Поведението на общинските съветници в София е предателство, сводничество и клиентелизъм
class= " MsoListParagraphCxSpFirst " style= " text-indent: -18.0pt; mso-list: l0 level1 lfo1; " > - Г-н Овчаров, по какъв начин бихте окачествили държанието на управлението на Горско стопанство на Българска социалистическа партия в София и на столичните общински съветници в партията?
- От величието до позора има единствено една крачка. Случи се по този начин, че огромната вяра, че нещо можем да променим и в партията, и в страната, беше компрометирана. Има няколко разновидността за това държание на общинските съветници от Българска социалистическа партия в столичния съвет. Първият е, че управлението на Горско стопанство на Българска социалистическа партия влезе непосредствено в Сглобката. Името на това е просто изменничество. Защото концепцията, с която ние водихме цялата акция за София, е че Българска социалистическа партия е опция на сглобката, че ще разгради модела „ Борисов “. Вторият вид е, че Българска социалистическа партия изигра мръсната роля на сводника, който обезпечи терена за Сглобката и на софийско ниво. Третият вид е, че държанието на общинските съветници е чиста проба клиентелизъм. Директно се купува политическа поддръжка.
- Как се купува политическа поддръжка?
- Ами с пари, с постове, с комисии. Вече се вижда какво тъкмо и по какъв начин се разпределя сред гласувалите вярно. Всъщност в нашата обстановка са правилни и трите разновидността - и измяната, и сводничеството и клиентелизмът. Тъжното е, че тези хора компрометират вярата и вярата, че ние от Българска социалистическа партия нещо можем да променим и в Българска социалистическа партия, и в София, и в страната.
- Надеждата и вярата може да са накърнени, само че партията би трябвало да продължи да се бори. Какви би трябвало да са следствията за основните герои на това позорище в СОС?
- Основната борба на Българска социалистическа партия в последните години е против клиентелизма, задкулисието, паралелната страна, за възобновяване на правовата страна, изчистването на самата Българска социалистическа партия от този клиентелизъм. Оказа се обаче, че още не сме се изчистили от него. Оказа се, че «малката правда» продължава да побеждава. Това, което се случи с избора в СОС, е тежък удар против лявата, социалистическата концепция. А лявата концепция е, че ти работиш за другия. Не за твоя малък интерес. Не за твоите комисии. Работиш за всички и на първо място – за другите. И когато компрометираш тъкмо тази вътрешност на лявата концепция, то явно ти не работиш за Партията, за хората, а за себе си.
Спомням си какво ми сподели след неуспеха през 2009 година Бенджамин Варон, деен герой срещу фашизма, а след това и против тоталитаризма. Човек, който е жертвал живота си за лявата концепция.
Социалистическата концепция е идея, сподели ми той. В Сливенския затвор ние бяхме най-слабите и кльощавите, можеха да ни пребиват и унижават престъпните. Но те не го правеха, тъй като ни имаха уважението поради моралната ни мощ. Те знаеха, че сме в пандиза поради тях, че ни бият и убиват тъй като се борим за тях, те да живеят по-добре. Че жертваме живота си поради тях. И по тази причина ни уважаваха. А вие, сподели той, вие загубихте точно моралното преимущество на социалистическата концепция.
Проблемът в личността на управлението на Горско стопанство на Българска социалистическа партия в София ли е или е резултат от сложилото се статукво? Т.е. Иван Таков ли е казусът?
Не е въпросът единствено в Иван Таков. В Градския съвет имахме една доста тежка полемика преди избора на ръководителя на СОС по какъв начин тъкмо да се постъпи. Логиката обаче на «малката правда» победи. Също както преди време «малката правда» на тогавашните приятели за персоналното успокоение и разцвет победи социализма. Днес тя продължава да царства в градската организация.
Има ли оправия с тая «малка правда»?
Има. Честни и читави хора напред, които пазят и работят за лявата концепция. Които не са подвластни и които свободно и аргументирано я пазят, изхождайки от публичния, а не персоналния интерес. Категорично са нужни такива промени.
Как се дефинира «читавия човек»? Може би след споделено с него кило сол, както гласи националната мъдрост?
Екзистенциализмът, по Жан Пол Сартр, споделя, че човек се познава когато го поставиш в рискова обстановка. Това пее и Висоцки в една от песните си.
Трябваше ли да чакаме «екстремната ситуация», когато на Иван Таков му се предложи властови запас като ръководител на транспортната комисия в СОС, че да го разберем що за човек е?
Ситуацията е сходна на онази, която имахме и през 2003 година Но тогава Българска социалистическа партия беше първа политическа мощ в София. Именно по това време се образува измежду съветниците групата на брокерите. Главният брокер беше един от съветниците на Софиянски – Пламен Илиев. Та този човек уреждаше какво ще се случи или не в София. Тогава общината беше се трансформирала в пазарище на «малката правда». Сега гледаме втори епизод от същия сериал. Страхувам се, че в този момент ще бъдем и основни участници в него.
Има ли метод да се очисти името на Българска социалистическа партия. Да не стоим като участници в разпределението на софийската баница в очите на хората?
Аз не поддържам крайните организационни ограничения, като изключване от партията. Те не са симптом на организационна мощ. Напротив! Да си мислим обаче, че в случай че си затворим очите за неуспеха в СОС казусът ще се размине от единствено себе си, ще бъде груба политическа неточност. Трябва да има безапелационни ограничения, ясно разграничаващи позицията на Българска социалистическа партия от персоналните ползи на групата и поддръжниците й.
За оставки и изключване от партията ли намеквате?
Има си органи на партията, които да вземат съответните решения. Но тези хора, които предадоха гласоподавателите си и ни сложиха в тази тежка обстановка, би трябвало да понесат следствията от делата си.
Централата на «Позитано» 20 я заливат с заявления за оставки и изключване от партията от районните организации.
Още на разискването в Горско стопанство на Българска социалистическа партия по какъв начин да гласоподава нашата група съветници имаше остри позиции от Подуяне, Слатина и Триадица. Не ги чуха. Бяха загрижени за общината, заплатите и общинските сдружения. За всяко изменничество постоянно се намират “прагматични, загрижени, реалистични ” пояснения. Те в никакъв случай не могат да го оправдаят. Предателството си е изменничество!
- От величието до позора има единствено една крачка. Случи се по този начин, че огромната вяра, че нещо можем да променим и в партията, и в страната, беше компрометирана. Има няколко разновидността за това държание на общинските съветници от Българска социалистическа партия в столичния съвет. Първият е, че управлението на Горско стопанство на Българска социалистическа партия влезе непосредствено в Сглобката. Името на това е просто изменничество. Защото концепцията, с която ние водихме цялата акция за София, е че Българска социалистическа партия е опция на сглобката, че ще разгради модела „ Борисов “. Вторият вид е, че Българска социалистическа партия изигра мръсната роля на сводника, който обезпечи терена за Сглобката и на софийско ниво. Третият вид е, че държанието на общинските съветници е чиста проба клиентелизъм. Директно се купува политическа поддръжка.
- Как се купува политическа поддръжка?
- Ами с пари, с постове, с комисии. Вече се вижда какво тъкмо и по какъв начин се разпределя сред гласувалите вярно. Всъщност в нашата обстановка са правилни и трите разновидността - и измяната, и сводничеството и клиентелизмът. Тъжното е, че тези хора компрометират вярата и вярата, че ние от Българска социалистическа партия нещо можем да променим и в Българска социалистическа партия, и в София, и в страната.
- Надеждата и вярата може да са накърнени, само че партията би трябвало да продължи да се бори. Какви би трябвало да са следствията за основните герои на това позорище в СОС?
- Основната борба на Българска социалистическа партия в последните години е против клиентелизма, задкулисието, паралелната страна, за възобновяване на правовата страна, изчистването на самата Българска социалистическа партия от този клиентелизъм. Оказа се обаче, че още не сме се изчистили от него. Оказа се, че «малката правда» продължава да побеждава. Това, което се случи с избора в СОС, е тежък удар против лявата, социалистическата концепция. А лявата концепция е, че ти работиш за другия. Не за твоя малък интерес. Не за твоите комисии. Работиш за всички и на първо място – за другите. И когато компрометираш тъкмо тази вътрешност на лявата концепция, то явно ти не работиш за Партията, за хората, а за себе си.
Спомням си какво ми сподели след неуспеха през 2009 година Бенджамин Варон, деен герой срещу фашизма, а след това и против тоталитаризма. Човек, който е жертвал живота си за лявата концепция.
Социалистическата концепция е идея, сподели ми той. В Сливенския затвор ние бяхме най-слабите и кльощавите, можеха да ни пребиват и унижават престъпните. Но те не го правеха, тъй като ни имаха уважението поради моралната ни мощ. Те знаеха, че сме в пандиза поради тях, че ни бият и убиват тъй като се борим за тях, те да живеят по-добре. Че жертваме живота си поради тях. И по тази причина ни уважаваха. А вие, сподели той, вие загубихте точно моралното преимущество на социалистическата концепция.
Проблемът в личността на управлението на Горско стопанство на Българска социалистическа партия в София ли е или е резултат от сложилото се статукво? Т.е. Иван Таков ли е казусът?
Не е въпросът единствено в Иван Таков. В Градския съвет имахме една доста тежка полемика преди избора на ръководителя на СОС по какъв начин тъкмо да се постъпи. Логиката обаче на «малката правда» победи. Също както преди време «малката правда» на тогавашните приятели за персоналното успокоение и разцвет победи социализма. Днес тя продължава да царства в градската организация.
Има ли оправия с тая «малка правда»?
Има. Честни и читави хора напред, които пазят и работят за лявата концепция. Които не са подвластни и които свободно и аргументирано я пазят, изхождайки от публичния, а не персоналния интерес. Категорично са нужни такива промени.
Как се дефинира «читавия човек»? Може би след споделено с него кило сол, както гласи националната мъдрост?
Екзистенциализмът, по Жан Пол Сартр, споделя, че човек се познава когато го поставиш в рискова обстановка. Това пее и Висоцки в една от песните си.
Трябваше ли да чакаме «екстремната ситуация», когато на Иван Таков му се предложи властови запас като ръководител на транспортната комисия в СОС, че да го разберем що за човек е?
Ситуацията е сходна на онази, която имахме и през 2003 година Но тогава Българска социалистическа партия беше първа политическа мощ в София. Именно по това време се образува измежду съветниците групата на брокерите. Главният брокер беше един от съветниците на Софиянски – Пламен Илиев. Та този човек уреждаше какво ще се случи или не в София. Тогава общината беше се трансформирала в пазарище на «малката правда». Сега гледаме втори епизод от същия сериал. Страхувам се, че в този момент ще бъдем и основни участници в него.
Има ли метод да се очисти името на Българска социалистическа партия. Да не стоим като участници в разпределението на софийската баница в очите на хората?
Аз не поддържам крайните организационни ограничения, като изключване от партията. Те не са симптом на организационна мощ. Напротив! Да си мислим обаче, че в случай че си затворим очите за неуспеха в СОС казусът ще се размине от единствено себе си, ще бъде груба политическа неточност. Трябва да има безапелационни ограничения, ясно разграничаващи позицията на Българска социалистическа партия от персоналните ползи на групата и поддръжниците й.
За оставки и изключване от партията ли намеквате?
Има си органи на партията, които да вземат съответните решения. Но тези хора, които предадоха гласоподавателите си и ни сложиха в тази тежка обстановка, би трябвало да понесат следствията от делата си.
Централата на «Позитано» 20 я заливат с заявления за оставки и изключване от партията от районните организации.
Още на разискването в Горско стопанство на Българска социалистическа партия по какъв начин да гласоподава нашата група съветници имаше остри позиции от Подуяне, Слатина и Триадица. Не ги чуха. Бяха загрижени за общината, заплатите и общинските сдружения. За всяко изменничество постоянно се намират “прагматични, загрижени, реалистични ” пояснения. Те в никакъв случай не могат да го оправдаят. Предателството си е изменничество!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ