Инвестиции в наука и иновации за устойчиво възстановяване след пандемията от COVID
class= " first-letter-big " > В центъра на дейностите на международната общественост в битката с COVID-19 са също по този начин научните проучвания и нововъведенията. След първичната работа по проучване на вируса, следене на развиването на пандемията и създаване на нови лекувания и диагностика, се открои основната им роля за създаването на ефикасни ваксини за рекордно малко време. И тази заслуга не е само на медицината — изкуственият разсъдък оказа помощ да бъде възпроизведена геномната секвенция на вируса, а 3D-печатът способства за бързото намиране на решения за персонални защитни средства и спомагателни вентилатори за лечебните заведения ни. Мнението на учените е водещо за обществото, за справяне с невижданите провокации през последните месеци. Никога преди този момент не сме осъзнавали толкоз ясно жизненоважния принос на науката, научните проучвания и нововъведенията за съхраняването на човешкия живот.
Какви поучения можем да извлечем от рецесията и използваме за устойчивото възобновяване по пътя към екологичния и цифровия преход след COVID-19? Как можем да използваме преобразуващата мощ на научните проучвания и нововъведенията, с цел да ускорим преходите, от които планетата ни и обществата ни се нуждаят, с цел да реализиран една устойчива нова стопанска система на здравето и благосъстоянието в най-широкия смисъл? Успяваме ли да се възползваме от изключителната опция да оползотворим огромните обществени разноски за постигането на по-добро възобновяване и построяването на по-устойчива стопанска система посредством вложения в научни проучвания и нововъведения? Отговорът на тези въпроси не е еднопосочен. Не може да се каже, че липсва политическа решителност: Европа единомислещо поддържа амбициозна стратегия за зелен напредък, целяща цялостна декарбонизация до 2050 година, и промишлена тактика, съсредоточена върху опциите, които цифровите технологии оферират. Освен това разполагаме с финансовите средства, с цел да успеем — бюджетът на Европейски Съюз за идващите седем години възлиза на 1,8 трилиона евро, от които 95,5 милиарда евро са планувани за най-голямата до момента рамкова стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “. Въпреки това по неотдавнашни данни на Европейската капиталова банка — бъдещата „ зелена “ банка на Европейски Съюз — пандемията докара до обезпокоително понижаване на частните вложения в научни проучвания и нововъведения. Подобно редуциране може да засегне и обществените разноски за научни проучвания и нововъведения, защото държавните управления и предприятията се сблъскват с провокации, свързани с краткосрочната ликвидност, които биха могли да застрашат бъдещите старания на Европа към индиферентност във връзка с климата.
Публичните органи могат и би трябвало да поемат самодейността за обръщането на тази наклонност в сходство с задачата ни за вложения в научни проучвания и нововъведения, които да възлизат на 3 % от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Неотдавна Европейската комисия завърши покана на стойност 1 милиард евро за показване на оферти за научни проучвания и нововъведения, директно свързани с постигането на резултати по осъществяването на Европейския зелен пакт. Получени бяха над 1500 оферти, което е 20 пъти повече от предстоящото. Подобни окуражаващи резултати бяха реализирани и за новия Фонд за нововъведения, ориентиран към дейности в региона на климата и към понижаване на излъчванията на парникови газове. Европейският съвет по нововъведенията ще сътвори нови благоприятни условия по линия на „ Хоризонт Европа “ за подпомагането на новаторски стартъпи и бързо разрастващи се предприятия и за насърчаването на пазара на рисков капитал в Европа. Пилотните дейности в тази област демонстрират, че общественото финансиране има мултиплициращ резултат, увеличавайки трикратно частните вложения.
Договореният наскоро Механизъм за възобновяване и резистентност ще даде ранно подкрепяне в поддръжка на тактиките на страните от Европейски Съюз за вложения и промени след Коронавирус. С бюджет от 672.5 милиарда евро за подкрепяне на проектите за възобновяване и резистентност на страните членки механизмът ще сътвори потребни взаимоотношения с други финансови стратегии на Европейски Съюз, да вземем за пример структурните фондове, в поддръжка на екологичния и цифровия преход. Работим взаимно с страните членки по национални проекти за възобновяване и резистентност, с цел да увеличим оптимално резултата от тези вложения и поддръжката за проектите за промени. Министрите на страните от Европейски Съюз, отговарящи за научните проучвания, приканват в проектите за възобновяване и резистентност да бъдат планувани обилни вложения и промени в научните проучвания и нововъведенията, с цел да се преодолеят непрекъснатите провокации и разликите в нововъведенията сред страните — членки на Европейски Съюз. Например Механизмът за възобновяване и резистентност може да бъде употребен, с цел да се помогне на новаторски дребни и междинни предприятия и започващи предприятия да покрият разноските за развиването на своите нововъведения и стартирането им на пазара, както и да се разрастват. За увеличение на успеваемостта от поддръжката по линия на Механизма за възобновяване и резистентност страните членки могат да обединят силите си в транснационални планове, да вземем за пример в региона на водорода и силата от възобновими източници. За да могат проектите за възобновяване и резистентност в реалност да окажат влияние в дълготраен проект, те би трябвало да съчетават вложенията с промени.
Това са единствено образци — съществуват обширни благоприятни условия за включването на научните проучвания и нововъведенията в националните тактики за възобновяване. И точно в този момент е моментът да се работи — до момента в който работим с страните членки по завършването на техните проекти за възобновяване и резистентност през идните месеци. Механизмът за възобновяване и резистентност е изцяло съчетаем с Европейския зелен пакт и ще даде устременост на разноските в сходство с правилото за ненанасяне на обилни вреди и с уговорките на Европа за реализиране на резистентност. Инвеститорите демонстрират мощен интерес към планове за околната среда, общественото измерение и положителното ръководство, което демонстрира по-ясно потребността от зараждащата таксономия на Европейски Съюз за стабилно финансиране и от идните рамкови оферти за стандарти за „ зелени “ облигации. Инвестициите в научни проучвания и нововъведения се вписват напълно в тази нова конструкция.
Европейските учени, откриватели и новатори, известни по целия свят, имат всички учредения да се гордеят с водещата си роля по време на пандемията. Научните проучвания и нововъведенията са също толкоз значими за подпомагането на стопанските системи, обществата ни и метода ни на живот при излизането от рецесията. Необходимо е при правенето на дейностите ни след Коронавирус да вземем под внимание темпото и мащаба на международните провокации, свързани с изменението на климата и цифровата гражданска война, с цел да оставим на бъдещите генерации едно трайно, крепко, стабилно и заслужено завещание. Отделянето на значимо място на научните проучвания и нововъведенията в тактиките ни за възобновяване след Коронавирус е опция, която не трябва да пропущаме.
Какви поучения можем да извлечем от рецесията и използваме за устойчивото възобновяване по пътя към екологичния и цифровия преход след COVID-19? Как можем да използваме преобразуващата мощ на научните проучвания и нововъведенията, с цел да ускорим преходите, от които планетата ни и обществата ни се нуждаят, с цел да реализиран една устойчива нова стопанска система на здравето и благосъстоянието в най-широкия смисъл? Успяваме ли да се възползваме от изключителната опция да оползотворим огромните обществени разноски за постигането на по-добро възобновяване и построяването на по-устойчива стопанска система посредством вложения в научни проучвания и нововъведения? Отговорът на тези въпроси не е еднопосочен. Не може да се каже, че липсва политическа решителност: Европа единомислещо поддържа амбициозна стратегия за зелен напредък, целяща цялостна декарбонизация до 2050 година, и промишлена тактика, съсредоточена върху опциите, които цифровите технологии оферират. Освен това разполагаме с финансовите средства, с цел да успеем — бюджетът на Европейски Съюз за идващите седем години възлиза на 1,8 трилиона евро, от които 95,5 милиарда евро са планувани за най-голямата до момента рамкова стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт Европа “. Въпреки това по неотдавнашни данни на Европейската капиталова банка — бъдещата „ зелена “ банка на Европейски Съюз — пандемията докара до обезпокоително понижаване на частните вложения в научни проучвания и нововъведения. Подобно редуциране може да засегне и обществените разноски за научни проучвания и нововъведения, защото държавните управления и предприятията се сблъскват с провокации, свързани с краткосрочната ликвидност, които биха могли да застрашат бъдещите старания на Европа към индиферентност във връзка с климата.
Публичните органи могат и би трябвало да поемат самодейността за обръщането на тази наклонност в сходство с задачата ни за вложения в научни проучвания и нововъведения, които да възлизат на 3 % от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Неотдавна Европейската комисия завърши покана на стойност 1 милиард евро за показване на оферти за научни проучвания и нововъведения, директно свързани с постигането на резултати по осъществяването на Европейския зелен пакт. Получени бяха над 1500 оферти, което е 20 пъти повече от предстоящото. Подобни окуражаващи резултати бяха реализирани и за новия Фонд за нововъведения, ориентиран към дейности в региона на климата и към понижаване на излъчванията на парникови газове. Европейският съвет по нововъведенията ще сътвори нови благоприятни условия по линия на „ Хоризонт Европа “ за подпомагането на новаторски стартъпи и бързо разрастващи се предприятия и за насърчаването на пазара на рисков капитал в Европа. Пилотните дейности в тази област демонстрират, че общественото финансиране има мултиплициращ резултат, увеличавайки трикратно частните вложения.
Договореният наскоро Механизъм за възобновяване и резистентност ще даде ранно подкрепяне в поддръжка на тактиките на страните от Европейски Съюз за вложения и промени след Коронавирус. С бюджет от 672.5 милиарда евро за подкрепяне на проектите за възобновяване и резистентност на страните членки механизмът ще сътвори потребни взаимоотношения с други финансови стратегии на Европейски Съюз, да вземем за пример структурните фондове, в поддръжка на екологичния и цифровия преход. Работим взаимно с страните членки по национални проекти за възобновяване и резистентност, с цел да увеличим оптимално резултата от тези вложения и поддръжката за проектите за промени. Министрите на страните от Европейски Съюз, отговарящи за научните проучвания, приканват в проектите за възобновяване и резистентност да бъдат планувани обилни вложения и промени в научните проучвания и нововъведенията, с цел да се преодолеят непрекъснатите провокации и разликите в нововъведенията сред страните — членки на Европейски Съюз. Например Механизмът за възобновяване и резистентност може да бъде употребен, с цел да се помогне на новаторски дребни и междинни предприятия и започващи предприятия да покрият разноските за развиването на своите нововъведения и стартирането им на пазара, както и да се разрастват. За увеличение на успеваемостта от поддръжката по линия на Механизма за възобновяване и резистентност страните членки могат да обединят силите си в транснационални планове, да вземем за пример в региона на водорода и силата от възобновими източници. За да могат проектите за възобновяване и резистентност в реалност да окажат влияние в дълготраен проект, те би трябвало да съчетават вложенията с промени.
Това са единствено образци — съществуват обширни благоприятни условия за включването на научните проучвания и нововъведенията в националните тактики за възобновяване. И точно в този момент е моментът да се работи — до момента в който работим с страните членки по завършването на техните проекти за възобновяване и резистентност през идните месеци. Механизмът за възобновяване и резистентност е изцяло съчетаем с Европейския зелен пакт и ще даде устременост на разноските в сходство с правилото за ненанасяне на обилни вреди и с уговорките на Европа за реализиране на резистентност. Инвеститорите демонстрират мощен интерес към планове за околната среда, общественото измерение и положителното ръководство, което демонстрира по-ясно потребността от зараждащата таксономия на Европейски Съюз за стабилно финансиране и от идните рамкови оферти за стандарти за „ зелени “ облигации. Инвестициите в научни проучвания и нововъведения се вписват напълно в тази нова конструкция.
Европейските учени, откриватели и новатори, известни по целия свят, имат всички учредения да се гордеят с водещата си роля по време на пандемията. Научните проучвания и нововъведенията са също толкоз значими за подпомагането на стопанските системи, обществата ни и метода ни на живот при излизането от рецесията. Необходимо е при правенето на дейностите ни след Коронавирус да вземем под внимание темпото и мащаба на международните провокации, свързани с изменението на климата и цифровата гражданска война, с цел да оставим на бъдещите генерации едно трайно, крепко, стабилно и заслужено завещание. Отделянето на значимо място на научните проучвания и нововъведенията в тактиките ни за възобновяване след Коронавирус е опция, която не трябва да пропущаме.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ