Когато обичаш да пазаруваш онлайн, но искаш да е тайно
class= " first-letter-big " > П омните ли ме? Аз съм онази, която преди няколко месеца призна, че не може да живее пълноценно, в случай че не си купи нещо онлайн най-малко един път в седмицата. Даже два пъти в седмицата, а от време на време даже и нощно време. Ами не ви ли се коства, че нощта е доста дълга и вместо да си губим времето в спане, можем да превъртаме интернета и да се възползваме от най-хубавите предложения, до момента в който всички останали блажено си почиват?
Както и да е, въпросът беше, че не мога да изкарам седмицата, в случай че не си напазарувам нещо в интернет. Вече даже забравих какво е да влизам в магазин – да се тъпча с хора, да вървя нагоре-надолу по етажите - това е толкоз изтощително. Не, благодаря. Много по-лесно е както си лежа на дивана, да цъкна на роклята, която ми харесва, и да си я получа след два дни по пощальон. И като споделих пощальон, би трябвало да призная също по този начин, че към този момент малко ме е позор от куриера.
Какво ще си помислят тези хора, като през ден идва пощальон на Спиди до у дома или аз вървя до офиса им?
Ще си кажат, че съм някаква прахосница, дето единствено пазари като смахната. Не че това интересува някого, само че аз се тормозя. Кой какво прави – аз съм на опашката пред Спиди. Даже оня ден си поръчах мустаци и перука, с цел да се маскирам, до момента в който очаквам, само че парадоксът е, че и за тях трябваше да ида до офиса. Въобще вие какво си мислите, че ми е елементарен животът ли? Не ми е!
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik
Няколко пъти смутолевих на момичето вътре, че третият чифт ботуши, които получавам този месец, са за моята обичана баба, само че просто не желая тя да идва да се бута с хората там. От съображения за здравето, нали разбирате – толкоз съм добра. Затова аз ѝ ги взимам. Добре че не се виждат 10-сантиметровите токове в пакета...хахаха, каква баба, апелирам ви се.
Момичето обаче е доста разбрано и изобщо не ме пита за какво съм за шести път този вторник при нея. Само се пошегува, че ще ми сложат позлатена табелка с името на едното гише, да се знае, че съм постоянен клиент. Много се смяхме, обаче на мен вътрешно ми е терсене. Казах си – единствено в случай че имаше по какъв начин да си взимам ботушките от някое скрито място, просто да се промъкна там, като някакъв вредител, за 2 минутки да си освободя пратката и тичешком да ме няма. Явно съм разсъждавала на глас – или пък момичето има свръхестествени качества, тъй като я чух да ми споделя – „ Ама ние имаме такава услуга! Казва се Не знаете ли за нея? “
Леле, по какъв начин се зарадвах, няма да ви изяснявам. Щях да не помни ботушите на баба от неспокойствие.
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik
Викам си – завършек на срама, завършек на неудобството. Всички палта, рокли, парфюми и гримове оттук насетне ще бъдат доставяни в моя си автомат, който няма да ме пита за какво вървя през ден до него, а единствено тихо ще си отваря вратата и ще си мълчи.
Първо прочетох малко за тях и се оказа, че това е една от най-удобните.
class= " image-source " > Източник: Speedy
Първо – в страната има над 80 такива автомата (наричат се автоматизирани пощенски станции ), и всички са ситуирани на комфортни местоположения – търговски центрове и молове. Второ – самичък определяш по кое време да идеш до автомата и да си вземеш пратката – без да чакаш на опашка, като имаш 72 часа от приемането на известието от Спиди. След това пратката автоматизирано се пренасочва към най-близкия офис.
Видя ми се ужасно решение на моя проблем. Тествах услугата още същата нощ - тъй като аз съм нощен див звяр, тогавя върша най-хубавия улов на ботуши.
Таман си бях набелязала едни тъмнозелени, кожени, абе, жестоки. Точно в този колорит ги нямах и усещах една празнина, с две думи, запълних я. Като пристигна моментът да посоча къде да ми ги доставят, с голямо удовлетворение означих. Най-близкият до мен се оказа в един от моловете. Викам си – е, какво толкоз, една разходчица до такава степен, сграбчвам ботуша и изчезвам.
Казвам ви, едвам изчаках да пристигна известието във Вайбър. Аз това известие си го очаквам като най-голямата обич. Та пристигна известието - „ Имате пратка в АПС, даже не можах да го прочета до дъно – напряко хукнах.
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik
На влизане в мола се заклещих във въртящата се врата, очевидно толкоз съм бързала да се добера до автомата. Чак пристигна защитата, вика – госпожо, добре ли сте. Ама, добре съм, просто едни ботуши ме чакат тук някъде... извинявайте, къде е?
Долу бил, на равнище минус 2. Благодаря, довиждане, и се изстрелях натам. Намерих го – една стена с кутии и екран. Боже, споделих си, какви високи технологии. Дали ще се оправя?? После се окопитих, де. Я се стегни – да поръчваш по петдесет рокли на месец можеш, а да си ги вземеш от не можеш, по този начин ли?
Застанах пред екрана и започнах да върша това, което ме питаше. За приемане ли? За приемане. Напред тогава. Въведи ПИН-код. Леле, какъв ПИН? Къде сe намира?
Започнах да се блещя в екрана, да се оглеждам – да не би да е написан на тавана?? Накрая се сетих да погледна отново известието – ми то най-отдолу с огромни букви написа PIN! Ох, по този начин ми олекна – вкарах PIN, платих супер елементарно – с дебитната си карта, и един от сейфовете се отвори автоматизирано.
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik
Ех, каква наслада! Моите тъмнозелени ботуши, опаковани усърдно, си стоят вътре и ме чакат. Елате при мама!, споделих щастливо, взех си ги, затворих вратата, споделих Чао! на екрана и отърчах към изхода. Разбира се, отново се заклещих, само че към този момент и защитата не ми обърна внимание. Какво толкоз – една луда жена с чифт ботуши се пробва да излезе от мола. Ми то несъмнено стотици дами вършат по този начин всеки ден.
Добрах се до у дома и през днешния ден през целия ден заставам с тях в хола. Толкова съм щастлива, че не мога да ви опиша. Този Спиди Автомат напряко ми промени живота – с помощта на него ще мога да разредя ходенето до офиса и хората ще си помислят, че към този момент съм престанала да пазаря като невидяла, хаха, представяте ли си? Аз да престана да пазаря? Това просто няма по какъв начин да стане. Но ще пази крепко моята загадка, а всичко, което би трябвало да върша аз, е да помня, че PIN-кодът е най-отдолу в известието. Повтарям – най-отдолу в известието.
А в този момент ви оставям, тъй като би трябвало да изляза. Сигурно се сещате къде ще вървя, поръчах си онази нощ едно палто и отивам да го освободя. Само ми стискайте ми палци да не се заклещя отново във вратата!
Както и да е, въпросът беше, че не мога да изкарам седмицата, в случай че не си напазарувам нещо в интернет. Вече даже забравих какво е да влизам в магазин – да се тъпча с хора, да вървя нагоре-надолу по етажите - това е толкоз изтощително. Не, благодаря. Много по-лесно е както си лежа на дивана, да цъкна на роклята, която ми харесва, и да си я получа след два дни по пощальон. И като споделих пощальон, би трябвало да призная също по този начин, че към този момент малко ме е позор от куриера.
Какво ще си помислят тези хора, като през ден идва пощальон на Спиди до у дома или аз вървя до офиса им?
Ще си кажат, че съм някаква прахосница, дето единствено пазари като смахната. Не че това интересува някого, само че аз се тормозя. Кой какво прави – аз съм на опашката пред Спиди. Даже оня ден си поръчах мустаци и перука, с цел да се маскирам, до момента в който очаквам, само че парадоксът е, че и за тях трябваше да ида до офиса. Въобще вие какво си мислите, че ми е елементарен животът ли? Не ми е!
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik Няколко пъти смутолевих на момичето вътре, че третият чифт ботуши, които получавам този месец, са за моята обичана баба, само че просто не желая тя да идва да се бута с хората там. От съображения за здравето, нали разбирате – толкоз съм добра. Затова аз ѝ ги взимам. Добре че не се виждат 10-сантиметровите токове в пакета...хахаха, каква баба, апелирам ви се.
Момичето обаче е доста разбрано и изобщо не ме пита за какво съм за шести път този вторник при нея. Само се пошегува, че ще ми сложат позлатена табелка с името на едното гише, да се знае, че съм постоянен клиент. Много се смяхме, обаче на мен вътрешно ми е терсене. Казах си – единствено в случай че имаше по какъв начин да си взимам ботушките от някое скрито място, просто да се промъкна там, като някакъв вредител, за 2 минутки да си освободя пратката и тичешком да ме няма. Явно съм разсъждавала на глас – или пък момичето има свръхестествени качества, тъй като я чух да ми споделя – „ Ама ние имаме такава услуга! Казва се Не знаете ли за нея? “
Леле, по какъв начин се зарадвах, няма да ви изяснявам. Щях да не помни ботушите на баба от неспокойствие.
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik Викам си – завършек на срама, завършек на неудобството. Всички палта, рокли, парфюми и гримове оттук насетне ще бъдат доставяни в моя си автомат, който няма да ме пита за какво вървя през ден до него, а единствено тихо ще си отваря вратата и ще си мълчи.
Първо прочетох малко за тях и се оказа, че това е една от най-удобните.
class= " image-source " > Източник: Speedy
Първо – в страната има над 80 такива автомата (наричат се автоматизирани пощенски станции ), и всички са ситуирани на комфортни местоположения – търговски центрове и молове. Второ – самичък определяш по кое време да идеш до автомата и да си вземеш пратката – без да чакаш на опашка, като имаш 72 часа от приемането на известието от Спиди. След това пратката автоматизирано се пренасочва към най-близкия офис.
Видя ми се ужасно решение на моя проблем. Тествах услугата още същата нощ - тъй като аз съм нощен див звяр, тогавя върша най-хубавия улов на ботуши.
Таман си бях набелязала едни тъмнозелени, кожени, абе, жестоки. Точно в този колорит ги нямах и усещах една празнина, с две думи, запълних я. Като пристигна моментът да посоча къде да ми ги доставят, с голямо удовлетворение означих. Най-близкият до мен се оказа в един от моловете. Викам си – е, какво толкоз, една разходчица до такава степен, сграбчвам ботуша и изчезвам.
Казвам ви, едвам изчаках да пристигна известието във Вайбър. Аз това известие си го очаквам като най-голямата обич. Та пристигна известието - „ Имате пратка в АПС, даже не можах да го прочета до дъно – напряко хукнах.
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik На влизане в мола се заклещих във въртящата се врата, очевидно толкоз съм бързала да се добера до автомата. Чак пристигна защитата, вика – госпожо, добре ли сте. Ама, добре съм, просто едни ботуши ме чакат тук някъде... извинявайте, къде е?
Долу бил, на равнище минус 2. Благодаря, довиждане, и се изстрелях натам. Намерих го – една стена с кутии и екран. Боже, споделих си, какви високи технологии. Дали ще се оправя?? После се окопитих, де. Я се стегни – да поръчваш по петдесет рокли на месец можеш, а да си ги вземеш от не можеш, по този начин ли?
Застанах пред екрана и започнах да върша това, което ме питаше. За приемане ли? За приемане. Напред тогава. Въведи ПИН-код. Леле, какъв ПИН? Къде сe намира?
Започнах да се блещя в екрана, да се оглеждам – да не би да е написан на тавана?? Накрая се сетих да погледна отново известието – ми то най-отдолу с огромни букви написа PIN! Ох, по този начин ми олекна – вкарах PIN, платих супер елементарно – с дебитната си карта, и един от сейфовете се отвори автоматизирано.
class= " image-source " > Източник: iStock/ Getty images/ Freepik Ех, каква наслада! Моите тъмнозелени ботуши, опаковани усърдно, си стоят вътре и ме чакат. Елате при мама!, споделих щастливо, взех си ги, затворих вратата, споделих Чао! на екрана и отърчах към изхода. Разбира се, отново се заклещих, само че към този момент и защитата не ми обърна внимание. Какво толкоз – една луда жена с чифт ботуши се пробва да излезе от мола. Ми то несъмнено стотици дами вършат по този начин всеки ден.
Добрах се до у дома и през днешния ден през целия ден заставам с тях в хола. Толкова съм щастлива, че не мога да ви опиша. Този Спиди Автомат напряко ми промени живота – с помощта на него ще мога да разредя ходенето до офиса и хората ще си помислят, че към този момент съм престанала да пазаря като невидяла, хаха, представяте ли си? Аз да престана да пазаря? Това просто няма по какъв начин да стане. Но ще пази крепко моята загадка, а всичко, което би трябвало да върша аз, е да помня, че PIN-кодът е най-отдолу в известието. Повтарям – най-отдолу в известието.
А в този момент ви оставям, тъй като би трябвало да изляза. Сигурно се сещате къде ще вървя, поръчах си онази нощ едно палто и отивам да го освободя. Само ми стискайте ми палци да не се заклещя отново във вратата!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ