Чували сме, че човек е това, с което се храни.

Чували сме, че човек е това, с което се храни. Почитателите на здравословния метод на живот са известни с броенето на калории, произхода на храната, използването на мазнини и всичко това, с цел да разрешат на тялото да им служи безпроблемно за по-дълго време. Историята познава най-различни крайности, откриваме буйни вегани, прекосяваме през хората, които могат да потвърдят, че се хранят единствено със слънчева светлина и най-после доближаваме до тези с допустимо най-лошите хранителни привички.

Замислете се за човек, за който сте сигурни, че не живее здравословно и се унищожава в името на безкрайното мечтани на дебелото черво, сетихте ли се? Добре, вашият прочут не може да се бори с героят от тази история. Преди да представим него, като френският боец и шоумен Тараре, би трябвало да напомним, че със същото име може да се открие спортен кон, както и опера, написана от Антонио Саилери.

Всеядният Тараре няма нищо общо с изкуството и конните надбягвания, само че несъмнено ще го запомните доста елементарно. Как? Той обожавал да се храни с големи количества месо и въпреки да живее в края на XVIII век, фамилията му е изправено пред голям проблем – не може да го изхрани. Не би трябвало да го жалите толкоз доста, Тараре стартира да обикаля страната, придружаван от тайфа проститутки и крадци, изпълнявайки най-различни шарлатански представления, с които да се нахрани. Нека обаче стартираме историята през цялото време. Тараре се ражда в Лион през 1772 година и незабавно показва своя необикновен вкус. Казват, че можел да изяде четвърт крава в границите на деня, като той самият имал същите размери. Преди да стартира да показва своите номера пред аудитория, краде храна и проси.

 След като осъзнава, че има един необикновен гений и като че ли може да употребява всичко, рестриктивните мерки падат вечно. Публиката на Франция е гладна за зрелища, а Тараре е просто гладен и може да яде всичко – безусловно всичко. В една елементарна вечер ще предложения посетители от всички краища на Франция, с цел да изяде коркови тапи, камъни, живи животни и ще гълтам цяла кошница с ябълки една по една – въпреки всичко има някакви ограничавания на тялото си, въпреки и публиката да продължава да споделя по какъв начин изсипва цялото наличие в гърлото си. Любимо ястие е змийското месо, което също се доставя от феновете. През 1778 година ще се реалокира в Париж и ще продължи със същите номера като махленски актьор. Дори и най-хубавите срещат проблеми и Тараре го знае.

На едно от представленията съумява да се задави с храна и едвам не умира. Притеснените фенове го носят на ръце в болничното заведение, където му предписват допустимо най-силните разхлабителни. За признателност, всеядният предложил да покаже качествата си, като предлага да изяде часовника и верижката на основния хирург – господин Жиру. Всички чакали с неспокойствие, само че Жиру бил малко песимистичен и декларирал, че в случай че някоя от неговите полезности се озове в стомаха на пациента, той няма да се колебае да го отвори, с цел да си ги вземе назад. С напредването на възрастта, Тараре почнал да отслабва, незабавно след приключването на тийнейджърските си години стартира да слабее, като към 20-тата си годишнина тежи едвам 45 кг. Описват го като относително висок мъж с извънредно необятна уста и доста изцапани зъби, устните не можели да се виждат от голямата захапка. Приятелите му описват, че когато не се храни, кожата му увисвала по тялото, а от време на време се налагало да я нагъва, с цел да се облече.

При натъпкването с храна, коремът се подувал като балон, подготвен да излети. Кожата на лицето му се свила, обратно на възрастта му. Ако натъпче 12 яйца в устата си, тогава изражението му, с изключение на щастливо, изглеждало и съвсем обикновено. Тараре се радвал на висока телесна температура, което е плюс единствено през зимата, през лятото отделял една не толкоз приятна есенция и приятелите му признавали, че се надушвал на няколко пресечки разстояние. Докато е гладен, ароматите от него са търпими, само че след един изобилен обяд, Тараре можел да изгони всички живи души към себе си, някои очевидци описват, че тогава ще излиза даже пара от тялото му.

С подобен хранителен режим се отключват и някои други проблеми като хронична диария – тя също не се счита за най-приятното преживяване. Всеядният имал възбрана да влиза в градските тоалетни и посещавал заведения единствено по един път, личният състав го помнил и повече не го пускал да влиза. Това е единственото отклоняване, което има – питателните привички. Никой не си спомня да го е виждал да повръща или да качва килограми, актьорът не бил образован, само че умерено влизал в нормите на естествените и рационални хора.

Какво може да се обърка? При експлоадирането на Войната на първата коалиция, Тараре се записва във Френската революционна войска. За негово злощастие, армейските дажби нямали нищо общо с нормалните за него. Принуждава се да извършва най-различни задания на останалите бойци, с цел да може да получава храна в подмяна, само че даже това не оказва помощ. Не е ясно какъв брой време е служил, само че влиза в болничното заведение с диагноза – рисково изтощение. Дават му четири пъти по-големи дажби, само че боецът към момента не успявал да се засити. Медицинските сестри ще го гонят от кошовете за отпадък, където постоянно го откривали да търси още храна. Като забранили това, гладният почнал да обикаля болничното заведение и да гледа кой пациент е задремал, до момента в който вечеря, с цел да изяде всичко. Военните вземат решение, че единствено един път могат да попаднат на подобен човек и бързо го оставят за присъединяване в особено квалифициран психически опит.

Д-р Корвил и доктор Пърси вземат решение да ревизират потенциала на Тараре за храна. 15 готвача се приготвят за най-гладния си клиент. Храната се сервира на масата и гвоздеят на програмата показва най-хубавото, на което е кадърен. Успява да се оправи с два огромни месни пая, няколко плата с пръжки и също така изпива към четири галона мляко. При последната хапка припада, само че сестрите откриват, че просто е задремал. Коремът му още веднъж е като голям балон. Максималното количество храна било намерено, само че лекарите не стопират с това. Лекарите решили да ревизират какъв тъкмо е прагът на самообладание към глада и носят жива котка. По думите на специалистите, Тараре раздира корема на котката и изпива кръвта ѝ, а по-късно стартира да дъвче и суровото месо. От време на време плюел единствено козината. По този образец се носят и други животни като змии, гущери и кученца – всичко е изядено.

Военните се изморяват от хрантутника и най-сетне желаят да го върнат назад в работа. Междувременно в болничното заведение стартират да дават предмети за консумация, които нямат никаква хранителна стойност. Тараре се храни с твърди предмети, които на другия ден съумява умерено да изхвърли. Единственото приложение, което може да даде този феномен за френската войска е като пощальон. Предлагат му да изяжда документите и данните, да минава умерено през вражеската територия и по-късно да ги дава на командирите. Използвайки стомаха си за сигурен сейф, мъжът стартира своите дълги разходки, една от задачите му е да отиде до Прусия и да достави писмо на френски полковник в плен. Първата му задача е сполучлива и освен, че доставя информацията, той връща със себе си и отговор.

Тараре се облича като немски селяндур и в прикритието на нощта минава фронтовата линия. Понеже обикаля постоянно тази линия, локалните поданици най-сетне оповестяват, че има недоверчив и изключително благоуханен човек обикаля улиците и никой не го познава. Властите го стопират покрай Ландау. При подробен обиск не откриват безусловно нищо и въпреки да е обичай, отхвърля да проговори. Изпратен е пред пруския пълководец – военачалник Зоегли, само че още веднъж отхвърля да приказва. След 24 часа в пандиза, Тараре се огъва и споделя всичко. Задържан е за още 30 часа и най-сетне предава тайната връзка, сложена в дървена кутия. За зла неволя се оказва, че французите са го употребявали за развлечение.

Вместо да има някаква стратегическа стойност, известието било смешка с съперника. Разгневените пруси го бият още веднъж и го пускат покрай френската територия. След това отчаяние пациентът се връща назад в болничното заведение и се моли за лекуване, каквото и да е то. Лекуват го с медикаменти, винен оцет, тютюневи таблетки, само че без никакъв триумф. По това време му оферират рохки яйца, като един курник работил единствено за него. Решават да го слагат на диета, само че още веднъж няма триумф. Тараре бягал от болничното заведение, глозгал изхвърлените кокали от месарниците, по-късно преследвал бездомни кучета, като консумирал даже тях. Зверският апетит го принуждавал да губи надзор. Остава в болничното заведение, до момента в който не изчезва 14-месечно бебе. Тараре е заставен да напусне болничното заведение и в никакъв случай повече да не се връща.

През 1798 година доктор Пърси е потърсен от Версайската болница, тъй като неговият пациент желае да го види. Тараре декларира, че е изял златна лъжица към две години по-рано и по този начин и не е съумяла да го напусне. Оказва се, че златото не е проблем – пациентът му показвал напредналите стадии на туберкулоза и след още месец стартира да се утежнява. Изненадващо в този случай е, че тялото му стартира да се разлага с изключителна скорост.

По време на аутопсията лекарите ще открият, че хранопроводът му може да се разшири до извънредно огромни размери, когато пациентът е с отворена уста, стомахът му е голям и затрупан с най-различни рани, само че златната вилица по този начин и не се намира, най-малко това е мнението на лекарите. Истинското име на пациента в никакъв случай не се схваща, а лекарите позволяват, че е умрял на 26 години.