Мнения Daily - Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа
© David W Cerny Парадоксално революцията, към която те приканват, наподобява на левичарските протести от 1968 година Още по тематиката
Мнения Daily - Много нерви, голямо его и все по-фасадни институции
И още: Да назоваваме Народния съд правораздаване е подигравка с паметта; Нямаме памет, по тази причина сме лесни за операции
21 фев 2018
Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски
И още: Бягството в Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка утопия; Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка
20 фев 2018 Затворено общество
Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа
От коментар на Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура ".
През октомври предходната година група уважавани консервативни мислители от целия континент разгласява манифест, озаглавен " Европа, в която можем да имаме вяра ". В доста връзки това е надълбоко осмислен и красиво написан документ, реторична комбинация от метода на мислене на националноосвободителните придвижвания в славните дни на деколонизацията и демодиран музеен справочник.
От този манифест читателят придобива чувството, че консерваторите в Европа са антиимпериалисти (Европейският съюз, недоволстват те, е " империя на парите и регулациите " ), антиколониалисти ( " емиграцията без асимилация се трансформира в колонизация " ) и пазители на националните страни от високомерието на проевропейските елити (които, упорстват създателите, са " заслепени от суетни, самодоволни визии за утопично бъдеще " ).
Трудно е за поверие, само че почвеническата гражданска война, към която те приканват, наподобява на левичарските протести от 1968 година Подобно на протестиращите тогава, тези интелектуалци се пробват не просто да завоюват изборите, а да трансформират метода, по който хората мислят и живеят. В същото време те желаят таман да демонтират наследството от левичарската 1968 година в Европа.
Ала до момента в който в обособените страни революцията на почвениците приема формата на борба сред либерали и консерватори, на нивото на Европейския съюз тя се претърпява като спор сред Запада и Изтока на Европа. Или по-точно като спор сред две разнообразни версии на консерватизма.
Западноевропейският консерватизъм е последица от 1968 година Той е приел прогресизма, формирал Запада през последния половин век – в това число свободата на словото и правото човек да бъде друг – само че отхвърля това, което привижда като крайностите на 1968 година В Западна Европа е допустимо известни деятели и водачи на крайната десница да бъдат открити гейове, без това да провокира покачване на веждите.
В своята източна версия консерватизмът съставлява по-радикална форма на почвеничеството. Той отхвърля модерността като цяло и приема културните промени от последните десетилетия като опит за заличаване на националните култури на обществата в Централна и Източна Европа. Да бъдеш реакционер в Централна Европа, значи да отхвърляш освен крайностите на 1968 година, само че и всяка форма на космополитизъм или разграничение.
На Запад консерваторите считат, че не е задоволително човек да вземе австрийски или немски паспорт, с цел да стане австриец или немец, а той би трябвало да схване и преобладаващата просвета. В визията на Виктор Орбан човек не може да стане маджарин, в случай че не се е родил маджарин. И таман в това се крие парадоксът на днешната почвеническа гражданска война в Европа. Както Източна, по този начин и Западна Европа през последните години претърпяха завой надясно, само че вместо това да способства за единството на Европа, завоят даже разшири пропастта, съществуваща сред двата района.
Всъщност те се разграничават както 1968 година беше друга на Запад и на Изток. На Запад това беше гражданска война за суверенитета на индивида. А на Изток – гражданска война за суверенитета на нацията.
-------------- Проблемът не е, че икономистите са неприятни, a че теорията им не коства.
Теории
Ако продам залеза...
От коментар на Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Толкова икономисти се изсипаха да ми изясняват какъв съм дебил, загдето нямам доверие, че е по-добре планините да бъдат изсечени, а плажовете – бетонирани, та се присетих. Преди десетина години неколкостотин международни икономисти разгласиха по незнайни за мен аргументи възвание, съгласно което в света повече в никакъв случай нямало да има финансови рецесии.
" Опа! " – споделих си; и неотложно изтеглих всички пари, които можех, от банките, с цел да ги влагам в нещо действително, което да имам и да мога да пипна. Като огромния ремонт на къщата в Миндя. Дори написах публикация тогава, че щом икономисти пишат такива възвания, значи идва огромна, но доста огромна рецесия. И тя пристигна, месец-два по-късно – най-голямата от 90 години насам. Още не е свършила като хората.
Не се случваше за пръв път. В средата на 80-те години да вземем за пример неколкостотин английски икономисти писаха на Тачър, че нейните промени унищожават английската стопанска система. В последна сметка обаче тъкмо тия промени направиха по този начин, че Брутният вътрешен продукт на глава британец стана по-високо от това на глава немец.
Днес пък у нас гледаме по какъв начин икономистите са се подредили в отбрана на " незнайния " концесионер на Пирин и на Витоша и в болшинството си поддържат всички разрушителни за тия планини проекти на " незнайния ". Бас ловя, че когато пукне пролетта, ще ми изясняват, че за " естественото осъществяване на сезона " е належащо неотложно да бъде застроен " Корал " да вземем за пример.
Според мен казусът не е обаче, че икономистите са някакви неприятни, продажни и безчестни хора; а че икономическата просвета, която изповядват, не коства. В тази просвета намирам положения, които искрено опонират на обикновения здрав разсъдък и просто няма по какъв начин да са правилни.
Водя да вземем за пример преди 3-4 години спор с другар икономист. Моята теза: не всичко е пари. Неговата: парите са единствената действителност.
Обаждам му се една ранна вечер от брега на река Веселина. Ловя си риба, виждам отражението на залязващото слънце във вира, чувам наченките на жабешкия хор, преглеждам с интерес кацащите по върха на въдицата ми водни кончета (инак на британски наричани с доста по-тържественото име dragonflies). Щастлив съм, с една дума. А пари – т.е. " действителност " – в близост няма никакви.
Та, оповестявам на този икономист по телефона за тая действителност, в която се намирам сега – и която намирам за по-добра от всякакво количество пари. Слуша и най-после разяснява:
- Този твой залез ще се трансформира в действителност единствено в случай че намериш метод някому да го продадеш...
Аз (втрещен):
- Като го продам – става действителност?
- Да...
Ето ви парадокс, подбуден от икономическата просвета. Ако продам залеза – няма да го имам. Ама съгласно икономическата просвета тъкмо сега, в който преустановявам да го имам, този залез се трансформира в действителност, и то – действителност тъкмо за мен. Ама аз към този момент го нямам! Имал съм го, преди да го продам...
Няма по какъв начин тази картина да е наред. Та: икономистите, в случай че желаят да им допускам (особено – за Пирин, Рила, " Корал " и пр.), ще би трябвало да си сменят науката. Да я заместят с нещо, което явно е в благозвучие със здравия разсъдък и не твърди – " тука има ", когато е напълно явно, че " тука нема ".
--------- Радев се оказва в неспособност да зададе най-логичните въпроси.
Дондуков 2
Президентското несъгласие, което освети дружбата на Борисов и Пеевски
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Последните две седмици бяха белязани от конфликта сред министър председател и президент, който в действителност чакаме още от президентските избори. Самото избиране на подкрепения от Българска социалистическа партия Радев за държавен глава беше знак, че ще има напрежение сред Дондуков 1 и 2, само че никой не допускаше, че опълчването ще е поради Пеевски.
Едва ли някой е предполагал, че таман желанието за въздействие на Радев и Борисов ще докара до две поредни изяви на съумелия млад мъж, който до неотдавна съществуваше по-скоро като фантом - никой не го виждаше и чуваше с години, само че намесата му в политическия живот на страната се усещаше напълно осезаемо.
Може ли президентът да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България? Отговорът щеше да е евентуално позитивен, в случай че Радев можеше да разчита на нужната помощ. Затова въпросът по-скоро е кой може да бъде съдружник на президента, който волно или не с наложеното несъгласие върху закона за КТБ на процедура освети дружбата сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Дружба, за която се приказва единствено спорадично, при благоприятен случай. И която Борисов постоянно съумява да отхвърли.
Връщайки закона " Пеевски ", Радев де факто сподели, че в Народното събрание явно няма по-пламенен бранител на ползите на Пеевски от партията на Борисов. Дори сдържаността на Движение за права и свободи по тематиката не провокира толкоз въпроси, колкото реакцията на ГЕРБ.
За да продължи осветяването обаче, Радев се нуждае от помощник-разобличител. Издигналата го Българска социалистическа партия очевидно не желае да взе участие. Най-сигурният белег за това е, че при разглеждането на закона в Народното събрание социалистите не взеха ефективно присъединяване в разискванията. Допълнително удостоверение за нежеланието на Нинова да се изправи против Пеевски са препоръките към Радев да не постанова несъгласие, а да изпрати нормативния акт в Конституционния съд.
Ето за какво Радев се оказва в неспособност да зададе най-логичните въпроси. А точно: прикрива ли страната по всевъзможен начин хипотетичната крепка дружба сред Борисов и Пеевски, за която самият Радев заприказва? Участва ли прокуратурата в маскирането на хипотетичното им взаимно политическо и икономическо ръководство? И забъркан ли е и репресивният уред, заел се да разчиства терена от неуместните и възпрепятстващите тези явно топли връзки, които бяха дефинитивно оголени от закона " КТБ "?
Именно заради тази причина единствената алтернатива на Радев са жителите. Не е несъмнено обаче дали ще направи крачката към тях, тъй като до момента по всякакъв начин се опитваше да се разграничи от тази опция. Именно от решителността му в тази посока зависи дали може да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България.
Още занапред обаче президентът би трябвало да бъде наясно, че разобличаването минава и през осветление на издигналата го за поста партия. Затова и решителността му си остава съмнителна.
Мнения Daily - Много нерви, голямо его и все по-фасадни институции
И още: Да назоваваме Народния съд правораздаване е подигравка с паметта; Нямаме памет, по тази причина сме лесни за операции
21 фев 2018
Мнения Daily - Скандал за Пеевски без Пеевски
И още: Бягството в Европейски Съюз е по-привлекателно от всяка утопия; Държавния суверенитет и националната субектност вървят ръка за ръка
20 фев 2018 Затворено общество
Консерваторите разцепват Източна и Западна Европа
От коментар на Иван Кръстев за " Ню Йорк Таймс ". Преводът е на " Портал Култура ".
През октомври предходната година група уважавани консервативни мислители от целия континент разгласява манифест, озаглавен " Европа, в която можем да имаме вяра ". В доста връзки това е надълбоко осмислен и красиво написан документ, реторична комбинация от метода на мислене на националноосвободителните придвижвания в славните дни на деколонизацията и демодиран музеен справочник.
От този манифест читателят придобива чувството, че консерваторите в Европа са антиимпериалисти (Европейският съюз, недоволстват те, е " империя на парите и регулациите " ), антиколониалисти ( " емиграцията без асимилация се трансформира в колонизация " ) и пазители на националните страни от високомерието на проевропейските елити (които, упорстват създателите, са " заслепени от суетни, самодоволни визии за утопично бъдеще " ).
Трудно е за поверие, само че почвеническата гражданска война, към която те приканват, наподобява на левичарските протести от 1968 година Подобно на протестиращите тогава, тези интелектуалци се пробват не просто да завоюват изборите, а да трансформират метода, по който хората мислят и живеят. В същото време те желаят таман да демонтират наследството от левичарската 1968 година в Европа.
Ала до момента в който в обособените страни революцията на почвениците приема формата на борба сред либерали и консерватори, на нивото на Европейския съюз тя се претърпява като спор сред Запада и Изтока на Европа. Или по-точно като спор сред две разнообразни версии на консерватизма.
Западноевропейският консерватизъм е последица от 1968 година Той е приел прогресизма, формирал Запада през последния половин век – в това число свободата на словото и правото човек да бъде друг – само че отхвърля това, което привижда като крайностите на 1968 година В Западна Европа е допустимо известни деятели и водачи на крайната десница да бъдат открити гейове, без това да провокира покачване на веждите.
В своята източна версия консерватизмът съставлява по-радикална форма на почвеничеството. Той отхвърля модерността като цяло и приема културните промени от последните десетилетия като опит за заличаване на националните култури на обществата в Централна и Източна Европа. Да бъдеш реакционер в Централна Европа, значи да отхвърляш освен крайностите на 1968 година, само че и всяка форма на космополитизъм или разграничение.
На Запад консерваторите считат, че не е задоволително човек да вземе австрийски или немски паспорт, с цел да стане австриец или немец, а той би трябвало да схване и преобладаващата просвета. В визията на Виктор Орбан човек не може да стане маджарин, в случай че не се е родил маджарин. И таман в това се крие парадоксът на днешната почвеническа гражданска война в Европа. Както Източна, по този начин и Западна Европа през последните години претърпяха завой надясно, само че вместо това да способства за единството на Европа, завоят даже разшири пропастта, съществуваща сред двата района.
Всъщност те се разграничават както 1968 година беше друга на Запад и на Изток. На Запад това беше гражданска война за суверенитета на индивида. А на Изток – гражданска война за суверенитета на нацията.
-------------- Проблемът не е, че икономистите са неприятни, a че теорията им не коства.
Теории
Ако продам залеза...
От коментар на Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Толкова икономисти се изсипаха да ми изясняват какъв съм дебил, загдето нямам доверие, че е по-добре планините да бъдат изсечени, а плажовете – бетонирани, та се присетих. Преди десетина години неколкостотин международни икономисти разгласиха по незнайни за мен аргументи възвание, съгласно което в света повече в никакъв случай нямало да има финансови рецесии.
" Опа! " – споделих си; и неотложно изтеглих всички пари, които можех, от банките, с цел да ги влагам в нещо действително, което да имам и да мога да пипна. Като огромния ремонт на къщата в Миндя. Дори написах публикация тогава, че щом икономисти пишат такива възвания, значи идва огромна, но доста огромна рецесия. И тя пристигна, месец-два по-късно – най-голямата от 90 години насам. Още не е свършила като хората.
Не се случваше за пръв път. В средата на 80-те години да вземем за пример неколкостотин английски икономисти писаха на Тачър, че нейните промени унищожават английската стопанска система. В последна сметка обаче тъкмо тия промени направиха по този начин, че Брутният вътрешен продукт на глава британец стана по-високо от това на глава немец.
Днес пък у нас гледаме по какъв начин икономистите са се подредили в отбрана на " незнайния " концесионер на Пирин и на Витоша и в болшинството си поддържат всички разрушителни за тия планини проекти на " незнайния ". Бас ловя, че когато пукне пролетта, ще ми изясняват, че за " естественото осъществяване на сезона " е належащо неотложно да бъде застроен " Корал " да вземем за пример.
Според мен казусът не е обаче, че икономистите са някакви неприятни, продажни и безчестни хора; а че икономическата просвета, която изповядват, не коства. В тази просвета намирам положения, които искрено опонират на обикновения здрав разсъдък и просто няма по какъв начин да са правилни.
Водя да вземем за пример преди 3-4 години спор с другар икономист. Моята теза: не всичко е пари. Неговата: парите са единствената действителност.
Обаждам му се една ранна вечер от брега на река Веселина. Ловя си риба, виждам отражението на залязващото слънце във вира, чувам наченките на жабешкия хор, преглеждам с интерес кацащите по върха на въдицата ми водни кончета (инак на британски наричани с доста по-тържественото име dragonflies). Щастлив съм, с една дума. А пари – т.е. " действителност " – в близост няма никакви.
Та, оповестявам на този икономист по телефона за тая действителност, в която се намирам сега – и която намирам за по-добра от всякакво количество пари. Слуша и най-после разяснява:
- Този твой залез ще се трансформира в действителност единствено в случай че намериш метод някому да го продадеш...
Аз (втрещен):
- Като го продам – става действителност?
- Да...
Ето ви парадокс, подбуден от икономическата просвета. Ако продам залеза – няма да го имам. Ама съгласно икономическата просвета тъкмо сега, в който преустановявам да го имам, този залез се трансформира в действителност, и то – действителност тъкмо за мен. Ама аз към този момент го нямам! Имал съм го, преди да го продам...
Няма по какъв начин тази картина да е наред. Та: икономистите, в случай че желаят да им допускам (особено – за Пирин, Рила, " Корал " и пр.), ще би трябвало да си сменят науката. Да я заместят с нещо, което явно е в благозвучие със здравия разсъдък и не твърди – " тука има ", когато е напълно явно, че " тука нема ".
--------- Радев се оказва в неспособност да зададе най-логичните въпроси.
Дондуков 2
Президентското несъгласие, което освети дружбата на Борисов и Пеевски
От коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле "
Последните две седмици бяха белязани от конфликта сред министър председател и президент, който в действителност чакаме още от президентските избори. Самото избиране на подкрепения от Българска социалистическа партия Радев за държавен глава беше знак, че ще има напрежение сред Дондуков 1 и 2, само че никой не допускаше, че опълчването ще е поради Пеевски.
Едва ли някой е предполагал, че таман желанието за въздействие на Радев и Борисов ще докара до две поредни изяви на съумелия млад мъж, който до неотдавна съществуваше по-скоро като фантом - никой не го виждаше и чуваше с години, само че намесата му в политическия живот на страната се усещаше напълно осезаемо.
Може ли президентът да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България? Отговорът щеше да е евентуално позитивен, в случай че Радев можеше да разчита на нужната помощ. Затова въпросът по-скоро е кой може да бъде съдружник на президента, който волно или не с наложеното несъгласие върху закона за КТБ на процедура освети дружбата сред ГЕРБ и Движение за права и свободи. Дружба, за която се приказва единствено спорадично, при благоприятен случай. И която Борисов постоянно съумява да отхвърли.
Връщайки закона " Пеевски ", Радев де факто сподели, че в Народното събрание явно няма по-пламенен бранител на ползите на Пеевски от партията на Борисов. Дори сдържаността на Движение за права и свободи по тематиката не провокира толкоз въпроси, колкото реакцията на ГЕРБ.
За да продължи осветяването обаче, Радев се нуждае от помощник-разобличител. Издигналата го Българска социалистическа партия очевидно не желае да взе участие. Най-сигурният белег за това е, че при разглеждането на закона в Народното събрание социалистите не взеха ефективно присъединяване в разискванията. Допълнително удостоверение за нежеланието на Нинова да се изправи против Пеевски са препоръките към Радев да не постанова несъгласие, а да изпрати нормативния акт в Конституционния съд.
Ето за какво Радев се оказва в неспособност да зададе най-логичните въпроси. А точно: прикрива ли страната по всевъзможен начин хипотетичната крепка дружба сред Борисов и Пеевски, за която самият Радев заприказва? Участва ли прокуратурата в маскирането на хипотетичното им взаимно политическо и икономическо ръководство? И забъркан ли е и репресивният уред, заел се да разчиства терена от неуместните и възпрепятстващите тези явно топли връзки, които бяха дефинитивно оголени от закона " КТБ "?
Именно заради тази причина единствената алтернатива на Радев са жителите. Не е несъмнено обаче дали ще направи крачката към тях, тъй като до момента по всякакъв начин се опитваше да се разграничи от тази опция. Именно от решителността му в тази посока зависи дали може да се трансформира в изобличител на порочния модел, властващ в България.
Още занапред обаче президентът би трябвало да бъде наясно, че разобличаването минава и през осветление на издигналата го за поста партия. Затова и решителността му си остава съмнителна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ