Защита на кредиторите в условията на извънредно положение
© Анелия Николова Димитър Влаевски е старши юрист в Schoenherr и има повече от 15 години опит при консултирането на огромни планове на задгранични вложители в областта на недвижимите парцели, строителството, реструктуриране на задължения и правосъдни разногласия България към този момент две седмици е в изискванията на изключително състояние. Първите ограничения на държавното управление през този интервал напълно естествено са ориентирани към облекчение ситуацията на тези обществени групи, които най-тежко понасят икономическия удар от COVID-19 пандемията. И до момента в който обществената правдивост е едната страна на монетата, то другата, не по-малко значима за съществуването на всяка страна, е отбраната на правото на благосъстоятелност и свободния икономически оборот. Успяват ли обаче трите управляващи в страната - изпълнителна, законодателна и правосъдна - да се оправят и с тази задача? На този стадий отговорът е " не ".
Какво е да си заемодател през днешния ден?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Съдебната система е съвсем изцяло парализирана и то още от 15 март - единствено два дни след оповестяване на изключителното състояние и съвсем 10 дни преди окончателното приемане на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние (ЗИП). На процедура най-важният поръчител, след закона, за отбрана правото на благосъстоятелност и стопанския оборот - правосъдната система - не работи. Всички правосъдни съвещания и образуването на нови каузи са спрени най-малко до 13 април, а е доста евентуално този период да бъде удължен.
Народното събрание нанесе идващия удар върху отбраната на правото на благосъстоятелност и към момента работещия бизнес, откакто одобри много противоречивия член 6 от ЗИП, който действително дава опция на всеки безнаказано да откаже заплащане на свое обвързване през времето на изключителното състояние. Нещо повече, ЗИП сковава и изпълнителния развой. Така законът, първият стожер на правото на благосъстоятелност, също абдикира и то в изискванията на рецесия, когато е най-необходим.
Имат ли потребен ход при тези условия кредиторите, които въпреки всичко желаят да работят?
Най-лесната стъпка е да се сложи като изискване заплащането да е при доставката на съответната стока или услуга или даже, предвид на съответните връзки, да се контракти и предплащане . С оглед наложилите се практики през последните години на отсрочено заплащане или най-малко в границите на няколко дни след доставката, това би провокирало ужас в много дълготрайни връзки. В подобен случай е допустимо да се желае застраховане на дължимите суми, в случай че те са били необезпечени досега, или съответна смяна на към този момент дадените обезпечения с оглед внезапната смяна в икономическата обстановка в изискванията на пандемията. Създаването на такива обезпечения в избрани случаи е обвързвано с известни разноски и нужда от регистриране в съответните регистри, което може да отнеме повече от естественото време. Не би трябвало обаче да се не помни, че всяко ново поръчителство би трябвало да се преценя деликатно с оглед опцията да бъде атакувано в бъдеще при едно вероятно произвеждане по неплатежоспособност на длъжника, който риск е все по-вероятен с оглед задълбочаващата се рецесия.
Единственото от правосъдните средства за отбрана, което към момента е разполагаем за кредиторите, е производството по застраховане на предстоящ иск , т.е. допускането от съда на поръчителство върху имущество на длъжника. Тук обаче неизвестностите пред кредитора се усилиха в допълнение с помощта на ограниченията, подхванати в чудноват синхрон от трите управляващи. Процедурата, която по принцип би трябвало да е бърза, с цел да обезпечи отбраната на кредитора, най-вероятно ще отнеме доста повече време предвид на съвсем парализираната правосъдна система. Допълнителна неизясненост може да провокира и към този момент коментираният член 6 от ЗИП и, вероятно, негово превратно пояснение от някои съдилища, че доколкото в интервала на изключително състояние не се ползват последствията от забавата, то надлежно не е налице и обезпечителна потребност. Това, несъмнено, е много извънредно пояснение, само че при тези изключителни условия, не е и невероятно.
Независимо, че държавните съдилища стопираха работа, някои от арбитражните съдилища към момента работят и, до момента в който няма възбрана и за тях, е допустимо заемодател да потърси отбрана на правата си пред тях. Най-реномираният от арбитражите обаче, този при БТПП, също спря работа за периода на изключителното състояние. Търсенето на отбрана пред другите арбитражни съдилища, доколкото към момента работят, към този момент зависи потребностите на съответния случай.
Може ли нещо да се промени?
На този стадий от развиването на пандемията никой не може да каже докога тя ще продължи и надлежно докога ще трае изключителното състояние в България. При тази комплицирана конюнктура за бизнеса е целесъобразно работодателските организации да помислят и провеждат разговор за някакво нормализиране на работата на съдилищата и рационална смяна на ЗИП . В тази връзка може да се употребява и опитът на други страни в сходно състояние.
Например в Австрия работата на правосъдната система не е изцяло спряна, а е дадена опция на всеки арбитър самичък да провежда работата си, в това число провеждането на правосъдни съвещания и образуването на нови каузи, при съблюдаване на избрани ограничения за ограничение разпространяването на ковид. Изпълнителното произвеждане също не е спряно, само че всеки дебитор, който потвърди, че невъзможността му за осъществяване се дължи на аргументи на пандемията и изключителното състояние, може да желае прекъсване на осъществяването.
В Германия пък се разисква опция да се удължи най-малко до есента срокът, в който шефовете на комерсиално сдружение са задължени да подадат до съда искане за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност , в случай че сдружението е във банкрут по причина, дължаща се на пандемията и ограниченията, свързани с нея. Това също е забавна концепция, която би трябвало да се разиска деликатно, тъй като мнозина търговци в България също могат да попаднат под ударите на закона, в случай че не спазят едномесечния период за подаване на такова искане до съда. В момента този период е продължен с един месец със ЗИП, само че надали множеството търговци ще съумеят толкоз бързо да си стъпят на краката.
Не на последно място е значимо да се уточни и текстът на член 6 от ЗИП, в каквато посока се чуха значително отзиви. Доколкото Европейската централна банка (ЕЦБ) създава специфичен проект с изискванията за оповестяване на мораториум върху заемите за избран интервал, то е целесъобразно член 6 от ЗИП да бъде съгласуван с тези условия и действието му да се ограничи до заплащанията по заеми от банковите и други финансови институции (включително компаниите за бързи кредити), с цел да не се нарушава останалият икономически оборот.
Какво е да си заемодател през днешния ден?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Съдебната система е съвсем изцяло парализирана и то още от 15 март - единствено два дни след оповестяване на изключителното състояние и съвсем 10 дни преди окончателното приемане на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние (ЗИП). На процедура най-важният поръчител, след закона, за отбрана правото на благосъстоятелност и стопанския оборот - правосъдната система - не работи. Всички правосъдни съвещания и образуването на нови каузи са спрени най-малко до 13 април, а е доста евентуално този период да бъде удължен.
Народното събрание нанесе идващия удар върху отбраната на правото на благосъстоятелност и към момента работещия бизнес, откакто одобри много противоречивия член 6 от ЗИП, който действително дава опция на всеки безнаказано да откаже заплащане на свое обвързване през времето на изключителното състояние. Нещо повече, ЗИП сковава и изпълнителния развой. Така законът, първият стожер на правото на благосъстоятелност, също абдикира и то в изискванията на рецесия, когато е най-необходим.
Имат ли потребен ход при тези условия кредиторите, които въпреки всичко желаят да работят?
Най-лесната стъпка е да се сложи като изискване заплащането да е при доставката на съответната стока или услуга или даже, предвид на съответните връзки, да се контракти и предплащане . С оглед наложилите се практики през последните години на отсрочено заплащане или най-малко в границите на няколко дни след доставката, това би провокирало ужас в много дълготрайни връзки. В подобен случай е допустимо да се желае застраховане на дължимите суми, в случай че те са били необезпечени досега, или съответна смяна на към този момент дадените обезпечения с оглед внезапната смяна в икономическата обстановка в изискванията на пандемията. Създаването на такива обезпечения в избрани случаи е обвързвано с известни разноски и нужда от регистриране в съответните регистри, което може да отнеме повече от естественото време. Не би трябвало обаче да се не помни, че всяко ново поръчителство би трябвало да се преценя деликатно с оглед опцията да бъде атакувано в бъдеще при едно вероятно произвеждане по неплатежоспособност на длъжника, който риск е все по-вероятен с оглед задълбочаващата се рецесия.
Единственото от правосъдните средства за отбрана, което към момента е разполагаем за кредиторите, е производството по застраховане на предстоящ иск , т.е. допускането от съда на поръчителство върху имущество на длъжника. Тук обаче неизвестностите пред кредитора се усилиха в допълнение с помощта на ограниченията, подхванати в чудноват синхрон от трите управляващи. Процедурата, която по принцип би трябвало да е бърза, с цел да обезпечи отбраната на кредитора, най-вероятно ще отнеме доста повече време предвид на съвсем парализираната правосъдна система. Допълнителна неизясненост може да провокира и към този момент коментираният член 6 от ЗИП и, вероятно, негово превратно пояснение от някои съдилища, че доколкото в интервала на изключително състояние не се ползват последствията от забавата, то надлежно не е налице и обезпечителна потребност. Това, несъмнено, е много извънредно пояснение, само че при тези изключителни условия, не е и невероятно.
Независимо, че държавните съдилища стопираха работа, някои от арбитражните съдилища към момента работят и, до момента в който няма възбрана и за тях, е допустимо заемодател да потърси отбрана на правата си пред тях. Най-реномираният от арбитражите обаче, този при БТПП, също спря работа за периода на изключителното състояние. Търсенето на отбрана пред другите арбитражни съдилища, доколкото към момента работят, към този момент зависи потребностите на съответния случай.
Може ли нещо да се промени?
На този стадий от развиването на пандемията никой не може да каже докога тя ще продължи и надлежно докога ще трае изключителното състояние в България. При тази комплицирана конюнктура за бизнеса е целесъобразно работодателските организации да помислят и провеждат разговор за някакво нормализиране на работата на съдилищата и рационална смяна на ЗИП . В тази връзка може да се употребява и опитът на други страни в сходно състояние.
Например в Австрия работата на правосъдната система не е изцяло спряна, а е дадена опция на всеки арбитър самичък да провежда работата си, в това число провеждането на правосъдни съвещания и образуването на нови каузи, при съблюдаване на избрани ограничения за ограничение разпространяването на ковид. Изпълнителното произвеждане също не е спряно, само че всеки дебитор, който потвърди, че невъзможността му за осъществяване се дължи на аргументи на пандемията и изключителното състояние, може да желае прекъсване на осъществяването.
В Германия пък се разисква опция да се удължи най-малко до есента срокът, в който шефовете на комерсиално сдружение са задължени да подадат до съда искане за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност , в случай че сдружението е във банкрут по причина, дължаща се на пандемията и ограниченията, свързани с нея. Това също е забавна концепция, която би трябвало да се разиска деликатно, тъй като мнозина търговци в България също могат да попаднат под ударите на закона, в случай че не спазят едномесечния период за подаване на такова искане до съда. В момента този период е продължен с един месец със ЗИП, само че надали множеството търговци ще съумеят толкоз бързо да си стъпят на краката.
Не на последно място е значимо да се уточни и текстът на член 6 от ЗИП, в каквато посока се чуха значително отзиви. Доколкото Европейската централна банка (ЕЦБ) създава специфичен проект с изискванията за оповестяване на мораториум върху заемите за избран интервал, то е целесъобразно член 6 от ЗИП да бъде съгласуван с тези условия и действието му да се ограничи до заплащанията по заеми от банковите и други финансови институции (включително компаниите за бързи кредити), с цел да не се нарушава останалият икономически оборот.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ