Почитаме Света Великомъченица Варвара
class= " MsoNormal " style= " text-align: justify; " > На 4 декември Православната ни Църква празнува паметта на св. великомъченица Варвара и на преп. Йоан Дамаскин.
Тази красива и интелигентна госпожица претърпяла голям брой мъчения за Христа заради езическата завист на татко си. Преди гибелта си света Варвара се помолила на Бога, всички, които, споменавайки нейното страдалчество, биха измолили нейната помощ, да бъдат избавени от неочаквана гибел без изповед и причастие със Светите Христови Тайни. Господ приел молбата на мъченицата.
Именно по тази причина св. великомъченица Варвара е неповторима светица – тя е единствената, на която Църквата е разрешила да държи на икона Светия Потир (Чашата за Причастие), до която съгласно църковните догми не може да се допира никой мирянин – единствено духовник.
По молитвеното покровителство на светица се изпращат изобилни изцеления, на светицата се молят също за намаляване на родителския яд, за освобождение от отчаяние и тъга.
ЗА ЧЕСТНИТЕ МОЩИ НА Сухопътни войски. ВМЧЦА ВАРВАРА
„ Впоследствие честните мощи на светата великомъченица Варвара били пренесени от Гърция в Русия - в Киев, по времето, когато след просвещаването на съветската земя със светото кръщение съветските царе се намирали в изключително близки и другарски връзки с гръцките царе и взимали за свои съпруги техните сестри и дъщери. Именно в същото време на близки и другарски връзки сред съветските и гръцките владетели Киев получил от Гърция като скъп подарък целебните мощи на светата великомъченица Варвара, както за това се повествува в сказанието, написано през 1670 година от игумена на Киевския Михайловски Златоверхов манастир иеромонах Теодосий Сафонович - мъж, заслужаващ доверие.
Първата брачна половинка на великия Киевски княз Светополк Изяславич, който приел в свето кръщение името Михаил, била гръцката кралица Варвара - дъщерята на византийския император Алексий Комнин. Преди да замине от Цариград в Русия, царската щерка помолила своя татко да даде мощите на светата великомъченица Варвара. Тя ги донесла със себе си в Киев. Нейният мъж, великият княз Михаил, построил в 1108 година в Киев каменна черква в чест на своя покровител архистратиг Михаил и тържествено положил в нея светите мощи на великомъченицата. Когато в Руската земя нахлул татарският княз Батий, църковнослужителите скрили светите мощи на едно скрито място под стъпалата на каменната стълба, която водела към покрива на храма. Много години след татарския разгром честните мощи - по Божието благоизволение - били още веднъж открити, извадени от скривалището им и тържествено положени в същия храм.
През 1644 година, при великия ревнител на православието - Киевския митрополит Петър Могила, Киев бил посетен от канцлера на полското кралство Георги Осолински. Когато отишъл в църквата на Михайловския манастир, с цел да се поклони на честните мощи на света великомъченица Варвара, той разказал следното:
- Аз имам дълбока религия в помощта на светата великомъченица Варвара, тъй като мнозина свидетелстват, че този, който повери себе си на нейното покровителство, не умира без смирение и без да се причасти с Божествените Тайни. Аз бях в Рим и в западните страни и на всички места разпитвах, с цел да узная къде са мощите на светата великомъченица - на Запад или на Изток. Казаха ми, че мощите ѝ не се намират на Запад, не са също и на Изток, както удостоверяват тези, които са били там, само че че са в тукашните земи. Сега имам вяра, че точно тук, в Киев, се намират същинските мощи на света Варвара. След като с усърдна молитва се поклонил на светите мощи и с страхопочитание ги целунал, канцлерът помолил да му дадат някаква парченце от тях. Заради огромната му религия, му дали част от пръста на дясната ръка на светата великомъченица, която той приел с дълбока признателност. През 1650 година, по времето на Киевския митрополит Силвестър Косов, литовският хетман княз Януш Радзивил завладял с взлом град Киев. По негово предпочитание му били дадени две елементи от мощите на светата великомъченица Варвара - от гърдите и от ребрата. Частта от гърдите на великомъченицата хетманът предал на своята жена княгиня Мария - благочестивата щерка на Влахо-Молдовския държател Василий. След гибелта на Мария частта от мощите, която се пазела у нея, била предадена на Киевския митрополит Иосиф Тукалски и била пренесена от него в град Канев, а след неговата гибел била пренесена в град Батурин, където почивав манастира на свети Николай Чудотворец и е извор на чудесни изцеления за тези, които благоговейно я почитат. Другата част от ребрата на великомъченицата княз Радзивил изпратил в подарък на Виленския свещеник Георги Тишкевич, в отговор на неговото предпочитание и горещи молби. Като приел този подарък, епископът го сложил в богато украсено сандъче и го пазел с страхопочитание в своя замък. След известно време домът на епископа изгорен, само че ковчежето с частта от мощите на светата великомъченица Варвара останало цяло и невредимо. Щом видели това, всички се изпълнили с учудване и популяризирали Бога и светата великомъченица Варвара. Вестта за това знамение достигнала и до Михайловския манастир в 1657 година. А година преди този момент, в 1656 година, Киев бил посетен от Антиохийския патриарх Макарий. С огромна религия и обич и със сълзи той се поклонил на честните мощи на светата великомъченица и споделил следното:
- В моята патриаршия, недалече от Антиохия, се намира град Илиопол, в който потърпевша светата великомъченица Варвара. Когато разпитвах там за нейните свети мощи, ми споделиха, че те от дълбока античност освен че не са там, само че не са и на Изток, а се намират в Руската земя, която някои наричат „ варварска страна ”. Сега без подозрение имам вяра, че тук почиват същинските мощи на светата великомъченица.
Патриархът се обърнал с гореща молба към Киевския митрополит да му даде част от светите мощи. Неговата молба била изпълнена от митрополит Силвестър и патриархът приел частта от светите мощи с огромна наслада и признателност. Много чудеса и изцеления се направили и се правят в Михайловския Златоверхов манастир посредством светите мощи на великомъченицата. Чудотворствата просвещават, по-силно от гръмогласни тръби, целия свят и твърдят всички в истинността на мощите и в плодородната мощ, настояща посредством тях. За някои от тези чудеса ще изложим къси разкази.
Черниговският архиепископ Лазар Баранович още преди да заеме епископската катедра, от 1640 година, се занимавал с проповед на Божието слово. Проповядвайки по време на празника на света великомъченица Варвара, стоешком до честните мощи, той с дълбока признателност и трогване популяризирал чудото на личното си излекуване от тежка болест: „ Когато бях повален от тежка болест, аз не се обърнах към различен доктор, а прибягнах с молба към мощите на света великомъченица Варвара; изпих с религия водата, в която беше потопена ръката на великомъченицата и чашата с тази вода ми беше за избавление. ”
Настоятелят на Свято-Михайловския манастир йеромонах Теодосий споделя, че когато той в 1655 година, по благословението на Киевския митрополит Силвестър Косов, приел управлението на обителта, при него пристигнал човек на име Слуцкий и му донесъл направена от сребро ръка. Той помолил игумена да му разреши да окачи ръката до мощите на светата великомъченица Варвара. Когато го попитали за какво прави това, той разказал следното:
- Ръката ми беше изумена от тежка болест и беше по този начин вцепенена, че не можех даже да я разгъна. Страдайки от тази неизлечима болест, внезапно си спомних за чудесата, изтичащи от честните мощи на светата великомъченица Варвара. Помолих се на светата великомъченица за изцелението на ръката ми и дадох обет да се поклоня на нейните свети мощи. И ето - благодарение на света Варвара сгърчената ми ръка се изцели. А аз, изпълнявайки обета си, пристигнах тук, с цел да благодаря, и донесох тази сребърна ръка при светите мощи на великомъченицата като знак за изцеляването на моята ръка.
Същият отец споделя, че в 1660 година, по времето на тогавашната междуособна война, той надълбоко скърбял поради оскъдицата в неговия манастир и поради опасностите, които заплашвали здравето и живота на монасите. Веднъж насън той се видял да стои до мощите на света великомъченица Варвара. В съня си видял, че ковчегът на великомъченицата е цялостен с елей. Светата великомъченица му споделила:
- Не се смущавай, аз съм с вас. Щом се събудил, игуменът се замислил върху видението и като си спомнил, че в Свещеното Писание елеят е знак на милостта, си споделил:
- Пълният с елей ковчег, в който видях да лежи великомъченицата, е знак на това, че по нейните свети молебствия в манастира няма повече да има оскъдица и бедствия.
Така станало и в реалност. В 1666 година, по време на Рождественския пост, когато се чества и паметта на светата великомъченица, двама бойци, на име Андрей и Теодор, замислили да откраднат скъпоценната декорация от мощите на великомъченицата. Те проникнали през нощта в манастира, разрушили южните порти на Михайловската черква и се насочили към мощите на света Варвара. Когато се доближили до ковчега, ненадейно се разнесъл заплашителен гръм и от ковчега върху тях се посипали искри. От боязън похитителите паднали на земята като мъртви. Единият от тях оглушал, а другият изгубил разсъдъка си. Когато малко се поосвестил, този, който бил оглушал, като осъзнал, че това е наказване от Бога и от светата великомъченица, извел обезумелия си приятел от църквата, затворил още веднъж църковните порти и без да вземе нещо, побързал да се махне дружно с другаря си. Това знамение разкрил самичък оглушалият със съкрушено сърце в изповедта си пред своя нравствен отец иеромонах Симеон, когато пристигнал в Михайловската черква дружно със своя другар. Духовникът ги посъветвал да принесат същинско смирение и ги отпратил с вярата, че светата великомъченица ще им помогне и ще ги изцели. След това отец Симеон, пристъпвайки към осъществяването на Божествена литургия, разказал пред светия олтар на своя настоятел игумена Теодосий за случилото се.
В 1669 година на 12 август един боец пристигнал в църквата при честните мощи, поклонил им се с огромно страхопочитание и като въздъхнал, разказал на клисаря и на мнозината присъстващи следното:
- Аз бях сподобен с великото и отлично покровителство на светата великомъченица. Веднъж, когато служех в полка, потеглих дружно с другарите си на сенокос. Внезапно ни нападнаха татарите и взеха всичките ми приятели в плен, а единствено аз се спасих. Благодарях на Бога за своето освобождение и в това време съжалявах за своите приятели. Тогава ми се яви светата дева Варвара, облечена със същата дреха и с венец, както е положена тук. Тя ми сподели: „ Знай, че аз съм мъченица Варвара, която те освободи от татарите. ” И ето - пристигнах при нейните почтени мощи, с цел да благодаря за чудесното покровителство, а на вас - да опиша за това знамение.
На идната, 1670 година, един гражданин на Киев, на име Иоан, който на първо време бил елементарен човек, а по-късно станал бурмистър, се разболял от огница. След като дълго страдал от заболяването, той си спомнил за светата великомъченица Варвара, която посредством своите свети мощи подава чудесни изцеления. Като нямал сили, заради заболяването, да стане от леглото си и да отиде в църквата, той, вярвайки в чудесната помощ на великомъченицата, изпратил хора в Михайловския манастир, с молбата да му дадат от водата, която изливат върху ковчега на света Варвара. В същото време той лежал в такава страшна тресчица, че езикът му изсъхвал. Неговите близки го съветвали да пийне нещо, с цел да охлади огъня. Но той дал отговор:
- Дори и да умра, не ще пия нищо до тогава, до момента в който не бъде донесена водата от мощите на света Варвара. Толкова огромна била вярата му в светата великомъченица. А когато му донесли вода от светите мощи, Иоан я приел с наслада и откакто се помолил с религия, я изпил. Тогава незабавно задремал надълбоко, до момента в който преди този момент напълно не можел да спи. В съня му се сторило, че се намира в църквата на свети архистратиг Михаил. Тогава една прелестна девственица се явила и му споделила:
- Знаеш ли коя съм аз?
Когато той дал отговор, че не знае, тя му споделила:
- Знай, че аз съм мъченица Варвара. Има доста хора, които не имат вяра, че в Михайловския манастир почиват моите нетленни мощи. Сега се убеди самичък, че това в действителност са моите мощи и проповядвай на всички, с цел да повярват и те в това. А с цел да познаеш, че това е по този начин - занапред бъди здрав! След като изрекла това, тя сама легнала в своя декориран ковчег, а Иоан се събудил и незабавно се почувствал изцяло здрав, като че ли в никакъв случай не бил боледувал. Благодарейки на Бога и на света Варвара, той разказал освен на своя по-голям брат - игумена на Михайловския манастир Теодосий, само че и на всички, за своето отлично излекуване благодарение на светата великомъченица и за нейното удостоверение, че това са същинските мощи.
Трябва да споменем и за лявата ръка на светата великомъченица, която не е при нейното нетленно тяло. Тя била оставена в Гърция. След като минали доста години, по времето на Киевския митрополит Петър Могила, тя била донесена в Полша от преселилия се тук грък Мозел. Той произхождал от царския жанр Кантакузин и бил умел преподавател в лекарската просвета. Донесената ръка била положена в издигнатата от него каменна братска черква в чест на Въздвижението на Господния Кръст във Волинския град Луцк. След доста години, по времето на православния Луцки епископ Гедеон (от рода на князете Четвертински), който след това станал Киевски митрополит, евреите ограбили Луцката черква и дружно с останалата църковна утвар откраднали и светата ръка, която била положена в сребърен ковчег. Те хвърлили ръката в разпалена пещ за варене на ракия, където тя през целия ден и цяла нощ стояла в огъня, само че останала изцяло невредима. Като видели това, безбожните похитители извадили от разпалената пещ непокътнатата по превъзходен метод света ръка и скрито през нощта се пробвали да я раздробят с стоманени чукове и откакто с доста труд я раздробили на дребни елементи, още веднъж я хвърлили в запалената пещ. Според дивните Божии пътища това злочинство на безбожните евреи скоро било разкрито посредством обстойното следствие на кражбата в църквата и свидетелствата на съседите, които чули през нощта ударите на чуковете. Когато ги подложили на разпит, те не поискали да признаят злодеянието си. Тогава на проверяващите пристигнала благочестивата мисъл да изгребат пепелта от печката и да я пресеят през решето. Веднага се намерили дребни частици от раздробената ръка на великомъченицата. Намерили също и кораловото бижу, което стояло на ръката; то не се трансформирало в пепел, а единствено било побеляло от огъня. След това и самите похитители, още веднъж подложени на разпит, признали своето злочинство. С разрешението на епископа Гедеон всички елементи на изпочупената от злодеите ръка на светата великомъченица били положени във превъзходен ковчег, направен особено за това. Това сандъче тържествено - с кръстно шествие, в което взел участие целият клир и голям брой народ - било импортирано в Луцката съборна черква на свети Иоан Богослов. След няколко години, когато, поради гонението на православието, свещеник Гедеон се преселил от Луцк в Малорусия, той взел със себе си и ковчежето с раздробената ръка на великомъченица Варвара. А когато бил възведен на престола на Киевския митрополит, тогава той с подобаваща чест сложил светата ръка в същото сандъче, в олтара на съборната черква на Киевската митрополия, отдадена на света София - Божията Премъдрост, където и до момента вярващите благоговейно се покланят
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („ Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
*Освен това, част от мощите на света великомъченица Варвара - един пръст - се пази в Москва, в църквата, отдадена на светата великомъченица. На Атон също има няколко частици от нейните мощи. Към приведените чудеса, които се направили посредством нейното молитвено покровителство, би трябвало да се прибавят и чудесата от по-късно време. Така заради нейното отлично покровителство, в 1710 година по време на чумата, която повече от 10 месеца вилнеела и опустошила Киев и цяла Малорусия, смъртоносната болест не се докоснала до Златоверховия Свято-Михайловски манастир, където почиват мощите на света Варвара, и нито един от монасите не починал от заболяването, макар че вратите на манастира били непрекъснато отворени за всички, които търсели молитва и разтуха.
Същата плодородна и чудесна протекция светата великомъченица явила и в 1770 година, когато чумата още веднъж опустошила Южна Русия, а и по-късно - по време на епидемиите на холера. Всяка година на 4 декември - в деня, отдаден на нейната памет, се прави тържествено шествие с честните мощи към църквата на Михайловския манастир, в което взе участие огромно голям брой народ. В началото на ХVIII в. Киевският митрополит Иоасаф Кроковски (1708-1718) съставил акатист на светата великомъченица. Според националното поверие на света Варвара е дадена от Бога особена берекет - да избавя от непредвидена гибел, от мор и от други неочаквани бедствия. Това поверие се основава и на самото житие, в което се споделя, че тя се молила на Бога да избавя от неочаквана болест и непредвидена гибел всеки човек, който молитвено загатва нея и нейните страдания; и на нагоре приведените нейни чудеса в Свято-Михайловския манастир по време на епидемиите на чума и холера.
В пристройка към столичния храм „ Св. Преображение Господне ” от десетилетия е организиран параклис в чест на светицата, заради което този ден се смята и чества в енорията като втори храмов празник.
Св. великомъченица Варвара е родена, живяла и починала страдалчески на територията на днешна България, в региона на Разлог.
Частицата мощи на св. Варвара е донесена в храма на 8 септември 1957 година от тогавашния Български патриарх Кирил и е подарък от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий І. Това е парченце от мощите на светата великомъченица, които се покоят в гр. Киев, прочут със своето благочестие и святост.
През 2005 година ик. Василий Сарян, предстоятел на храма, дружно със своите събратя и църковното настоятелство провеждат слагането на специфичен проскинитарий в северната междинна част на храма, където частицата св. мощи е изложена за поклонение в новоизработена мощехранителница.
Света великомъченице Варваро, моли Бога за нас.
текст: >
Тази красива и интелигентна госпожица претърпяла голям брой мъчения за Христа заради езическата завист на татко си. Преди гибелта си света Варвара се помолила на Бога, всички, които, споменавайки нейното страдалчество, биха измолили нейната помощ, да бъдат избавени от неочаквана гибел без изповед и причастие със Светите Христови Тайни. Господ приел молбата на мъченицата.
Именно по тази причина св. великомъченица Варвара е неповторима светица – тя е единствената, на която Църквата е разрешила да държи на икона Светия Потир (Чашата за Причастие), до която съгласно църковните догми не може да се допира никой мирянин – единствено духовник.
По молитвеното покровителство на светица се изпращат изобилни изцеления, на светицата се молят също за намаляване на родителския яд, за освобождение от отчаяние и тъга.
ЗА ЧЕСТНИТЕ МОЩИ НА Сухопътни войски. ВМЧЦА ВАРВАРА
„ Впоследствие честните мощи на светата великомъченица Варвара били пренесени от Гърция в Русия - в Киев, по времето, когато след просвещаването на съветската земя със светото кръщение съветските царе се намирали в изключително близки и другарски връзки с гръцките царе и взимали за свои съпруги техните сестри и дъщери. Именно в същото време на близки и другарски връзки сред съветските и гръцките владетели Киев получил от Гърция като скъп подарък целебните мощи на светата великомъченица Варвара, както за това се повествува в сказанието, написано през 1670 година от игумена на Киевския Михайловски Златоверхов манастир иеромонах Теодосий Сафонович - мъж, заслужаващ доверие.
Първата брачна половинка на великия Киевски княз Светополк Изяславич, който приел в свето кръщение името Михаил, била гръцката кралица Варвара - дъщерята на византийския император Алексий Комнин. Преди да замине от Цариград в Русия, царската щерка помолила своя татко да даде мощите на светата великомъченица Варвара. Тя ги донесла със себе си в Киев. Нейният мъж, великият княз Михаил, построил в 1108 година в Киев каменна черква в чест на своя покровител архистратиг Михаил и тържествено положил в нея светите мощи на великомъченицата. Когато в Руската земя нахлул татарският княз Батий, църковнослужителите скрили светите мощи на едно скрито място под стъпалата на каменната стълба, която водела към покрива на храма. Много години след татарския разгром честните мощи - по Божието благоизволение - били още веднъж открити, извадени от скривалището им и тържествено положени в същия храм.
През 1644 година, при великия ревнител на православието - Киевския митрополит Петър Могила, Киев бил посетен от канцлера на полското кралство Георги Осолински. Когато отишъл в църквата на Михайловския манастир, с цел да се поклони на честните мощи на света великомъченица Варвара, той разказал следното:
- Аз имам дълбока религия в помощта на светата великомъченица Варвара, тъй като мнозина свидетелстват, че този, който повери себе си на нейното покровителство, не умира без смирение и без да се причасти с Божествените Тайни. Аз бях в Рим и в западните страни и на всички места разпитвах, с цел да узная къде са мощите на светата великомъченица - на Запад или на Изток. Казаха ми, че мощите ѝ не се намират на Запад, не са също и на Изток, както удостоверяват тези, които са били там, само че че са в тукашните земи. Сега имам вяра, че точно тук, в Киев, се намират същинските мощи на света Варвара. След като с усърдна молитва се поклонил на светите мощи и с страхопочитание ги целунал, канцлерът помолил да му дадат някаква парченце от тях. Заради огромната му религия, му дали част от пръста на дясната ръка на светата великомъченица, която той приел с дълбока признателност. През 1650 година, по времето на Киевския митрополит Силвестър Косов, литовският хетман княз Януш Радзивил завладял с взлом град Киев. По негово предпочитание му били дадени две елементи от мощите на светата великомъченица Варвара - от гърдите и от ребрата. Частта от гърдите на великомъченицата хетманът предал на своята жена княгиня Мария - благочестивата щерка на Влахо-Молдовския държател Василий. След гибелта на Мария частта от мощите, която се пазела у нея, била предадена на Киевския митрополит Иосиф Тукалски и била пренесена от него в град Канев, а след неговата гибел била пренесена в град Батурин, където почивав манастира на свети Николай Чудотворец и е извор на чудесни изцеления за тези, които благоговейно я почитат. Другата част от ребрата на великомъченицата княз Радзивил изпратил в подарък на Виленския свещеник Георги Тишкевич, в отговор на неговото предпочитание и горещи молби. Като приел този подарък, епископът го сложил в богато украсено сандъче и го пазел с страхопочитание в своя замък. След известно време домът на епископа изгорен, само че ковчежето с частта от мощите на светата великомъченица Варвара останало цяло и невредимо. Щом видели това, всички се изпълнили с учудване и популяризирали Бога и светата великомъченица Варвара. Вестта за това знамение достигнала и до Михайловския манастир в 1657 година. А година преди този момент, в 1656 година, Киев бил посетен от Антиохийския патриарх Макарий. С огромна религия и обич и със сълзи той се поклонил на честните мощи на светата великомъченица и споделил следното:
- В моята патриаршия, недалече от Антиохия, се намира град Илиопол, в който потърпевша светата великомъченица Варвара. Когато разпитвах там за нейните свети мощи, ми споделиха, че те от дълбока античност освен че не са там, само че не са и на Изток, а се намират в Руската земя, която някои наричат „ варварска страна ”. Сега без подозрение имам вяра, че тук почиват същинските мощи на светата великомъченица.
Патриархът се обърнал с гореща молба към Киевския митрополит да му даде част от светите мощи. Неговата молба била изпълнена от митрополит Силвестър и патриархът приел частта от светите мощи с огромна наслада и признателност. Много чудеса и изцеления се направили и се правят в Михайловския Златоверхов манастир посредством светите мощи на великомъченицата. Чудотворствата просвещават, по-силно от гръмогласни тръби, целия свят и твърдят всички в истинността на мощите и в плодородната мощ, настояща посредством тях. За някои от тези чудеса ще изложим къси разкази.
Черниговският архиепископ Лазар Баранович още преди да заеме епископската катедра, от 1640 година, се занимавал с проповед на Божието слово. Проповядвайки по време на празника на света великомъченица Варвара, стоешком до честните мощи, той с дълбока признателност и трогване популяризирал чудото на личното си излекуване от тежка болест: „ Когато бях повален от тежка болест, аз не се обърнах към различен доктор, а прибягнах с молба към мощите на света великомъченица Варвара; изпих с религия водата, в която беше потопена ръката на великомъченицата и чашата с тази вода ми беше за избавление. ”
Настоятелят на Свято-Михайловския манастир йеромонах Теодосий споделя, че когато той в 1655 година, по благословението на Киевския митрополит Силвестър Косов, приел управлението на обителта, при него пристигнал човек на име Слуцкий и му донесъл направена от сребро ръка. Той помолил игумена да му разреши да окачи ръката до мощите на светата великомъченица Варвара. Когато го попитали за какво прави това, той разказал следното:
- Ръката ми беше изумена от тежка болест и беше по този начин вцепенена, че не можех даже да я разгъна. Страдайки от тази неизлечима болест, внезапно си спомних за чудесата, изтичащи от честните мощи на светата великомъченица Варвара. Помолих се на светата великомъченица за изцелението на ръката ми и дадох обет да се поклоня на нейните свети мощи. И ето - благодарение на света Варвара сгърчената ми ръка се изцели. А аз, изпълнявайки обета си, пристигнах тук, с цел да благодаря, и донесох тази сребърна ръка при светите мощи на великомъченицата като знак за изцеляването на моята ръка.
Същият отец споделя, че в 1660 година, по времето на тогавашната междуособна война, той надълбоко скърбял поради оскъдицата в неговия манастир и поради опасностите, които заплашвали здравето и живота на монасите. Веднъж насън той се видял да стои до мощите на света великомъченица Варвара. В съня си видял, че ковчегът на великомъченицата е цялостен с елей. Светата великомъченица му споделила:
- Не се смущавай, аз съм с вас. Щом се събудил, игуменът се замислил върху видението и като си спомнил, че в Свещеното Писание елеят е знак на милостта, си споделил:
- Пълният с елей ковчег, в който видях да лежи великомъченицата, е знак на това, че по нейните свети молебствия в манастира няма повече да има оскъдица и бедствия.
Така станало и в реалност. В 1666 година, по време на Рождественския пост, когато се чества и паметта на светата великомъченица, двама бойци, на име Андрей и Теодор, замислили да откраднат скъпоценната декорация от мощите на великомъченицата. Те проникнали през нощта в манастира, разрушили южните порти на Михайловската черква и се насочили към мощите на света Варвара. Когато се доближили до ковчега, ненадейно се разнесъл заплашителен гръм и от ковчега върху тях се посипали искри. От боязън похитителите паднали на земята като мъртви. Единият от тях оглушал, а другият изгубил разсъдъка си. Когато малко се поосвестил, този, който бил оглушал, като осъзнал, че това е наказване от Бога и от светата великомъченица, извел обезумелия си приятел от църквата, затворил още веднъж църковните порти и без да вземе нещо, побързал да се махне дружно с другаря си. Това знамение разкрил самичък оглушалият със съкрушено сърце в изповедта си пред своя нравствен отец иеромонах Симеон, когато пристигнал в Михайловската черква дружно със своя другар. Духовникът ги посъветвал да принесат същинско смирение и ги отпратил с вярата, че светата великомъченица ще им помогне и ще ги изцели. След това отец Симеон, пристъпвайки към осъществяването на Божествена литургия, разказал пред светия олтар на своя настоятел игумена Теодосий за случилото се.
В 1669 година на 12 август един боец пристигнал в църквата при честните мощи, поклонил им се с огромно страхопочитание и като въздъхнал, разказал на клисаря и на мнозината присъстващи следното:
- Аз бях сподобен с великото и отлично покровителство на светата великомъченица. Веднъж, когато служех в полка, потеглих дружно с другарите си на сенокос. Внезапно ни нападнаха татарите и взеха всичките ми приятели в плен, а единствено аз се спасих. Благодарях на Бога за своето освобождение и в това време съжалявах за своите приятели. Тогава ми се яви светата дева Варвара, облечена със същата дреха и с венец, както е положена тук. Тя ми сподели: „ Знай, че аз съм мъченица Варвара, която те освободи от татарите. ” И ето - пристигнах при нейните почтени мощи, с цел да благодаря за чудесното покровителство, а на вас - да опиша за това знамение.
На идната, 1670 година, един гражданин на Киев, на име Иоан, който на първо време бил елементарен човек, а по-късно станал бурмистър, се разболял от огница. След като дълго страдал от заболяването, той си спомнил за светата великомъченица Варвара, която посредством своите свети мощи подава чудесни изцеления. Като нямал сили, заради заболяването, да стане от леглото си и да отиде в църквата, той, вярвайки в чудесната помощ на великомъченицата, изпратил хора в Михайловския манастир, с молбата да му дадат от водата, която изливат върху ковчега на света Варвара. В същото време той лежал в такава страшна тресчица, че езикът му изсъхвал. Неговите близки го съветвали да пийне нещо, с цел да охлади огъня. Но той дал отговор:
- Дори и да умра, не ще пия нищо до тогава, до момента в който не бъде донесена водата от мощите на света Варвара. Толкова огромна била вярата му в светата великомъченица. А когато му донесли вода от светите мощи, Иоан я приел с наслада и откакто се помолил с религия, я изпил. Тогава незабавно задремал надълбоко, до момента в който преди този момент напълно не можел да спи. В съня му се сторило, че се намира в църквата на свети архистратиг Михаил. Тогава една прелестна девственица се явила и му споделила:
- Знаеш ли коя съм аз?
Когато той дал отговор, че не знае, тя му споделила:
- Знай, че аз съм мъченица Варвара. Има доста хора, които не имат вяра, че в Михайловския манастир почиват моите нетленни мощи. Сега се убеди самичък, че това в действителност са моите мощи и проповядвай на всички, с цел да повярват и те в това. А с цел да познаеш, че това е по този начин - занапред бъди здрав! След като изрекла това, тя сама легнала в своя декориран ковчег, а Иоан се събудил и незабавно се почувствал изцяло здрав, като че ли в никакъв случай не бил боледувал. Благодарейки на Бога и на света Варвара, той разказал освен на своя по-голям брат - игумена на Михайловския манастир Теодосий, само че и на всички, за своето отлично излекуване благодарение на светата великомъченица и за нейното удостоверение, че това са същинските мощи.
Трябва да споменем и за лявата ръка на светата великомъченица, която не е при нейното нетленно тяло. Тя била оставена в Гърция. След като минали доста години, по времето на Киевския митрополит Петър Могила, тя била донесена в Полша от преселилия се тук грък Мозел. Той произхождал от царския жанр Кантакузин и бил умел преподавател в лекарската просвета. Донесената ръка била положена в издигнатата от него каменна братска черква в чест на Въздвижението на Господния Кръст във Волинския град Луцк. След доста години, по времето на православния Луцки епископ Гедеон (от рода на князете Четвертински), който след това станал Киевски митрополит, евреите ограбили Луцката черква и дружно с останалата църковна утвар откраднали и светата ръка, която била положена в сребърен ковчег. Те хвърлили ръката в разпалена пещ за варене на ракия, където тя през целия ден и цяла нощ стояла в огъня, само че останала изцяло невредима. Като видели това, безбожните похитители извадили от разпалената пещ непокътнатата по превъзходен метод света ръка и скрито през нощта се пробвали да я раздробят с стоманени чукове и откакто с доста труд я раздробили на дребни елементи, още веднъж я хвърлили в запалената пещ. Според дивните Божии пътища това злочинство на безбожните евреи скоро било разкрито посредством обстойното следствие на кражбата в църквата и свидетелствата на съседите, които чули през нощта ударите на чуковете. Когато ги подложили на разпит, те не поискали да признаят злодеянието си. Тогава на проверяващите пристигнала благочестивата мисъл да изгребат пепелта от печката и да я пресеят през решето. Веднага се намерили дребни частици от раздробената ръка на великомъченицата. Намерили също и кораловото бижу, което стояло на ръката; то не се трансформирало в пепел, а единствено било побеляло от огъня. След това и самите похитители, още веднъж подложени на разпит, признали своето злочинство. С разрешението на епископа Гедеон всички елементи на изпочупената от злодеите ръка на светата великомъченица били положени във превъзходен ковчег, направен особено за това. Това сандъче тържествено - с кръстно шествие, в което взел участие целият клир и голям брой народ - било импортирано в Луцката съборна черква на свети Иоан Богослов. След няколко години, когато, поради гонението на православието, свещеник Гедеон се преселил от Луцк в Малорусия, той взел със себе си и ковчежето с раздробената ръка на великомъченица Варвара. А когато бил възведен на престола на Киевския митрополит, тогава той с подобаваща чест сложил светата ръка в същото сандъче, в олтара на съборната черква на Киевската митрополия, отдадена на света София - Божията Премъдрост, където и до момента вярващите благоговейно се покланят
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („ Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
*Освен това, част от мощите на света великомъченица Варвара - един пръст - се пази в Москва, в църквата, отдадена на светата великомъченица. На Атон също има няколко частици от нейните мощи. Към приведените чудеса, които се направили посредством нейното молитвено покровителство, би трябвало да се прибавят и чудесата от по-късно време. Така заради нейното отлично покровителство, в 1710 година по време на чумата, която повече от 10 месеца вилнеела и опустошила Киев и цяла Малорусия, смъртоносната болест не се докоснала до Златоверховия Свято-Михайловски манастир, където почиват мощите на света Варвара, и нито един от монасите не починал от заболяването, макар че вратите на манастира били непрекъснато отворени за всички, които търсели молитва и разтуха.
Същата плодородна и чудесна протекция светата великомъченица явила и в 1770 година, когато чумата още веднъж опустошила Южна Русия, а и по-късно - по време на епидемиите на холера. Всяка година на 4 декември - в деня, отдаден на нейната памет, се прави тържествено шествие с честните мощи към църквата на Михайловския манастир, в което взе участие огромно голям брой народ. В началото на ХVIII в. Киевският митрополит Иоасаф Кроковски (1708-1718) съставил акатист на светата великомъченица. Според националното поверие на света Варвара е дадена от Бога особена берекет - да избавя от непредвидена гибел, от мор и от други неочаквани бедствия. Това поверие се основава и на самото житие, в което се споделя, че тя се молила на Бога да избавя от неочаквана болест и непредвидена гибел всеки човек, който молитвено загатва нея и нейните страдания; и на нагоре приведените нейни чудеса в Свято-Михайловския манастир по време на епидемиите на чума и холера.
В пристройка към столичния храм „ Св. Преображение Господне ” от десетилетия е организиран параклис в чест на светицата, заради което този ден се смята и чества в енорията като втори храмов празник.
Св. великомъченица Варвара е родена, живяла и починала страдалчески на територията на днешна България, в региона на Разлог.
Частицата мощи на св. Варвара е донесена в храма на 8 септември 1957 година от тогавашния Български патриарх Кирил и е подарък от Московския и на цяла Русия патриарх Алексий І. Това е парченце от мощите на светата великомъченица, които се покоят в гр. Киев, прочут със своето благочестие и святост.
През 2005 година ик. Василий Сарян, предстоятел на храма, дружно със своите събратя и църковното настоятелство провеждат слагането на специфичен проскинитарий в северната междинна част на храма, където частицата св. мощи е изложена за поклонение в новоизработена мощехранителница.
Света великомъченице Варваро, моли Бога за нас.
текст: >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ