Законът за личния фалит - не дали, а какъв
© Анелия Николова Ако ме попитат би трябвало ли в България да бъде признат закон за частния банкрут, аз бих дала отговор, че го предлагам за всяка една система. Защото животът се случва, хората губят работа, вземат неприятни решения, разболяват се, деца се разболяват. В подобен случай на човек би трябвало да се даде втори късмет. Това съобщи арбитър Елизабет Стонг от Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк, която бе специфичен посетител на форума, проведен взаимно от омбудсмана Мая Манолова и фондация БИПИ на тематика " уредба на банкрута на физически лица в България ". Съдия Стронг има повече от 15 години стаж като арбитър по несъстоятелността и взе участие интензивно в интернационалните образования. В Съединените щати опцията за персонален банкрут произтича от Конституцията, която планува, че този значим ще се урежда от обединен федерален закон, а точно Федералният кодекс по несъстоятелността. Още по тематиката
Сегашният план за персонален банкрут: 10 години повинност
Какво предлага законопроектът на " Обединени патриоти " и къде са проблемите
10 ное 2017
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
Депутатите взеха решение: Без десетгодишна безспорна отминалост за длъжници
Парламентът дефинитивно одобри измененията в Гражданско-процесуалния кодекс, само че дебатът за персоналния банкрут остава
18 окт 2017
Юристи се оповестиха срещу въвеждане на частен банкрут и 10-годишната отминалост
" Много мъничка неплатежоспособност " за жители, предлага арбитър Борислав Белазелков
7 окт 2017
ГЕРБ предлага опция на частния банкрут
Законопроект за смяна в Граждански процесуален кодекс планува електронни търгове и други радикални промени в изпълнителния развой
31 май 2017 Идеята за обособен закон за персоналния банкрут среща мощна поддръжка, както от жителите, по този начин и от специалистите и заинтригуваните страни. Това демонстрира социологическо проучване на организация " Глобал Метрикс " по поръчка на БИПИ. Над 80 % от българите поддържат основаването на закон, само че разликата сред мненията на специалистите и жителите стартира отсам – при какви условия би трябвало да се афишира персонален банкрут, какви да са меркте и последствията за лицата в процедура по банкрут, коя институция би трябвало да вземе решението за оповестяване на банкрут, и така нататък (Подробности за проучването виж в карето.) Според специалистите, участвали на полемиката във вторник, въпросът не е дали да има закон или не, а по какъв начин да се откри салдото межу интеесите на кредитора и длъжника, какви да са ограниченията против длъжника, по какъв начин да се уреди процедурата по този начин, че да не позволява комплициране на обособените проблеми и така нататък Включително и доста конфликтния въпрос кой ще заплаща тази скъпа процедура по частния банкрут, която планува и назначение на синдик - страната посредством обособен фонд, т.е. данъкоплатецът, или парите ще се вземат от осребреното имущество, което се разпределя сред кредиторите, т.е., за тяхна сметка всъщност. Дяволът е в детайлите, разясниха адвокати, които декларират, че ще има песимизъм до момента в който не се види крайният артикул.
Концепцията
България е единствената страна в Европейския съюз, в която към момента няма законодателна уредба за персоналния банкрут, а в същото време се подрежда измежду първите пет страни в Европа по неприятни заеми в Европа, сподели Мая Манолова през днешния ден при представянето на своята идея за новия законопроект за неплатежоспособност на физическите лица. (виж схемите по-долу) Концепцията е направена от работна група при омбудсмана, участниците в която не бяха оповестени. Последиците от свръхзъдлъжнялостта не са персонален проблем, те имат сериозен макроикономически и обществен аспект, тъй като положителното финансово положение на жителите е значителен тласък за стопанската система, а високото равнище на ползване е причина за непоклатимост и стопански напредък, съобщи Манолова.
Съдебна процедура
Според концепцията на Мая Манолова производството по неплатежоспособност на физически лица би трябвало да се развива пред съда – съответния областен съд по сегашния или непрекъснат адрес на длъжника. По света има разнообразни позволения – решаващата институция може да бъде държавен орган, самостоятелна профилирана институция, банка или друга кредитна институция, главният заемодател и други Процедурата ще е бърза, транспарантна, налична и " неоскъпена ", в нея ще вземат участие всички кредитори, без значение от типа на здълженията.
Процедурата би трябвало да е налична освен за консуматори, само че и за физическите лица-предприемачи (самоосигуряващи се, упражняващи свободна специалност или друга икономическа активност, подлежаща на облагане и друга от качеството на търговец). Достъп до процедурата по персонален банкрут ще могат са желаят и жителите на Европейски Съюз, които са се открили в България за повече от 6 месеца, както и лица, получили позволение за непрекъснато престояване у нас.
Включването на последните две категории е за да се предотврати така наречен " Bankruptcy tourism ", сподели Манолова и уточни като образец вълната от немски и австрийски жители, които преди време са се възползвали от демократичната процедура във Англия. Условие да се допусне настояването е длъжникът да е изпаднал в положение на свръхзадлъжнялост, при което да не разполага с задоволително средства, с цел да се разплати, с оглед и на предстоящите си приходи, за нескончаем интервал напред. Друго изискване е преценката за почтеност на длъжника – дали той не се е сложил съзнателно в положение на свръхзадълженост, дали не е трансферирал доста имущество в избран предишен интервал, да не е съден за корист с доверие, за закононарушение против кредиторите или против финансовата, данъчната или осигурителната системи, интензивно да търси работа, в случай че е незает и други
Изходна база
Илюстрация
От презентацията на Мая Манолова
Увеличаване
От презентацията на Мая Манолова
Смаляване
Илюстрация
От презентацията на Мая Манолова
Увеличаване
От презентацията на Мая Манолова
Смаляване
Илюстрация
От презентацията на Мая Манолова
Увеличаване
От презентацията на Мая Манолова
Смаляване
Три типа персонален банкрут
В концепцията, показана от Манолова, се предлага три типа процедури по персонален банкрут - с погасителен проект (когато има приходи над несеквестируемия размер), с разпродажба на имуществото (ако има такова) и при липса на приходи и имущество.
При първия случай, защото длъжникът има приходи, се изготвя погасителен проект, признат от кредиторите и утвърден от съда, който би трябвало да планува погасяване на най-малко 50% от обезпечените и от необезпечените вземания за период от 3 до 5 години. Ако длъжникът съблюдава проекта, остатъкът може да му бъде банален, в случай че не - кредиторите могат да продължат с самостоятелно осъществяване, а длъжникът губи опцията да получи опрощаване на остатъка.
При разпродажба на имуществото се пристъпва, когато длъжникът няма приемливи месечни приходи, само че има имущество над несеквестируемото, което се осребрява и се разпределя сред кредиторите. Ако след осребряването той постоянно погасява избрана сума за интервал от 3 до 5 години, се стига и до отчасти опрощаване на отговорностите.
Когато длъжникът няма нито приходи, нито имущество, съдът единствено афишира несъстоятелността и вписва лицето в обществен указател. Ако в интервал от 10 години се открие/придобие имущество, както и приходи, производството продължава - по молба на длъжника или по искане на кредиторите. След 10 години, по молба на длъжника, съдът афишира отговорностите за погасени.
За всички жители, които са поискали оповестяване в неплатежоспособност, ще се води електронен обществен указател, в която ще се вписват и актовете на съда, назначения синдик, листата на кредиторите, призовките и известията, гласи още концепцията на Манолова.
Предупреждения
Какъвто и закон да вършим, би трябвало да стъпим на съществени полезности на правото, а точно, че договорите са, с цел да се извършват, който е поел обвързване би трябвало да го извърши. Това сподели юрист Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет, като посочи, че тя е взела участие в работната група при омбудсмана и там не е имало единодушие по всички въпроси. Трябва да помогнем на хората, които са изпаднали в обществен риск, само че би трябвало да помислим и за кредиторите, сподели Гигова. Едно от безапелационните й възражения е, че не може обезпеченият заемодател да получи по-малко от обезпечението си - той по тази причина е сключил контракт и е дал заем при тези условия. Не може по едно и също време да се претенира за свръхзадлъжнялост и за несеквестируемост, сподели Гигова. Гражданите желаят закон, само че и строги условия
Над 80 % от българските жители желаят да се одобри специфичен закон, който да регламентира изискванията, критериите и процедурата за оповестяване на персонален банкрут. Интересното е по този въпрос мненията на специалистите и мненията на жителите съответстват – 81,5% от гражданитe и 82,3 % от специалистите поддържат приемането на закон. Същевременно, единствено 71,3 % от жителите са дали отговор утвърдително на въпроса дали утвърждават да се сътвори опция и на физическите лица да обяват банкрут, в случай че не са в положение да покрият отговорностите си към държават, кредитни и други институции.
Това са единствено част от данните национално представително изследване в интервала 15 февруари – 15 март т.г. от социологическа организация " Глобал Метрикс " по поръчка на БИПИ. Проучването е направено в две обособени елементи - измежду жители по домовете и измежду специалисти от банковетие среди, небанкови кредитни сдружения, синдици, частни правосъдни реализатори, колекторски компании, адвокати и други Анкетирани са по домовете 1067 пълнолетни българи на територията на цялата страна, подбрани посредством двустепенна стратифицирана квотна извадка и 117 представители на заинтригуваните страни и специалисти, подбрани посредством типологична извадка.
Към момента 34% от българите имат някакъв заем, сочат данните от проучването. По-голяма част от тези заеми са потребителски – към банки (19%), кредитни карти (7%), покупки на лизинг (6%), покупка на заем от магазин (1%). Делът на ипотечните заеми е 4,2%, а заемите от небанкови финансови институции – 4,6%. Заеми от близки и родственици имат 2,6%, а от частни лица – 0,7%.
Закъснения с погасяването на отговорностите са налице при всички типове заеми. В най-голяма степен потребителите забавят своите отговорности към компании за бързи заеми. Причините за това са в характерния профил на ползвателите на този вид финансови принадлежности и в обстановките, при които потребителите прибягват до това кредитиране. Друг фактор, който води до тези забавяния, са дребните суми и евентуалното подценяване на риска от веселба при погашение на тези отговорности.
На последващо място са закъсненията при погашение на заеми от близки и другари (44%) и лизинг (общо 42% са имали закъснения). Съответно 37% и 35% при потребителските заеми и кредитните карти/овърдрафт. Най-нисък е делът на веселба при ипотечните заеми (24%).
Кредитите, при които е имало дълготрайно забавяне в погашение на вноските са в огромната си част потребителски – за ремонт на жилища, покупка на битова техника, кола, заплащане на битови сметки, за посрещан на ежедневни потребности. Едва в 10% от случаите на веселба, заемът е бил за покупка на жилище.
Основните аргументи за изпадане в продължителна задлъжнялост са, че лицето е останало без работа, зародили са му други по-спешни разноски, ненадейно заболяване (5%) или утежняване на бизнесът (2%).
Основите фактори, които интервюираните акцентират във връзка с аргументите за изпадане в задлъжнялост са внезапните обрати в икономическата обстановка и промени в бизнес средата, както и ниските приходи, които постоянно са причина заеми да се взимат за покриване на належащи потребности и ежедневни разноски за прехрана, а не за покупки, които са в рубрика разкош или ненужни.
В допълнение към тези фактори на средата, специалистите обаче сочат ниската финансова просвета на потребителите.
Сегашният план за персонален банкрут: 10 години повинност
Какво предлага законопроектът на " Обединени патриоти " и къде са проблемите
10 ное 2017
Проф. Ийън Рамзи: Личният банкрут оказва помощ на хората да се върнат в стопанската система
Ако няма доверие в институциите, няма да сработи, споделя преподавателят по право от университета в Кент пред " Капитал "
10 ное 2017
Свободата да фалираш
Защо рано или късно България би трябвало да вкара несъстоятелността на физически лица
10 ное 2017
Не стигма, а нов късмет
Как наподобява и каква е философията на процедурата по персонален банкрут в Съединени американски щати
10 ное 2017
Депутатите взеха решение: Без десетгодишна безспорна отминалост за длъжници
Парламентът дефинитивно одобри измененията в Гражданско-процесуалния кодекс, само че дебатът за персоналния банкрут остава
18 окт 2017
Юристи се оповестиха срещу въвеждане на частен банкрут и 10-годишната отминалост
" Много мъничка неплатежоспособност " за жители, предлага арбитър Борислав Белазелков
7 окт 2017
ГЕРБ предлага опция на частния банкрут
Законопроект за смяна в Граждански процесуален кодекс планува електронни търгове и други радикални промени в изпълнителния развой
31 май 2017 Идеята за обособен закон за персоналния банкрут среща мощна поддръжка, както от жителите, по този начин и от специалистите и заинтригуваните страни. Това демонстрира социологическо проучване на организация " Глобал Метрикс " по поръчка на БИПИ. Над 80 % от българите поддържат основаването на закон, само че разликата сред мненията на специалистите и жителите стартира отсам – при какви условия би трябвало да се афишира персонален банкрут, какви да са меркте и последствията за лицата в процедура по банкрут, коя институция би трябвало да вземе решението за оповестяване на банкрут, и така нататък (Подробности за проучването виж в карето.) Според специалистите, участвали на полемиката във вторник, въпросът не е дали да има закон или не, а по какъв начин да се откри салдото межу интеесите на кредитора и длъжника, какви да са ограниченията против длъжника, по какъв начин да се уреди процедурата по този начин, че да не позволява комплициране на обособените проблеми и така нататък Включително и доста конфликтния въпрос кой ще заплаща тази скъпа процедура по частния банкрут, която планува и назначение на синдик - страната посредством обособен фонд, т.е. данъкоплатецът, или парите ще се вземат от осребреното имущество, което се разпределя сред кредиторите, т.е., за тяхна сметка всъщност. Дяволът е в детайлите, разясниха адвокати, които декларират, че ще има песимизъм до момента в който не се види крайният артикул.
Концепцията
България е единствената страна в Европейския съюз, в която към момента няма законодателна уредба за персоналния банкрут, а в същото време се подрежда измежду първите пет страни в Европа по неприятни заеми в Европа, сподели Мая Манолова през днешния ден при представянето на своята идея за новия законопроект за неплатежоспособност на физическите лица. (виж схемите по-долу) Концепцията е направена от работна група при омбудсмана, участниците в която не бяха оповестени. Последиците от свръхзъдлъжнялостта не са персонален проблем, те имат сериозен макроикономически и обществен аспект, тъй като положителното финансово положение на жителите е значителен тласък за стопанската система, а високото равнище на ползване е причина за непоклатимост и стопански напредък, съобщи Манолова.
Съдебна процедура
Според концепцията на Мая Манолова производството по неплатежоспособност на физически лица би трябвало да се развива пред съда – съответния областен съд по сегашния или непрекъснат адрес на длъжника. По света има разнообразни позволения – решаващата институция може да бъде държавен орган, самостоятелна профилирана институция, банка или друга кредитна институция, главният заемодател и други Процедурата ще е бърза, транспарантна, налична и " неоскъпена ", в нея ще вземат участие всички кредитори, без значение от типа на здълженията.
Процедурата би трябвало да е налична освен за консуматори, само че и за физическите лица-предприемачи (самоосигуряващи се, упражняващи свободна специалност или друга икономическа активност, подлежаща на облагане и друга от качеството на търговец). Достъп до процедурата по персонален банкрут ще могат са желаят и жителите на Европейски Съюз, които са се открили в България за повече от 6 месеца, както и лица, получили позволение за непрекъснато престояване у нас.
Включването на последните две категории е за да се предотврати така наречен " Bankruptcy tourism ", сподели Манолова и уточни като образец вълната от немски и австрийски жители, които преди време са се възползвали от демократичната процедура във Англия. Условие да се допусне настояването е длъжникът да е изпаднал в положение на свръхзадлъжнялост, при което да не разполага с задоволително средства, с цел да се разплати, с оглед и на предстоящите си приходи, за нескончаем интервал напред. Друго изискване е преценката за почтеност на длъжника – дали той не се е сложил съзнателно в положение на свръхзадълженост, дали не е трансферирал доста имущество в избран предишен интервал, да не е съден за корист с доверие, за закононарушение против кредиторите или против финансовата, данъчната или осигурителната системи, интензивно да търси работа, в случай че е незает и други
Изходна база
Илюстрация
От презентацията на Мая Манолова
Увеличаване
От презентацията на Мая Манолова
Смаляване
Илюстрация
От презентацията на Мая Манолова
Увеличаване
От презентацията на Мая Манолова
Смаляване
Илюстрация
От презентацията на Мая Манолова
Увеличаване
От презентацията на Мая Манолова
Смаляване
Три типа персонален банкрут
В концепцията, показана от Манолова, се предлага три типа процедури по персонален банкрут - с погасителен проект (когато има приходи над несеквестируемия размер), с разпродажба на имуществото (ако има такова) и при липса на приходи и имущество.
При първия случай, защото длъжникът има приходи, се изготвя погасителен проект, признат от кредиторите и утвърден от съда, който би трябвало да планува погасяване на най-малко 50% от обезпечените и от необезпечените вземания за период от 3 до 5 години. Ако длъжникът съблюдава проекта, остатъкът може да му бъде банален, в случай че не - кредиторите могат да продължат с самостоятелно осъществяване, а длъжникът губи опцията да получи опрощаване на остатъка.
При разпродажба на имуществото се пристъпва, когато длъжникът няма приемливи месечни приходи, само че има имущество над несеквестируемото, което се осребрява и се разпределя сред кредиторите. Ако след осребряването той постоянно погасява избрана сума за интервал от 3 до 5 години, се стига и до отчасти опрощаване на отговорностите.
Когато длъжникът няма нито приходи, нито имущество, съдът единствено афишира несъстоятелността и вписва лицето в обществен указател. Ако в интервал от 10 години се открие/придобие имущество, както и приходи, производството продължава - по молба на длъжника или по искане на кредиторите. След 10 години, по молба на длъжника, съдът афишира отговорностите за погасени.
За всички жители, които са поискали оповестяване в неплатежоспособност, ще се води електронен обществен указател, в която ще се вписват и актовете на съда, назначения синдик, листата на кредиторите, призовките и известията, гласи още концепцията на Манолова.
Предупреждения
Какъвто и закон да вършим, би трябвало да стъпим на съществени полезности на правото, а точно, че договорите са, с цел да се извършват, който е поел обвързване би трябвало да го извърши. Това сподели юрист Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет, като посочи, че тя е взела участие в работната група при омбудсмана и там не е имало единодушие по всички въпроси. Трябва да помогнем на хората, които са изпаднали в обществен риск, само че би трябвало да помислим и за кредиторите, сподели Гигова. Едно от безапелационните й възражения е, че не може обезпеченият заемодател да получи по-малко от обезпечението си - той по тази причина е сключил контракт и е дал заем при тези условия. Не може по едно и също време да се претенира за свръхзадлъжнялост и за несеквестируемост, сподели Гигова. Гражданите желаят закон, само че и строги условия
Над 80 % от българските жители желаят да се одобри специфичен закон, който да регламентира изискванията, критериите и процедурата за оповестяване на персонален банкрут. Интересното е по този въпрос мненията на специалистите и мненията на жителите съответстват – 81,5% от гражданитe и 82,3 % от специалистите поддържат приемането на закон. Същевременно, единствено 71,3 % от жителите са дали отговор утвърдително на въпроса дали утвърждават да се сътвори опция и на физическите лица да обяват банкрут, в случай че не са в положение да покрият отговорностите си към държават, кредитни и други институции.
Това са единствено част от данните национално представително изследване в интервала 15 февруари – 15 март т.г. от социологическа организация " Глобал Метрикс " по поръчка на БИПИ. Проучването е направено в две обособени елементи - измежду жители по домовете и измежду специалисти от банковетие среди, небанкови кредитни сдружения, синдици, частни правосъдни реализатори, колекторски компании, адвокати и други Анкетирани са по домовете 1067 пълнолетни българи на територията на цялата страна, подбрани посредством двустепенна стратифицирана квотна извадка и 117 представители на заинтригуваните страни и специалисти, подбрани посредством типологична извадка.
Към момента 34% от българите имат някакъв заем, сочат данните от проучването. По-голяма част от тези заеми са потребителски – към банки (19%), кредитни карти (7%), покупки на лизинг (6%), покупка на заем от магазин (1%). Делът на ипотечните заеми е 4,2%, а заемите от небанкови финансови институции – 4,6%. Заеми от близки и родственици имат 2,6%, а от частни лица – 0,7%.
Закъснения с погасяването на отговорностите са налице при всички типове заеми. В най-голяма степен потребителите забавят своите отговорности към компании за бързи заеми. Причините за това са в характерния профил на ползвателите на този вид финансови принадлежности и в обстановките, при които потребителите прибягват до това кредитиране. Друг фактор, който води до тези забавяния, са дребните суми и евентуалното подценяване на риска от веселба при погашение на тези отговорности.
На последващо място са закъсненията при погашение на заеми от близки и другари (44%) и лизинг (общо 42% са имали закъснения). Съответно 37% и 35% при потребителските заеми и кредитните карти/овърдрафт. Най-нисък е делът на веселба при ипотечните заеми (24%).
Кредитите, при които е имало дълготрайно забавяне в погашение на вноските са в огромната си част потребителски – за ремонт на жилища, покупка на битова техника, кола, заплащане на битови сметки, за посрещан на ежедневни потребности. Едва в 10% от случаите на веселба, заемът е бил за покупка на жилище.
Основните аргументи за изпадане в продължителна задлъжнялост са, че лицето е останало без работа, зародили са му други по-спешни разноски, ненадейно заболяване (5%) или утежняване на бизнесът (2%).
Основите фактори, които интервюираните акцентират във връзка с аргументите за изпадане в задлъжнялост са внезапните обрати в икономическата обстановка и промени в бизнес средата, както и ниските приходи, които постоянно са причина заеми да се взимат за покриване на належащи потребности и ежедневни разноски за прехрана, а не за покупки, които са в рубрика разкош или ненужни.
В допълнение към тези фактори на средата, специалистите обаче сочат ниската финансова просвета на потребителите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ