Държавата не трябва да се меси там, където частният сектор се справя добре
© Citi С популацията си от 8.8 млн. души Израел е сравнима като величина с България, само че като степен на развиване в региона на предприемачеството и технологиите, двете страни са като разнообразни планети. По данни на самостоятелната неправителствена организация Startup Nation Central софтуерният бранш способства за 12% от брутния вътрешен артикул и дава претовареност на 8% от работещите в страната.
През 2018-а година там работят интензивно 6 600 високотехнологични компании, извършени са 681 рунда по финансиране на стартъпи, с които са набрани 6 милиарда $. Завършени са 97 изхода от вложения в такива сдружения на обща стойност 3.28 милиарда $. Броят на професионалните вложители в бранша е 430 и за една година се е нараснал с 16. Мултинационалните компании, разкрили развойни центрове, са 320, а профилираните хъбове, акселератори, co-working space и стратегии за поддръжка на започващи компании в технологиите са 225.
За да стигне толкоз напред Израел е минал не доста дълъг, само че по тази причина пък назидателен път. Бедна на естествени запаси, само че богата на образовано, тренирано в армията население, преди 20 години държавното ръководство прави оценка капацитета и избира да подкрепи развиването на софтуерния бранш като предложи тласъци на мултинационалните колоси да отворят развойни центрове в страната, а и на квалифицираните експерти посредством привлекателна имиграционна политика.
Citigroup e една от фирмите, отворила Innovation Lab в Тел Авив, а резултатът е в десетки разработки, които от една страна подкрепрят стартъп екосистемата на Израел, а от друга - фундаментално трансформират метода, по който се развива световната банка. От лабораторията й потегля, да вземем за пример, планът Proximity, който дава опция на вложителите отдалечено да вземат участие в общи заседание на акционерите и след тестовия интервал във Англия ще бъде препоръчан на световния пазар. През развойния си център в Тел Авив банката гледа и към опциите на околните дестинации, стана ясно по време на медийна среща, проведен от банката за публицисти от центарлна и източна Европа, в това число и България. В изявление за " Капитал " Орнит Шинар, която е началник Дялови вложения и нововъведения в Citi сподели, че акселераторската стратегия на институцията е отворена и за софтуерни компании от България.
Шинар, която израелският вестник Haaretz дефинира като една от 66-те дами, които би трябвало да познавате, ще бъде в София на 20 юни за присъединяване в InnoStart Forum, който се провежда от Американска комерсиална камара в България и Израело-американската комерсиална камара. Защо финтех фирмите към момента не са завладели света и банките не престават да си държат позициите?
Когато се появиха първите стартъпи, те гледаха банките и си представяха какво от услугите им могат създадат по-добре. Но без да познават сърцевината на банковата активност, знанието им се ограничаваше до тяхната потребителска интеракция с банките. Затова и през 2013-а имаше толкоз хрумвания към банкоматите.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Така че първите бизнесмени във финтех бранша направиха промени, само че не и революции. Но колкото повече стартъпите стартират да схващат бизнеса на банките, толкоз по-значими стават измененията, които внасят. Това израстване върви по едно и също време с растежа и бизнесмените рабират, че не е една и съща тежестта на регулациите, когато имаш хиляда потребителя и когато имаш няколкостотин хиляди. Те към този момент знаят, че някои неща в банките са тромави не тъй като ние желаеме да създадем сложен живота на нашите клиенти, а тъй като сигурността е в действителност приоритет и не можем да си позволим неточности.
В същото време финтех стартъпите изиграха огромна роля за това банките да преоткрият себе си. За мен персонално онази Citi, към която се причислих преди години, към този момент не е същата Citi. Ако щете метода на мислене в институцията е различен.
Но към момента ли има такава опасност, че финтех фирмите ще отхапят от банковия бизнес?
За някои може наклонността и да е такава, само че множеството компании създават неща, които в последна сметка банките употребяват. Ако погледнете стартъпите през 2018-2019 година, ще видите, че в действителност банките са тези, които се намесват в бизнеса на стартъпите.
Как се развиват връзките сред банки и финтех стартъпите?
Ако разговаряте с бизнесмени от финтех бранша, ще чуете доста истории по какъв начин когато са създавали компанията си са имали една оценка Х за нея, само че когато са отишли при някоя банка за партньорство, тя е им е предложила една трета от цената Х. Но действителността е, че значително такива покупко-продажби най-после се трансформират в мултимилиардни, тъй като посредством своя потенциал банката слага компанията на световната карта. Смятам, че хубостта на партньорството сред стартъпите и институционалните играчи е в допълнението сред тяхната визия и нашето познание за промишлеността.
Има ли нещо, което отличава банките в метода, по който цифрово се трансформират?
Много са нещата, които въздействат за това да има разлики. Понякога размера оказва помощ, тъй като можеш да си позволиш да ангажираш задоволително експерти, които да работят по рационализиране и консолидиране на процесите ти. Но въпреки това мащабът върви с множеството регулации и мудност. Малките пък не постоянно имат опция да влагат и с задоволителна експедитивност да се приспособяват към промени. Според мен доста значим характерен фактор за това какъв брой добре се развиваш софтуерно е дали си на вярното място, с цел да идват стартъпите при теб. В Citi имаме този шанс да имаме конструкция в сърцето на софтуерната промишленост в Тел Авив.
Защо Европа изостава от Съединени американски щати и Китай във връзка с финансовите технологии?
Имам няколко догатки за това. Според мен нишата в предлагането на финансови услуги в Китай, около слабото навлизане на банкови артикули, разкри благоприятни условия и това докара до появяването на прелестни компании, които сътвориха фантастични артикули. Китайската стартъп екосистема процъфтява и поради забележителните запаси, които се насочват към нея доста фокусирано.
А Съединени американски щати е доста напред и поради обстоятелството, че там е сложено началото на тази промишленост. Там има построена инфраструктура за рисков капитал, тя е непрестанно и добре захранвана с запаси, има знанието по какъв начин бързо да се прави оценка коя инвестиция е добра и коя не, това редуцира времето за взимане на капиталово решение. Освен това Съединени американски щати е обединен пазар, с един език и юридическа система. Докато Европа е различна- разнообразни езици, страни, валути, култури, регулации. Но има сфери като дискретност или цифрово банкиране, в които Европа е неоспорим водач.
Има ли нещо, което може да се направи, с цел да може Европа да се подреди до Съединени американски щати и Китай във връзка с софтуерните нововъведения?
Има и се прави. Насочването на средства от Европейския съюз към предприемаческата екосистема е позитивно, тъй като без него няма по какъв начин да се задвижи системата. Когато предприемаческият риск е висок и възвръщаемостта е ниска, е належащо да се включи институционален състезател, с цел да може това да увлече частните вложители. Кокото повече пари се насочват към екосистемата, толкоз повече компании ще се ориентират на там, това усилва шанса за сполучливи изходи, а това ще притегля още вложители.
Какви са уроците, които като развъртян пазар Израел може да преподаде на зараждащи стартъп пазари като българския?
На първо място, най-важният урок, е умната интервенция на страната. В Израел е имало интелигентното разбиране, че там, където частният бранш се оправя добре, страната не трябва да се меси. Освен това доста вярно в държавното управление са прозряли, че страната има съсредоточено софтуерно познание, само че й липсва акумулирано индустриално познание за бранш като банковия, да вземем за пример. Така че вместо да конкурира венчър фондовете, страната е решила да насочила ресурсите си към основаване на условия за привличане на институционални вложители и мултинационални компании като да вземем за пример Citi. Ние познаваме същността на банкирането, стартъп бизнесмените познават технологите. Срещата посред ни основава екосистема, която се оправя феноменално добре.
Познавате ли българската стартъп екосистема и смятате ли, че тук има хрумвания, които биха могли да се употребяват от Citi?
Все още не познавам българската стартъп екосистема, само че скоро ще бъда в България и бих се радвала да се срещна с забавни бизнесмени и хрумвания. Citi има доста разнообразни сфери, в които е отворена за нововъведения - в ритейл банкирането, корпоративното банкиране, кибер сигурността, паричните преводи. Имаме и акселераторска стратегия, която сега е отворена за кандидатстване.
През 2018-а година там работят интензивно 6 600 високотехнологични компании, извършени са 681 рунда по финансиране на стартъпи, с които са набрани 6 милиарда $. Завършени са 97 изхода от вложения в такива сдружения на обща стойност 3.28 милиарда $. Броят на професионалните вложители в бранша е 430 и за една година се е нараснал с 16. Мултинационалните компании, разкрили развойни центрове, са 320, а профилираните хъбове, акселератори, co-working space и стратегии за поддръжка на започващи компании в технологиите са 225.
За да стигне толкоз напред Израел е минал не доста дълъг, само че по тази причина пък назидателен път. Бедна на естествени запаси, само че богата на образовано, тренирано в армията население, преди 20 години държавното ръководство прави оценка капацитета и избира да подкрепи развиването на софтуерния бранш като предложи тласъци на мултинационалните колоси да отворят развойни центрове в страната, а и на квалифицираните експерти посредством привлекателна имиграционна политика.
Citigroup e една от фирмите, отворила Innovation Lab в Тел Авив, а резултатът е в десетки разработки, които от една страна подкрепрят стартъп екосистемата на Израел, а от друга - фундаментално трансформират метода, по който се развива световната банка. От лабораторията й потегля, да вземем за пример, планът Proximity, който дава опция на вложителите отдалечено да вземат участие в общи заседание на акционерите и след тестовия интервал във Англия ще бъде препоръчан на световния пазар. През развойния си център в Тел Авив банката гледа и към опциите на околните дестинации, стана ясно по време на медийна среща, проведен от банката за публицисти от центарлна и източна Европа, в това число и България. В изявление за " Капитал " Орнит Шинар, която е началник Дялови вложения и нововъведения в Citi сподели, че акселераторската стратегия на институцията е отворена и за софтуерни компании от България.
Шинар, която израелският вестник Haaretz дефинира като една от 66-те дами, които би трябвало да познавате, ще бъде в София на 20 юни за присъединяване в InnoStart Forum, който се провежда от Американска комерсиална камара в България и Израело-американската комерсиална камара. Защо финтех фирмите към момента не са завладели света и банките не престават да си държат позициите?
Когато се появиха първите стартъпи, те гледаха банките и си представяха какво от услугите им могат създадат по-добре. Но без да познават сърцевината на банковата активност, знанието им се ограничаваше до тяхната потребителска интеракция с банките. Затова и през 2013-а имаше толкоз хрумвания към банкоматите.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Така че първите бизнесмени във финтех бранша направиха промени, само че не и революции. Но колкото повече стартъпите стартират да схващат бизнеса на банките, толкоз по-значими стават измененията, които внасят. Това израстване върви по едно и също време с растежа и бизнесмените рабират, че не е една и съща тежестта на регулациите, когато имаш хиляда потребителя и когато имаш няколкостотин хиляди. Те към този момент знаят, че някои неща в банките са тромави не тъй като ние желаеме да създадем сложен живота на нашите клиенти, а тъй като сигурността е в действителност приоритет и не можем да си позволим неточности.
В същото време финтех стартъпите изиграха огромна роля за това банките да преоткрият себе си. За мен персонално онази Citi, към която се причислих преди години, към този момент не е същата Citi. Ако щете метода на мислене в институцията е различен.
Но към момента ли има такава опасност, че финтех фирмите ще отхапят от банковия бизнес?
За някои може наклонността и да е такава, само че множеството компании създават неща, които в последна сметка банките употребяват. Ако погледнете стартъпите през 2018-2019 година, ще видите, че в действителност банките са тези, които се намесват в бизнеса на стартъпите.
Как се развиват връзките сред банки и финтех стартъпите?
Ако разговаряте с бизнесмени от финтех бранша, ще чуете доста истории по какъв начин когато са създавали компанията си са имали една оценка Х за нея, само че когато са отишли при някоя банка за партньорство, тя е им е предложила една трета от цената Х. Но действителността е, че значително такива покупко-продажби най-после се трансформират в мултимилиардни, тъй като посредством своя потенциал банката слага компанията на световната карта. Смятам, че хубостта на партньорството сред стартъпите и институционалните играчи е в допълнението сред тяхната визия и нашето познание за промишлеността.
Има ли нещо, което отличава банките в метода, по който цифрово се трансформират?
Много са нещата, които въздействат за това да има разлики. Понякога размера оказва помощ, тъй като можеш да си позволиш да ангажираш задоволително експерти, които да работят по рационализиране и консолидиране на процесите ти. Но въпреки това мащабът върви с множеството регулации и мудност. Малките пък не постоянно имат опция да влагат и с задоволителна експедитивност да се приспособяват към промени. Според мен доста значим характерен фактор за това какъв брой добре се развиваш софтуерно е дали си на вярното място, с цел да идват стартъпите при теб. В Citi имаме този шанс да имаме конструкция в сърцето на софтуерната промишленост в Тел Авив.
Защо Европа изостава от Съединени американски щати и Китай във връзка с финансовите технологии?
Имам няколко догатки за това. Според мен нишата в предлагането на финансови услуги в Китай, около слабото навлизане на банкови артикули, разкри благоприятни условия и това докара до появяването на прелестни компании, които сътвориха фантастични артикули. Китайската стартъп екосистема процъфтява и поради забележителните запаси, които се насочват към нея доста фокусирано.
А Съединени американски щати е доста напред и поради обстоятелството, че там е сложено началото на тази промишленост. Там има построена инфраструктура за рисков капитал, тя е непрестанно и добре захранвана с запаси, има знанието по какъв начин бързо да се прави оценка коя инвестиция е добра и коя не, това редуцира времето за взимане на капиталово решение. Освен това Съединени американски щати е обединен пазар, с един език и юридическа система. Докато Европа е различна- разнообразни езици, страни, валути, култури, регулации. Но има сфери като дискретност или цифрово банкиране, в които Европа е неоспорим водач.
Има ли нещо, което може да се направи, с цел да може Европа да се подреди до Съединени американски щати и Китай във връзка с софтуерните нововъведения?
Има и се прави. Насочването на средства от Европейския съюз към предприемаческата екосистема е позитивно, тъй като без него няма по какъв начин да се задвижи системата. Когато предприемаческият риск е висок и възвръщаемостта е ниска, е належащо да се включи институционален състезател, с цел да може това да увлече частните вложители. Кокото повече пари се насочват към екосистемата, толкоз повече компании ще се ориентират на там, това усилва шанса за сполучливи изходи, а това ще притегля още вложители.
Какви са уроците, които като развъртян пазар Израел може да преподаде на зараждащи стартъп пазари като българския?
На първо място, най-важният урок, е умната интервенция на страната. В Израел е имало интелигентното разбиране, че там, където частният бранш се оправя добре, страната не трябва да се меси. Освен това доста вярно в държавното управление са прозряли, че страната има съсредоточено софтуерно познание, само че й липсва акумулирано индустриално познание за бранш като банковия, да вземем за пример. Така че вместо да конкурира венчър фондовете, страната е решила да насочила ресурсите си към основаване на условия за привличане на институционални вложители и мултинационални компании като да вземем за пример Citi. Ние познаваме същността на банкирането, стартъп бизнесмените познават технологите. Срещата посред ни основава екосистема, която се оправя феноменално добре.
Познавате ли българската стартъп екосистема и смятате ли, че тук има хрумвания, които биха могли да се употребяват от Citi?
Все още не познавам българската стартъп екосистема, само че скоро ще бъда в България и бих се радвала да се срещна с забавни бизнесмени и хрумвания. Citi има доста разнообразни сфери, в които е отворена за нововъведения - в ритейл банкирането, корпоративното банкиране, кибер сигурността, паричните преводи. Имаме и акселераторска стратегия, която сега е отворена за кандидатстване.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ