В търсене на фламандски печива
Чували сте вероятно хора да споделят, че когато пътуват, обичат да се изгубят, ей по този начин по уличките без посока и да не следват проведен маршрут. Има и един различен метод да се „ изгубите”, когато пътувате, доста е потребен в случай че отивате някъде за втори или трети път и към този момент сте видели дежурните забележителности и ви се желае да кривнете отвън утъпканата пътека.
В моя случай взех решение да го тествам в провинциалната (или по този начин да се каже по-рурална) част на Фландрия, холандско-говорeщия район на Белгия. Важно е човек да има някакво занимание и това да му служи като зар, който хвърля на ориста, с цел да го заведе на нови места. Реших че няма да мога да си простя, в случай че не опитам античните печива, с които доста малко фламандски градове се гордеят и са ги трансформирали в собствен знак.
Тази процедура вероятно би била потребна да се приложи за развиване на провинциалния туризъм и в България, само че се отбивам от тематиката. Градчето Герардсберген (Geraardsbergen) е известно със своите mattentaarts (матентарти), които съставляват дребни банички, цялостни със сладка извара. Там настояват, че началото им датира някъде от Средните епохи, и сигурно за първи път са упоменати в готварска книга през 1514 година. Те са един тип чийзкейк, обгърнат в хрупкаво многолистно тесто, и се прoдават в дребни кръгли форми, тъй че да хапнете едно или осем, в случай че доста ви се усладят. Препоръчвам тези от пекарната De Vesten.
За да стигнете до града, ще се наложи да промените два влака от Брюксел (белгийските железници и гари имат същия унил тип като българските, само че пък са точни). След това, с цел да стигнете до De Vesten, ще би трябвало да минете през цялата централна част на градчето, ще усетите ритъма на фламандската провинция, ще погледнете какво има по витрините на локални магазини. Ще прекосите централния площад, където пред постройката на кметството с наслада ще установите, че и там има скулптура на пикаещо момченце, съвсем като това в Брюксел, което събира погледите на целия свят. Само дето това в Герардсберген е дори по-старо (или най-малко това е причина за спор сред двата града), а пък ето - вие стоите и си го гледате, и снимате. Уникално, нали?
А по-късно ще би трябвало и да изкачите един рид нагоре, с цел да стигнете до пекарната, само че пък ще имате панорама към целия древен площад. Свивате наляво, стигате до пекарната, купувате си баничките и до момента в който се радвате на усета им, за какво да не отиде още малко по-нагоре? Кой е очаквал, че в тази другояче плоска страна, ще има катерене нагоре?!
Ако пък се случите там към края на февруари и се изкачите нагоре, ще станете очевидци на един доста античен фестивал, който също е знак на града и дори е вписан в листата на ЮНЕСКО. Има цяла върволица от жители, облечени в старинни облекла, които се качват до върха на хълма, където има параклис, и оттова общинарите хвърлят хиляди гевречета към феновете изпод, които пък се стремят да съберат колкото се може повече от тях. Това е един тип инсценировка на локална легенда, която споделя, че когато градът е бил под блокада през Средновековието, локалните поданици се пробвали да заблудят врага, изхвърляйки храна през стените, с цел да си помислят обсаждащите, че вътре има толкоз доста хранителни запаси, че чак не знаят какво да ги вършат. Реалността обаче е, че в действителност са умирали от апетит и този психически трик не е проработил, защото градът е бил превзет. Но пък почитта към тази локална ловкост, която демонстрира и смелостта да рискуваш, е останала.
Градчето Лийр (Lier) пък се гордее със своите vlaaikes (флайкес) - дребни кексчета с подправки, които датират от преди повече от 300 години. Известният фламандски публицист Феликс Тимерманс (Нобелов лауреат и родом от същия град) споделя за тях, че могат да стоят свежи доста дълго време, само че да не се оставят на слънце, тъй като тогава стават твърди като бетон и не могат да се разбият даже с чук. На мен повече ми хареса обаче едно друго печиво, което си купих от любознание дружно с тях. То се споделя appelbol и като отхапеш от кората откриваш, че вътре има цяла-целеничка ябълка, която също се е пекла с тестото.
И до момента в който ги хапвате и се разхождате, ще откриете, че този приветлив град има един куп забавни забележителности.
Площадът, да вземем за пример, който има доста здания с типични фламандски назъбени фасади и барокова общинска постройка с камбанария от 14-и век. При моето посещаване площадът беше изцяло ангажиран от шатри на панаир (много обичат панаири в Белгия), само че пък имах опцията да се нареждам с локалните на опашка, с цел да опитвам пържени картофи във фуния със сос (което също си е класика в страната).
По посока към реката ще откриете забавна часовникова кула, издигната за стогодишнината на страната, т.е. през 1930 година А за това, че и датира към този интервал, можете да се сетите и като видите изображението на карта на света на лицето на часовника, където са ясно маркирани Белгия и Конго, което по това време е било тяхна колония. Интересно по какъв начин ревизионизма към колониалното минало обхванал като параноя западните общества, е подминал това създание. А пък на реката Нете може да зърнете обичайни плоскодънни като корито лодки, снабдени с мрежи, с които се ловят змиорки – огромен деликатес в този край – най-много приготвени със зелен сос.
Лийр е и мястото, където през 19-и век е бил открит и единствения скелет на мамут в Западна Европа. Оригиналът е в Брюксел, само че имитация може да бъде забелязана и в локалния музей. Също по този начин си коства да се посети локалния бегинаж, нещо като град в града, където от Средновековието дами са живеели в полу-монашески обет, давайки им право сами да управляват живота си и даже да се занимават с предприемачески действия, без да са подвластни от мъже или патриархалното общество.
Има и един бронзов скулптурен отбор, който може би ще ви хване окото. Представлява пастир с овце и още веднъж е обвързван с локална легенда, датираща от Средновековието. Херцогът на Брабант бил признателен на жителите на градчето, че са му помогнали в битката против град Мехелен. Попитал ги дали за премия желаят да им построи университет или пазар за добитък. Те избрали второто, което предиздвикало херцога да възкликне: „ Ох, тези овчеглавци”, станало и нарицателно за жителите на града.
И ето, не е ли необичайно по какъв начин открихте всичко това, единствено тъй като ви се бяха прияли някакви старовремски банички и по тази причина бяхте тръгнали на път?
Текстът е част от бр. 106 на сп. Икономика ".
В моя случай взех решение да го тествам в провинциалната (или по този начин да се каже по-рурална) част на Фландрия, холандско-говорeщия район на Белгия. Важно е човек да има някакво занимание и това да му служи като зар, който хвърля на ориста, с цел да го заведе на нови места. Реших че няма да мога да си простя, в случай че не опитам античните печива, с които доста малко фламандски градове се гордеят и са ги трансформирали в собствен знак.
Тази процедура вероятно би била потребна да се приложи за развиване на провинциалния туризъм и в България, само че се отбивам от тематиката. Градчето Герардсберген (Geraardsbergen) е известно със своите mattentaarts (матентарти), които съставляват дребни банички, цялостни със сладка извара. Там настояват, че началото им датира някъде от Средните епохи, и сигурно за първи път са упоменати в готварска книга през 1514 година. Те са един тип чийзкейк, обгърнат в хрупкаво многолистно тесто, и се прoдават в дребни кръгли форми, тъй че да хапнете едно или осем, в случай че доста ви се усладят. Препоръчвам тези от пекарната De Vesten.
За да стигнете до града, ще се наложи да промените два влака от Брюксел (белгийските железници и гари имат същия унил тип като българските, само че пък са точни). След това, с цел да стигнете до De Vesten, ще би трябвало да минете през цялата централна част на градчето, ще усетите ритъма на фламандската провинция, ще погледнете какво има по витрините на локални магазини. Ще прекосите централния площад, където пред постройката на кметството с наслада ще установите, че и там има скулптура на пикаещо момченце, съвсем като това в Брюксел, което събира погледите на целия свят. Само дето това в Герардсберген е дори по-старо (или най-малко това е причина за спор сред двата града), а пък ето - вие стоите и си го гледате, и снимате. Уникално, нали?
А по-късно ще би трябвало и да изкачите един рид нагоре, с цел да стигнете до пекарната, само че пък ще имате панорама към целия древен площад. Свивате наляво, стигате до пекарната, купувате си баничките и до момента в който се радвате на усета им, за какво да не отиде още малко по-нагоре? Кой е очаквал, че в тази другояче плоска страна, ще има катерене нагоре?!
Ако пък се случите там към края на февруари и се изкачите нагоре, ще станете очевидци на един доста античен фестивал, който също е знак на града и дори е вписан в листата на ЮНЕСКО. Има цяла върволица от жители, облечени в старинни облекла, които се качват до върха на хълма, където има параклис, и оттова общинарите хвърлят хиляди гевречета към феновете изпод, които пък се стремят да съберат колкото се може повече от тях. Това е един тип инсценировка на локална легенда, която споделя, че когато градът е бил под блокада през Средновековието, локалните поданици се пробвали да заблудят врага, изхвърляйки храна през стените, с цел да си помислят обсаждащите, че вътре има толкоз доста хранителни запаси, че чак не знаят какво да ги вършат. Реалността обаче е, че в действителност са умирали от апетит и този психически трик не е проработил, защото градът е бил превзет. Но пък почитта към тази локална ловкост, която демонстрира и смелостта да рискуваш, е останала.
Градчето Лийр (Lier) пък се гордее със своите vlaaikes (флайкес) - дребни кексчета с подправки, които датират от преди повече от 300 години. Известният фламандски публицист Феликс Тимерманс (Нобелов лауреат и родом от същия град) споделя за тях, че могат да стоят свежи доста дълго време, само че да не се оставят на слънце, тъй като тогава стават твърди като бетон и не могат да се разбият даже с чук. На мен повече ми хареса обаче едно друго печиво, което си купих от любознание дружно с тях. То се споделя appelbol и като отхапеш от кората откриваш, че вътре има цяла-целеничка ябълка, която също се е пекла с тестото.
И до момента в който ги хапвате и се разхождате, ще откриете, че този приветлив град има един куп забавни забележителности.
Площадът, да вземем за пример, който има доста здания с типични фламандски назъбени фасади и барокова общинска постройка с камбанария от 14-и век. При моето посещаване площадът беше изцяло ангажиран от шатри на панаир (много обичат панаири в Белгия), само че пък имах опцията да се нареждам с локалните на опашка, с цел да опитвам пържени картофи във фуния със сос (което също си е класика в страната).
По посока към реката ще откриете забавна часовникова кула, издигната за стогодишнината на страната, т.е. през 1930 година А за това, че и датира към този интервал, можете да се сетите и като видите изображението на карта на света на лицето на часовника, където са ясно маркирани Белгия и Конго, което по това време е било тяхна колония. Интересно по какъв начин ревизионизма към колониалното минало обхванал като параноя западните общества, е подминал това създание. А пък на реката Нете може да зърнете обичайни плоскодънни като корито лодки, снабдени с мрежи, с които се ловят змиорки – огромен деликатес в този край – най-много приготвени със зелен сос.
Лийр е и мястото, където през 19-и век е бил открит и единствения скелет на мамут в Западна Европа. Оригиналът е в Брюксел, само че имитация може да бъде забелязана и в локалния музей. Също по този начин си коства да се посети локалния бегинаж, нещо като град в града, където от Средновековието дами са живеели в полу-монашески обет, давайки им право сами да управляват живота си и даже да се занимават с предприемачески действия, без да са подвластни от мъже или патриархалното общество.
Има и един бронзов скулптурен отбор, който може би ще ви хване окото. Представлява пастир с овце и още веднъж е обвързван с локална легенда, датираща от Средновековието. Херцогът на Брабант бил признателен на жителите на градчето, че са му помогнали в битката против град Мехелен. Попитал ги дали за премия желаят да им построи университет или пазар за добитък. Те избрали второто, което предиздвикало херцога да възкликне: „ Ох, тези овчеглавци”, станало и нарицателно за жителите на града.
И ето, не е ли необичайно по какъв начин открихте всичко това, единствено тъй като ви се бяха прияли някакви старовремски банички и по тази причина бяхте тръгнали на път?
Текстът е част от бр. 106 на сп. Икономика ".
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ