Храна, която ядем, вече не е полезна
Чували сме изказванието, че в случай че се храним задоволително пълноценно и здравословно , ще си набираме всички нужни хранителни субстанции по натурален път и няма да имаме потребност от мултивитамини и други добавки от аптеката.
Преди години може да е било по този начин, само че не и през днешния ден. Растенията - било то зърнени култури, плодове, зеленчуци и така нататък, стават все по-бедни на микронутриенти . А това води до съответните неприятни последици за здравето ни.
Микронутриентите са субстанции, от които са ни задоволително дребни количества, само че те имат огромна роля - оказват помощ за потреблението и съхранението на сила от макронутриентите (основните хранителни субстанции протеини, въглехидрати и мазнини). Така те подкрепят растежа, развиването и здравето ни.
Микронутриентите са антиоксиданти, витамини, минерали и фитохимикали , без които няма по какъв начин да се усещаме и да изглеждаме добре. А през днешния ден обстановката в международен мащаб е такава, че една просвета (например бобова) може да има високо наличие на протеин, само че да не е богата на тези по този начин скъпи субстанции, което я прави непълноценно.
Пример за това до какво води тази наклонност е, че когато децата не получават задоволително желязо , имат проблеми с краткорочната памет, концентрират се мъчно и представянето им в учебно заведение е доста по-слабо. Просто не могат да развият цялостния си физически и мисловен капацитет.
Недостигът на желязо се вижда най-много при живеещите в един от най-бедните региони в света. Около 30% от популацията на света страда от продължителен дефицит на едни или други значими микронутринти , който просто ги разболява.
С непрекъснатото увеличение на популацията на планетата се усилва количеството на създадената храна, само че не и нейното качество. Заради нуждата от нова и нова продукция почвата бързо се изчерпва откъм хранителни субстанции , които другояче отиват в отглежданите култури.
Затова към този момент в доста страни по света се обмислят ограничения като наложително прибавяне на желязо и фолиева киселина в брашното да вземем за пример. Фолиевата киселина не се създава от организма и би трябвало да си я набираме в допълнение, а е от значително значение за протичането на една бременност и здравето на плода, написа BBC.
Тук се подрежда и концепцията за биофортификация - развъждане на разнообразни култури за повишение на тяхната хранителна стойност . От 2003 година до момента са основан повече от 300 сорта, които се отглеждат в над 35 страни - да вземем за пример царевица с повече витамин А или фасул с доста желязо.
Финландска компания прави храна от ток, вода и въздух
Един кг ще коства 5 евро
В отглеждания по елементарен метод ориз да вземем за пример има 18 мг цинк на грам, а в този, минал през биофортификация - 37 мг. Разбира се, има и съперници на този способ, които считат, че сходни промени в състава на културите са тип генно модифициране.
Преди години може да е било по този начин, само че не и през днешния ден. Растенията - било то зърнени култури, плодове, зеленчуци и така нататък, стават все по-бедни на микронутриенти . А това води до съответните неприятни последици за здравето ни.
Микронутриентите са субстанции, от които са ни задоволително дребни количества, само че те имат огромна роля - оказват помощ за потреблението и съхранението на сила от макронутриентите (основните хранителни субстанции протеини, въглехидрати и мазнини). Така те подкрепят растежа, развиването и здравето ни.
Микронутриентите са антиоксиданти, витамини, минерали и фитохимикали , без които няма по какъв начин да се усещаме и да изглеждаме добре. А през днешния ден обстановката в международен мащаб е такава, че една просвета (например бобова) може да има високо наличие на протеин, само че да не е богата на тези по този начин скъпи субстанции, което я прави непълноценно.
Пример за това до какво води тази наклонност е, че когато децата не получават задоволително желязо , имат проблеми с краткорочната памет, концентрират се мъчно и представянето им в учебно заведение е доста по-слабо. Просто не могат да развият цялостния си физически и мисловен капацитет.
Недостигът на желязо се вижда най-много при живеещите в един от най-бедните региони в света. Около 30% от популацията на света страда от продължителен дефицит на едни или други значими микронутринти , който просто ги разболява.
С непрекъснатото увеличение на популацията на планетата се усилва количеството на създадената храна, само че не и нейното качество. Заради нуждата от нова и нова продукция почвата бързо се изчерпва откъм хранителни субстанции , които другояче отиват в отглежданите култури.
Затова към този момент в доста страни по света се обмислят ограничения като наложително прибавяне на желязо и фолиева киселина в брашното да вземем за пример. Фолиевата киселина не се създава от организма и би трябвало да си я набираме в допълнение, а е от значително значение за протичането на една бременност и здравето на плода, написа BBC.
Тук се подрежда и концепцията за биофортификация - развъждане на разнообразни култури за повишение на тяхната хранителна стойност . От 2003 година до момента са основан повече от 300 сорта, които се отглеждат в над 35 страни - да вземем за пример царевица с повече витамин А или фасул с доста желязо.
Финландска компания прави храна от ток, вода и въздух
Един кг ще коства 5 евро
В отглеждания по елементарен метод ориз да вземем за пример има 18 мг цинк на грам, а в този, минал през биофортификация - 37 мг. Разбира се, има и съперници на този способ, които считат, че сходни промени в състава на културите са тип генно модифициране.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ