Три рецепти за супер учители
© Анелия Николова Проблемът с бърнаут
Независимо от другите проблеми в просветителните системи има един факт, който е характерен за всяка от тях - така наречен бърнаут на преподавателите (познат още като прочувствено изчерпване). В Латвия във всяко учебно заведение се приготвят по няколко учителя, които да работят с администрацията и да оказват прочувствена помощ на сътрудниците си. " Не търсим външни специалисти, а структури вътре в учебните заведения, които да се занимават с този проблем ", описа Инга Павула. " В Германия това се счита за типичната учителска помощ ", показа проф. Красимир Стоянов. Там обаче търсят решение в продължаващото обучение на всеки преподавател. " То следва да служи най-много за продължение на любознанието в учителската специалност, а то е най-хубавото средство против синдрома на бърнаут ", твърди проф. Стоянов. Още по тематиката
Кои са носителите на премиите за предприемачество
" GEM България " отличи хората и организациите, които подтикват бизнеса в страната
24 окт 2017
Индустрия 4.0: Новите технологии желаят гражданска война в мисленето за образованието
Новите работещи имат потребност от нови познания и рядко са лоялни на компании
28 сеп 2017
Възможно ли е да се премине от едната в другата прекаленост - учителите да имат толкоз положителни условия за работа, възнаграждение и сигурност, че ползата към специалността да е поради " привилегиите ", а не поради предопределение и вътрешна нужда? Възможно е, само че в Германия. Интересно е, че и за тази специфичност има рецепта, въпреки и не универсална. За други проблеми - като тези с преобладаващо възрастни учители, прегарянето у преподавателите и привличането на родителите към процеса на образоване на децата ще би трябвало да се търсят отговори и в България. Опитът си споделиха трима преподаватели от чужбина, които участваха в конференция на неправителствената организация " Заедно в час ".
" А дано не забравяме, че на тях им следва да образоват хора за идващите 50 години "
Близо една трета от учителите в Латвия са над 51-годишна възраст, " а дано не забравяме, че на тях им следва да образоват хора за идващите 50 години ". Директорът на центъра по методология на община Вентспилс, Латвия Инга Павула стартира с проблем, който е добре прочут у нас - прекалено много възрастни учители. В Латвия виждали две благоприятни условия - или да изчакат пенсионирането на множеството и заместването им с по-млади, или да подхващат нещо, което и решили да създадат. Предизвикателствата са били доста - възрастните учители са възпитавани във време, в което на тях не им е било позволявано да приказват за проблеми, " до момента в който в наши дни системата ги предизвиква да вършат тъкмо това ", споделя Инга Павула. Освен всичко друго, една от компликациите пред тях е да ползват нови техники в образованията.
Затова от центъра по методология вземат решение да се концентрират върху проблемите на по-възрастните преподаватели като им предложат да споделят опита си. " Попитахме ги два въпроса - " Какво желаете да покажете на други учители от вашите уроци?’ и ‘Какво желаете да видите от други учители от техните уроци? ", споделя Павула. Освен това програмата включва и разисквания в групи, особено проведени, " в които един преподавател може да разиска доста повече в сравнение с в 20-минутната отмора ", добавя тя.
Интересно е и, че сходни планове се финансират от локалните общини, а не от държавното управление или от Брюксел, " тъй като тъкмо локалните общини схващат, че би трябвало да създадем нещо в този момент, вместо да чакаме ".
" Основно качество на учителя е непрестанно да се пита за личната си мотивация "
" Учителите в Германия ", стартира проф. Красимир Стоянов, " са държавни чиновници ". Това носи след себе си редица привилегии - висока заплата, здравно обезпечаване, по-ниски налози, повече почивни дни и сериозна непоклатимост. " Като държавни чиновници, за тях важи правилото за неуволняемост - на процедура шеф не може да уволни преподавател, подобен може единствено да бъде изместен ", прецизира проф. Стоянов. Бивш учител в доста български университети, в този момент той управлява катедра " Философия и доктрина на образованието " в Католически университет Айхщет-Инголщат.
Правилата, по които учителите получават своето обучение са извънредно прецизно избрани - учителският профил се избира в самото начало като, да вземем за пример образованието до степен " бакалавър по математика " е друго от това за преподавателска степен по математика. Процесът продължава от осем до 10 семестъра, приключва с държавен изпит и още две години процедура с още един държавен изпит, с цел да се получи лиценз.
Въпреки всичко обаче и тази система не е лишена от недостатъци, даже в противен случай. Поради високия статус на специалността, тя неведнъж притегля хора, които не желаят да станат учители, с цел да преподават. " Искам да стана преподавател, тъй като е сигурна специалност с високо възнаграждение и огромни привилеги " - по този начин проф. Стоянов обобщава мотивацията на доста от своите студенти. Оценките от дипломите са решаващи за кандидатстването, а прехвърлянето от дадена компетентност към учителска е мощно затруднено. " Имам студенти, на които този преход им коства четири до пет години ", споделя проф. Стоянов. Заради неналичието на предопределение доста от претендентите за тази специалност схващат преподаването в жанр " готварска книга " - придържат се към към този момент подготвени модели или " предписания ". " Това, което знаем от научната ни работа е, че този метод е надълбоко неработещ, той приказва за липса на духовна пъргавина, липса на рефлексия ", разяснява проф. Стоянов. И не на последно място, стадият от две годишната процедура се дефинира от някои студенти като " най-ужасния интервал в живота им’, тъй като са мощно подвластни в среда на доста по-възрастни сътрудници, която " изтръгва способността им за независимо мислене ".
Според проф. Стоянов верният метод за развиване на тази консервативна система е в приемане на учителско обучение, след довеждане докрай на бакалавърска степен, което да бъде съсредоточено в двугодишно образование с практическа работа. Фокусът би трябвало да бъде върху емпатията, саморефлексията, а не толкоз върху техническите умения. " Основно качество на учителя е да рефлектира личното си прекарване в учебно заведение, личната си биография, даже личните си учебни контузии и непрестанно да се пита за мотивацията си, разкрива той.
" Детето е в центъра на всичко, което вършим "
" Философията на финладската система е, че детето е в центъра на всичко, което вършим ", споделя Леена Андонов. Тя е откривател в областта на образованието, която работи в Хелзинкския университет. Ключово е близкото съдействие сред учители, родители и деца. " Нещо, което и огромни проучвания като PISA са потвърдили като решаващо ", добавя тя. Важно е да вземем за пример родителите да схващат от учениците си по какъв начин се усещат, кое са съумели да научат и кое не, с цел да могат учителите да знаят върху кое да извърнат внимание. Ако някои деца срещат усложнения, с тях се работи от допустимо най-ранен стадий.
От своя страна учителите във Финландия са високо готови, с огромна персонална независимост при подготовката на проектите и уроците, и при работата им с децата. " Това подтиква преподавателите да внасят нови хрумвания ", споделя Леена Андонов. Неотдавна във Финландия беше прибавен нов способ в образованието, за който " всички - в това число родители и учители бяха извънредно обезпокоени ". Преподавателите - главно поради несигурността дали ще могат да приложат новите техники. Родителите - поради подозрението дали няма да се подкопаят главните познания на децата. Методът се основава на разглеждане и обсъждане на проблеми и обстоятелства. " Например, имаше въпрос - Защо в един ден в Хелзинки слънцето бе алено? И децата пристигнаха до научните отговори на този феномен. Някои биха споделили, че това е наивно, че би трябвало да се подходи по различен метод: " ето това е правилният отговор, недей да губиш време да мислиш теории ". Но в действителност е доста значимо за децата да мислят и да бъде подтиквано тяхното любознание. Това има връзка с бъдещите им работни места ", добавя Андонов. Според нея - " значимо е освен какво, само че и по какъв начин учиш ".
Независимо от другите проблеми в просветителните системи има един факт, който е характерен за всяка от тях - така наречен бърнаут на преподавателите (познат още като прочувствено изчерпване). В Латвия във всяко учебно заведение се приготвят по няколко учителя, които да работят с администрацията и да оказват прочувствена помощ на сътрудниците си. " Не търсим външни специалисти, а структури вътре в учебните заведения, които да се занимават с този проблем ", описа Инга Павула. " В Германия това се счита за типичната учителска помощ ", показа проф. Красимир Стоянов. Там обаче търсят решение в продължаващото обучение на всеки преподавател. " То следва да служи най-много за продължение на любознанието в учителската специалност, а то е най-хубавото средство против синдрома на бърнаут ", твърди проф. Стоянов. Още по тематиката
Кои са носителите на премиите за предприемачество
" GEM България " отличи хората и организациите, които подтикват бизнеса в страната
24 окт 2017
Индустрия 4.0: Новите технологии желаят гражданска война в мисленето за образованието
Новите работещи имат потребност от нови познания и рядко са лоялни на компании
28 сеп 2017
Възможно ли е да се премине от едната в другата прекаленост - учителите да имат толкоз положителни условия за работа, възнаграждение и сигурност, че ползата към специалността да е поради " привилегиите ", а не поради предопределение и вътрешна нужда? Възможно е, само че в Германия. Интересно е, че и за тази специфичност има рецепта, въпреки и не универсална. За други проблеми - като тези с преобладаващо възрастни учители, прегарянето у преподавателите и привличането на родителите към процеса на образоване на децата ще би трябвало да се търсят отговори и в България. Опитът си споделиха трима преподаватели от чужбина, които участваха в конференция на неправителствената организация " Заедно в час ".
" А дано не забравяме, че на тях им следва да образоват хора за идващите 50 години "
Близо една трета от учителите в Латвия са над 51-годишна възраст, " а дано не забравяме, че на тях им следва да образоват хора за идващите 50 години ". Директорът на центъра по методология на община Вентспилс, Латвия Инга Павула стартира с проблем, който е добре прочут у нас - прекалено много възрастни учители. В Латвия виждали две благоприятни условия - или да изчакат пенсионирането на множеството и заместването им с по-млади, или да подхващат нещо, което и решили да създадат. Предизвикателствата са били доста - възрастните учители са възпитавани във време, в което на тях не им е било позволявано да приказват за проблеми, " до момента в който в наши дни системата ги предизвиква да вършат тъкмо това ", споделя Инга Павула. Освен всичко друго, една от компликациите пред тях е да ползват нови техники в образованията.
Затова от центъра по методология вземат решение да се концентрират върху проблемите на по-възрастните преподаватели като им предложат да споделят опита си. " Попитахме ги два въпроса - " Какво желаете да покажете на други учители от вашите уроци?’ и ‘Какво желаете да видите от други учители от техните уроци? ", споделя Павула. Освен това програмата включва и разисквания в групи, особено проведени, " в които един преподавател може да разиска доста повече в сравнение с в 20-минутната отмора ", добавя тя.
Интересно е и, че сходни планове се финансират от локалните общини, а не от държавното управление или от Брюксел, " тъй като тъкмо локалните общини схващат, че би трябвало да създадем нещо в този момент, вместо да чакаме ".
" Основно качество на учителя е непрестанно да се пита за личната си мотивация "
" Учителите в Германия ", стартира проф. Красимир Стоянов, " са държавни чиновници ". Това носи след себе си редица привилегии - висока заплата, здравно обезпечаване, по-ниски налози, повече почивни дни и сериозна непоклатимост. " Като държавни чиновници, за тях важи правилото за неуволняемост - на процедура шеф не може да уволни преподавател, подобен може единствено да бъде изместен ", прецизира проф. Стоянов. Бивш учител в доста български университети, в този момент той управлява катедра " Философия и доктрина на образованието " в Католически университет Айхщет-Инголщат.
Правилата, по които учителите получават своето обучение са извънредно прецизно избрани - учителският профил се избира в самото начало като, да вземем за пример образованието до степен " бакалавър по математика " е друго от това за преподавателска степен по математика. Процесът продължава от осем до 10 семестъра, приключва с държавен изпит и още две години процедура с още един държавен изпит, с цел да се получи лиценз.
Въпреки всичко обаче и тази система не е лишена от недостатъци, даже в противен случай. Поради високия статус на специалността, тя неведнъж притегля хора, които не желаят да станат учители, с цел да преподават. " Искам да стана преподавател, тъй като е сигурна специалност с високо възнаграждение и огромни привилеги " - по този начин проф. Стоянов обобщава мотивацията на доста от своите студенти. Оценките от дипломите са решаващи за кандидатстването, а прехвърлянето от дадена компетентност към учителска е мощно затруднено. " Имам студенти, на които този преход им коства четири до пет години ", споделя проф. Стоянов. Заради неналичието на предопределение доста от претендентите за тази специалност схващат преподаването в жанр " готварска книга " - придържат се към към този момент подготвени модели или " предписания ". " Това, което знаем от научната ни работа е, че този метод е надълбоко неработещ, той приказва за липса на духовна пъргавина, липса на рефлексия ", разяснява проф. Стоянов. И не на последно място, стадият от две годишната процедура се дефинира от някои студенти като " най-ужасния интервал в живота им’, тъй като са мощно подвластни в среда на доста по-възрастни сътрудници, която " изтръгва способността им за независимо мислене ".
Според проф. Стоянов верният метод за развиване на тази консервативна система е в приемане на учителско обучение, след довеждане докрай на бакалавърска степен, което да бъде съсредоточено в двугодишно образование с практическа работа. Фокусът би трябвало да бъде върху емпатията, саморефлексията, а не толкоз върху техническите умения. " Основно качество на учителя е да рефлектира личното си прекарване в учебно заведение, личната си биография, даже личните си учебни контузии и непрестанно да се пита за мотивацията си, разкрива той.
" Детето е в центъра на всичко, което вършим "
" Философията на финладската система е, че детето е в центъра на всичко, което вършим ", споделя Леена Андонов. Тя е откривател в областта на образованието, която работи в Хелзинкския университет. Ключово е близкото съдействие сред учители, родители и деца. " Нещо, което и огромни проучвания като PISA са потвърдили като решаващо ", добавя тя. Важно е да вземем за пример родителите да схващат от учениците си по какъв начин се усещат, кое са съумели да научат и кое не, с цел да могат учителите да знаят върху кое да извърнат внимание. Ако някои деца срещат усложнения, с тях се работи от допустимо най-ранен стадий.
От своя страна учителите във Финландия са високо готови, с огромна персонална независимост при подготовката на проектите и уроците, и при работата им с децата. " Това подтиква преподавателите да внасят нови хрумвания ", споделя Леена Андонов. Неотдавна във Финландия беше прибавен нов способ в образованието, за който " всички - в това число родители и учители бяха извънредно обезпокоени ". Преподавателите - главно поради несигурността дали ще могат да приложат новите техники. Родителите - поради подозрението дали няма да се подкопаят главните познания на децата. Методът се основава на разглеждане и обсъждане на проблеми и обстоятелства. " Например, имаше въпрос - Защо в един ден в Хелзинки слънцето бе алено? И децата пристигнаха до научните отговори на този феномен. Някои биха споделили, че това е наивно, че би трябвало да се подходи по различен метод: " ето това е правилният отговор, недей да губиш време да мислиш теории ". Но в действителност е доста значимо за децата да мислят и да бъде подтиквано тяхното любознание. Това има връзка с бъдещите им работни места ", добавя Андонов. Според нея - " значимо е освен какво, само че и по какъв начин учиш ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ