Мнения Daily - Новото робство
© Анелия Николова След като у нас няма независимост на словото и господство на закона, има ли въобще народна власт? Още по тематиката
Мнения Daily - Парламентът ни е глух
И още: България се оказва един " същински европеец " по медийна (не)свобода; Дугин е смахнат идеолог на великоруското месианство
26 апр 2018
Мнения Daily – Потискащата медийна действителност в България
И още: Влиза ли България отново в орбитата на Русия? Как арменците удариха политическия модел на Путин
25 апр 2018 Не знам, не чух, не видях...
Новото иго
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Преди няколко дни " Репортери без граници " оповестиха следващия срив за България във връзка с свободата на словото. В отчета им този път поименно бе упоменат Делян Пеевски като виновен за обстановката, при която сме по-назад даже от страните от Западните Балкани, които другояче занапред ще се европеизират с нашата скъпа помощ.
Докладът провокира бурни реакции от страна на Движение за права и свободи. Основната опорна точка бе въпрос към публицистите - чувствате ли се несвободни, цензурират ли ви? Този въпрос, несъмнено, бе заложен в телевизионни студиа, в които е ясно, че по една или друга причина отговор не може да бъде получен. След като уважаемите господа от Движение за права и свободи желаят да знаят отговора ето го: Медиите са под турско иго.
Медиите са под " турско иго " не тъй като Движение за права и свободи е партия, чиито актив и гласоподаватели са най-вече турци. Всъщност Пеевски не принадлежи към този етнос, тъй че не става дума за етнически етикет. Ситуацията в медийната среда припомня " турското иго " тъкмо поради разминаването сред хартията и действителността. На хартия у нас има доста медии, върху които цензура не се упражнява. В действителността обаче 2/3 от медиите са " кафяви " - или са благосъстоятелност на Пеевски, или той има голямо въздействие върху тях, в случай че се съди по публицистичната им политика.
Самият Пеевски евентуално също осъзнава конфузното състояние, откакто преди дни бе оповестено, че продава част от медиите си.
До преди 10-15 години медиите съществуваха в среда, доста близка до пазарната. Между тях имаше действителна конкуренция, всички те гонеха вести, търсеха греховете на властта. Всичко това към този момент е в предишното. Подобни вести към този момент могат да бъдат забелязани единствено и само в тези медии, в които се знае, че Пеевски няма въздействие. За тези медии това с съображение е мотив за горделивост. Като цяло обаче тази обстановка е много неприятна, тъй като медийният бизнес, доколкото изобщо има подобен, у нас е унищожен. Има извънредно доста медии, в които може да се прочете за гафове на властта, единствено и само в случай че става въпрос за отстрелване на една или друга по-дребна риба.
" Турското иго " над медиите не е единствено заслуга на Движение за права и свободи. Защото от него с огромна ненаситност се възползват всички парламентарни партии, без значение дали са ръководещи или съпротива. Всички парламентаристи, без изключение, са извънредно добре ситуирани към Пеевските медии. Защото знаят, че там няма от какво да се тормозят. И надлежно всички парламентаристи по всякакъв начин се пробват да избегнат контакт с останалите медии, чиято цел е да ги слагат в неуместната обстановка да дават отговор на същински значимите въпроси, а не да разясняват измислени кавги, имитиращи напрежение сред властта и опозицията.
" Турското иго " над медиите е угнетяване на свободата на словото. " Турското иго " над правосъдната система (и такова има, тъй като всички дейности на правосъдната власт са елементарно прогнозируеми, в случай че е обиден един или различен интерес на Пеевски) е отвод от господство на закона. Въпросът е: откакто у нас няма независимост на словото и господство на закона, има ли въобще народна власт?
----------
Като чувам видния европейски либерал ван Баален, у мен не се надига оптимизъм.
Граждански надзор
Възкръсва ли диктатурата на селяндура
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Да не кажа единствената, само че във всеки случай главната бариера пред възобновяване на селяндурска тирания (друга не е възможна) в България след свалянето на правешкия цар през 1989 година е натискът, който Европа и Америка упражняват върху българските власт, имащи да съблюдават най-малко за възпитание разпоредбите на демократичната политическа игра. Те включват, апропо, и самостоятелност на медиите. Днес повече от явно този напън е понижен под санитарния най-малко. Прес група " Мама и уличник " имат медиите, а водещи фигури от ръководещата коалиция хвалят режима на Путин от... Крим. Решетников се разхожда в Русе и прави исторически похвали на дребните рошави " братушки ".
Чудиш се да повърнеш ли или да напсуваш околните родственици на властта. Можеш да направиш и двете, само че не забравяй! При нас нещата още не са изцяло изяснени, не са завършили. Дали вървим към суверенна народна власт от вида " Путин " или към " анти-терористична " народна власт от вида " Ердоган "? Или към момента има късмет някой в Брюксел и във Вашингтон да каже - " Я, чакай малко, накъде мислиш че отиваш? "
Като го чувам видния европейски либерал ван Баален, у мен не се надига нито грам оптимизъм. Е-ех, ван Бален, ван Баален, имало е и по-добри времена за либерализма в Европа... За 5-6 депутатски места в Европарламента сте подготвени до живот да хвалите една от най-криминалните организации на територията на Европейски Съюз. Ашколсун кьопоолар!
--------
Българите се опасяват от еврозоната, тъй като са ограбвани посредством парични промени.
Единна валута
Еврото ще ни прати в А-отбора на Европейски Съюз
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Г-н Борисов има златна опция да остане в историята, в случай че в неговия мандат влезем в еврозоната. Каквото и да мислим за ръководството на царя, няма по какъв начин да забравим, че таман при него с отачян взлом се вмъкнахме в Европейския съюз.
Най-радващо е събитието, че наред с ГЕРБ и Движение за права и свободи левицата също поддържа от дълго време чаканата стъпка към еврото. Важна роля изигра може би посредничеството на европейски социалисти - Станишев особено докара еврокомисаря по финансите Московиси, който е някогашен социалистически министър. Позитивната догадка звучи по този начин: тематиката е толкоз значима, че ръководещите са се отказали от медийно политиканстване, а националпопулистите се занимават с тютюнопушене и възхвала на Крим.
И все пак социологически сондажи постоянно демонстрират, че българските жители се боят от еврото. Миналата година Алфа рисърч регистрира 45% " срещу " и 32% " за ". Страхът от повишението на цените не ми се коства задоволителен като пояснение - последните страни, които се причислиха към общата валута, означиха незначителна инфлация. Пък и в случай че някой употребява размътването на водата, с цел да закръгли цените на продуктите си нагоре, това нали също е част от българската стопанска система?
Страхът, съгласно мен, идва от друго. На няколко пъти българското население беше ограбвано от комунистическия режим с парични промени - през 1947, 1952, 1962. Парите се обменят по комплицирани схеми, би трябвало да доказваш дали са от трудови приходи, има предели, над които курсът е по-лош или пък плащаш налози. Целта е да се оберат парите от популацията.
Но през днешния ден страната не дефинира цените и в случай че нещо нарастне два и половина пъти, просто ще ида да купя от различен, нали по този начин? Явно не е помогнала деноминацията на Костов от 1999, при която имаше единствено математическо опростяване, без обир. Трупаното десетилетия съмнение се предава от потомство на потомство.
Ползата от еврото не е единствено финансова - евтини заеми, непоклатимост и голямо улеснение на туризма. Най-важното е, че ще се озовем в А-отбора на Европейски Съюз. Пак ще следваме същата финансова дисциплинираност, която си наложихме преди 20 години, само че ще имаме думата да решаваме накъде да върви европейската стопанска система.
Предполагаемата загуба на суверенитет, която някои окайват, в действителност е тъкмо противоположното - заемане на доста по-сериозна позиция на интернационалната сцена. Откакто са зародили, националните страни действат в тази система: търгуват, водят война, поддържат дипломатически връзки. Този продан допуска споделени средства. Вярно, че е малко обидно, дето си приказваме на британски на интернационалните конгреси, само че по този начин се разбираме. И когато каталунец реши да утвърди личната си еднаквост като приказва на езика си, ние просто не го разбираме, а той си остава с едната горделивост.
Мнения Daily - Парламентът ни е глух
И още: България се оказва един " същински европеец " по медийна (не)свобода; Дугин е смахнат идеолог на великоруското месианство
26 апр 2018
Мнения Daily – Потискащата медийна действителност в България
И още: Влиза ли България отново в орбитата на Русия? Как арменците удариха политическия модел на Путин
25 апр 2018 Не знам, не чух, не видях...
Новото иго
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Преди няколко дни " Репортери без граници " оповестиха следващия срив за България във връзка с свободата на словото. В отчета им този път поименно бе упоменат Делян Пеевски като виновен за обстановката, при която сме по-назад даже от страните от Западните Балкани, които другояче занапред ще се европеизират с нашата скъпа помощ.
Докладът провокира бурни реакции от страна на Движение за права и свободи. Основната опорна точка бе въпрос към публицистите - чувствате ли се несвободни, цензурират ли ви? Този въпрос, несъмнено, бе заложен в телевизионни студиа, в които е ясно, че по една или друга причина отговор не може да бъде получен. След като уважаемите господа от Движение за права и свободи желаят да знаят отговора ето го: Медиите са под турско иго.
Медиите са под " турско иго " не тъй като Движение за права и свободи е партия, чиито актив и гласоподаватели са най-вече турци. Всъщност Пеевски не принадлежи към този етнос, тъй че не става дума за етнически етикет. Ситуацията в медийната среда припомня " турското иго " тъкмо поради разминаването сред хартията и действителността. На хартия у нас има доста медии, върху които цензура не се упражнява. В действителността обаче 2/3 от медиите са " кафяви " - или са благосъстоятелност на Пеевски, или той има голямо въздействие върху тях, в случай че се съди по публицистичната им политика.
Самият Пеевски евентуално също осъзнава конфузното състояние, откакто преди дни бе оповестено, че продава част от медиите си.
До преди 10-15 години медиите съществуваха в среда, доста близка до пазарната. Между тях имаше действителна конкуренция, всички те гонеха вести, търсеха греховете на властта. Всичко това към този момент е в предишното. Подобни вести към този момент могат да бъдат забелязани единствено и само в тези медии, в които се знае, че Пеевски няма въздействие. За тези медии това с съображение е мотив за горделивост. Като цяло обаче тази обстановка е много неприятна, тъй като медийният бизнес, доколкото изобщо има подобен, у нас е унищожен. Има извънредно доста медии, в които може да се прочете за гафове на властта, единствено и само в случай че става въпрос за отстрелване на една или друга по-дребна риба.
" Турското иго " над медиите не е единствено заслуга на Движение за права и свободи. Защото от него с огромна ненаситност се възползват всички парламентарни партии, без значение дали са ръководещи или съпротива. Всички парламентаристи, без изключение, са извънредно добре ситуирани към Пеевските медии. Защото знаят, че там няма от какво да се тормозят. И надлежно всички парламентаристи по всякакъв начин се пробват да избегнат контакт с останалите медии, чиято цел е да ги слагат в неуместната обстановка да дават отговор на същински значимите въпроси, а не да разясняват измислени кавги, имитиращи напрежение сред властта и опозицията.
" Турското иго " над медиите е угнетяване на свободата на словото. " Турското иго " над правосъдната система (и такова има, тъй като всички дейности на правосъдната власт са елементарно прогнозируеми, в случай че е обиден един или различен интерес на Пеевски) е отвод от господство на закона. Въпросът е: откакто у нас няма независимост на словото и господство на закона, има ли въобще народна власт?
----------
Като чувам видния европейски либерал ван Баален, у мен не се надига оптимизъм.
Граждански надзор
Възкръсва ли диктатурата на селяндура
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Да не кажа единствената, само че във всеки случай главната бариера пред възобновяване на селяндурска тирания (друга не е възможна) в България след свалянето на правешкия цар през 1989 година е натискът, който Европа и Америка упражняват върху българските власт, имащи да съблюдават най-малко за възпитание разпоредбите на демократичната политическа игра. Те включват, апропо, и самостоятелност на медиите. Днес повече от явно този напън е понижен под санитарния най-малко. Прес група " Мама и уличник " имат медиите, а водещи фигури от ръководещата коалиция хвалят режима на Путин от... Крим. Решетников се разхожда в Русе и прави исторически похвали на дребните рошави " братушки ".
Чудиш се да повърнеш ли или да напсуваш околните родственици на властта. Можеш да направиш и двете, само че не забравяй! При нас нещата още не са изцяло изяснени, не са завършили. Дали вървим към суверенна народна власт от вида " Путин " или към " анти-терористична " народна власт от вида " Ердоган "? Или към момента има късмет някой в Брюксел и във Вашингтон да каже - " Я, чакай малко, накъде мислиш че отиваш? "
Като го чувам видния европейски либерал ван Баален, у мен не се надига нито грам оптимизъм. Е-ех, ван Бален, ван Баален, имало е и по-добри времена за либерализма в Европа... За 5-6 депутатски места в Европарламента сте подготвени до живот да хвалите една от най-криминалните организации на територията на Европейски Съюз. Ашколсун кьопоолар!
--------
Българите се опасяват от еврозоната, тъй като са ограбвани посредством парични промени.
Единна валута
Еврото ще ни прати в А-отбора на Европейски Съюз
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Юлия Лазарова
Г-н Борисов има златна опция да остане в историята, в случай че в неговия мандат влезем в еврозоната. Каквото и да мислим за ръководството на царя, няма по какъв начин да забравим, че таман при него с отачян взлом се вмъкнахме в Европейския съюз.
Най-радващо е събитието, че наред с ГЕРБ и Движение за права и свободи левицата също поддържа от дълго време чаканата стъпка към еврото. Важна роля изигра може би посредничеството на европейски социалисти - Станишев особено докара еврокомисаря по финансите Московиси, който е някогашен социалистически министър. Позитивната догадка звучи по този начин: тематиката е толкоз значима, че ръководещите са се отказали от медийно политиканстване, а националпопулистите се занимават с тютюнопушене и възхвала на Крим.
И все пак социологически сондажи постоянно демонстрират, че българските жители се боят от еврото. Миналата година Алфа рисърч регистрира 45% " срещу " и 32% " за ". Страхът от повишението на цените не ми се коства задоволителен като пояснение - последните страни, които се причислиха към общата валута, означиха незначителна инфлация. Пък и в случай че някой употребява размътването на водата, с цел да закръгли цените на продуктите си нагоре, това нали също е част от българската стопанска система?
Страхът, съгласно мен, идва от друго. На няколко пъти българското население беше ограбвано от комунистическия режим с парични промени - през 1947, 1952, 1962. Парите се обменят по комплицирани схеми, би трябвало да доказваш дали са от трудови приходи, има предели, над които курсът е по-лош или пък плащаш налози. Целта е да се оберат парите от популацията.
Но през днешния ден страната не дефинира цените и в случай че нещо нарастне два и половина пъти, просто ще ида да купя от различен, нали по този начин? Явно не е помогнала деноминацията на Костов от 1999, при която имаше единствено математическо опростяване, без обир. Трупаното десетилетия съмнение се предава от потомство на потомство.
Ползата от еврото не е единствено финансова - евтини заеми, непоклатимост и голямо улеснение на туризма. Най-важното е, че ще се озовем в А-отбора на Европейски Съюз. Пак ще следваме същата финансова дисциплинираност, която си наложихме преди 20 години, само че ще имаме думата да решаваме накъде да върви европейската стопанска система.
Предполагаемата загуба на суверенитет, която някои окайват, в действителност е тъкмо противоположното - заемане на доста по-сериозна позиция на интернационалната сцена. Откакто са зародили, националните страни действат в тази система: търгуват, водят война, поддържат дипломатически връзки. Този продан допуска споделени средства. Вярно, че е малко обидно, дето си приказваме на британски на интернационалните конгреси, само че по този начин се разбираме. И когато каталунец реши да утвърди личната си еднаквост като приказва на езика си, ние просто не го разбираме, а той си остава с едната горделивост.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ