Правната общност реагира на атаките срещу съда
© Анелия Николова Правна общественост в България се разсъни от шока, провокиран от апелите за разпра против съда във връзка на освобождението на Джок Полфрийман от пандиза. Атаките пристигнаха първо от политическата класа, а след това и от несъответстващата институционална реакция на Висшия правосъден съвет, който на процедура се причисли към офанзивите против съда. Първоначално реагира единствено Управителният съвет на Съюза на съдиите в България (ССБ) с остро оръщение към Висш съдебен съвет, в което ги прикани - в случай че не могат да си извършват отговорностите, да си подадат оставка. Силни изяявления направиха авторитетни адвокати, измежду които юрист Даниела Доковска и българската съдийка в Европейски съд по правата на човека Здравка Калайджиева. В четвъртък по едно и също време бяха оповестени две институционални позиции. Първата е послание към българските жители на близо 300 съдии от разнообразни равнища на системата, а второто – позиция на фондация " Български юристи за правата на индивида " (БАПЧ).
Съдии: Насажда се боязън и разцепление в българското общество, съмнение и ненавист към съда
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики 292 съдии от цялата страна и от всички равнища в системата излязоха с послание към българските жители във връзка на ескалиращото напрежение след условното предварително освобождение от пандиза на Джок Полфрийман цялостни. Под обръщението са се подписали съдии от близо 40 съдилища в страната. Те приканват българските жители към " осъзнато и отговорно държание в отбрана на главните демократични полезности, човешкото достолепие и публичния мир ", защото " системата на държавно ръководство не поставя никакви старания за гарантиране на независимостта на съда като главен дирек на правовата страна ".
" В последните дни, във връзка на правосъден акт за условно предварително освобождение, сме очевидци на злостна политическа корист със страданието на околните на жертвите на закононарушения, на възприятието за неустановеност на жителите и на лимитираните по закон благоприятни условия на съда да взе участие в дейна социална връзка. Резултатът е забележим – втълпяване на боязън и разцепление в българското общество, на съмнение и ненавист към съда, дискредитиране на дългогодишни правни институти, обезценяване на отговорността на страната да организира смислена и потребна работа, от една страна, с наказаните, с цел да бъдат готови след годините на обществена изолираност за закономерен живот, тъй че да не съставляват социална заплаха, а въпреки това – с околните на жертвите, с цел да могат да продължат да живеят почтено след тежката им невъзвратима загуба.
Не оспорваме правото на жителите да водят свободна полемика за смисъла на правораздаването и за наличието на правосъдните актове, за задачите на наказването и на държавната политика за сполучлива ресоциализация на лишените от независимост. Не омаловажаваме скръбта на околните на убития млад мъж и правото им да изискват почитание от всички към трагичната им загуба и паметта на умрелия. Конкретният правосъден акт за условно предварително освобождение на наказан за осъществено закононарушение обаче беше употребен от разнообразни представители на политическата система само като мотив за обругаване на съда и за отправяне на закани към членовете на правосъдния състав. Създаденото състояние е нетърпимо в правова страна, тъй като с изключение на съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква социална изгода – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава жителите за смисъла на върховенството на правото, нито повежда по този начин нужния диалог за наказателната политика и дилемите на наказателната принуда, нито – в последна сметка – носи разтуха на околните на жертвите и им оказва помощ да продължат да живеят почтено с контузията. "
Адвокати правозащитници: Недопустимо е държанието на министъра и зам. министъра на правораздаването и Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет
Позиция до Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и до министъра на правораздаването популяризира и Фондация " Български юристи за правата на индивида ". Адвокатите правозащитници са доста по-остри и безапелационни в оценките си за събитията и най-много за държанието на министъра на правораздаването Данаил Кирилов, заместител - министъра Николай Проданов и съдийската гилдия. (Пълния текст на позицията тук )
" Популисткото държание на политици, изключително в предизборно време, към този момент не изненадва никого. На околните на жертвата е простено да реагират прочувствено. Ясни са и аргументите за лекотата, с която доста хора в едно или друго качество обществено вършат искрено погрешни изказвания за елементарно проверими обстоятелства (като подписването на определението с изключително мнение и мотивирането му надали освен със мнението на ръководителя на Българския хелзинкски комитет) или показват мнения, без да познават обстоятелствата и правната материя, или пък приканват ръководителя на правосъдния състав да даде на обществото пояснения за едно съответно стимулирано решение.
Различно е обаче, когато министър и заместник-министър на правораздаването разгласят обществено да вземем за пример, че Полфрийман е освободен макар негови незаличени дисциплинарни санкции, откакто съдът е изложил подробни претекстове за какво според закона наказаният следва да се смята за ненаказван. Различно е и когато Cъдийcĸaтa ĸoлeгия нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт, незабавно след експлицитната спогодба, че нe може да ce нaмecвa в пpaвopaздaвaтeлнaтa дeйнocт и дa oбcъждa, ĸoнтpoлиpa или peвизиpa cъдeбни aĸтoвe, в реалност показва мнение по съществото на правосъдния акт, като го афишира за предписан при " нapyшeн бaлaнc мeждy пpaвoтo и cпpaвeдливocттa ". Неопределеността на тази дефиниция и представянето й като шерване на " чувство " или ангажимента, че дадени изказвания се вършат " като жител ", не могат да завоалират, а още по-малко да оправдаят сходно вмешателство в правосъдната активност и посягане против престижа и независимостта на съда. Според нас в една правова страна е неприемливо сходно държание да възприемат точно органите, призвани да пазят независимостта на съда и да реагират в сходство с пълномощията си, когато й се протяга ръка. ", се споделя в позицията на правозащитниците.
Съдии: Насажда се боязън и разцепление в българското общество, съмнение и ненавист към съда
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики 292 съдии от цялата страна и от всички равнища в системата излязоха с послание към българските жители във връзка на ескалиращото напрежение след условното предварително освобождение от пандиза на Джок Полфрийман цялостни. Под обръщението са се подписали съдии от близо 40 съдилища в страната. Те приканват българските жители към " осъзнато и отговорно държание в отбрана на главните демократични полезности, човешкото достолепие и публичния мир ", защото " системата на държавно ръководство не поставя никакви старания за гарантиране на независимостта на съда като главен дирек на правовата страна ".
" В последните дни, във връзка на правосъден акт за условно предварително освобождение, сме очевидци на злостна политическа корист със страданието на околните на жертвите на закононарушения, на възприятието за неустановеност на жителите и на лимитираните по закон благоприятни условия на съда да взе участие в дейна социална връзка. Резултатът е забележим – втълпяване на боязън и разцепление в българското общество, на съмнение и ненавист към съда, дискредитиране на дългогодишни правни институти, обезценяване на отговорността на страната да организира смислена и потребна работа, от една страна, с наказаните, с цел да бъдат готови след годините на обществена изолираност за закономерен живот, тъй че да не съставляват социална заплаха, а въпреки това – с околните на жертвите, с цел да могат да продължат да живеят почтено след тежката им невъзвратима загуба.
Не оспорваме правото на жителите да водят свободна полемика за смисъла на правораздаването и за наличието на правосъдните актове, за задачите на наказването и на държавната политика за сполучлива ресоциализация на лишените от независимост. Не омаловажаваме скръбта на околните на убития млад мъж и правото им да изискват почитание от всички към трагичната им загуба и паметта на умрелия. Конкретният правосъден акт за условно предварително освобождение на наказан за осъществено закононарушение обаче беше употребен от разнообразни представители на политическата система само като мотив за обругаване на съда и за отправяне на закани към членовете на правосъдния състав. Създаденото състояние е нетърпимо в правова страна, тъй като с изключение на съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква социална изгода – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава жителите за смисъла на върховенството на правото, нито повежда по този начин нужния диалог за наказателната политика и дилемите на наказателната принуда, нито – в последна сметка – носи разтуха на околните на жертвите и им оказва помощ да продължат да живеят почтено с контузията. "
Адвокати правозащитници: Недопустимо е държанието на министъра и зам. министъра на правораздаването и Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет
Позиция до Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет и до министъра на правораздаването популяризира и Фондация " Български юристи за правата на индивида ". Адвокатите правозащитници са доста по-остри и безапелационни в оценките си за събитията и най-много за държанието на министъра на правораздаването Данаил Кирилов, заместител - министъра Николай Проданов и съдийската гилдия. (Пълния текст на позицията тук )
" Популисткото държание на политици, изключително в предизборно време, към този момент не изненадва никого. На околните на жертвата е простено да реагират прочувствено. Ясни са и аргументите за лекотата, с която доста хора в едно или друго качество обществено вършат искрено погрешни изказвания за елементарно проверими обстоятелства (като подписването на определението с изключително мнение и мотивирането му надали освен със мнението на ръководителя на Българския хелзинкски комитет) или показват мнения, без да познават обстоятелствата и правната материя, или пък приканват ръководителя на правосъдния състав да даде на обществото пояснения за едно съответно стимулирано решение.
Различно е обаче, когато министър и заместник-министър на правораздаването разгласят обществено да вземем за пример, че Полфрийман е освободен макар негови незаличени дисциплинарни санкции, откакто съдът е изложил подробни претекстове за какво според закона наказаният следва да се смята за ненаказван. Различно е и когато Cъдийcĸaтa ĸoлeгия нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт, незабавно след експлицитната спогодба, че нe може да ce нaмecвa в пpaвopaздaвaтeлнaтa дeйнocт и дa oбcъждa, ĸoнтpoлиpa или peвизиpa cъдeбни aĸтoвe, в реалност показва мнение по съществото на правосъдния акт, като го афишира за предписан при " нapyшeн бaлaнc мeждy пpaвoтo и cпpaвeдливocттa ". Неопределеността на тази дефиниция и представянето й като шерване на " чувство " или ангажимента, че дадени изказвания се вършат " като жител ", не могат да завоалират, а още по-малко да оправдаят сходно вмешателство в правосъдната активност и посягане против престижа и независимостта на съда. Според нас в една правова страна е неприемливо сходно държание да възприемат точно органите, призвани да пазят независимостта на съда и да реагират в сходство с пълномощията си, когато й се протяга ръка. ", се споделя в позицията на правозащитниците.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ