Чувство за самостоятелност, значимост, увереност и независимост – развиването на

Чувство за автономия, значителност, убеденост и самостоятелност – развиването на тези обществени и прочувствени умения е значително за положителното психологично здраве и благоденствие на децата. И е нужно да оказваме помощ интензивно за това.

Ето кои са най-ранните детски обществени и прочувствени умения съгласно експертите от kidsmatter:

1. Осмисляне на себе си

Това е развитие на способността на децата да се усещат прелестно с това, което вършат.

Усещането „ за себе си “ за тях включва признаването, че са същества, обособени от другите, и имат свои лични мисли, усеща, стремежи и цели.

Децата стават по-независими и самостоятелни, до момента в който порастват и се развиват. Да развият чувствотоза „ себе си “ е скъпо, дава им опция да избират, изследват, развиват и практикуват нови умения.

2. Развитие на уменията за сполучливо взаимоотношение с другите

Малките са предразположени да взаимодействат с другите, да основават връзки, които им разрешават да почувстват кои са, да схванат на какво са способни, да придобият самочувствие, да продължат да бъдат мотивирани и да имат нови прекарвания.

3. Развиване на дарба да разпознават, да показват и контролират възприятията си

Тези обществени и емоционални умения в повечето случаи се припокриват и някои от тях могат да попаднат допълнително от една  група. Децата също по този начин могат да показват разнообразни равнища на умения в друго време или в разнообразни обстановки.

Бебета до 1 година

През първите си няколко месеца бебетата интензивно си взаимодействат с другите, само че нямат разбирането, че съществуват като обособен човек от хората, които се грижат за тях, до момента в който не навършат девет месеца.

На този стадий бебетата могат да стартират да изпитват тревога при разлъка, когато са оставени сами, като по този начин, вследствие на възприятието на боязън, се приспособяват към ново равнище на схващане - че този, който поставя грижи за тях, може да не се върне.

В този ранен стадий на насърчаване на чувството за себе си, бебетата мислят, че другите имат същите мисли и усеща, както и те.

Децата на една и две години стартират да:

■ Разграничават " мен " от " не мен " ;

■ Имат свои лични мисли, стремежи и чувства;

■ Практикуват уменията си и стартират да се възприемат като способни;

■ Използват вниманието на другите към тях за създаване на позитивно чувство за себе си;

■ Някои изпитват нараснало безпокойствие, когато се отделят от околните си.

Децата на 3 и 4 години

Те стават все по-съзнателни и доизграждат уменията, които са развили като бебета. Взаимоотношенията с родителите и тези, които се грижат за тях, не престават да играят жизненоважна роля в развиването на възприятие за автономия.

Децата усещат какви усеща имат другите се към тях, което въздейства върху това по какъв начин се усещат. Тъй като те получават нови умения и тяхната самонадеяност в личните им качества пораства.

Въпреки че разпознават себе си като обособени от другите във физически смисъл, те към момента мислят, че възрастните имат същите мисли и усеща, като тях, и че могат да четат мислите им.

Децата в тази възраст:

■ Развиват самоконтрола си;

■ Научават се по какъв начин да вземат решения;

■ Разпознават своите лични мисли, усеща и желания ( " моят метод " );

■ Изследват своя свят и виждат себе си като способни индивиди;

■ Изграждат доверие посредством позитивни взаимодействия;

■ Повишават своята самостоятелност и автономност чрез речта и по-голямата мобилност.

Тъй като при дребните деца чувството за автономия към момента не е изцяло развито, от време на време им се постанова да избират сред устрема си към независимост и необходимостта да се усещат сигурни и в сигурност. Това може да е предизвикателство за тях и да ги натовари психически.

Понякога може да желаят да бъдат самостоятелни, а от време на време да желаят още веднъж да са бебета. За дребните деца може да е мъчно да създадат избор, от време на време те желаят повече от едно нещо в даден миг. Родителите могат да оказват помощ, като лимитират броя на наличните варианти и беседват с тях за това как се усещат.

Деца в предучилищна възраст

Те към този момент са  все по-независими и се виждат като " причинители " със свои цели. Разбрали са, че мозъкът им е обособен от другите и че техните мисли и усеща могат да се разграничават от тези към тях.

■ Стават все по-добри при вземането на самостоятелни решения;

■ Наслаждават се на решаването на проблеми;

■  Чувстват се горди с достиженията си и желаят да получават постоянно поощрение и самопризнание от възрастните;

■ Развиват по-добър самоконтрол с нараснала дарба да ръководят изменящите се настроения;

■ Изграждат себеуважение и убеденост посредством връзките им с други деца;

■ Често упорстват да вършат нещата независимо, само че могат да бъдат разочаровани и раздразнени, когато не успяват да го направят;

■ Понякога им е мъчно да потърсят помощ.

Социални умения

Ефективните обществени умения дават опция на децата да основават и поддържат възнаграждаващи взаимоотношения. Развиващите се обществени умения на децата включват:

■ Емпатично прочувствено включване с другите;

■ Подходящо изложение на емоции;

■ Активно слушане;

■ Иницииране и поддържане на разговори;

■ Използване и схващане на невербалната връзка, каквато е изражението на лицето и езика на тялото;

■ Знаят, че другите могат да мислят и да се усещат различно;

■ Сътрудничат си, споделят и могат да се причислят към обществени групи;

■ Преговарят и споделят „ не “;

■ Търсят помощ.

Когато децата изпитват топлина и доверие и имат предсказуеми взаимоотношения, те построяват способността си да се свързват с другите, възприятието си за съпричастност и почитание към другите и способността  да вземат участие в личното си учене.

Новите родители