ВСС не подкрепя създаването на прокурор, който да разследва главния
class= " first-letter-big " > П ленумът на Висшия правосъден съвет (ВСС) изрази негативно мнение по план на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който цели основаване на нова фигура на прокурор, който да проверява дейностите на основния прокурор. Това оповестиха от Висш съдебен съвет.
На 11 декември 2020 година във Висш съдебен съвет е постъпило писмо от Анна Александрова – ръководител на Комисия по правни въпроси към 44-то Народно заседание, ведно със законопроекта. С неговите Преходни и заключителни разпореждания се вършат оферти за допълнение и на Закона за правосъдната власт.
По предложение на Комисията по правни въпроси Пленумът одобри, че законопроектът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс не извършва прецизно и в целокупност решението на Съда в Страсбург по делото „ Колеги против България”. Предвижда се основаването на нова фигура на „ прокурор по следствието против основния прокурор”, без да дава отговор на поредност въпроси, свързани с неговия статут или съдържа спорна наредба за правното му състояние, както и празнина по отношение на събитието по какъв начин проверяващият прокурор ще извършва вменените му функционалности – самичък или в екип, и с какъв запас и по какъв механизъм.
Пленумът намира, че законопроектът не е съгласуван и с рекомендациите на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия), дадени в мнение 968/09.12.2019 година – мнение по Законопроекта на ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс от 2019 година
Той не регистрира и постановеното решение по конституционно дело 15/2019 година, което кореспондира на изразеното от Венецианската комисия мнение в мнение от 09.12.2019 година „ Идеята за самостоятелен прокурор може да бъде приложена на процедура, единствено в случай че Конституционният съд на България одобри, че монополът на прокуратурата, ръководена от основния прокурор, върху обществените обвинявания не е безспорен и могат да се създадат някои изключения от това общо предписание за попречване на спор на ползи, без да се постановат промени в Конституцията”.
При настоящото законодателство следствие против основния прокурор може да бъде извършено от всеки прокурор при прецизно съблюдаване наредбите на Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, като спомагателни гаранции за самостоятелност на водещите следствието могат да бъдат основани с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и устройствения закон, предвиждащи усилване на правосъдния надзор в досъдебната фаза на процеса посредством разширение на неговия обсег върху отхвърли за формиране на наказателно произвеждане против избрана категория субекти, включваща и основния прокурор (министри, депутати и членове на ВСС) и правоприлагане на института на краткотрайното премахване от служба (чл. 230 ЗСВ).
В гласуването не взе участие Иван Гешев – основен прокурор на Република България, който изрази единодушие с огромна част от претекстовете, защото законопроектът няма юридическа логичност, показват още от Висш съдебен съвет.
На 11 декември 2020 година във Висш съдебен съвет е постъпило писмо от Анна Александрова – ръководител на Комисия по правни въпроси към 44-то Народно заседание, ведно със законопроекта. С неговите Преходни и заключителни разпореждания се вършат оферти за допълнение и на Закона за правосъдната власт.
По предложение на Комисията по правни въпроси Пленумът одобри, че законопроектът за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс не извършва прецизно и в целокупност решението на Съда в Страсбург по делото „ Колеги против България”. Предвижда се основаването на нова фигура на „ прокурор по следствието против основния прокурор”, без да дава отговор на поредност въпроси, свързани с неговия статут или съдържа спорна наредба за правното му състояние, както и празнина по отношение на събитието по какъв начин проверяващият прокурор ще извършва вменените му функционалности – самичък или в екип, и с какъв запас и по какъв механизъм.
Пленумът намира, че законопроектът не е съгласуван и с рекомендациите на Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианската комисия), дадени в мнение 968/09.12.2019 година – мнение по Законопроекта на ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс от 2019 година
Той не регистрира и постановеното решение по конституционно дело 15/2019 година, което кореспондира на изразеното от Венецианската комисия мнение в мнение от 09.12.2019 година „ Идеята за самостоятелен прокурор може да бъде приложена на процедура, единствено в случай че Конституционният съд на България одобри, че монополът на прокуратурата, ръководена от основния прокурор, върху обществените обвинявания не е безспорен и могат да се създадат някои изключения от това общо предписание за попречване на спор на ползи, без да се постановат промени в Конституцията”.
При настоящото законодателство следствие против основния прокурор може да бъде извършено от всеки прокурор при прецизно съблюдаване наредбите на Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, като спомагателни гаранции за самостоятелност на водещите следствието могат да бъдат основани с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и устройствения закон, предвиждащи усилване на правосъдния надзор в досъдебната фаза на процеса посредством разширение на неговия обсег върху отхвърли за формиране на наказателно произвеждане против избрана категория субекти, включваща и основния прокурор (министри, депутати и членове на ВСС) и правоприлагане на института на краткотрайното премахване от служба (чл. 230 ЗСВ).
В гласуването не взе участие Иван Гешев – основен прокурор на Република България, който изрази единодушие с огромна част от претекстовете, защото законопроектът няма юридическа логичност, показват още от Висш съдебен съвет.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ