Трансформиращата сила на ирландската границата
© Clodagh Kilcoyne Още по тематиката
Англия не желае граница с Ирландия след Brexit
16 авг 2017
Англия желае по-мек Brexit в комерсиалните връзки
Правителството с проект за временен интервал и присъединяване в митническия съюз, Европейска комисия не е изцяло съгласна
15 авг 2017
Brexit може да подтиква производството на авточасти във Англия
В противоположен случай сглобяването на коли ще се оскъпи, тъй като сега половината от частите се внасят
7 авг 2017 На идното съвещание на Европейския съвет на 19 и 20 октомври 2017 година 27-те страни-членки се чака да потвърдят, че в договарянията с Обединеното кралство липсва " задоволителен прогрес " по трите най-важни проблематични области и, затова, да вземат решение, че не би могло да се пристъпи към втората им фаза, а точно договарянето на бъдещите взаимоотношения сред Лондон и Брюксел. Особено сложен и внимателен въпрос в този подтекст е този за сухопътната граница сред Ирландия и Обединеното кралство. В този смисъл, това не са договаряния просто за права на жителите, за търговски взаимоотношения или за транспортни връзки, това са договаряния за мира и недопускането пламъкът на северноирландския спор от близкото минало да бъде възпламенен отновo.
Докато пиша този текст си припомням по какъв начин по време на специализацията ми в Националния университет на Ирландия през 2004 година пътувах до границата със Северна Ирландия. 5-6 години след Споразумението във въздуха витаеше към момента напрежение. Усетих какъв брой е нежно всичко и в този момент, изключително след Brexit референдума, нещата са към момента чупливи и се подценяват и от двете страни.
Когато преди 5 години Европейският съюз получи Нобеловата премия за мир, норвежкият Нобелов комитет съобщи, че решението му се основава на стабилизиращата роля, изиграна от Европейски Съюз при превръщането на по-голямата част от Европа от континент на войната в континент на мира. Всъщност, едно от най-конкретните, осезаеми и безспорни достижения на Европейски Съюз по отношението на трансформиращата му мощ да трансформира войната в мир е Северна Ирландия и прекъсването на близо 30-годишните кръвопролития в тази част от Европа. Подписването на съглашението от Разпети петък би било немислимо без приноса на Европейски Съюз и участието в него на Обединеното 0кралство и Ирландия. Но тук става въпрос не толкоз за принос към подписването на съответен документ и предшестващите го договаряния, а за систематична и добре ръководена дългогодишна поддръжка за последователното преобразяване на рисково твърдата и милитаризирана границата сред Ирландия и Северна Ирландия във мислена такава. Всъщност, това е развой, който не би могъл да бъде стеснен единствено в 25-годишния интервал, който стартира с приемането на Обединеното кралство и Република Ирландия в Европейски Съюз и мира от 1998 година, а отворен подобен, който продължава и до ден сегашен.
Споразумението от Разпети петък, известно също като Белфасткото съглашение (на ирландски: Comhaontú Bhéal Feirste), е подписано на 10 април 1998 година Това е спокойно съглашение, предопределено да регламентира бъдещето на Северна Ирландия. Подписано е от представители на държавните управления на Република Ирландия, на Обединеното кралство и Северна Ирландия. Прието е от множеството политически партии в Северна Ирландия, в това число от Шин Фейн и от по-малки партии.
Границата сред Ирландия и Северна Ирландия е неповторима по своя темперамент, а нейната история доста динамична и постоянно конфликтна. Тя не е единствено териториална граница, тя в доста огромна степен е и идеологическа, и политическа граница. Често през годините трансформира своята форма и темперамент, като в границите на 20 в. минава през разнообразни форми - от " твърда ", към " рисково твърда ", до " безшевна " и имагинерна. В годините след 1993 г пък тя има разбъркан темперамент - " твърда " във връзка с инспекциите за сигурност и " мека " във връзка с митническите инспекции. Установеният със съглашението от 1998 година формат на граница в действителност освен обрисува разграничителната линия сред юрисдикциите на Република Ирландия и Обединеното кралство, само че и въплъщава историческите разлики сред английския и ирландския шовинизъм. Смекчаването на резултатите на раздялите по другите измерения на спора и по оста британци/протестанти/юнионисти - ирландци/католици/националисти стартира с едновременното приемане на страните в Европейски Съюз и последвалата пълноценна и многоизмерна интеграция. Практиката и моделът на съдействие сред държавните управления във формат Европейски Съюз способства за ефикасното укрепване на британо-ирландските взаимоотношения в интерес на мира в Северна Ирландия. Статутът на Република Ирландия като пълноправен член на Европейски Съюз е от голямо значение за обезпечаваното на задоволителна легитимност за приноса, който има ирландската страна в мирния развой. Може би най-силното влияние на Европейски Съюз следва да се потърси в директното и индиректното въздействие върху икономическите, транспортните и културни връзки сред локалните общностите от двете страни на границата.
Всъщност характерът на северноирландския спор изисква установяването на кротичък развой, който може да сработи на най-различни равнища, тъй че да бъдат задоволени ползите на общностите посредством стабилно политическо, обществено и икономическо съдействие. В този смисъл, не толкоз самият Европейски Съюз и неговите органи, а неповторимата композиция от процеси, които той предизвиква, отговоря в най-хубава степен на провокациите и особеностите на спора в Ирланадия. Следователно най-хубавият лек против " балканизацията ", която е следена в Ирландия (биха могли да се създадат самобитни паралели с част от конфликтите/национализмите, които следим на Балканите през 20 в.), е качествената и пълноценна интеграция, която улеснява трансграничното партньорство на разнообразни равнища, включително и посредством основни принадлежности като програмата за мир в Северна Ирландия PEACE. По нея в интервала 1995-2013 година по линия на PEACE в трансграничните райони са вложени на планов принцип 2 милиарда евро. За програмния интервал 2014-2020 са планувани още 230 милиона.
Сега, когато на дневен ред стои с цялостна мощ въпросът за следващата промяна на тази граница и, надлежно, превръщането ѝ във външна граница на Европейски Съюз, водещ не би трябвало да бъде само диалогът за стопанска система и търговия, а и този за мира, последвал дълбокото разделяне, за настройките на общностите към границата и безспорното предпочитание на болшинството от жителите и в двете елементи на Ирландия да бъдат неизменима част от Европейски Съюз. С излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз не трябва да се не помни, че следва и преправяне на Споразумението от Разпети петък, изтриването в него на текстовете, които реферират към Европейски Съюз и неговото наново преподписване от всички страни. Представената британска публична позиция във връзка с Северна Ирландия, въпреки че официално показва угриженост за границата с Ирландия, подсказва, че Лондон може би ще се опита да играе една доста рискова игра, а точно да употребява като разменна монета мира в Северна Ирландия в договарянията за бъдещите търговски взаимоотношения Обединено кралство–ЕС. Брюксел пък, на собствен ред, е оставил предлагането на решение по отношение на границата съвсем напълно в ръцете на английското държавно управление и не демонстрира особена про-активност и еластичност за постигането на прогрес.
А Ирландия, повече от всеки различен път, се нуждае от поддръжката на останалите страни-членки, с цел да отбрани освен своите стопански ползи, само че и своите жители. Въпросът за един милион евро-паунда е какъв брой корав би бил мирът в Северна Ирландия при твърда граница? И вероятен ли е някакъв нов новаторски формат на граница – като цифрова, да вземем за пример? Добрата вест е, че историческата памет е към момента свежа и от двете страни на масата на договарянията, а тя, в последна сметка, следва да е най-хубавият консултант. Особено във времена като днешните, когато национализмите могат елементарно да бъда разпалени както от вътрешната страна, по този начин и извън от " доброжелателите " на Европейски Съюз.
* Д-р Борислав Мавров е програмен шеф на Европейския институт и хоноруван учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Член на екипа " Жан Моне ", Център за високи достижения към катедра " Европеистика " на СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал е в Националния университет на Ирландия (Голуей). Текстът е създаден в границите на плана " Жан Моне ", Център за високи достижения към катедра " Европеистика " на СУ " Св. Климент Охридски ".
Англия не желае граница с Ирландия след Brexit
16 авг 2017
Англия желае по-мек Brexit в комерсиалните връзки
Правителството с проект за временен интервал и присъединяване в митническия съюз, Европейска комисия не е изцяло съгласна
15 авг 2017
Brexit може да подтиква производството на авточасти във Англия
В противоположен случай сглобяването на коли ще се оскъпи, тъй като сега половината от частите се внасят
7 авг 2017 На идното съвещание на Европейския съвет на 19 и 20 октомври 2017 година 27-те страни-членки се чака да потвърдят, че в договарянията с Обединеното кралство липсва " задоволителен прогрес " по трите най-важни проблематични области и, затова, да вземат решение, че не би могло да се пристъпи към втората им фаза, а точно договарянето на бъдещите взаимоотношения сред Лондон и Брюксел. Особено сложен и внимателен въпрос в този подтекст е този за сухопътната граница сред Ирландия и Обединеното кралство. В този смисъл, това не са договаряния просто за права на жителите, за търговски взаимоотношения или за транспортни връзки, това са договаряния за мира и недопускането пламъкът на северноирландския спор от близкото минало да бъде възпламенен отновo.
Докато пиша този текст си припомням по какъв начин по време на специализацията ми в Националния университет на Ирландия през 2004 година пътувах до границата със Северна Ирландия. 5-6 години след Споразумението във въздуха витаеше към момента напрежение. Усетих какъв брой е нежно всичко и в този момент, изключително след Brexit референдума, нещата са към момента чупливи и се подценяват и от двете страни.
Когато преди 5 години Европейският съюз получи Нобеловата премия за мир, норвежкият Нобелов комитет съобщи, че решението му се основава на стабилизиращата роля, изиграна от Европейски Съюз при превръщането на по-голямата част от Европа от континент на войната в континент на мира. Всъщност, едно от най-конкретните, осезаеми и безспорни достижения на Европейски Съюз по отношението на трансформиращата му мощ да трансформира войната в мир е Северна Ирландия и прекъсването на близо 30-годишните кръвопролития в тази част от Европа. Подписването на съглашението от Разпети петък би било немислимо без приноса на Европейски Съюз и участието в него на Обединеното 0кралство и Ирландия. Но тук става въпрос не толкоз за принос към подписването на съответен документ и предшестващите го договаряния, а за систематична и добре ръководена дългогодишна поддръжка за последователното преобразяване на рисково твърдата и милитаризирана границата сред Ирландия и Северна Ирландия във мислена такава. Всъщност, това е развой, който не би могъл да бъде стеснен единствено в 25-годишния интервал, който стартира с приемането на Обединеното кралство и Република Ирландия в Европейски Съюз и мира от 1998 година, а отворен подобен, който продължава и до ден сегашен.
Споразумението от Разпети петък, известно също като Белфасткото съглашение (на ирландски: Comhaontú Bhéal Feirste), е подписано на 10 април 1998 година Това е спокойно съглашение, предопределено да регламентира бъдещето на Северна Ирландия. Подписано е от представители на държавните управления на Република Ирландия, на Обединеното кралство и Северна Ирландия. Прието е от множеството политически партии в Северна Ирландия, в това число от Шин Фейн и от по-малки партии.
Границата сред Ирландия и Северна Ирландия е неповторима по своя темперамент, а нейната история доста динамична и постоянно конфликтна. Тя не е единствено териториална граница, тя в доста огромна степен е и идеологическа, и политическа граница. Често през годините трансформира своята форма и темперамент, като в границите на 20 в. минава през разнообразни форми - от " твърда ", към " рисково твърда ", до " безшевна " и имагинерна. В годините след 1993 г пък тя има разбъркан темперамент - " твърда " във връзка с инспекциите за сигурност и " мека " във връзка с митническите инспекции. Установеният със съглашението от 1998 година формат на граница в действителност освен обрисува разграничителната линия сред юрисдикциите на Република Ирландия и Обединеното кралство, само че и въплъщава историческите разлики сред английския и ирландския шовинизъм. Смекчаването на резултатите на раздялите по другите измерения на спора и по оста британци/протестанти/юнионисти - ирландци/католици/националисти стартира с едновременното приемане на страните в Европейски Съюз и последвалата пълноценна и многоизмерна интеграция. Практиката и моделът на съдействие сред държавните управления във формат Европейски Съюз способства за ефикасното укрепване на британо-ирландските взаимоотношения в интерес на мира в Северна Ирландия. Статутът на Република Ирландия като пълноправен член на Европейски Съюз е от голямо значение за обезпечаваното на задоволителна легитимност за приноса, който има ирландската страна в мирния развой. Може би най-силното влияние на Европейски Съюз следва да се потърси в директното и индиректното въздействие върху икономическите, транспортните и културни връзки сред локалните общностите от двете страни на границата.
Всъщност характерът на северноирландския спор изисква установяването на кротичък развой, който може да сработи на най-различни равнища, тъй че да бъдат задоволени ползите на общностите посредством стабилно политическо, обществено и икономическо съдействие. В този смисъл, не толкоз самият Европейски Съюз и неговите органи, а неповторимата композиция от процеси, които той предизвиква, отговоря в най-хубава степен на провокациите и особеностите на спора в Ирланадия. Следователно най-хубавият лек против " балканизацията ", която е следена в Ирландия (биха могли да се създадат самобитни паралели с част от конфликтите/национализмите, които следим на Балканите през 20 в.), е качествената и пълноценна интеграция, която улеснява трансграничното партньорство на разнообразни равнища, включително и посредством основни принадлежности като програмата за мир в Северна Ирландия PEACE. По нея в интервала 1995-2013 година по линия на PEACE в трансграничните райони са вложени на планов принцип 2 милиарда евро. За програмния интервал 2014-2020 са планувани още 230 милиона.
Сега, когато на дневен ред стои с цялостна мощ въпросът за следващата промяна на тази граница и, надлежно, превръщането ѝ във външна граница на Европейски Съюз, водещ не би трябвало да бъде само диалогът за стопанска система и търговия, а и този за мира, последвал дълбокото разделяне, за настройките на общностите към границата и безспорното предпочитание на болшинството от жителите и в двете елементи на Ирландия да бъдат неизменима част от Европейски Съюз. С излизането на Обединеното кралство от Европейски Съюз не трябва да се не помни, че следва и преправяне на Споразумението от Разпети петък, изтриването в него на текстовете, които реферират към Европейски Съюз и неговото наново преподписване от всички страни. Представената британска публична позиция във връзка с Северна Ирландия, въпреки че официално показва угриженост за границата с Ирландия, подсказва, че Лондон може би ще се опита да играе една доста рискова игра, а точно да употребява като разменна монета мира в Северна Ирландия в договарянията за бъдещите търговски взаимоотношения Обединено кралство–ЕС. Брюксел пък, на собствен ред, е оставил предлагането на решение по отношение на границата съвсем напълно в ръцете на английското държавно управление и не демонстрира особена про-активност и еластичност за постигането на прогрес.
А Ирландия, повече от всеки различен път, се нуждае от поддръжката на останалите страни-членки, с цел да отбрани освен своите стопански ползи, само че и своите жители. Въпросът за един милион евро-паунда е какъв брой корав би бил мирът в Северна Ирландия при твърда граница? И вероятен ли е някакъв нов новаторски формат на граница – като цифрова, да вземем за пример? Добрата вест е, че историческата памет е към момента свежа и от двете страни на масата на договарянията, а тя, в последна сметка, следва да е най-хубавият консултант. Особено във времена като днешните, когато национализмите могат елементарно да бъда разпалени както от вътрешната страна, по този начин и извън от " доброжелателите " на Европейски Съюз.
* Д-р Борислав Мавров е програмен шеф на Европейския институт и хоноруван учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Член на екипа " Жан Моне ", Център за високи достижения към катедра " Европеистика " на СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал е в Националния университет на Ирландия (Голуей). Текстът е създаден в границите на плана " Жан Моне ", Център за високи достижения към катедра " Европеистика " на СУ " Св. Климент Охридски ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ