Чували ли сте модерна история, която започва с преглеждайки Инстаграм,

Чували ли сте съвременна история, която стартира с „ преглеждайки Инстаграм, попаднах на една публикация... “? Така стартира тази! Беше публикация за кастинг за травъл план за двойка, към 40-годишни, европейци, които да пътуват и да се забавляват. Изпратих информация за мен и моята половинка. Оказа се, че освен са ни харесали, а сме били първият им и единствен избор. Независимо че звучеше малко необичайно – „ ще пътувате до Прага или Мароко “.При първия ни диалог стана ясно, че ще бъде Мароко, и то дребното градче Тагазут – перла за сърфистите. Преди две години към този момент бяхме правили огромна обиколка на Мароко и съм безпределно влюбена в Маракеш, пустинята, Синия град – Шевшауен, Фес, филмовите местоположения, превъзходната просвета, хората, храната, силата. Посетихме друго от крайбрежните градчета – Есауира, само че беше единствено за ден.Този път концепцията беше друга – слънце, сърф и пясък. Тагазут и по-големият град до него Агадир са екзотична отмора с красиви плажове, фантастично време и доста водни спортове. И то единствено на три часа път с кола от Маракеш. Нашата задача беше просто да се забавляваме и да документираме това – от дълго време не съм имала подобен прелестен план.  Тагазут е дребен град единствено на 30 минути от Агадир и е ситуиран в най-южната точка на залива, заобиколен от невероятна природа. Първият ни ден стартира на скалите на плажа – необятна и дълга линия. Хотелът, в който сме настанени, е прочут с дървените си бунгала.Местното население – бербери – се занимава най-вече с лов на риба и туризъм. С модернизирането на градчето се чуват всевъзможни езици, само че традициите в локалната просвета си остават и е грехота да не се опита ментов чай по мароканска рецепта.  Подобно на огромна част от градовете в Мароко и тук има доста кучета и котки, които живеят без дом, само че пък са толкоз гальовни и другарски настроени, че си проличава, че виждат единствено хубаво отношение от локални и туристи. Насочваме се и към лабиринта от тесни улички с доста дребни магазинчета. Сук Ел Хад е обичайният марокански пазар, цялостен с търговци, които продават всичко – от подправки до лампи и облекла. Прекарваме няколко часа там, пробвайки най-различни шапки, аксесоари, чанти и какво ли още не. Тагазут е прочут с обичайното произвеждане на арганово масло. Аргановите дървета порастват в планините в близост и маслото се добива от техните плодове. Често можеш да видиш тези дървета окичени с кози, които се катерят с лекост по тях. Местните към момента употребяват магарета, с цел да прекарват плодовете нагоре в планините. Аргановото масло е потребно и за кожата, и за косата. Наистина е ужасно и всякога когато съм в Мароко, се снабдявам с най-малко едно шишенце.  Пробваме няколко ресторанта. „ Seaside “ е с фантастична панорама и комбинация от разнообразни кухни. Шишчета, скариди, салати, хумус и октопод на скара бързо запълват масата. „ Сан Хосе “ пък е с испански привкус, още веднъж невероятна панорама към голф игрище и океана. Тук сервират даже обичания ми испански специалитет – чушки падрон (определен вид чушки, пържени на тиган). Последната вечер се настаняваме в един изцяло достоверен марокански ресторант и седейки на възглавници на пода, на една по-ниска тераса, ядем най-вкусния „ тажин “ – типичното берберско ядене, което се прави от разнообразни меса и зеленчуци и носи името на съда, в който се сервира. Важно е да се знае, че алкохол не се сервира на всички места или е на тройна цена. Кафенето „ Waves of the world “ е може би мястото, на което прекарваме най-вече време.Отново композиция от култури в менюто и фантастична панорама към плажа. Изпълняваме с приятност задачата си – да следим по какъв начин тече животът тук. А Мароко постоянно остава в сърцето. Препоръчвам да се опитва това прекарване.