Пламена Миткова пред Nostrabet: Световната титла няма да ме промени като човек
class= " MsoNormal " style= " margin-bottom: 0cm; mso-line-height-alt: 15.0pt; " > Пламена Миткова, едно надарено и целенасочено българско момиче, завоюва първата си значима купа в спорта, откакто стана по безапелационен метод международна шампионка на скок дължина на шампионата на планетата за девойки до 20 години в колумбийския град Кали. Плами се окичи със златото след персонален връх от 6.66 метра и загатна, че има капацитет да стигне надалеч в тази сложна дисциплинираност в леката атлетика.
Пред 17-годишната пловдивчанка разкрива кой й дава тласък да побеждава, по какъв начин счита да сбъдне своята спортна фантазия и за какво славата няма да я направи различен човек.
- Пламена, осъзнахте ли към този момент какво постигнахте и преодоляхте ли страстите след огромния триумф?
- Това прелестно чувство отмина с времето, а и по време на триседмичната отмора съумях да отдъхна и да се разсея. Но към този момент още веднъж съм в залата и със същата сила и пристрастеност се приготвям да съм на високо равнище, тъй като разбирам, че от мен отсега нататък ще има по-високи упования.
- Какво най-често Ви споделят в този момент Вашите близки и фенове?
- Нищо не се е трансформирало. Подкрепят ме, както са го правили и преди, радват ми се. Най-щастливи са родителите ми, които участват на всичките ми надпревари у нас, само че и другите обичани хора и другари също не престават да демонстрират с отношението си към мен какъв брой доста знача за тях.
- На кого посветихте международната купа?
- Не мисля, че би трябвало да я обричам на някого. Надявам се да не е последна и занапред да реализирам по-големи триумфи.
- Имахте ли някакъв обред преди международното в Колумбия?
- Ритуал, не бих споделила, само че по-скоро съм суеверна и една движимост ми донесе шанс. След Балканиадата в Турция, на която не се показах добре, на летището в Истанбул си купих един пръстен. Помислих си, че това може да ми е за кадем, с цел да не дублирам такива класирания, след което сложих пръстена на лявата си ръка. Скачах с него в Кали и към този момент не считам да го смъквам.
- Кое ще бъде идващото Ви предизвикателство?
- Догодина желая да подобря резултата си и да се опитвам в тройния скок. Харесва ми и тази дисциплинираност, и чувствам, че мога да се оправя добре и ще ми върви, само че желая първо да упражнявам по-сериозно троен скок, преди да вземам участие в конкуренция.
- Колко е належащо да скачате през идващите години, с цел да успявате и при дамите на скок дължина?
- Трябва да скачам над 6.80 метра. Зная какво е належащо да направя и в случай че всичко е наред, е изцяло допустимо да се оправя.
- Как се запалихте по „ царицата на спортовете “?
- Сама взех решение да се занимавам с този спорт, а и една треньорка по художествена гимнастика ме насочи. Пет години упражнявах гимнастика, само че на 12 години пристигнах в „ Локомотив “ и започнах с лека атлетика. Хареса ми, продължих и останах тук.
- Разкажете ни, по какъв начин минава един Ваш ден?
- Нищо изключително. Една подготовка и учебно заведение, когато съм в Пловдив, а след това отмора до края на деня. Когато съм на лагери с националния, имам по две тренировки дневно.
- Какъв режим спазвате?
- Няма нещо особено. Храня се с това, което ми харесва, без никакви ограничавания, само че когато съм гладна, зная тъкмо какъв брой колко грама да хапна. Зная и по кое време да си легна вечер, с цел да бъда свежа на другия ден.
- Докъде се простират Вашите упоритости в спорта?
- Искам да направя всичко допустимо, с цел да доближи края на силите си и да стъпя на своя състезателен Еверест.
- Какъв човек сте в живота?
- Упорит. Не се отхвърлям от това, което желая да реализира. Задължително обаче оставам време за себе си и уравновесявам всичко.
- Замисляли ли сте се, какво би трябвало да предприемете, с цел да не Ви промени славата?
- Не мисля, че тя ще окаже някакво въздействие върху кариерата ми и моя метод на живот отвън спорта. Аз нямам огромно самочувствие и славата не би ме трансформирала към нещо неприятно.
- Според Вас, сегашните т и й нейджъри разграничават ли се от тези от предходните генерации?
- Не мога да ги сравня, само че има и една основна разлика. В днешни времена технологиите са доста напреднали и по тази причина има по-малко деца, които се занимават със спорт.
- Какви са нещата, които Ви въодушевяват?
- Това са триумфите ми, тъй като виждам, че трудът ми се отплаща. Моят треньор и моите близки също ме стимулират и надъхват. Те са най-големият тласък за мен.
- К ое Ви тревож и най-вече през днешния ден?
- Понякога всекидневието е натоварено със надпревари и изпити, което е стресиращо. Иначе с всичко друго мога да преодолея, в случай че съм мощна и решителна.
- Какво бихте посъветвали младежите, които не съумяват, макар напъните си в дадена област?
- Да не се отхвърлят. Ако не става това, което желаят, сами да намерят тяхното. Ако не става с доста опити, в това, в което се пробват, значи не е тяхното. Всеки има нещо, в което е добър и би трябвало да го открие. Така се случи и с мен. Тренирах художествена гимнастика, харесваше ми, само че видях, че не се развъртвам. Смених спорта и разбрах, че леката атлетика е моето предопределение.
- Кое оказва помощ на човек да следва желанията си и д а ги отстоява?
- Любовта към това, което прави. И волята и отдадеността също.
- Имате ли модел, освен в спорта, а въобще? Някой, който да В и пали и държи нащрек?
- Не, нямам и не желая да имитирам на никой. Взискателна съм към себе си и се старая да последвам своите мисли и визии. Треньорът ми също е перфекционист и сериозен към мен, което ми оказва помощ както в спорта, по този начин и в живота.
>
Пред 17-годишната пловдивчанка разкрива кой й дава тласък да побеждава, по какъв начин счита да сбъдне своята спортна фантазия и за какво славата няма да я направи различен човек.
- Пламена, осъзнахте ли към този момент какво постигнахте и преодоляхте ли страстите след огромния триумф?
- Това прелестно чувство отмина с времето, а и по време на триседмичната отмора съумях да отдъхна и да се разсея. Но към този момент още веднъж съм в залата и със същата сила и пристрастеност се приготвям да съм на високо равнище, тъй като разбирам, че от мен отсега нататък ще има по-високи упования.
- Какво най-често Ви споделят в този момент Вашите близки и фенове?
- Нищо не се е трансформирало. Подкрепят ме, както са го правили и преди, радват ми се. Най-щастливи са родителите ми, които участват на всичките ми надпревари у нас, само че и другите обичани хора и другари също не престават да демонстрират с отношението си към мен какъв брой доста знача за тях.
- На кого посветихте международната купа?
- Не мисля, че би трябвало да я обричам на някого. Надявам се да не е последна и занапред да реализирам по-големи триумфи.
- Имахте ли някакъв обред преди международното в Колумбия?
- Ритуал, не бих споделила, само че по-скоро съм суеверна и една движимост ми донесе шанс. След Балканиадата в Турция, на която не се показах добре, на летището в Истанбул си купих един пръстен. Помислих си, че това може да ми е за кадем, с цел да не дублирам такива класирания, след което сложих пръстена на лявата си ръка. Скачах с него в Кали и към този момент не считам да го смъквам.
- Кое ще бъде идващото Ви предизвикателство?
- Догодина желая да подобря резултата си и да се опитвам в тройния скок. Харесва ми и тази дисциплинираност, и чувствам, че мога да се оправя добре и ще ми върви, само че желая първо да упражнявам по-сериозно троен скок, преди да вземам участие в конкуренция.
- Колко е належащо да скачате през идващите години, с цел да успявате и при дамите на скок дължина?
- Трябва да скачам над 6.80 метра. Зная какво е належащо да направя и в случай че всичко е наред, е изцяло допустимо да се оправя.
- Как се запалихте по „ царицата на спортовете “?
- Сама взех решение да се занимавам с този спорт, а и една треньорка по художествена гимнастика ме насочи. Пет години упражнявах гимнастика, само че на 12 години пристигнах в „ Локомотив “ и започнах с лека атлетика. Хареса ми, продължих и останах тук.
- Разкажете ни, по какъв начин минава един Ваш ден?
- Нищо изключително. Една подготовка и учебно заведение, когато съм в Пловдив, а след това отмора до края на деня. Когато съм на лагери с националния, имам по две тренировки дневно.
- Какъв режим спазвате?
- Няма нещо особено. Храня се с това, което ми харесва, без никакви ограничавания, само че когато съм гладна, зная тъкмо какъв брой колко грама да хапна. Зная и по кое време да си легна вечер, с цел да бъда свежа на другия ден.
- Докъде се простират Вашите упоритости в спорта?
- Искам да направя всичко допустимо, с цел да доближи края на силите си и да стъпя на своя състезателен Еверест.
- Какъв човек сте в живота?
- Упорит. Не се отхвърлям от това, което желая да реализира. Задължително обаче оставам време за себе си и уравновесявам всичко.
- Замисляли ли сте се, какво би трябвало да предприемете, с цел да не Ви промени славата?
- Не мисля, че тя ще окаже някакво въздействие върху кариерата ми и моя метод на живот отвън спорта. Аз нямам огромно самочувствие и славата не би ме трансформирала към нещо неприятно.
- Според Вас, сегашните т и й нейджъри разграничават ли се от тези от предходните генерации?
- Не мога да ги сравня, само че има и една основна разлика. В днешни времена технологиите са доста напреднали и по тази причина има по-малко деца, които се занимават със спорт.
- Какви са нещата, които Ви въодушевяват?
- Това са триумфите ми, тъй като виждам, че трудът ми се отплаща. Моят треньор и моите близки също ме стимулират и надъхват. Те са най-големият тласък за мен.
- К ое Ви тревож и най-вече през днешния ден?
- Понякога всекидневието е натоварено със надпревари и изпити, което е стресиращо. Иначе с всичко друго мога да преодолея, в случай че съм мощна и решителна.
- Какво бихте посъветвали младежите, които не съумяват, макар напъните си в дадена област?
- Да не се отхвърлят. Ако не става това, което желаят, сами да намерят тяхното. Ако не става с доста опити, в това, в което се пробват, значи не е тяхното. Всеки има нещо, в което е добър и би трябвало да го открие. Така се случи и с мен. Тренирах художествена гимнастика, харесваше ми, само че видях, че не се развъртвам. Смених спорта и разбрах, че леката атлетика е моето предопределение.
- Кое оказва помощ на човек да следва желанията си и д а ги отстоява?
- Любовта към това, което прави. И волята и отдадеността също.
- Имате ли модел, освен в спорта, а въобще? Някой, който да В и пали и държи нащрек?
- Не, нямам и не желая да имитирам на никой. Взискателна съм към себе си и се старая да последвам своите мисли и визии. Треньорът ми също е перфекционист и сериозен към мен, което ми оказва помощ както в спорта, по този начин и в живота.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ