Съдът ще следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори
© Анелия Николова Съдилищата ще наблюдават служебно дали има неравноправни клаузи в потребителски контракти, в това число подписани с банки, монополни сдружения, снабдители на услуги, мобилни оператори, кредитни компании и така нататък, които включват и авансово направени общи условия. Когато от съда бъде поискано издаването на заповед за осъществяване на обвързване, произлизащо от контракт с консуматор, към него наложително ще би трябвало да се приложи и самият контракт - в случай че е в писмена форма, дружно с всички негови приложения и промени, както и използваните общи условия, в случай че има такива. Съдът ще отхвърля заявката, в случай че реши, че претенцията на търговеца се основава на неравноправна уговорка в контракта.
Това са част от главните промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), признати в сряда на второ четене от парламентарната правна комисия, с които се цели да се даде по-голяма отбрана на длъжниците в заповедното произвеждане в отговор на мнение на Европейската комисия от януари т. година, че българската страна не дава задоволителна протекция на потребителите от наложени им неравноправни клаузи в връзките им с банки, монополи и други сходни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики С измененията в Граждански процесуален кодекс се уточни и определението за неравноправна уговорка в Закона за отбрана на потребителите, като се извежда в принцип, че неравноправна уговорка в контракт, подписан с консуматор, е всяка спогодба в негова щета, която не дава отговор на условието за почтеност и води до доста неравновесие сред правата и отговорностите на търговеца или доставчика и потребителя. Отделно остава и изброяването на 20 съответни проявления на неравноправни клаузи в договорите, които и в този момент са изредени в закона.
Промените за следващ път не засягат значително прословутия член 417, алинея 2 Граждански процесуален кодекс, който дава опция да се желае заповед за осъществяване единствено въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се откриват вземания на държавните институции, общините и банките. Добавя се единствено, че към извлечението от счетоводните книги на банките се ползва документът, от който произтиче вземането й, дружно с всички негови приложения, в това число общите условия.
Увеличава се обаче срокът за обжалване с частна тъжба на разпореждането, с което се почита молбата за неотложно осъществяване в тези случаи и във всички случаи по член 417 Граждански процесуален кодекс, когато това се издава единствено въз основа на документ - от две седмици на един месец. В този случай, съдът анулира разпореждането, когато откри, че вземането се основава на неравноправна уговорка в потребителски контракт, или уговорка, която опонира на императивни законови правила или на положителните нрави. Съдът анулира разпореждането и в случай че длъжникът показа писмени доказателство, че не дължи или пък че дългът му е погрешно изчислен.
Пътят на законопроекта
Законопроектът е импортиран в Народното събрание още през февруари т.г. като реакция на мнение на Европйската комисия от 24 януари т.г., с което България бе известена, че досегашната правосъдна процедура, при която заповеди за осъществяване и заповеди за неотложно осъществяване се издават без съдът да има опция да ревизира дали те са за вземания, учредени на неравноправни клаузи в потребителски контракти, опонира на правото на Европейски Съюз. На процедура това значи, че Европейска комисия предизвести България, че открива процедура за определяне на нарушаване (не напълно тъкмо наричана у нас " наказателна процедура " ) заради несъвместимостта на българското заповедно произвеждане с Директива 93/13/ЕИО на Съвета по отношение на неравноправните клаузи в потребителските контракти.
С това свое мнение през януари Еврокомисията настоятелно прикани България да преразгледа своите правила за това по какъв начин търговците могат да събират вземания от потребителите, тъй че това да бъде в сходство с правото на Европейски Съюз, с цел да се обезпечи подобаваща отбрана на потребителите в сходни случаи, в това число и във връзка с снабдители на финансови услуги. Според правото на Европейски Съюз и практиката на Съд на Европейския съюз тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите, които би трябвало да разполагат с ефикасни средства за правна отбрана, а преди всичко - националните съдилища да са задължени да преценят неравноправния темперамент на договорните условия служебно, т.е. даже и потребителят да не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за осъществяване и заповедите за неотложно осъществяване обаче се издават без основни инспекции от съдилищата, а потребителите могат да ги оспорват единствено при доста строги условия, се споделя в мнението на Европейска комисия от януари. С него бе даден на България двумесечен период да изпрати задоволителен отговор на тези констатации, вследствие на което единствено месец по-късно се появи законопроектът за смяна в Граждански процесуален кодекс по предложение на тогавашния ръководител на правната комисия Данаил Кирилов и група депутати. Той бе признат на първо четене още в края на март т.г и по-късно бе пропуснат до тази седмица, когато изненадващо се появи в дневния ред на правната комисия.
Банките губят алтернатива за неотложно осъществяване против единственото жилище, даже и в случай че е ипотекирано
Пак в полза на отбрана на потребителите бе планувано, че длъжниците ще могат да се базират на несеквестируемостта на единственото жилище, даже когато то е ипотекирано като поръчителство на задължението, в случаите когато незабавното осъществяване е позволено по искане против консуматор - кредитополучател.
По принцип единственото жилище на длъжника и фамилията му, както и някои други техни движимости - предмети за ежедневна приложимост, движимости за практикуване на порфесията и други, не подлежат на наложително осъществяване, в случай че самият дебитор не е учредил върху тях залог, сътоветно ипотека. В тези случаи правилото за несеквестируемостта не може да се употребява против кредатора по залога и ипотеката. Сега обаче се вкарва една опция за отсрочване на заповедта за неотложно осъществяване (случаите, когато заповедта за осъществяване е издадена по член 417 ГПК), до момента в който първата правосъдна инстанция не се произнесе с решение по възражението против заповедта за осъществяване.
Другояче казано, в случай че длъжникът направи несъгласие против заповедта за неотложно осъществяване, издадена по искане на банката, която му е отпуснала заем против ипотека на единственото му жилище, тя няма да може да стартира осъществяване против неизрядния длъжник, до момента в който делото по възражението не мине през първия съд. Това позволение е по отношение на множеството недоволства, че в този момент, до момента в който тече процесът против възражението, жилището може да е продадено и препродадено. Разбира се, с цел да влезе в деяние тази наредба (ако Народното събрание я гласоподава на второ четене), длъжникът би трябвало да подаде несъгласие.
В коментар на това предложение, което се появи при второто четене по предложение на Християн Митев ( " Обединени патриоти " ), ръководителят на Камарата на частните правосъдни реализатори Георги Дичев съобщи, че практическият резултат е, че голямата част от хората ще подават възражения против заповедта, с цел да го отсрочат година две, без значение от последствията. Същевременно, от банките предпреждават, освен това не за първи път, че сходна мярка освен ще оскъпи кредитирането, само че и ще ограничи до най-малко даването на заем против ипотека на единственото жилище на длъжника.
Съдиите: Ако имаше прелиминарен надзор върху общите условия на потребителските контракти нямаше да се стигне дотук
Любопитен коментар на цялостната обстановка направиха в края на петчасовото съвещание на правната комисия в сряда представителите на съдиите – арбитър Албена Ботева от Софийския градски съд, Георги Чехларов и Константин Кунчев от Софийския областен съд. Съдилищата и сега вършат преценка за неравноправни клаузи в потребителските контракти и отхвърлят претенции, когато открият такива – без значение, че няма експлицитни разпореждания, тъй като това е стандарт. Но въпросът е какво прави отрасловата Комисия за отбрана на потребителите, която по силата на закона е призвана да управлява клаузите в потребителските контракти и общите условия, и да постанова регулации, слагат въпрос съдиите.
" Това е самостоятелна държавна комисия, на която законът е въложил да ревизира изискванията по контракт на 60 небанкови институции и на 20 банки, това надалеч не е непостижима задача ", съобщи арбитър Ботева. Ако тази комисия си извършва отговорностите, казусът с неравноправните клаузи няма да съществува. Вместо това обаче той се измества в съда, където става въпрос за хиляди консуматори. Но даже и в този случай до съда доближават единствено 5 % от всички, останалите безмълвно си заплащат лихвите и разноските по неравноправните клаузи, тъй като няма съответен прелиминарен надзор, уточни арбитър Чехларов. Съдиите бяха единомислещи, че главното решение на въпроса е точно със усилване на предварителния административен надзор.
Това са част от главните промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), признати в сряда на второ четене от парламентарната правна комисия, с които се цели да се даде по-голяма отбрана на длъжниците в заповедното произвеждане в отговор на мнение на Европейската комисия от януари т. година, че българската страна не дава задоволителна протекция на потребителите от наложени им неравноправни клаузи в връзките им с банки, монополи и други сходни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики С измененията в Граждански процесуален кодекс се уточни и определението за неравноправна уговорка в Закона за отбрана на потребителите, като се извежда в принцип, че неравноправна уговорка в контракт, подписан с консуматор, е всяка спогодба в негова щета, която не дава отговор на условието за почтеност и води до доста неравновесие сред правата и отговорностите на търговеца или доставчика и потребителя. Отделно остава и изброяването на 20 съответни проявления на неравноправни клаузи в договорите, които и в този момент са изредени в закона.
Промените за следващ път не засягат значително прословутия член 417, алинея 2 Граждански процесуален кодекс, който дава опция да се желае заповед за осъществяване единствено въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се откриват вземания на държавните институции, общините и банките. Добавя се единствено, че към извлечението от счетоводните книги на банките се ползва документът, от който произтиче вземането й, дружно с всички негови приложения, в това число общите условия.
Увеличава се обаче срокът за обжалване с частна тъжба на разпореждането, с което се почита молбата за неотложно осъществяване в тези случаи и във всички случаи по член 417 Граждански процесуален кодекс, когато това се издава единствено въз основа на документ - от две седмици на един месец. В този случай, съдът анулира разпореждането, когато откри, че вземането се основава на неравноправна уговорка в потребителски контракт, или уговорка, която опонира на императивни законови правила или на положителните нрави. Съдът анулира разпореждането и в случай че длъжникът показа писмени доказателство, че не дължи или пък че дългът му е погрешно изчислен.
Пътят на законопроекта
Законопроектът е импортиран в Народното събрание още през февруари т.г. като реакция на мнение на Европйската комисия от 24 януари т.г., с което България бе известена, че досегашната правосъдна процедура, при която заповеди за осъществяване и заповеди за неотложно осъществяване се издават без съдът да има опция да ревизира дали те са за вземания, учредени на неравноправни клаузи в потребителски контракти, опонира на правото на Европейски Съюз. На процедура това значи, че Европейска комисия предизвести България, че открива процедура за определяне на нарушаване (не напълно тъкмо наричана у нас " наказателна процедура " ) заради несъвместимостта на българското заповедно произвеждане с Директива 93/13/ЕИО на Съвета по отношение на неравноправните клаузи в потребителските контракти.
С това свое мнение през януари Еврокомисията настоятелно прикани България да преразгледа своите правила за това по какъв начин търговците могат да събират вземания от потребителите, тъй че това да бъде в сходство с правото на Европейски Съюз, с цел да се обезпечи подобаваща отбрана на потребителите в сходни случаи, в това число и във връзка с снабдители на финансови услуги. Според правото на Европейски Съюз и практиката на Съд на Европейския съюз тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите, които би трябвало да разполагат с ефикасни средства за правна отбрана, а преди всичко - националните съдилища да са задължени да преценят неравноправния темперамент на договорните условия служебно, т.е. даже и потребителят да не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за осъществяване и заповедите за неотложно осъществяване обаче се издават без основни инспекции от съдилищата, а потребителите могат да ги оспорват единствено при доста строги условия, се споделя в мнението на Европейска комисия от януари. С него бе даден на България двумесечен период да изпрати задоволителен отговор на тези констатации, вследствие на което единствено месец по-късно се появи законопроектът за смяна в Граждански процесуален кодекс по предложение на тогавашния ръководител на правната комисия Данаил Кирилов и група депутати. Той бе признат на първо четене още в края на март т.г и по-късно бе пропуснат до тази седмица, когато изненадващо се появи в дневния ред на правната комисия.
Банките губят алтернатива за неотложно осъществяване против единственото жилище, даже и в случай че е ипотекирано
Пак в полза на отбрана на потребителите бе планувано, че длъжниците ще могат да се базират на несеквестируемостта на единственото жилище, даже когато то е ипотекирано като поръчителство на задължението, в случаите когато незабавното осъществяване е позволено по искане против консуматор - кредитополучател.
По принцип единственото жилище на длъжника и фамилията му, както и някои други техни движимости - предмети за ежедневна приложимост, движимости за практикуване на порфесията и други, не подлежат на наложително осъществяване, в случай че самият дебитор не е учредил върху тях залог, сътоветно ипотека. В тези случаи правилото за несеквестируемостта не може да се употребява против кредатора по залога и ипотеката. Сега обаче се вкарва една опция за отсрочване на заповедта за неотложно осъществяване (случаите, когато заповедта за осъществяване е издадена по член 417 ГПК), до момента в който първата правосъдна инстанция не се произнесе с решение по възражението против заповедта за осъществяване.
Другояче казано, в случай че длъжникът направи несъгласие против заповедта за неотложно осъществяване, издадена по искане на банката, която му е отпуснала заем против ипотека на единственото му жилище, тя няма да може да стартира осъществяване против неизрядния длъжник, до момента в който делото по възражението не мине през първия съд. Това позволение е по отношение на множеството недоволства, че в този момент, до момента в който тече процесът против възражението, жилището може да е продадено и препродадено. Разбира се, с цел да влезе в деяние тази наредба (ако Народното събрание я гласоподава на второ четене), длъжникът би трябвало да подаде несъгласие.
В коментар на това предложение, което се появи при второто четене по предложение на Християн Митев ( " Обединени патриоти " ), ръководителят на Камарата на частните правосъдни реализатори Георги Дичев съобщи, че практическият резултат е, че голямата част от хората ще подават възражения против заповедта, с цел да го отсрочат година две, без значение от последствията. Същевременно, от банките предпреждават, освен това не за първи път, че сходна мярка освен ще оскъпи кредитирането, само че и ще ограничи до най-малко даването на заем против ипотека на единственото жилище на длъжника.
Съдиите: Ако имаше прелиминарен надзор върху общите условия на потребителските контракти нямаше да се стигне дотук
Любопитен коментар на цялостната обстановка направиха в края на петчасовото съвещание на правната комисия в сряда представителите на съдиите – арбитър Албена Ботева от Софийския градски съд, Георги Чехларов и Константин Кунчев от Софийския областен съд. Съдилищата и сега вършат преценка за неравноправни клаузи в потребителските контракти и отхвърлят претенции, когато открият такива – без значение, че няма експлицитни разпореждания, тъй като това е стандарт. Но въпросът е какво прави отрасловата Комисия за отбрана на потребителите, която по силата на закона е призвана да управлява клаузите в потребителските контракти и общите условия, и да постанова регулации, слагат въпрос съдиите.
" Това е самостоятелна държавна комисия, на която законът е въложил да ревизира изискванията по контракт на 60 небанкови институции и на 20 банки, това надалеч не е непостижима задача ", съобщи арбитър Ботева. Ако тази комисия си извършва отговорностите, казусът с неравноправните клаузи няма да съществува. Вместо това обаче той се измества в съда, където става въпрос за хиляди консуматори. Но даже и в този случай до съда доближават единствено 5 % от всички, останалите безмълвно си заплащат лихвите и разноските по неравноправните клаузи, тъй като няма съответен прелиминарен надзор, уточни арбитър Чехларов. Съдиите бяха единомислещи, че главното решение на въпроса е точно със усилване на предварителния административен надзор.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ