешната история за проблемите, които вкараха Доналд Тръмп в Белия дом), Бразил приказва намерено за всичко, което се е случвало в партията в месеците преди изборите, които в последна сметка приключиха с неуспех и Клинтън не стана първата жена президент на Съединени американски щати.
Бившият ръководител на Комитета на Демократическата партия Дона Бразил неотдавна пусна своя книга за президентските избори, в която твърди, че вътрешнопартийните избори за номинация са били нагласени в интерес на Хилъри Клинтън. Влиятелни представители на партията като сенатор Елизабет Уорън се съгласиха с нейните изказвания
Фотограф: Carlos Barria
Очаквано, историята са разви бързо. Дори сенатор Елизабет Уорън, една от най-влиятелните фигури в партията, призна пред Джейк Тейпър от CNN, че конкуренцията е била нагласена против Бърни Сандърс. Доналд Тръмп също не се забави да захапе демократите посредством цитати от книгата на Бразил. По-късно Бразил разяснява, че Тръмп я е цитирал неверно, само че както Washington Post показва, " обвиняванията в книгата са напълно ясни ". Точен откъс от Hacks по отношение на случилото се споделя:
" Бях дала обещание на Бърни, че когато стана ръководител на комитета, ще проверявам дали екипа на Хилъри е нагласил процеса по номинацията по този начин, че единствено тя да може да завоюва. Вече бях ръководител от един месец и имах своите съмнения поради изтеклите имейли, само че кой може да каже дали тези имейли не са били преправени? Исках солидно доказателство, каквото искаше и Бърни. Към датата 7 септември, когато трябваше да се обадя на Бърни, към този момент бях разкрила доказателства и всичко това разруши сърцето ми. "
Проблемът е и чисто честен, тъй като Демократическата партия е мощно обединена към изказванието, че Доналд Тръмп е станал президент благодарение на Русия. Посланието на партията отслабва, когато високопоставени хора като Бразил приказват, че самия претендент на демократите е взел номинацията също с помощ.
Голямата картина
Миналата 2016 година не може да бъде избрана като нищо друго, с изключение на злополука за Демократическата партия. Изтичането на имейли, загубата на Клинтън, цялостният надзор на републиканците в Конгреса и Белия дом – всичко се случи тъкмо назад на упованията. Обичайно политиците не обичат да си спомнят за неуспехите си и гледат да продължат напред допустимо най-бързо, само че не такива проекти имаше Хилъри Клинтън, която реши да приказва за загубата си на изборите пред всички медии, след което и написа книга за това. Нещо повече: в нея тя нападна даже хората от " своя тим ", в това число Барак Обама, Джо Байдън и Бърни Сандърс, които съгласно нея или не са създали задоволително, или са я злепоставили.
Самият Сандърс в ток-шоуто на Стивън Колбърт помоли Клинтън да спре да гледа обратно и да помогне на партията си в бъдещите проекти. Същото направиха и редица издания, измежду които Chicago Tribune, USA Today и Washington Post.
Изминалата година от изборите обаче демонстрира нещо по-плашещо: Демократическата партия не се е отдалечила от свадите, нито съумя в същото време да сътвори нов водач, който да сплоти към себе си всички, които не харесват президента Тръмп. Партията разчита всеобщо на дребни организации и придвижвания (т. нар. grassroots), на каквито разчиташе и Сандърс по време на акцията си през 2016 година Самият той обаче по-скоро наподобява като представител и бранител на политиките на партията, в сравнение с като водач. Ако погледнем Републиканската партия, негов еквивалент би бил не Доналд Тръмп, а Тед Круз, с който и дебатират плануваните от Конгреса промени.
Демократите търсят гений
Само дни след успеха на Доналд Тръмп преди година към този момент имаше спекулации по отношение на това кои членове на демократите могат да се изправят против него през 2020 година и да завоюват. Има няколко догатки. Бърни Сандърс е опция, само че при него има вътрешна опозиция поради рецензията му против огромните донори на партията. Неговите политики също по този начин са известни измежду младежите, само че не са изключително известни измежду по-възрастната публика. Сандърс има проблем и с това, че, както Тед Круз постоянно показва по време на дебатите им, Америка няма по какъв начин да заплати за неговите оферти, даже най-богатия 1% от популацията, на който Сандърс се разгласи за политически зложелател, да бъде таксуван на 100%.
Друга опция е Джо Байдън, някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати. Официално той държи на позицията си, че няма да се кандидатира, само че на избран период от време в медиите излиза информация, че това може да се промени. Подобна номинация би се приела добре от вътрешното ядро на партията и от поддръжниците на Барак Обама.
Кандидат за номинацията могат да бъдат и някои сенатори, като Елизабет Уорън и Чък Шумър. Анализатори показват, че положителни шансове има и Тълси Габард, някогашен представител в долната камара на Конгреса от Хавайските острови.
Проблемът обаче остава: демократите имат потребност не просто от номинация за 2020 година, а от водач, който да бъде лице на партията през идващите три години. За момента Бърни Сандърс остава най-близкото до това. Но в случай че неговата роля прерасне в цялостно водачество и явен претендент за президентска номинация, той би трябвало да подписа помирение с огромните донори на партията, които са част от въпросния 1%, против който Сандърс се бунтува.
Малко положителни вести
Демократическата партия бе зарадвана с положителни вести на годишнината от загубата на Хилари Клинтън – демократът Ралф Нортхам завоюва против републиканската номинация на Ед Гилеспи в напредварата за губернатор на Вирджиния. Това бе първа загуба за 2017 година за републиканците. Нещо повече, щатския конгрес на Вирджиния бе преобърнат от мощно болшинство на Републиканската партия към болшинство на демократите. Победа за демократите имаше и в Ню Йорк и Ню Джърси, само че те бяха предстоящи, като тези щати от дълго време са замъци на " партията на магаретата ". Преди това републиканците нанесоха четири следващи загуби на междинни избори за места в Конгреса.
Така демократите влизат в 2018 година, когато ще има междинни избори за всички места в долната камара на Конгреса и 33 места в Сената. Лоша вест е, че едвам 9 от тези 33 места, които са на карта, са републикански. Но загубата във Вирджиния сподели безпорядък и измежду републиканците, където има огромно разделяне към утвърждението към държанието на президента Доналд Тръмп, даже и да няма чак такова разделяне към политиките му.
И точно там се крие разковничето: даже да приказват против " разделящите политики " на президента, в случай че демократите желаят обединяване, то ще пристигна по-лесно не от събиране към положителна идеология, а към ненавистта на всички либерали към Тръмп. От партията знаят това и едно от предложенията за слоган на изборния комитет DCCC даже гласи " Демократите през 2018: Виждали ли сте другите благоприятни условия? ".
Ситуацията е сходна с тази при републиканците по време на осемте години на Барак Обама. И в случай че съумеят да детронират президента, тогава Демократическата партия ще се пита същото, което в този момент се пита Републиканската: по какъв начин да стигнем до консенсус към това, което желаеме, както имахме консенсус към това, което не желаеме.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ